мно'о кофти

както викат тинейджърите. След като Надето ни покърти тук размислите и страстите с питането дали бива раждане на дете заради егоизма на майката сега да ви лашна в друга под-тема на въпроса - ама това си е реален мой случай в момента. И ми стана странно, та го споделям.

Наскоро една приятелка, разведена, изказа завистта си към положението ми. Сравняваше времето, за което аз уредих документите на морганчо за чужбина с времето, което и отнема за нейното дете. Бившият и правел грандиозни въртели, поставял условия, искал пари и .... винаги и настоящата му жена идвала на дейностите, свързани с документацията на детето. И при нея още не е ясен казуса дали ще може да вземе детето си, докато е на екскурзия зад граница.

Стана ми малко тъжно, че точно моето положение е било за завиждане! Т.е. направо съм имала шанса някой да покаже слабоволие преди години и аз да попадна в дългосрочно по-приемливата хипотеза на закона? Стана ми страшно, че така излиза, че всеки настоящ любящ татко е възможно да се превърне в изнудващ, немислящ за детето си, тесногръд егоист! Все ми се иска да се възприемам като частен случай и че повечето примери наоколо са в добра насока!

Но кажете сега вие какво виждате по тези въпроси!


Major e longinquo reverentia

Ако в това се изразява щастието ти-че си по-мобилна пред службите-ОК.Веднага се съгласявам с теб!

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Мисля, че усетих огорчението ти.В такива случаи, усмихнато пожелавам:Да ти се връща!
Повече не ми се изпада в размишления.

Ведър ден!

Напълно нормално. Какво те учудва? От любовта до образата има само една крачка. Ти мислиш ли, че онзи мъж не тормози приятелката ти с повод и без повод? За съжаление на практика много малко двойки остават в добри отношения след развода... То са сцени, циркове и чудеса. Колкото и невероятно да ти звучи ти наистина си по-добре.

Срам, не срам, и аз като изпадна в безизходна ситуация се успокоявам, че има и по-зле.
Аз пък имам колега, на когото е присъдено детето и майката често е неоткриваема за подписване на документи. Вярно, че е по-рядко срещан случай бащата да поеме детето, ама...екземплярите са и от двете страни.
Мен повече ме учидва самата трансформация на такъв вид родител - защо допълнително тормози детето ('щото неминуемо създаването на пречки по документите ще се отрази и на детето, нали).

... спестих си изнудване за пари и общуване с жени, с които нямам какво да си кажа. Това може да се гледа като вид улеснение. И явно приятелката ми така и го отчита и вижда!


Major e longinquo reverentia

ами аз съчувствам на приятелката си, но .... хипотезата на закона в този случай трае цели 18 години. Една младост минава дотогава и едно дете израства. Да - огорчена съм от това, което виждам


Major e longinquo reverentia

тъжно ми е от това - прилича ми на някаква перманентна обществена незрялост! Все пак децата се учат от тези отношения ...


Major e longinquo reverentia

това ми е втори случай с приятелка на напълно осъзнато 'да й направя мръсно', като не се разписва на детето. За настройването по време на посещенията при татко срещу майката не ми се говори. От такива неща знам случай как дете трябваше да мине психотерапия срещу стрес и заекване. Заради посещенията при тати, който освен че го учел да псува мама, се и напивал пред детето и показвал как може да пребие другите баба, дядо и чичо в пиянските си изпълнения ... тъжно е!


Major e longinquo reverentia

За съжаление това е общият случай. Когато двама души се разделят, и двамата се чувстват отхвърлени и се озлобяват. И се вкопчват в идеята "Айде да те видя сега как ще потънеш без мен! Не можеш да се оправиш без мен, ще гладувате - ти и детето, бял ден няма да видиш, да ти дойде акъла!" Но ако другият все пак се оправя и сам и успява да бъде щастлив, това още повече натрапва чувството, че си бил безполезен. И какво му остава на озлобения отхвърлен човек, освен да се опитва да създава проблеми на бившия партньор, за да му докаже колко важен може да бъде. А изискването за съгласие на родителя, който не упражнява родителските права, за да излезе детето в чужбина, е най-лесният начин да правиш мръсно, достъпен за всеки профан. Най-жалкото е, че заслепени от озлобление родители карат собствените си деца да страдат, за да се доказват един на друг.

Ами в доста случаи децата след краха на връзката започват да се използват като предмети или уреди за нанасяне на удари към единия или другия.
Просто когато решът да си отмъщават едни на други нищо друго няма значение.

И тук познавам една девойка която реши, че ще си гледа сама детето и го писа с баща неизвестен. Можеше да го заведе оня на съд и такава хубава издръжка да и плаща .... но реши, че не иска да има нищо общо с него и той да не и се меси за нищо.

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

много тъжна картинка. Вместо просто да се усмихнат, да поиграят спокойно с децата си и да се опитат да ги опознаят ... тъжно е, че озлоблението е толкова повсеместно. Там където уж е имало любов. Май проблема е точно в това 'уж'!


Major e longinquo reverentia

разбирам я - защото тези 'счупени' връзки са ненужни. Какво е една издръжка, която ще струва десетки години психологическа война от която ще пострада детето! Виждала съм и мъже, които иначе са достойни и справящи се хора, които когато бившите им започнат да ги гонят за повишаване на издръжката стават неузнаваеми в поведението си .... И е жалко.

Явно все още има превес на онези социални механизми, които карат жената на всяка цена да воюва с мъжа, или обратно (с детето като оръжие), за да се докаже социално надмощие. Това е като първи урок по несъществуване на любов за децата. Все пак жените като познатата ти сме малцинство ... на фона на брако/разводната 'идилия'.


Major e longinquo reverentia

Еееех тези лоши мъже бе.Как пък баш на тях налитат тези женички-свети ненапити водички

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

и далеч по-често се случва любящата майка да се превърне в безскрупулна изнудвачка.
Обобщенията (и твоето, и моето) не са най-доброто нещо в случая. Освен това - ти едва ли знаеш цялата история - знаеш само едната страна.


________
Не си правете здравна застраховка за пътуване в чужбина в ДЗИ

твоята позната е просто емоционално натоварена от това че не става на нейното...пък наистина е тъжно някой да ти завижда точно за това, само защото не е успял да си начеше собствените замисли и те да станат реалност - в крайна сметка не винаги целта оправдава средствата, а явно познатата ти това иска.
Пък и ако мъжа и бе без намесата на друга жена, определано много по - лесно щеше да се разреши спорът ...
п.п. до сега не съм преставала да мисля,че мъжете са по добрата част от човечеството... дано си запазя това


п.п.п....направо съм имала шанса някой да покаже слабоволие преди години и аз да попадна в дългосрочно по-приемливата хипотеза на закона? защо си, че слабоволие е нямало и при теб преди години....

Извинявам се, че отговарям вместо Моргана но тя е проявила характер а не слабоволие. "Да се отървеш от проблема" е най-лесното и практично решение което болшинството избира. Да приемеш зряло фактите и да вземеш подобно решение е проява на твърдост и най-вече обич към новия живот.

никой не се ражда лош или добър. По-скоро светът учи мъжете, че заради ... айде да кажем ХУ-хромозомата им светът ще им се поднесе с прилежащите такъми наготово.

И следпубертетно като се окаже, че поднасянето не е това, което са им обещали, започва разочарованието. Делбите по любовно-брачна тема също са заради въпросното разочарование .... какво се правиш и ти, Пламене, на бутни-колиба!


Major e longinquo reverentia

Кои такъми?
Колко мъже познаваш, които живеят на издръжка на съпругата си, например?
Ти самата като идеш на среща - плащаш ли си сметката?

Ето ти 2 съвсем елементарни примера, които ясно показват, кой чака света да му поднесе такъмите наготово, заради хромозомна комбинация.


________
Не си правете здравна застраховка за пътуване в чужбина в ДЗИ

Като направим проста сметка - ХХ хромозомите смятат че с едно раждане им се урежда въпроса доживот. Иначе това което описваш като тема просто е КОФТИ. Пак от личен опит говоря... но малките скоро ще пораснат