Вход

от Глишев:

"Опитвам да си представя как Царят влиза в Йерусалим - съпроводен от неколцина прашни, брадати мъже с горящи очи, сам потънал в прахоляк от пътя, млад, със сурово, но привличащо лице, може би дори разбиращо поусмихнат, яхнал кроткото магаре и приветстван от същия народ, който след три дни ще вика: "Разпни Го!". Влиза, посрещан с радост, чиято краткотрайност добре познава, влиза в Своя град, който ту Го обожава, ту Го забравя. Влиза като на сватба, влиза като на битка, влиза като на смърт.

Влиза в града така, както трябва да се става от сън - без остатък. Вече Му е известно какво ще стане - до най-малкия детайл. Сигурно знае всичко още от раждането Си, но върви напред, защото сега не е само Бог, а е и човек и трябва да изпълни съдбата докрай. Човекът в Него може и да се бои, но няма да спре по пътя. Чака Го Пасха, чака Го предателство от човек, който още сам не знае какво ще извърши, чакат Го унижения, жестока смърт, може би слизане сред мъртвите, които също искат спасение, а накрая - небето, обожанието, отхвърлянето, споровете, гоненията, религиозните войни, атеизмът, дребнавите форумни страсти, краят на света, съдът над всички нас и безкрайно царство след всичко това.

Вечна трагедия и вечен триумф."

Мисля, че е бил тъжен. Не знам как още не Му е писнало от нас.

Честит празник на именниците.

Справка с оригинала:
[линк]

Справка с оригинала:


така е виждал нещата и Юда Искаротиски.мотивите в коментара съвпадат с оргинала от евангелията...


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.