Срещали ли сте ...

Срещали ли сте хора, които лесно казват думи като „уважавам те”, „обичам те”, „държа на теб”, но самите те се обвиват в мистика и тайнственост и не позволяват да бъдат опознати?
Вярвате ли или бихте ли повярвали на такива хора?
Мислите ли, че само думи стигат и думите от криещ се човек имат ли изобщо покритие?
Интересно ми е, какво си мислят и какво очакват такива хора, като се обвиват в мистерия и тайнственост? Все пак не са подарък

П.П.
Питам сериозно.

Не съм, ти срещала ли си? И ко стана?

не им е чиста работата на тези мистериозни хора

Поне не и такива, които да означават нещо за мен.
Само думи обаче никога не стигат - важни са действията.

П.П. Отговарям сериозно.

See, to live is to suffer but to survive. Well that's to find meaning in the suffering.

Мисля положителни неща. И зависи дали някой е "криещ се" или срещу него някой е "невиждащ". Обаче обикновено такива хора не са много силни и на думи, мисля, че си смесила малко нещата.


ПП. Обаче "такива хора" звучи ужасяващо просто , но не ми се мисли особено


Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Монетата винаги има две страни (поне две) и се питам това нечистото скрити "задни мисли" ли са или е страх да не те отхвърлят ако се покажеш?
Ето такива мисли ми минават през главата, когато някой е мистериозен
Ти как мислиш?

Това не разбирам. Защо такива хора използват такива помпозни фрази щом е ясно, че няма как да ги приемеш на сериозно щом не позволяват да го опознаеш?

Говоря за хора, които нищо не разкриват за себе си. Говорят общи неща и повече се интересуват от другите, но ако се заинтересуваш от тях ... удряш на камък.
Можеш да си "невиждащ", когато има нещо пред теб, а не го виждаш, но какъв си, ако няма нищо което да видиш?

Ще ми обясниш ли кое по-точно съм смесила?

Какво трябваше да стане

тези две страни на монетата, или поне едната, приемливи ли са за твоето разбиране за поведението на такъв 'мистериозен' човек?

Ами предполагаш, че това е от страх от отхвърляне. Обаче същевременно казваш, че заливат другите със словесна любов на парцали. Еми няма как да стане да си студен и отчужден и същевременно да повтаряш колко обичаш, уважаваш и държиш на другите. Може да го чувстваш, но ако показваш именно чувствата си, то няма какво да криеш - чрез тях просто целият се разкриваш. Та ако има премереност, тя ще е най-силна именно там.

А иначе принципно хората в много по-голяма степен се интересуват от себе си и по-малка от другите. То така и трябва да е, разбира се. И интереса, освен ако не е с цел някакъв шпионаж е логично да значи добронамереност. Когато липсва разкриване от твоя страна или другият не те предразполага към това (в този смисъл не вижда), но някой друг би могъл (в смисъл не можеш да кажеш, че "тези хора" са такива с всички останали), или пък ти имаш интерес към него, но нямаш интерес да имате отношения и затова не разкриваш себе си, а само се концентрираш върху човека срещу теб. Особено ако има някакъв проблем - случва се така, че е важно да си помисли, че имаш чувства в смисъл такъв не да го лъжеш, а да му покажеш, че е приет, че е на приятелска територия и може да бъде себе си и да се разкрие, което е необходимо, за да се случи някакво развитие и промяна към по-добро. Но ако почнеш вместо това да го занимаваш със себе си, се получава изграждане на отношения, но това е лошо, защото в края на краищата те ще бъдат прекъснати и на човека ще му е по-кофти, ако изгуби някого, когото е опознал, вместо някой, който просто е бил там в определен момент заради него. Не знам дали успявам да го обясня, но не е необходимо да става въпрос за страх от отхвърляне, а за нормален защитен механизъм да не нараниш някого. Защото факт е, че с хората, които имаме намерение да останат дълго в живота ни дали като приятели или нещо други, не сме прикрити. Прикрити можем да бъдем и към хора, които обичаме по някакъв начин, но в чийто живот сме избрали да играем една определена роля и просто следваме собствените си правила. Хубаво е човек да е наясно къде са гриниците и да не дава грешни сигнали, си мисля.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Е па поводи безброй! При всеки е нещо спецфично предполагам.

See, to live is to suffer but to survive. Well that's to find meaning in the suffering.

Всяко поведение си има своят мотив и определено ми е интересно, какъв е мотива за подобно поведение
А за приемлив ... само истината е приемлива

Ще кажеш ли своето мнение или ще ми отговаряш с въпроси, които и сама си задавам

Изброй тези, които ти минават през главата.

Хубаво е човек да е наясно къде са гриниците и да не дава грешни сигнали, си мисля.
За това съм с две ръце "ЗА".

Това което казваш за Особено ако има някакъв проблем - случва се така, че е важно да си помисли, че имаш чувства в смисъл такъв не да го лъжеш, а да му покажеш, че е приет, че е на приятелска територия и може да бъде себе си и да се разкрие, което е необходимо, за да се случи някакво развитие и промяна към по-добро.
Помагането е нож с две остриета. В повечето случай се потвърждава приказката, че пътя към Ада е осеян с добри намерения. За това и доста учители привърженици на източната философия си позволяват не само лошо отношение, но и физическо насили върху учениците им, които искат готови отговори, а не си насилват сивите клетки да мислят.
Много показно е защо действат така, като се вземе поведението на децата.
Едно дете докато си играе пада, така седи около минута и се оглежда. Ако никой не му обърне внимание, става и продължава играта, но мама и баба и стринка и леля рипнат и почват да го питат хиляди въпроси, и го вдигнат, и му изтупат дрешките и т.н. и т.н., то такъв рев ще нададе, че ще го чуят през 3 квартала

Та в този ред на мисли, дали е редно да "лъжем", че имаме чувства?
И защо даден човек ще си мисли, че с нещо е по-добър от друг, че да му помага? Или по-скоро иска да играе ролята на патерица, за да му е чиста съвестта?

Всъщност така ли гледаме хората наоколо, като повече от нас, като по-малко от нас и тук таме по някой равен?

(Разсъждавам, не констатирам)

По-скоро виждаш себе си в някого и се опитваш да помогнеш на себе си. И аз между другото съм с големи съмнения, че изобщо има смисъл от подобно поведение, но мотивацията е това, което наистина ме интересува, а тя може да е положителна. В крайна сметка, ако ще ходим в Ада, по-добре да е с добри намерения.
И между другото не е нужно да си мисли, че е по-добър, просто някой като ти засвири на тънките струни и влизаш в капана, вкарва те в своя си малък хаос и ти поемаш цялата вина, защото каквото и да правиш е грешка и няма да се получи, и се появат 101 000 "ако"-та и накрая никой не ти казва дали изобщо си е струвало.
Хъх, тук малко попрекалих, само исках да кажа, че може да е грешно (то кое не е), но мотивите могат да бъдат добри, нали е по-важно "защо", а не "какво"?



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Знам ли, да се залюбите примерно

Ентусиаст

Хареса ми като "попрекалиш"
Има много смисъл в това, което каза

Според мен е важно и "защо го прави", но и "какво причинява".
"Целта оправдава средствата", а не "средствата оправдават целта", нали

Според теб, каква добра цел може да има човек, който има такова поведение? Защото и аз искам хората, които ползват такива думи да имат добри намерения.

Възпитания, гъзарщина, нараняване, болен стомах, средната възраст и още

See, to live is to suffer but to survive. Well that's to find meaning in the suffering.