Живоъ

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да уползотворя това време.

Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.

Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.

Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.

Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.

Научих толкова неща от вас, хората...

Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.

Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Толкова много неща научих от вас, но те реално няма да ми послужат много, защото за съжаление ще съм напуснал този свят.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.

Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.

Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.

Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли.

Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

И все пак, какво общо има това с наркотиците ?

Уффф, както и да е.

Може би не с наркотиците, а употребяващите ги

Може би да, може би не.

Да не си под въздействието на MDMA ?

Тая вечер съм в рая. Философиите ги оставям за друг път.

Еееее тука стана... ебаси лудницата. Винаги съм смятал, че едно от най-важните правила е подбора на хората, с които общуваш. Това ме спасява от допира до откровената селяния и простотия. Не че имам нещо против селяните или простаците, но АЗ НЕ ИСКАМ ДА СЕ ДОБЛИЖАВАМ ДО ТЯХ, поне когато имам право на избор:))) А в нета го имам. И най-добре ще е да се махна от товва някога готино форумче :))) Аре със здраве.
Още веднъж казвам - нямам нищо против вас, селяните и простаците, ако съм обидил някой, вината е в него, нe в мене :)))
bye!!!!!
дано се засечем с някои от готините типчета по други форуми или приятни местенца :)

abv,приятно циклене по другите форуми,при "готините типчета"..не знам защо изобщо се отбиваш насам,като явно не ти харесва тук?!
Всеки път мрънкаш по някакво добро старо време,когато тук ти е било по-интересно...миналото няма да се върне,или свиквай тук,или обитавай друго пространство,което по-ти допада...
На мен тук и сега форума много ми харесва,тук си имам няколко много мили приятели и се чувствам като у дома си,където мога да съм 100% откровена...
Вярно,амме и Бг-наркоманка си тръгнаха,но....


хихи,защо все търсиш всички постове да имат общо с наркотиците в буквален смисъл,на няколко пъти те засичам...
Умен си и вярвам,че знаеш,че всяко нещо,особено духовните проявления,също поезията,сънищата,даже и обикновените истории от живота ни,са свързани с наркотицитедотолкова доколкото има подтик от страна на хората да ги постват именно тук...

В нашия форум има теми за музиката,за филми,ето за религиите се появи тема...не виждам защо само буквално и директно за наркотици трябва да си говорим?
Това,че сме наркомани не значи,че нямаме други интереси,напротив,аз мисля,че даже сме много по-отворени и любознателни от повечето "не-зависими" хора по света...

до маркес:
Просиш си късче живот:.."Ако Бог ми подареше късче живот.."
Ако питаш мен,искаш или не-имаш си много повече живот от това...Цял Един Живот...
Търсиш нещо,което вече отдавна си имаш...
Прави каквото искаш с него и не отлагай щастието си за друг път....


::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Не за тая тема сбърках, просто отговорих прибързано без да съм прочел целия пост - признавам си, и се извинявам. Мислех си че е поредния пост "а ла" Коцето.

Просто тези постове станаха толкова много че почвам да ставам алергичен.

Аз пък много харесах написаното,красиво е и истинно! И наистина не познавам много хора,които нямат проблеми с дрогата,които да знаят толкова много и да четат толкова много,колкото някои мои приятели-наркомани,включително и аз без да звучи нескромно!
Псиромантик,хареса ми обръщението ти-до Маркес!
И аз до Маркес-страхотен избор на ник,страхотен автор,един от любимите ми

abv suxxx!

Радвам се, че все пак на някой му е харесало.
Чета ви от доста време и много исках да го споделя с вас.Надявах се, че все на някой ще му бъде от полза

анаморф,
знаеш ли (понеже каза,че харесваш Г.Г.Маркес) ,че когато мама е била бременна с мен в последните дни,преди да се родя,в родилното,тя е чела негова книга-сборник с разкази,и е измислила името ми по героинята на един от разказите,който много я е впечатлил.Странно,понеже после,много години след това, когато го прочетох,открих много общи черти с въпросното момиче-тя е била голяма сънувачка и е обитавала повече света в сънищата отколкото реалния свят.Затова мисля,че човек се ражда с името си...


::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Пси,абсолютно съм съгласна! Така направих и с моето момиченце! Кръстих я на човек,който знам,че ще и предаде с името си прекрасни неща! майка ти правилно те е кръстила на героиня на Маркес! И аз затова го харесвам толкова много-там всичко е на границата на съня и реалността,на истината и фантазма! Такава съм и аз,такава ми изглеждаш и ти!
Поздрави мила Пси!