Съдба?

Вчера гледах филма при снимките на който Анджелина Джоли и Брад Пит са се запознали и минаха следните реплики които май може да описват това което се случва с тях сега:

Той: Как мислиш зашо се провалихме?
Тя: Защото всеки си живееше по отделно или защото всичко е било основано на лъжа.
Той: Имам теория. Която обяснява всичко.
Тя: - Умирам да я чуя.
Той: Ти го уби...
Тя: - Провокиращо.
Той: Ти третираше брака ни като работа, като нещо планирано и изпълнено.
Тя: А ти го избягваше.
Той: Какво ти пука щом съм бил само прикритие?



Това е положението - свиквай

Поличба?
Или стандартен, често повтарящ се сценарий?
Или са се вживяли твръде много в роли?

Това мисис и мистър Смит ли е? Не можах да го гледам. И не предполагах, че има толкова сложен диалог в тоя филм. Иначе да, звучи като ирония на съдбата.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

от него е. Филма става за приспиване и успях да придремна на него, но този диалог ми направи силно впечатление.

Това е положението - свиквай

Анджелина е релиша както става в днешно време да кара по въпросника:
1) Намирам си мъж
2) Омъжвам се
3) Разждам няколко деца
4) Доказвам на света колко съм успяла с горните 3 точки
И накрая Брад се е усетил че играя ролята на статист.

Иначе това е съдба:

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."

В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."

В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"


Това е положението - свиквай

Не познавам добре Анджелина и Брат, та да правя такива категорични изводи за подбудите им

За съдбата - много добро. С една малка неточност, която не го прави по-малко добро - Набоков никога не е живял в Москва, по това време е бил в Париж, Хемингуей заминава за Куба по-късно, тогава е кръстосвал между Щатите и Париж. Май интригата се завърза още повече

И това също е съдба:
"От прекомерно любопитство една бабичка се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби. От прозореца се надвеси друга бабичка и взе да зяпа претрепалата се, но от прекомерно любопитство също се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби. После от прозореца се изтърси трета бабичка, след това четвърта, после пета. Когато се изтърси шестата бабичка, на мен ми омръзна да ги гледам, и тръгнах към Малцевския пазар, където, казват, подарили на един слепец плетен шал."

Съдба, която ме впечатли - Линдзи Лоън.

Свободен преразказ на известни факти.
Бащата е човек в постоянен конфликт с всички, влиза иизлиза от затвора няколко пъти и общо взето, не знае какво да прави с живота си. Майката е амбициозна кучка, неуморна и непоколебима в постоянните си изисквания. В това семейство расте обикновено дете, което на девет години става звезда. Звучи лесно от страни, такъв подарък от съдбата! Тя си знае колко труд и напрежение и е коствало да изиграе двете роли на близначките.
След това се връща в обикновено училище. Всички знаем колко обикновено жестоки могат да бъдат обикновените деца. Представям си колко подигравки е отнесла заради това, че вече не е звезда, заради изцепките на баща си, с които са пълни вестниците, заради собствени грешки.
Вече поотраснала, нови филми и записи на песни. Натоварването е голямо и разпускането е сериозно. Звучи ми нормално. Ненормално става, когато натискът е от всички страни - папараци, семейство, гаджета, работа. И тя се пропуква. Следват три посещения на клиника за детоксикация и избор на гадже от същия пол. Може би с надеждата, че жената ще разбере по-добре жена. Но скандалите продължават и спокойствието е химера. Линдзи за четвърти път влиза в клиника.

Колко сила и твърдост са нужни, за да преодолееш всичко това?

_______________________
Тото, имам усещането, че изобщо не сме в Канзас.

Всички риби се пържим в един тиган, но всяка си мисли, че на нея й е най-горещо

Обикновено не обръщам внимание - американски филм, американска звезда - повърхностна работа. Не знам защо този път ми подейства различно. Линдзи Лоън е човек, млада жена, която познава триумфа и падението. Харесва ми :)

_______________________
Тото, имам усещането, че изобщо не сме в Канзас.

Откриващ диалог от същия филм:

Брачен консултант: От колко време сте женени?
Той: 5 години.
Тя: 6.
Той: 5-6 години ...

Докато гледах филма за първи път се надявах като изскочат от палатката да ги убият, както в Бъч Касиди и Сънданс Кид. За съжаление имаше щастлив край, и остана в категорията 'нищо сериозно, става за разпускане вечер след работа'.

--
Communication breakdown, it's always the same

един мъж 5, 6 все тази но явно за жените сватбата е нещо много важно. Помня как веднъж по bTV даваха как някаква тяхна журналистка се омъжила за италиане и ревеше колко била щастлива, как сбъднала мечтат си все едно е спечелила олимпииска титла след години тренировки.

Иначе според мен филма просто е бил програмиран да бъде "семеен" - скучен, не особено оригинален и с известни се актьори.

М/у другото тази година ще се снима нова версия на на Бъч Касиди и Съндас Кид.

Това е положението - свиквай

Наскоро попаднах на подобно четиво, мисля че е подходящо за темата. Интересно е да се види от къде сме тръгнали и до къде сме стигнали. Текста важи само за Европа, в останалите части на света ситуацията често е много по-различна.

-------

В древна Гърция не е било необходимо да има специална церемония за сватба. Достатъчно е било двамата да са съгласни да бъдат семейство, и да се отнасят един към друг като съпрузи.

При древния Рим също не е имало нужда от одобрение от държавна или религиозна институция за да се сключи брак. Както за брака, така и за развода е било необходимо просто и двамата да са съгласни. Различавали са се няколко типа бракове. При традиционния се е правела церемония със свидетели; жената е трябвало да се подчинява на мъжа си; тя е губела право да наследява баща си и е наследявала мъжа си. Имало е и свободен брак, при който е трябвало да се подчинява на баща си; тя е губела право да наследява мъжа си си и е наследявала баща си.

През ранното периоди на християнството, на брака се е гледало като на частен въпрос, и не е било необходимо религиозна или каквато и да е друга церемония да бъде сключен. До 1545 г., за да се скючи християнски брак в Европа е трябвало да има взаимно съгласие, заявяване на намерение за сключване на брак, и заживяване съвместно. Двойката си е обещавала устно един на друг че ще бъдат женени; не е било необходимо това да става в присъствието на свещеник. Ако заявлението е било в сегашно време (Аз се женя за теб) е било недвусмислено обвързващо. Ако е било в бъдеще време (Аз ще се оженя за теб), се с считало, че се прави годеж. Функцията на църкавата по тези времена е била просто да регистрира браковете, обаче това не е било задължително. Държавата изобщо не се е месила в брака.

През 1545, в следствие на борбите между католици и протестанти, католическата църква решава, че за католически брак се признава само този, който е сключен в присъствието на свещеник и двама свидетели. Това решение не е засегнало протестантите, където брака просто по взаимно съгласие е продължил да бъде нормално нещо още известно време.

В духа на идеите на Реформацията, протестантите решават, че задължението да бъдат регистрирани браковете трябва да се прехвърли от църквата на държавата. В протестантските страни първоначално и държавата, и църквата са регистрирали браковете. През 19 век в някои страни са започнали да признават гражданския брак без да е сключен църковен.

--------

А за идеите на Том Круз за нова версия чух, обаче нямам големи очаквания.

--
Communication breakdown, it's always the same