Противоположните мисли

Интересни неща е говорил Дънов:


Казвам: внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушение на вътрешната хармония в човека, или на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека.

както прави, гледа тъпо в компютъра ли?

интересно каква точно е дефиницията за 'нормално състояние'. питам, понеже по всички психологични стандарти тази точно писаница определено се отклонява

Дънов по принцип е много интересен човек (същество) и също, като дон Хуан не говори празни приказки.

[линк]

И аз харесвах Дънов като малък... Ама порастнах и видях освен умните неща, и колко глупости е плещил... Като тая :)

Тва, некъв реверс си преживял...

[линк]

По-скоро еволюция ми викат ...

Лъжат та, нги слушай!

[линк]

Че на теб ли пък ша вярвам...

Има, много има за вземане от Дънов.

"Много по-добре е да се научим да изследваме своя живот да дойдем до познание на своите добри и лоши черти. Тогава ще разберем, че всяко страдание крие в себе си някакво благо, което ние ще гледаме да оползотворим.
Трябва да вярваме на Божественото в себе си, трябва да вярваме в Божественото във всички хора, да се радваме и на най-малките Божествени идеи, защото те са тези, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието ни и ни помагат да разрешим несгодите си."

"Трябва да спазваме законите на живота, за да можем да преодоляваме гъстата материя, в която живеем.
Като работим съзнателно върху себе си човек достига до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н.
Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. Иначе изпада в различни състояния: тъжни или весели, без да знае причините им, поради което се гневи, сърди на обкръжаващите. И в края на краищата вместо да си помогне да се освободи от тежкото си състояние, той го влошава.
Човек трябва да бъде пластичен да познава силите, които действат вън и вътре в него, така че като започнат да го атакуват да се връщат назад без да го засегнат. Колкото пъти падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреден. Хората стават по-чувствителни, дарбите и способностите им се развиват повече, амбицията им за проявяване за постижения расте, но външните условия са ограничени - не дават простор на човека да се развива. Какво трябва да правим в това положение? Като изучаваме законите и влезем в тон с Програмата, като работим за цялото, а не за себе си - тогава никой не ще ни докосне."

Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушение на вътрешната хармония в човека,

голямо зло да - току виж те изкарало от матрицата за малко

медитацията върху две противоположни идеи си е работеща техника, която се използва в много системи и без да и се приписва такъв апокалиптичен отенък

проблемът не е в системата - всички системи могат да бъдат криви или работещи безотказно. тва, от което зависи степента на приложимост на една система, е устройството, което я тълкува и начините, по които я прилага - има ора, дето от ляб и сирене сватба могат да ти направят, а има и такива, дето от корана и библията могат да измислят инквизиции и въздушни тревоги

идеята за вплитане на две противоположни схващания не прави изключение от горното правило. както и всяка друга подобна техника.

Питай Дънов

За да е по-ясно какво имаш предвид, посочи някое умно нещо от Дънов

На мен ми хареса и това:
"Всяка неприятна мисъл не е нищо друго освен една странстваща душа, която е грешила на земята, не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен, поприказвайте й!"
Налудничаво, но весело

В пасажа не са визирани коаните, а колебанието

За мен не е налудничево.
Начин на живот ми е.
Проблема ми не е в възприемането, а в практическата реализация.

Ето още нещо от Дънов:
"Необходимо, е да разберем, че Божествения свят не е някъде далече, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. Като знаем че мисълта е мощна творческа сила нека я развиваме за да постигнем това, което желаем."