Да имаш... и да нямаш

Не се подвеждайте по заглавието, темата изобщо не е философска, просто днес ми се случи нещо, което май наистина може да се опише така. Днес, след дълго ровене, търсене, издирване и... повече синоними не знам... попаднах в нета на една книга. Книга, която някога имах, но ми я откраднаха. Книга, която съм чела за последен път преди почти петнайсет години, а още помня почти всяка дума от нея. Но я търсех, защото исках пак да я имам. И днес открих, че добри хора са я сканирали и са я пуснали в един сайт. Заедно с всичките прекрасни илюстрации. И точно когато най-много се зарадвах, открих... че просто не е цялата. Та сега ситуацията наистина е "да имаш... и да нямаш". И книгата липсва, разбира се, точно от тази част нататък, където започва най-интересното... И това ако не е "късмет"...

Кажи коя е книгата. В Матрицата има всичко.

Изтегли я. Няма как да не намериш и останалата част.

"Историята на говорещото столче" от Ма;утани Миоко. Намерих доста голяма част от нея в един форум - "Нашето детство", но просто не е цялата. Ей досега си играх да я разпечатвам... обаче сканираният текст прекъсва точно в ключовия момент.

Ако намеря откъде, ще я изтегля на секундата. Не знам защо в онзи форум не беше цялата, явно на този, който я е сканирал, в някакъв момент му е омръзнало да се занимава. Аз я търся от много време, но доскоро и през ум не ми беше минало, че някой може да си е направил труда да я качи в интернет. А ако намеря и останалата част, ще черпя.

Питай за нея в тоя форум.

Тука, а?
[линк]

Да, и аз си го мислех, но темата е пусната доста отдавна, не знам дали още има хора, които влизат специално в тази тема. Сигурно ще пробвам... може пък да извадя късмет. Преди една-две години потърсих същата тази книга при продавачите на стари книги на площад "Славейков"... гледаха ме като треснати.

От тази авторка имам *Таро синът на дракона*. Много я харесвах. Даже плаках на някои моменти. Бях забравила за нея.

Точно тук я намерих, да, но не е цялата.
Хей, не исках да ви карам да почвате да ровите заради мен. Просто споделих. Сега ще си взема тези страници, дето успях да си ги намеря и да ги разпечатам, ще си ги изчета... и сигурно ще ми стане още по-кофти, че нямам останалите. Но и това е по-добре от нищо... пък и може да ме накара да си преодолея притеснението и при следващото ходене до София да питам пак на "Славейков" или направо в някоя антикварна книжарница.

И аз я имах преди години и много ми харесваше. И с нея не знам какво стана... толкова много неща изгубих през годините.

Ех, Дени, в една друга тема точно си говорехме за нагласата. Изкефи им се на тия страници. Можеш спокойно да заспиш с усмивка как сигурно утре ще намериш останалите.

А, това, че ще се изкефя, е не сто, а хиляда процента сигурно. Препрочитайки ги сега, си дадох сметка, че наистина помня почти дословно всяка дума... и това ме стресна донякъде. След малко се оттеглям с тези страници, за да завърша деня по един наистина вълшебен начин...

Приятно четене.

Благодаря.

колко плаках като малка...

[линк]

Стискайте палци, заръчала съм на моите хора днес като идат на село, да се поразровят в двете стаи с книгите, може пък да стане чудо и да се окаже, че едната от двете бройки, които имах, е там. Е, това ако стане, такава виртуална почерпка ще ви спретна...