diva

Ето ме гола:

Сънувах си сянката. Хванах й лицето и й говоря:"Хайде, стани бяла, стани бяла!" На моменти за малко, тя ставаше бяла и после ставаше тъмна и дори черна. Аз продължавах да искам да стане бяла. От това, като че ли завише много. В същото време държах нещо като термометър, който имаше смес - бяла и с цвят на кожата. Аз го движех, за да гледам какво става. Трябваше и той да стане бял и ставаше, но само като спра да го движа, а като го раздвижех се смесваше с цвета на кожата и ставаше мътен и цветен. Аз знаех, че така не може, че ако не го движа си е лъжа и не става по този начин. Исках да го движа и да си стои бял.


Това е съня. Предавам се, просто не знам какво да правя. Като реша да си тръгна и се отдалеча, ставам суха, липсва ми някаква част, която е голяма (не сте вие, а е нещо друго). Откъде сте сигурни, че вашият път е правилният? То даже не пътя, ами посокота? Още по-съществения въпрос е: "Защо не мога да си тръгна?"

Защото както си дошла така и ще си тръгнеш.

А трябва ли да си отиваш? Как ти звучи-поемане на отговорност че си тук в това чудно време,в този чуден свят...ограничение ли е времето или шанс да се разгарнем....

много ми е трудно да съм тук, но не заради времето, а заради посоката, а и заради оцветяването... обаче ми е много трудно и да си тръгна, мога, но това което ще убия в мен ще доведе до пълно опустошение

реших да кажа това, защото понякога като кажеш нещо и то става обратното...казах, че не мога да си тръгна, евентуално и чаках да мога да си тръгна, ама още не се получава

"Защо не мога да си тръгна?"

За да си тръгнеш, трябва да бъдеш цялостна -> и светлината, и сянката си.

Откъде сте сигурни, че вашият път е правилният?

От мозъка на костите си.

[линк]

а не ли от порите и клетките...

то е същото ма... и в пряко, и в преносно значение.

я не ми казвай какво означавало изсмукано от "мозъка на костите", ма!

не сколасах да са въздържа да та не просветля, кат та видях как си го изсмука от костите на мозъка.

Костният мозък е синоним на най-дълбока същност и фундамент. Та затва...

[линк]

знам бе драга, същото е и с порите и клетките...

ми кат си се отвързала, как да са въздържиш.. я пак са вържи на моряшки възел тоз път...

ни ща. оти кат са вържа, после пък ша тичаш да ма разързваш. то и твойта не е лесна