Перверзия? :)

Adagio Allegro Molto
Largo

Kazuhito Yamashita
:)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

В никакъв случай!Изпълнението на класически /и не само/ произведения от необичайни състави има дълбоки традиции от времената на художествената самодейност не само в България.По този начин при липсата на телевизия,Интернет,симфонични оркестри и оперни театри в много малки населени места ученици и граждани имаха възможност да навлязат в прекрасния свят на музиката,ръководени от възрожденски музикални дейци.Самият аз съм проходил в такава обстановка,за което съм безкрайно благодарен.Огледайте се наоколо - няма акордеонни оркестри,няма мандолинни състави,няма читалищни струнни оркестри,нищо няма.Много по-грозно е в наше време снобското дрънкане на два рояла на никому/вече/ ненужни транскрипции,заради кариерата на самопровъзгласили се светила.Тъй че перверзии наоколо колкото щеш,но не са там,където се върши нещо смислено.

Нямах предвид самодейни изпълнения от сорта петата или деветата на Бетовен на балалайки и акордеони в салона на читалището, колкото и сантиментални спомени да навяват на някои. (Казвам го без ирония.)

Въпросът е дали професионален аранжимент като този запазва духа на оригинала, пречупен през изразните средства на конкретния инструмент и доколко спецификата на инструмента внася нов поглед върху произведението, а не просто механичното му пресъздаване.

Между другото, Ямашита минава за доста спорен и противоречив интерпретатор на известни произведения . Например: Kazuhito Yamashita

Повече за него: ей тук

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

според мен разликата между експеримент и перверзия е единствено в чувството за мярка и преценката кога да спреш. Важи за всички области на живота и изкуството.

Аха :)
Значи това моето е експеримент, защото спрях до втората част. А неговото е перверзия, защото е записал и останалите две :)
Обаче го намирам за интересен... освен ако не съм извратен :))

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Алегрото не се записва при мен, но прослушах ларгото.
Намирам, че това е професионален аранжимент и запазва духа на оригинала.
По втория въпрос, спецификата на инструмента не внася нов поглед, според мен, пресъздава духа/механично, ако употребя думата във въпроса /но майсторски, защото Казухито Ямашита е специалист с опит.

@Руиз,

Aлегрото и при мен не се отваряше, но, ако кликнеш с десния бутон на мишката върху файла и после го отключиш долу вдясно на прозореца, който се отваря, ще можеш да го чуеш.

Направо онемях. Такова нещо не съм чувал досега, изпълнено на китара. Ако седнем да отричаме интерпретациите, то трябва да не признаваме наприме и Мусоргски-Равел или почти нищо на Прокофиев, тъй като последният е само маркирал върху щима на композирания на пианото нотен текст от какви оркестрови инструменти да бъдат изпълнени определени части, а самата оркестрация са я създавали асистентите му. Вярно е, че техниката е убийствена и създава нечовешко усещане на места, но пък да вземе да маже пасажи ли, за да зазвучи по-хуманно. Разбирам протеста срещу олимпийското шампионство в музиката, но тук е спазена мярката, мисля. Границата, за която някои критици са изказали загриженост, между тракането на пишеща машина и свиренето на китара си е още там и след изпълнението на Ямашита. Да не говорим, че както и ти казваш, пресъздава духа на произведението. Дали обаче спецификата на инструмента не внася нов поглед, по това може да се спори, особено пред лицето на такава виртуозност.