Да ви питам нещо?

На колко от вас се е случвало, когато вече сте се взели в ръце, стъпили сте си на краката и сте започнали да се усмихвате на живота... когато сте готови да продължите, цялостни, а не като половин човек... бившият/бившата да се появят с молба за прошка и желание "да опитаме отново"?

Как се опитва отново?
След цялата гнус?

Защо точно тогава? Защо не по-рано?

В 99% от случаите става така и - НЕ, не се опитва отново, поне за мен е недопустимо. Защо така става, нямам представа, може би защото тогава осъзнават, че наистина са те загубили, дотогава не е реалност за тях.

Как се опитва отново?
След цялата гнус?

Никак.
Не се обръщам никога назад.
И не си задавам въпроси, чийто отговор е "така".

По-добре продължавай да се усмихваш на настоящето и на бъдещето и разчисти миналото и неговите представители завинаги.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Сама казваш, че вече си цяла, не си неговата територия, не си половинката, с която може всичко, не ти е източена кръвчицата и нервите от глупости и проблеми, връщаш се към своето аз такава, каквато си била някога в началото и вече отново си за харесване и за превземане.
Точно тогава и нито минута по-рано , защото именно сега си това, което някога го е привлякло.Щом иска прошка, може да простиш, защото това ще облегчи самата теб, дори да не иска прошка, пак може да простиш, за да се отървеш от товара на миналото.
Виж, за опитване отново не знам, аз лично не бих го направила, но има хора, макар и малко, които са успели да започнат отначало.
Аз не бих го направила не за друго, а защото истинските причини за разпада на връзката не са отстранени и такъв шанс няма, така че дори да опитам отново, бих достигнала до същия край.
Ако може да се отстранят причините за провала на отношенията, тогава има шанс.

заеби!
простотия настава одма, ама постепенно и неотвратимо
преди 20-есе и кусур години си позволих да повярвам на "връщане",
веднъж
и ми стига за останалите 100 и ---найсе години, дето са ми останали

за теб ли се отнася питанката за да знам какво аз да те питам))

та ако е за теб-въпросът ми е: "А ти обичаш ли го още?"...демек привлича ли те?...усещаш ли нещо недовършено?

Thank you for loving me

Да, случвало ми се е. Последва пълен и тотален провал. Не съжалявам, че дадох втори шанс. Тогава режеш до кокал и си 100% сигурна, че връщане назад няма.
Ако нещата при теб са на кантар ... и имаш още чувства към човека, дай този шанс и на себе си и на него. Но ако в сърцето ти нищо не трепти за него, хич не си губи времето и нервите. Успех!

искат да проверят дали си забравил.
Е, аз не бях забравил. Моя отговор е същия като на XXLMORE - ако причините, поради които сте се разделили са още там - не виждам шанс. И да си забравила - бързо ще си спомниш.

________
Не си правете здравна застраховка за пътуване в чужбина в ДЗИ

веднъж ми се случи ,след 10г срещнах първия си мъж ,разделихме се ужасно тъпо и нямах никаква представа нито къде се намира ,нито с какво се занимава,голямо тръшкане от моя страна падна когато се разделихме и някак остана нещо недоизживяно за мен .........видяхме се и някак решихме да се видим ,ми останах разочарована,просто нещата бяха други,явно спомените бяха идеализирани,а реалността доста постна,от тогава когато някоя приятелка зададе подобен въпрос,просто и го казвам ,но всеки трябва да си мине през опита и да изживее неизживяното.

Кафенце, Прошката не е само извинение.

Това е първата стъпка. След това трябва да ти дадат обосновано обещание че това няма да се повтори.

И не на последно място да ти дадат доброволно нянаква компенсация за нанесените морални щети. Да докажат че ти не си просто кукличка за игра.

Така правят истинските мъже.

Другите варианти са губене на нерви и на много пари.

Ти си добра майка и трябва да подскажеш правилния начин на мъжа, който е решил да поиска прошка.

Но трябва да си категорична че това е последния шанс и пропилее ли го те губи безвъзвратно.

Защо точно тогава? Защо не по-рано?
Защото в Бг няма традиции мъжете да се учат на благородство. Никак не е лесно да поемеш ролята на зрял индивид.

Мечтая-Живея-Успях!

Никога не ми се е случвало. По едно време си мислех, че нищо друго не правя освен .. да прощавам. Ся ми се иска да ме остави на мира, защото изгубих смисъла на думата "Прости !" Утре някой ще ми поиска прошка и аз ще му простя .. с лека ръка.

да се залепи ... но ще личи.
"да опитаме отново" - ами тъпо звучи ..по вярно ще е "да опитаме отстаро" или само да опитаме ...

"цялостни, а не като половин човек" - как точно го схващаш ?

А за останалото - имаш глава, използвай я. Преценявай наново.

Питаш сърцето и разума си какво ще ти кажат. И ако не искаш пак да се разтвориш, за да се влеете един в друг и пак да станете половинки един на друг, няма смисъл. За него също.
Виж, от прошката има смисъл и ще разгони струпалите се демони над двама ви, ако е искрена.

Споделяне...

След цялата гнус?

Защо раздялата е "гнус"? Защо не успяваме да се разделим кротко, по човешки и да останем с добри чувства един към друг?

Щом сме харесвали и обичали някого и сме живели с него, нали той не е най-големия идиот и кретен на вселената?! Защо да не можем да се разделим цивилизовано?

Изваждам положителното от отрицателното.

Ми, щото не се е реализирала прошката, която да измие гнуста. Затова им препоръчвам прошката, макар да не е лесно. Защото раните напомнят за болката, а паметта освен изградила опит, поддържа и отношението.

Споделяне...

Каквото и да се случва в този клуб, има моменти, когато е много полезно да видиш мислите си отстрани.

Понеже думата прошка, често сякаш се използва лековато, ми се щеше да помисля повечко.
Истинската прошка е труден и дълъг процес, в това съм убедена. Нужно е време.
Но пък и да поискаш прошка невинаги е искрено дело.

Не ми е трудно да простя, защото отлично знам, че никой не е непогрешим. Всички имаме лоши моменти и невинаги постъпваме правилно за всички.
Всъщност, отдавна съм простила.

Гнуста не е в раздялата сама по себе си.
Гнусно е, когато се случва с липса на уважение към другия.
Гнусни неща се случват след раздялата. Гнусно е, че се случват прекалено дълго.
И когато стигнеш до етап, в който вече другият не може да те нарани с нищо, разбираш, че си простил, но си и загубил изцяло доверието си.

Благодаря за мненията ви.
Четох ви много внимателно, а после се вслушах хубавичко в себе си.

Не чух много обнадеждаващи неща.
И странното е, че първото, което изникна в съзнанието ми е: как да предпазя децата си...

Мила, ти нямаш доверие на този човек щом мислиш, че трябва да предпазиш децата си.
Помисли за това - можеш ли да живееш с човек, в когото нямаш доверие. Около който постоянно ще се озърташ.
Ако не съм те разбрала правилно за децата, извинявай.

Правилно си разбрала.

По-горе просто го казах по-заобиколено, по-многословно. Нямаме шанс.
Не и по този начин.

Това, което научих от този опит е, че доверието е най-ценното, но никога не бива да се предоверяваме сляпо. Това също е наивна грешка и отчасти опит за прехвърляне на отговорности.

важното е да си наясно със себе си!...и д апродължиш по пътя си...виждам, че го правиш
това са малки изпитания по голямият ти път!

Thank you for loving me