Любов vs. Страх

Дали несигурността в нас самите не играе една от най- важните роли във взаимоотношенията ни с другите и най- вече с любимите ни хора. Защо се страхуваме да си признаем, когато обичаме някого? Дали защото това ни прави уязвими или защото се страхуваме, че това би разрушило устоите на теориите ни за живота. Свикнали сме да анализираме всички аспекти на живота си, да намираме бързи и ясни обяснения за всичко, което ни се случва в учебниците и дори в ежедневниците. Анализираме себе си и останалите, вкарваме ги в рамки, обличаме тях и живота си в теории, а всъщност зад всичко това крием страховете си. Всеки, колкото и да не си признава, когато усети, че обича и дай Боже, че е обичан, съзнателно или неволно, започва да търси уловката...
Подлагаме себе си и обекта на нашата любов на всякакви тестове, съветваме се с приятели, списания, форуми и книги... Дали наистина вярваме, че любовта не е възможна, че света е устроен на взаимни интереси, на привличане, на животински инстинкти ..или просто ни е по- лесно да не вярваме, че любовта е истинска, и че я има?!

Светът е едно лошо място, там всички лъжат, искат да те наранят, трябва да спиш с отворени очи, не трябва да се доверяваш на никого, няма приятели има само интереси... няма безплатен обяд – на кого му е потрябвала ЛЮБОВ, тя само те размеква, създава илюзии, прави те непредпазлив, кара те да се отдаваш ... накрая изчезва, като оставя след себе си само доказателството, че света е едно лошо и самотно място ...Мислим си, че доказвайки ден след ден тази теория ставаме по- силни, че предпазвайки се от Любовта, оцеляването ще е по- лесно... и е така! Да.
Само че Любовта се случва, без да пита, минава през тези теории и практики, показвайки ни, че без нея само и единствено оцеляваме, без да живеем.

Мен ме е страх и го осъзнавам. А вас?

Един известен когнитивен терапевт, Пол Салковскис, беше казал-,,Не е важно какво се случва, а какво правим от случилото се''

Обичам те = Отворен съм за теб
Обичаш ме = Отворен си за мен

Колко от хората наистина са отворени за другия?
Това което ти споменаваш, че анализираме човека насреща, че го караме да минава през всякакви тестове и т.н. е напълно нормално (когато е в малки количества), защото най малкото не пускаме всеки в дома си, а какво остава на място, което малцина самите те са влизали и знаят какво е.

Повечето хора имат цял куп маски, коя от коя по-истинска и ако някой ги обикне почват да се питат: " Мен ли обича или маската ми?" и това съмнение е като червейче, което не ги оставя да видят другият човек, защото ако го опознаят сами ще разберат дали обича тях самите или маската им.

Една голяма част са наранявани точно поради това откриване и са изпитали неистова болка, като да останеш в празна къща след като там са живели много хора. И са готови на всичко за да не се случва това повече. Готови са да обичат и за 10 само и само да не са сами (защото не са осъзнали какво значи да си сам, не са могли да се извисят като феникс от пепелта)

Друга част са видели в очите на обичащият ги, какво е онова, което те самите могат да дадат, когато обичат, но са видели и страничният ефект (но не са усетили същественото) и си казват: "Когато някой ми задоволи напълно критериите и нуждите тогава ще се правя на клоун." За по-ниска цена не се давам, ако искат да я плащат." и минават като хуни през живота на другите, крадат ограбват, но никога не обичат, защото това е скъпа стока, която пазят ревностно. Така те палят огън в сърцата на другите, но те винаги остават на студено, като "Ледената кралица", защото не оставят до себе си никой, който грее. А дали някой ще им плати цената? Кога? Като станат мрънкащи дъртаци с много изисквания или себелюбиви стари лелки, които се мислят за вечно млади? Дали?

"Кой каквото прави на себе си го прави"
Въпроса не е "дали да обичам?", а "дали наистина мога да обичам?". Дали наистина мога да се разкривам и дали като се разкрия, това което предлагам не е само една необитаема къща с оковани прозорци и врати или една голяма вселена изпълнена с живот?
Колко от хората могат да отговорят на въпроса: "Кой съм Аз самият?"

Мен не ме е страх да обичам, а ме е страх да ме обичат. И не защото ме е страх от анализи и тестове, напротив, забавно е, но ме е страх от "наградата", която в повечето случай е тъмничен затвор, защото те затварят именно в тази необитаема площ, която е пазена с огромна охрана и никой не е виждал.

Любовта е Свобода, а не Окови

Това е моят анализ на това, до къде води страха в любовта

Мен не ме е страх да обичам, а ме е страх да ме обичат. Именно, за това говоря.

Ами тогава го кажи както е, защото от това, което си написала определено разбрах, че те е страх да се откриеш, а не, че те е страх да влезеш при покана в някой друг

Любовта и страха са взаимозключващи се състояния. Страхуваш ли се, нещо не е на любов работата, т.е. дилемата поствена така, е неправилна.

(според мен)

Само безумците не се страхуват, а любовта не е безумие

Тия ги разправяй на оня дето си влюбена в него

(според мен)

цитатите и анализите на двете розови шматки по-горе - споко.
Няма как да излезеш ограбена ако влизаш в отношения влюбена.

"Свикнали сме да анализираме всички аспекти на живота си, да намираме бързи и ясни обяснения за всичко, което ни се случва в учебниците и дори в ежедневниците. Анализираме себе си и останалите, вкарваме ги в рамки, обличаме тях и живота си в теории..."

Щом разбираш, значи нищо не си разбрал, но не си го и признаваш. Така придобиваш умно изражение и губиш завинаги детската си невинност и заменяш искреният поглед (пълен) с преситен (празен). По този начин можеш да твърдиш, че си "зрял индивид", а мъдрите казват на това "слепота".
"Човешкият разум не може да обхване истинските наставления. Но ако се съмнявате и не разбирате, готов съм да разговарям с вас."
Йока Дайши “Шодоха”

Колцина от вас наистина се стараят да разберат човека насреща, а не го слагат в някоя сътворена от минал опит графа? Колцина гледат на хората, като на отделни Личности, а не на тълпа или прочетен вестник?
Наистина ли сте толкова глупави да вярвате, че за краткият си живот сте научили всичко и че всичко ви е ясно?

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса !!!