Разказ

Ами да ви предупредя- и този е от "Не правете това вкъщи". Като че ли е най-голямата дивотия, която съм правила до сега. Краят е щастлив- е, за тези, които смятат, че това, че съм жива е добре.

[линк]

Живи и здрави, приятно четене

не съм сигурен дали не трябва този разказ да е в друг раздел от форума...
ама нейсе, ей това не го разбирам, твой цитат:
"И още нещо: ТРЯБВА ДА СЕ ЧИСТЯТ ТУРОВЕТЕ! Наистина трябва. Катерачите се катерят, камъните си падат и никой не се хваща да чисти. И няма кой да ни ги изчисти! Дори и по спортни обекти има толкова опасни неща. Необходимо е организирано чистене, при което е сигурно, че под тура няма никой и опитни хора са предвидили до къде могат да се търкулнат бутнатите неща."
как си представяш да се изчисти Централна стена? А може би да залеем цепнатините с асфалт или епоксидна смола? или с анкери да укрепим паветата, или мрежа да опънем? А виждала ли си стената на Вихрен от близо? за да се "изчисти" Вихрен вероятно трябва да се срине целия. А на Враца "опитни хора дето си пият бирата", ако ги питаш ще ти кажат, че всяка пролет има новообразувани ронляци от зимната ерозия на леда. и няма по страшно от това да идеш на "очистен" миналата година тур и да гледаш новите ронляци.
обръщам внимание не на глупавата ти постъпка, каквато всички сме имали когато сме ходили за пръв път по тази стена, а на това, че преди всичко там е РЕЗЕРВАТ, охраната много пъти е заявявалана на "федералните", че по силата на някакъв компромис все още ни търпят там, но в момента когато нахалството ни стане по - голямо ще ни изпъдят и от там. затова по полека с призивите за чистене. там никога няма да се изчисти, освен когато се срутят скалите до основи. факт е, че тръгнеш ли по такъв тур ще си носиш и рисковете, никой не те е бил по главата да ходиш там.
Айгер, Матерхорн никой не е изчистил, даже и не мислят да го правят, а пак ходят на тумби.

Знаех си, че точно ти ще ми отговориш първи.
Това не е мой цитат, а на Стоян. И никъде не пише, че сме тръгнали да чистим Централна стена.

Следя ти "лудите" писания, и последното не ме изненада.
Виждам си си направила някакви изводи в разказа ( за Матрицата и за твоя съпътник дето на същото място се е ударил по късно ) , та пази се ... хубаво е малко да походиш по земята за известно време :) Успех !

не се впрягай толкова, на централна почти не познавам човек, който да не е имал работа с ронляците. по тази причина, и след няколко тежки инцидента с мои познати просто спрях да ходя въобще на Враца. важното е да не умреш, такива посинявания всеки е получавал

Да се похваля и аз, първото спускане с рапели по този тур го направихме през 1973 г. с покойния вече Евгени Христов. Да доуточня, аз познавах и момчето което направи първото солово изкачване на този тур - ІІ конгрес наБТС, същата година, прякорът му беше Боре Тавата, а не както ти си написала Боре Тревата. Той загина след това в делтата на Дунав преди вливането и в Черно Море. По същото време друг алпинист Тервел Керелов изкачи за първи път тур Огледалата също солово.

Да, сега с тези нови лепеняци е доста по-лесно да се слезе на рапел. Някои хора са против тях, но аз ги харесвам.
Благодаря за уточнението за Боре, поправих го.

Ами да ти кажа, тази идея за Матрицата почти ми излезе от главата. Една приятелка психоложка каза, че до седмица ще се оправя съвсем.
За това как се удари Стоян не мога да си направя никакви изводи. Могат да се направят сто хипотези и да си говорим до "Второто Произшествие" и пак нищо няма да стане ясно.
За ходенето по земята... не че е лошо, но предпочитам катеренето.

Ами да ви предупредя- и този е от "Не правете това вкъщи".

Мисля, че няма нужда да си губиш времето да пишеш вече такива предупреждения пред всеки свой пътепис. Те почти всичките са от тая категория. Хубаво, че си останала жива, ама не забравяй, че броят на резервните животи е ограничен / за котките например има приказка за 9 /, за хората - Божа работа.

Що се отнася до т.нар. чистене смятам, че Vladofff е прав. Този въпрос се повдига за втори път в твоя тема. Първия път доколкото си спомням беше тук:

[линк]

Може и да се обидиш, въпреки че не това е целта ми, но смятам, че с тия стремежи към чистене се озовавате в редиците на консуматорите на природата. Искате да я опитомите / природата /, така че да се катерите с минимален риск. Минимален риск има на изкуствените стени - катерете там. Безсмислено е да превръщате една красива скала в изкуствена катерачна стена извън града само защото много ви се харесва да си упражнявате хобито точно там.

ПС: Пише се безопасно, а не безопасТно. Съжалявам за поправката, досега си траях, но почна вече да ме дразни много.

niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а

идиотските опити за промяна на ландшафта на врачанските скали си имат история и предистория. доколкото съм чувал/не съм сигурен, непроверена информация/, май някакви идиоти за да спрад каменопадите напръскали семенца за храсти и треви - незнам как е станало, но на стари снимки треви и храсти наистина няма по стената. така стената обрасла дотам, че не може да се катери от треволаци. после други едни идиоти искаха да пръскат хербецид с хеликоптер / така било във франция по спортните обекти/. добре че не им стигат силите, че кой знае какво може да измислят. занапред както каза един форумец, видя ли такива хора, веднага звъня и викам горски и полиция. специално за Враца не е толкова трудно. а на Змея не му се сърдете, сигурно не го прави умишлено, психарите/-лози, -атри/ си имат термин на това състояние, в което правиш недоправиш нещо, трябва да се похвалиш, че иначе лошо гложди от вътре.

Ами хора, повтарям се, но ще потретя: Като не ви харесва нещо, не го четете.
Аз също не ви харесвам и ви чета мненията само в теми, които ме интересуват особено.
Това в кръга на шегата...
Повечето от мненията на Владов са си откровено заяждане. А Ники, ти по принцип се изказваш интелигентно, но до сега от теб съм научила само как се пишат две думи. Като тази, новата , я пиша правилно поне в полОвината от случаите.
Все си мисля, че човек може да си прекарва времето и по-добре.

Хе хе хе!
Струва ми се, че е излишно да се хабиш със забележки за правописа. Сегашните 20-годишни са развили във висша ценност едновремешния недостатък да не умееш да пишеш правилно. Защото се научиха, че липсата на грамотност, липсата и на ЗНАНИЯ /а и на уважение към правилата като цяло/ не е недостатък, а индивидуално качество, израз на свобода и на оригиналност.
И такива забележки няма как да ги впечатлят, освен като опит за заяждане - просто НЯМА КАК да открият в забележката нещо друго. и това е най-тъпото.
Жалко, криворазбрано, по нашенски отново и в духа на новата /вече 20-годишна/ стратегия в образователната сфера.
Както отчасти пееха Металика : правописът няма значение.
Абе щом не ти посочиха пътя към литературния клуб като единствено място, на което някой може да има претенции към правописа, значи все пак има надежда за бъдещето

[линк]
То надежда за бъдещето има. Но ако се надяваш на нещо неадекватно ще си останеш недоволен.
Както беше писал Толстой, ако не се лъжа, във "Война и мир", ако не се лъжа пък съвсем: "Всяко предишно поколение си мисли, че следващото е обречено". Ако пак съм объркала нещо- оплачи се на линка по-горе.

Ами хора, повтарям се, но ще потретя: Като не ви харесва нещо, не го четете.

За да решиш дали нещо ти харесва или не, първо трябва да го прочетеш. Освен това ако чета само това, което ми харесва ще се откъсна доста от заобикалящата ме реалност. Човек трябва да чете и доста неща, които не му харесват, тъй като по този начин си набавя най-различна информация, която може и да му е от полза.

Не коментирам "повечето от мненията на Владов", а едно конкретно мнение, което съвпада с моето. Против съм подобна "цивилизована" намеса в дивата природа, защото освен че убива дивото, тя е абсолютно безсмислена. Ама вие наистина ще ме уморите, бе хора. Не си ли разбрала все още, че колкото повече разбутваш камъняците по една скала, толкова повече увеличаваш риска за в бъдеще. Нямам нищо против да риташ нестабилните камъни докато катериш, за да не ти се изсипят на главата на връщане. Но да ходиш преднамерено и да буташ всичко, което ти се струва нестабилно и потенциално опасно с цел да изчистиш един тур е пълна глупост. Като бутнеш един камък отваряш нов път за неспирната ерозия на скалите. Освен това всеки камък в скалата се крепи на съседните скални късове, като махнеш един "нестабилен" отхлабваш съседните на него. В природата няма действие без да има равно на него противодействие. Решението е просто: има скали, които са ронливи и по тях или се катериш / поемайки големия риск - тежка травма, смърт / или не се катериш. Не можеш да обезопасиш такъв вид скали, колкото и да ти се иска. И в този случай примерите, които даде "заядливият" Владов са повече от показателни - семенца от треви и храсти, хербициди и т.н. Това са скали, това не ти е нива, нито градина, че да си изровиш от нея камъните, които ти пречат на земеделието.

Няма нужда да ми правиш вятър на тема интелигентност, наясно съм какво и колко представлявам в интелектуално отношение. Средно интелигентен човек в зряла възраст днес е направо Айнщайн - толкова много се е сринало образованието 20 г. след промените. Интелигентността обаче не е единственото, което прави човека. Нагледал съм се на толкова много интелигентни хора, които от друга страна са крайно ограничени и бездушни. Тяхната интелигентност храни единствено егото им и няма никаква друга полза от нея.

За да научиш нещо от някого трябва да има желание и у двете страни - учещият да сподели познание, а този който се учи да пожелае да възприеме това познание. Не съм имал за цел да уча някого в този форум на каквото и да било. Също така нямам намерение да обсъждам и познанията ти по правопис: както казах досега се сдържах, но за пореден път ме подразниха думите опасТност, опасТни, безопасТен, защото във всички твои пътеписи си ги пишеш все по тоя начин - с едно излишно Т.

niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а

Това за набавянето на информация го приемам, ако става въпрос за някаква научно-техническа литература, например. Или в случая на клуб "Туризъм"- да кажем за скучен пътепис, който обаче е за място, към което сме тръгнали. Ако нещо носи подзаглавие "Каменопад на Враца" и ти не си алпинист, и не ти допада мисленето на автора... ами не разбирам защо четеш това.
Втори път- не смятаме да "чистим" Централна стена. Просто да отделим повече време за наистина лабилните камъни по спортните маршрути. "Ще смачкате божикравичките, не е екологично"- може да кажат някои. Ами така е, не ме интересува. Хората ми се струват по-важни.
Забележката за правописа приех.

Разказът ти събуди у мен болезнени спомени.
Човекът, който за пръв път ме заведе като новобранец на "истински" тур, беше убит от каменопад на тур "Камините" в лявата част на Централната стена.
Сутринта се хилехме заедно на поляната... а вечерта вече го нямаше.
Така тъпо и необратимо стават тия работи.
Това е част от играта, наречена алпинизъм. Това е всъщност една от най-съществените части на играта, заради която тя е толкова вълнуваща. Човек трябва да е много наясно с това. Удоволствието, самочувствието, гордостта, славата и пр. вървят в комплект с необходимостта да приемеш риска внезапно да свършиш по този начин. Заранта да се хилиш безметежно на поляната, а вечерта вече да си само спомен. Или, което е може би още по-лошо, да си в инвалидна количка до последния си ден. Това трябва да се приеме. Или да не се приеме. Но човек трябва да е наясно. Да не се самозалъгва. С късмет, умения, или с това, че ако изчистиш туровете, катеренето ще стане по-безопасно, или пък оня с брадата ще започне да те гледа отгоре по-благосклонно. Точно теб. Как ли пък не.
Няма такива работи.
Както и да е. Извинявам се за лиричното отклонение.
Радвам се много, че ви се е разминало сравнително леко.
Познавам лично, уви, и другата част на историята... Катерех като втори по тур "Класически" на Северната стена на Злия зъб и се покатерих по една издадена скала. Беше голяма колкото мен. Изглеждаше ми непоклатима. Когато пренесох цялата си тежест върху нея, взе, че се откърти. Ей тъй, изведнъж, без никакво предизвестие. Пуснах я и се разкрещях така, както сигурно е крещял твоят приятел. Под нас по същия тур катереше втора свръзка - грешка, разбира се, една от ония, за които най-често се сещаме едва когато белята стане. Дори не гледах, къде падам и дали ще се ударя о нещо. Гледах само скалата в полета и надолу. Тя се удари веднъж в стената над другите и се раздроби на няколко къса. Най-ужасното беше, че не можех да направя нищо. Вече нищо. Освен да крещя и да се надявам. Искаше ми се никога да не се бях качвал на тази стена, никога да не ми бе хрумвало да се занимавам с катерене. В тези една-две секунди осъзнавах, колко незначителни и суетни са тия занимания пред това, което очаквах да се случи след миг.
Е, имахме късмет. Парчетата като по чудо прелетяха точно между долните двама. Не засегнаха нито тях, нито дори въжето им.
Със същия успех биха могли да прелетят по малко по-различни траектории и да убият и двамата. И днес, много години по-късно, като се сетя за тоя случай, стомахът ми се свива и започвам да усещам безпокойство и вина.
На другия ден всички ужаси и угризения бяха забравени. Продължихме да катерим, както и преди. Такова добиче е човекът.

"Осигурявах го седнала и с гръб към стената, защото ме болеше корема."
От уважение към партньора и от съображения за собствена сигурност. Странно ми е, че никой не се обажда за това, може би защото тук е клуб на туристи (нищо, че кой ли не изкара вече курс ). Да осигурявам седнал си позволявам само на стената на СУ. И то когато другия катери на установка. И го гледам през цялото време. И дори това не е правилно ...
На Централна стена гледаш нагоре и чакаш вика "Камък!" за да се лепнеш като ваденка на скалата, стискайки въжето.
Иначе хубаво пише Змейчето, само след това трябва да прави разбор, и да синтезира на няколко реда грешките. Тогава освен художествена, разказчетата ще имат и образователна стойност.
А правописните грешки на едно литературно произведение се отстраняват от коректора (като тръгне да се издава де), а не от автора. Той пише...

Уф, знам... По принцип не го правя (смея ли, като знам, че ме качват на първи клин). Но в случая това ме е спасило.
Стоян казва, че само през мен не са минали камъни. Права нямаше да имам къде да избягам. А седнала са се разбивали на метър над главата ми.

"Заранта да се хилиш безметежно на поляната, а вечерта вече да си само спомен".
Трудно е човек наистина да си го представи. Има те и след малко някой виква:"Камък" и те няма.
Хората се защитават, като мислят за това чисто хипотетично. Да усетиш, че се случва наистина, е голям стрес. Все още си го представям съвсем ясно, най- вече вика и очакването да дойдат до мен.
Трябва да си изградим навици да не викаме така. Викни, колкото да си предупредиш партньора, той пак ще направи каквото зависи от него.
Не можем да си представяме такива неща и да катерим голяма стена. Забравяме го и толкова...

Има много истина в това, което казваш. Всеки здрав и нормален човек се мисли за безсмъртен и нечуплив. Обратното би било непоносимо, или просто ненормално. Не само за алпинистите, ами за всички, защото в края на краищата всички сме чупливи и неизбежно смъртни.

Думата ми беше за това, че не бива да се оставяме това успокояващо и измамно чувство да ни подлъгва да вземаме недопретеглени решения.

И да, когато видиш с очите си, как тези (привидно хипотетични) неща се случват пред очите ти, бързо, безпощадно и всъщност без никакъв драматизъм, съвсем не като на кино, стресът е голям. За съжаление ми се е случвало няколко пъти да губя приятели в планината и макар първия път чувството да беше най-ужасно, не бих казал, че е нещо, с което можеш да свикнеш и да претръпнеш. Винаги започваш мъчително да премисляш и да претегляш нещата, да се питаш, какво и доколко си струва... Така сме устроени, че без такива жестоки поводи не сме склонни да мислим достатъчно върху това. А подобно мислене, колкото и да е болезнено, по моето скромно мнение е много здравословно и полезно.