За децата ни

искаме да им осигурим това, от което ние сме били лишени или ни е липсвало в детството ....

пък те милите (детитата) "искат майка си и баща си" и то не в буквалния смисъл

ги питайте какво искат.
99% НЕ е това което на вас ви е липсвало

...щото в моето детство нямаше сума неща дето сега ги има.
Конфликта идва когато децата почнат да искат повече от възможностите и желанието на родителите.

Tц. Проблема е в това че не искат да проумеят че нямат нужда от ненужните неща

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Който много иска, ще се надриска. На прекалени искания отговарям с "искаш, ама няма". Те пък, затова и не поставят такива искания.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Не съм се сетила за такъв отговор. Обикновено контрирам с *искам самолет*. Нормално е да искат разни неща. И мен да ме питат и аз ще искам. Каквото мога - купувам, като не мога те са достатъчно големи за да разберат че не е от липса на желание.

мога да купя, ама не искам ... щото от задоволяване на искания, едва ли ще се стигне до нещо добро.

просто трябва да ги научиш да избират.
От друга страна предпочитам да им купя всички поискани играчки и игри, които ги обучават на нещо. Дори и да ги хвърлят скоро след това.

Като много иска ....му се дава възможност да го получи ....като положи усилия и се лиши от нещо друго ...

Например ...да мие цяла седмица /месец чиниите .... да разхожда кучето в 6 сутринта ....и други подобни

е сложно за обяснение, а и искат щото са видели че другите имат и те да не останат назад ...

начин на изнудване

Няма такъв вариант. Ще ти кажа защо. Имам приятели с възможности много по-големи от моите. Но. С някакви причудливи представи за децата си. Един ограничава детето си до 2 часа на ден на компа. Друг кара детето си да преразказва новините по телевизията в не знам какъв си стил. Друг кара детето да си ляга много рано. Е извинявай, но като ми дойдат тия деца на гости верно стоят като на гости. Не ми изглежда нормално това. На мен като нищо не са ми забранявали какво, да не би да съм станала глезла. Детето за това е дете. Да се чувства свободно. Като му е интересно да реди пъзели ще му купя, какво като има 20? Като му е интересно да прави грънци - ще плащам, по-добре от колкото да бездейства и да се чуди каква простотия да измисли. Като иска да чати по нощите - негова си работа, сам ще прецени спи ли му се не му ли се спи. Няма да ми седят до полата и да ме питат *може ли, мамо, може ли*. Може.

по друг начин - е приучване на малко дисциплина, ред и участие с труд в работите на семейството. Не трябва съвсем наготово - само много малките може така.

Аааа,чакай,чакай...
А когато започне да ти се тръшка че не иска телефон от 300 а оня другия от 500+ при положение че един от 30 върше чудесно същата работа.Когато не иска оня компютър с перфектна конфигурация за 500лв а лаптоп от 1000 и нагоре,който е с по-лоши характеристики от настолния.Когато започне да ти обяснява че няма да си купува храна в училището защото от джобните и нямало да и останат за цигари,и всичкото това на фона на развалящ се успех в училище и натякване че съм бил длъжен да осигурявам всичко което поиска.......
Незнам,давайте акъли какво да правя че съм баш на тоя хал и съм на път да ми изстърват нервите.

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Незнам,давайте акъли какво да правя че съм баш на тоя хал и съм на път да ми изстърват нервите.
това много ми напомня края на една книга, "градът" на клифърт саймък. там финала беше "няма [цивилизовано] решение".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

приучаването на ред, дисциплина и участие в семейните работи ми се струва, че е по скоро въпрос на осъзнаване, а не на овъзмездяване.
Изобщо не се чувствам длъжна да награждавам материално детето заради участието в семейните и неговите си задължения.

едва ли с угаждане става ...
това нещо за свободата ...не ми се нрави, детето да има преценка - да, ама едва ли винаги е правилната, нали за това е дете.
"Може ли мамо." Не може ! Ако втори път ме попита или ще се замислило или заедно ще помислим дали може ...

Неее, това е начин да разберат, че усилията и трудолюбието обикновено биват възнаграждавани, както и да се научат да уважават труда на родителите си.

Това за цигарите не е добре. А другото - просто гледа другите деца. Всички имат различна възможност. Децата го разбират, пробват се дали ще мине номера. Аз също не бих дала толкова пари за телефон. Успеха... може да е влюбен.

И със забрани не става. Да, по някога искат глупости. Ясно, че не може все да е на тяхното най-малко заради собствената им безопасност. Но когато се обосновеш и изслушаш и него /между другото можеш да научиш невероятни неща за които не си и подозирала, че стават или го вълнуват/, то все пак се съгласява.