Е,

деца, знаем ли /знаете ли?/ какво искаме в крайна сметка?

Аз лично се обърках вече...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ако знаете, как да го постигнем?

Отговорите, ако обичате /и ако има/, нека да са елементарни за възприемане...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ало, Льове, успокой се, пийни си студена вода и ходи да си лягаш вече, че в Бъглария стана сутрин...

Прави каквото трябва - спи пълноценно, пък да става какво ще, нъл тъй.


от C. Van Vechten

Който знае какво иска не си пилее времето по форумите в безсънни нощи и безхаберни дни, ами бачка над себе си и става човек.
Днес Мишел Обама каза пред едни момиченца в една имигрантска общност на Лондон: "Като бях малка много се радвах на шестиците; чувствах се много яко като учех. Беше готино да си умен. Все гледах да си свърша работата навреме и работех усърдно."

Моят ръководител, например, иска да си завърша и да му се разкарам от главата. Остава ми по-малко от година, та аз ще си налягам парцалите да бачкам в лаба да изкарам поне още две хартийки за да сложа трите буквички и точката след името...

Щото, аз много неща си искам, ама косата ми побеля за четири години магистратура и докторантура, а личният ми живот е в перманента ваканция.

Ставам човек - никога не е късно.
Ми ти какво искаш, бе Лове, посред нощите?!

ПП:Сори ако е станало малко грубо и прекалено лично.
ППП: Ако има клубна среща в средата на май (10-17) ще дойда... А иначе, излизам в хиатус от клубовете.


от C. Van Vechten

Много се замислям над тази дума напоследък. Искам. Хем хубава, хем лоша ми се вижда. Поражда в мен разни мисли, като егоистично ли е аз да искам(да кажа, да направя, да получа), и това как си кореспондира с какво той иска/не иска... Имам ли право да искам. Или всеки има право да си иска, независимо какво и от кого. Не знам, честно казано сигурно съм по-объркан и от обичайното объркване. :)

На моменти знам какво искам. На моменти не знам. Дори за едно и също нещо или спрямо един и същи човек.

Колкото за как да го постигнем - завиждам на хората, които си поставят цели, преследват ги и ги постигат. Аз не съм такъв. Не знам как се прави, а като опитвам, се провалям с гръм и трясък.

Много ми е странно да застана пред него и да му кажа: "Искам...". Дори и да искам само нещо да му кажа. Ама ще се наложи, щото иначе сигурно ще откача съвсем. :)))

Та аз дефинитивен отговор не ти дадох. По-скоро винаги ми се е струвало, че повечето от нас само си мислят, че знаят какво искат.

Прав си, Джак...

Обаче, като изляза по улиците, виждам хора с угрижени /или безразлични, или пък въобще без/ лица, който сякаш вървят наникъде...
Виждам хора с побелели коси, чиято единствена цел сякаш е да се закрепят на краката си...
Виждам момчета и момичета, които сякаш не подозират, че ще се превърнат в по- горните...
Аз обаче не се виждам...

Както и да е, нямах предвид това, по- скоро мислех за гейството- защо не се опитаме да бъдем щастливи въпреки всичко и без да му търсим проблемите навсякъде? /Аз поне съм освободен от илюзията за вечното щастие, което ни очаква ей там някъде.../...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Явно още не съм станал човек, ама какво е "хиатус" /звучи ми като нов модел корейски автомобил/?

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Гардиан, можем да искаме единствено от себе си, и няма значение какъв ще е крайния резултат- майната му...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Сам знаеш, че хем е така, хем не е така. Човек сам със себе си най-трудно излиза наглава. Майната му е като се ядосаш, а докато не си се ядосал ти пука, чак пукотевичи.

Ми влияе ми разконцентриращо- снощи си фраснах главата в един трегер на едно заведение- веднага си пролича в писаниците ми тук, след като се прибрах...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

По- скоро заради бирите... Не, не и заради тях, просто си гледах дюкяна...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

И видя ли нещо там...

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Да, но е съмнително...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...