Нейното безразличие

Здравейте,от известно време се питам защо така се получава когато двама човека вече се познават и то няколко години. Знам че със времето хората свикват един със друг и си мислят че вече нямат какво да си кажат,спечелили са си сърцата,спокойни са и си мислят че вече няма смисъл да се ухажват.Това са само мисли,при нас нещата са подобни,със нея сме на етап безразличие-и то само от нейна страна. В началото не беше така,беше по мила с мен,поне разговаряше,интересуваше се от мен,едва ли не ме гонеше само и само да ми покаже своите чувства,а сега стои като пън,само аз говоря и то като че ли водя монолог сама със себе си. Много трудно вървят разговорите ни,и ако продължава така незнам дали връзката ни ще продължи още дълго. Отчаяна съм,питам я нещо а тя даже не ме и поглежда,вторачила се в компютъра като че ли има връзка с него. Ходи на срещи след работно време,незнам къде ходи,станала е толкова потайна и вече започвам да си мисля че не я привличам. Причина няма за да е такава,не съм и давала поводи,а в началото не беше така. Защо става така?Търся причини в себе си,незнам.
Какво да направя за да я привлека отново както беше в началото?Опитах с обичайните неща като външния вид но нищо не се получава,отношението й е същото,не ме допуска до себе си и ме държи на разтояние.

Начинът е да я изненадаш. Пусни на воля въображението си. Мисли.
Не ви познавам, за да давам конкретни предложения, но ми се струва,
че музиката е изпитан метод. Винаги може да бъде оригинална
изненадата с любима музика, ако е поднесена по подходящ начин.

Толкова познато ми изглежда поста ти, имам чувството, че някой се изразява от мое име... И аз имам подобен проблем с жена ми, да не казвам същия, не знам какви са ви отношенията, но нашите са безразлично-конфликтни. Постоянно съществува напрежение между нас, което се опитвам да поуталожа, но не се получава. Когато се настроя положително и започна да се опитвам да я "стопля" с думи тя ми отвръща троснато все едно съм я ядосала, когато я попитам нещо повече от веднъж, тя се вбесява и не си дава сметка за тона, с който ми говори, дори напоследък спря да споделя с мен. Когато сме заедно имам чувството, че й е отегчително и се получава ситуация в която няма какво да си кажем, вместо това се караме. Кой знае, може би с времето хората си омръзват или се насищат един на друг и после започват да не се ценят и уважават а любовта се превръща в зависимост и привързаност...Защо иначе ще се получават такива сходни за много двойки ситуации?
Аз също се опитвам да я привлека, но няма ефект, сякаш вече нищо няма ефект върху нея...вече и аз се отчаях.
Мисля, че е настъпил момента на критичната ви точка, трябва нещо да се промени, ако не, май отношенията ви ще вървят към разпад, поне с мен е така - от ден на ден се убеждавам, че никой не можеш насила да накараш да те обича или да мисли за теб, още по-малко да бъде романтичен с теб след като не иска. Нещо безвъзвратно се е счупило.

Да, точно така! Изненадай я!
Ще изненадаш и себе си, като я проследиш и видиш аджеба какво прави
след работа на "срещите".
Имаш пълното право да знаеш!!!
В крайна сметка ще стане ясно дали е влюбена в друга.
Вместо да си седиш на дупенцето и да страдаш, предприемай действия!
Успех!

Бих искала да я изненадам с нещо приятно,което ще и хареса. Не мисля че идеята е добра,тя не ме е лъгала досега със друга,може да има приятелки но те са само такива. Пък и не мисля че би ми изневерила,може да ходи на срещи но те са свързани със работата й. Имам й доверие макар и да си мисля понякога разни неща които после ми се виждат смешни и глупави.

А може би любовта си е отишла и е по-добре и за двете ви да опитате нещо друго ...

Безразличието...ето това е най-големият кошмар!На твое място щях да я оставя,защото оттам няма връщане.Според мен няма.Не търси причини в себе си.Може и никога да не разбереш защо е станало така.Хората си омръзват.Трябва им нещо ново,непознато....може и нищо да не струва,но....пренебрегват това,което имат за един миг.Ако дори не иска да говори с теб...защото все пак общуването е най-важното м/у двама души...то тогава какъв смисъл има да сте заедно?

Paradise(Not for me)

След толкова години с емоции ми е трудно да я оставям,познаваме се вече по добре,свикнахме. Не става въпрос за омръзване,и със друга не искам да съм. Опитвам се да я разбера.

Има и различни хора,такива които не обичат да показват чувствата си за да не бъдат наранени,предпочитат да стоят на разтояние. Не се предавай,тя по този начин се предпазва и не си дава сметка че ти се тормозиш и си мислиш че нещата отиват към края си. Не се отчайвай,опитай се като мен да я разбереш,не си мисли че с друга ще е по различно.

Няма да я оставя,поне докато не ми каже в очите че не ме иска,тогава поне ще имам доказателство че тя го мисли. Това че аз си въобразявам не значи че всичко е свършило,досега не ме е наранявала по никакъв начин,отдавам го на многото работа,на това че майка й и баща й не са добре.

Знаеш ли, че някои жени имат способността да манипулират и да изопачават фактите, до такава степен че да те накарат всячески да им вярваш, че искат да са с теб forever? Много е "убедително" да твърдиш че искаш да си с жената която "обичаш" и да споделяш "всичко" с нея, а съвсем друго е да прекарваш празничните дни, свободното си време, обедите и вечерите със семейството, приятелите и да посрещате най-различни гости, без тази жена да е поканена? А като отговор на въпроса"Защо се получава така?" да получиш упрек, че си "параноичка" или "шизофреничка" и че това са само "нейни" внушения и мисли. Ако жената наистина те обича, тя няма да се срамува или да чувства неудобство да те представи на всичките си приятелки, познати, колеги и родители, останалото е чиста проба професионално усъвършенствана демагогия - да се внушава вина на пренебрегнатия и изолиран човек, държан настрана от нечий личен живот, семейство, приятели и близки. Това е несравнима болка за човешката душа, несравнима. На никоя от вас не пожелавам да я изпита. Борете се за любовта, правете компромиси, но когато ви демонстрират публично, че по някакъв повод искат да ви скрият от околните-било родители, приятели или колеги, по-добре не се надявайте че някога ще бъдете допуснати към нейната среда. Така ще реагира постоянно и винаги ще се намират мотиви за оправдание. Самата аз съм го изпитала във всичките му форми, болезнено е и може да ви разбие мечтите и живота.
Пазете се от такъв вид "женска всеотдайност", може да ви осакати емоционално и физически.

За да не те показва пред своите близки явно има причина,а защо трябва те да знаят за вас?Не е ли по добре вашата връзка да си остане чиста,без хорското мнение,без тяхните мнения за вас,защото тя сигурно е изпитвала подобно нещо преди и сега не иска да се случва отново,не иска отново да го преживее. Защо го преживяваш толкова болезнено.

Според мен нещо я тормози и трябва да я разръчкаш, но не прекалено настойчиво, за да разбереш какво и е... Казвам ти го защото последно време имам подобен проблем с жената с която съм, а ние се познаваме от много по-малко време, само 7 месеца сме заедно... И безразличието не е от нея, а от мен. Просто имам страшно много идиотщини на главата и стават все повече и повече, преди да са се оправили предните и цъфне нещо ново... вече полудявам. Не че това е оправдание да се държа така с нея... старая се да не е така, но не винаги се получава.
Та ти си я познаваш, ти си знаеш ситуацията,а от това, което прочетох не успях да разбера много много за вас, така че може и да не съм права, но ти си знаеш най-добре.
Надявам се нещата между вас да се наредят и всичко да е наред! Стискам палци! Успех!

Мисля, че се познаваме, говорили сме за това. Започни да работиш, недей да седиш вкъщи. Имай собствен живот, имай собствени приятели. Така ще бъдеш интересна за нея, а не зависима, ще има, какво да си кажете, да си споделяте впечатления. Външният вид е последното. От години сте заедно, познавате се.
бъди независима.

Благодаря за съвета,имам всичко и работа и приятели но най ценното е тя.
Мисля че не се познаваме.

Не зная, дали нещата по между ви са се оправили, но искам да споделя своя опит. На скоро се сблъсках с така нареченото безразличие на приятелката ми ... беше ми ужасно трудно, но взех решението да се разделим, сега ми е още по-трудно. Но не винаги имаме това, което искаме, колкото и силно да обичаме някого, ако той не е способен да ни отвърне поне малко със същото, връзката се превръща в агония, обречена на навика и без никакво бъдеще.
Силно се надявам ти да можеш да преудолееш кризата, както и да бъдеш силна и нещата да се оправят, ако все още не са се оправили .

:)

Аз пък искам да споделя как се превръщам в безразлична и апатична - като ми полазят по нервите малко и не се съобразяват с мен първо ставам безразлична, а после направо слагам точка! :)))

точно...така е правилно!

Paradise(Not for me)

абе и аз понякога прекалявам , ама като усетиш, че някой не е на кеф, със сигурност причина има и не че дрехите не могат да бъдат причина, ама едва ли са проблем номер 1

Причина винаги има, вероятно добрия диалог би помогнал за решаване на проблемите, в крайна сметка идеята е да се запази добрия тон и да не сес стига до омраза и тотално отчуждение ... нищо не е вечно и за винаги, хората се насищат и си омръзват или просто се оказват много различни