АН

Лични истории

Анонимните Наркозависими са извървели дълъг път от 1953г. досега. Хората, положили началото на тази общност, към които ние храним дълбока и трайна обич, са ни дали много познания за зависимостта. В следващите редове ви представяме разказите на нашите основатели. Първият от тях е написан през 1965г. от един от нашите най-ранни членове. По-скорошни разкази за възстановяването на членове от АН могат да се намерят в нашия основен текст, Narcotics Anonymous.

Ние наистина се възстановихме

Въпреки, че една стара поговорка казва: „Политиката отчуждава дори и съпрузите“, зависимостта ни сближава. Нашите лични истории се различават, но в крайна сметка ние всички имаме нещо общо. Това общо нещо, тази обща болест или ненормалност, е зависимостта. Ние много добре знаем кои са двете неща, от които се състои зависимостта: обсебването и непреодолимия импулс. Обсебването е тази фикс идея, която ни тегли назад, отново и отново към нашата дрога, или към някой заместител, за да си възвърнем усещането за лекота и спокойствие, което сме изпитали веднъж. Непреодолимият импулс е един процес, който вече е започнал – с едно убождане, с едно хапче, с едно питие, и които не можем да спрем със силата на собствената си воля. И поради нашата физическа чувствителност към наркотиците, ние сме напълно в клопката на една разрушителна сила, по-могъща от нас самите.
Когато, в края на пътя, откриваме, че не можем повече да живеем като човешки същества, както с наркотиците, така и без тях, се изправяме лице в лице пред една и съща дилема. Какво ни остава да правим? Изглежда възможностите пред нас са: затвори, клиники, смърт или нов начин на живот. В годините зад нас много малко зависими са направили последния избор. Тези, които са зависими днес имат по-голям шанс. За пръв път в историята един простичък начин се доказва чрез живота на много зависими. Той е достъпен за всички нас. И той е една проста духовна, но не религиозна програма, известна като Анонимни Наркозависими.
Когато преди петнадесет години моята зависимост ме доведе до една точка на пълно безсилие, безполезност и предаване тогава АН все още не съществуваше. Аз открих АА и в тази общност срещнах зависими, които бяха открили, че програмата е отговорът на техният проблем. И все пак ние знаехме, че все още са много онези, които вървят надолу по пътя на деградацията, обезверението и смъртта, защото бяха неспособни да се отъждествят с алкохолиците в АА. Те се отъждествяваха частично или симптоматично без това да достига до дълбоките емоционални нива, където съпричастието се превръща в лекуваща терапия за всички зависими хора. Заедно с няколко други зависими и с помощта на няколко членове на АА, които имаха огромна вяра в нас и в програмата, ние основахме през юли 1953г. онова, което днес познаваме като Анонимни Наркозависими. Тогава чувствахме, че оттук нататък зависимите ще могат да намерят още от самото начало толкова много причини за отъждествяване, колкото всеки има нужда, за да остава чист чрез примера на другите – онези, които се възстановявахе успешно от много години.
И че това беше принципно необходимо се доказа през всичките тези изминали години. Безсловесният език на признателността, доверието и вярата, които ние наричаме съпричастие, създаваха атмосферата, в която можехме да почувставме времето, докосването на реалността и да разпознаем духовните ценности, отдавна загубени за мнозина от нас. В нашата програма за възстановяване ние растем числено, растем като сила. Никога преди това не е имало толкова зависими, които са останали чисти по техен собствен избор; те са в едно свободно общество, могат да се срещат навсякъде, където желаят и да поддържат своето възстановяване в пълна творческа свобода.
Дори зависимите казваха, че това не може да се случи по начина, по който ние го планирахме. Но ние вяхвахме в програмата на отворените сбирки – без прикритост, които бяха опитали други групи. Ние вярвахме, че това е различно от всички други методи, опитвани преди от защитниците на дългата изолация от обществото като начин за освобождаване от зависимостта. Усещахме, че колкото по-скоро един зависим погледне лице в лице своя проблем в ежедневието си, толкова по-бързо той би се превърнал в истински гражданин. В края на краищата трябва здраво да стъпим на краката си и да посрещнем живота такъв, какъвто е; тогава защо да не го направим от самото начало?
Поради това мнозина се върнаха към активна зависимост, а мнозина загубихме завинаги. И все пак мнозина останаха, а други се връщаха след пропадане. Много от онези, които днес са наши членове, имат зад гърба си дълги периоди на въздържание и са способни да помагат все по-добре на новодошлите. Тяхното отношение, основано на духовните ценности на нашите стъпки и традиции, е една динамична сила, благодарение на която нашата програма и единство се разрастват. Днес знаем, че онази стара изтъркана лъжа: „Щом си станал зависим, си зависим завинаги“ няма да бъде толерирана повече нито от обществото, нито от самите зависими. Да, ние се възстановяваме.

Коце, това Априлска шега ли е ?

Аз паднах много заради самият мен , и кагогато бях напълно чист . Аз съм на 20 години в колеж . Събрах се с лоша компания в гимназията . Започнах да взимам големи количества кокаин и да взимам болкоуспокояващи . Мислех че така ще получа облекчение от проблемите но стана по лошо . Казах си аз никога няма да мога да спра . Аз винаги търсех да направя още нещо когато нещата опираха до мен . Човекът които ми помагаше въпреки всичко е моят брат . Той ме разбираше и ме подкрепяше . Всеки друг ми казваше да се взема в ръце да спра , като всъщност не ме разбираше . Всеки път все някой както се казва поучаващ за мен и за моя проблем ми казва че ще е по добре ако просто не взимам повече . Накрая , когато брат ми ми помогна за новият живот беше различно. Беше трудно да си намеря приятели, който не взимат, тъй като ме гледаха, че съм наркоман. Чуствам се добре със себе си откакто съм чист. Живеейки този нов живот се чуствам добре и самочуствието ми нарастна.

Само да кажа англииският ми е много лош дори почти не го разбирам...Това го преведох от англииски...

“Смяната на приятелите е от съществено значение за отказването от наркотиците и за оставането чист.”
Здравейте името ми е Jay и съм зависим от дрогата. На 22 съм и живея в Америка. Разбирам вашите мъки зависимоста от наркотиците е ужасно страдание .Вземал съм от всички разновидности на дрогата:амфетамин, кокаин, опиум, хероин, различни опиати, болкоуспокояващи, предписани от доктора, спиртни напитки, киселини,гъби, екстази, мускулни релаксатори, транквиланти, и метадон. Последно бях на 110мг метадон. Започнах да вземам дрога в училище на 13 годишна възраст. Изборът ми на дрога беше хероин. Сега съм студент в колежа и живея с родителите си. Единственият начин да се откаже човек от наркотиците е да търси помощ в център, а също така Анонимни Наркозависими е безплатна програма и помага много. Невъзможно е един зависим да се справи само със собствените си сили без да потърси помощ. Може да се спре лудоста на пристрастяването но това коства време и усилия. Тялото и ума трябва да се лекуват, смяната на приятелите е от съществено значение, за отказа и за това да оставаме чисти. Търсете срещи на Анонимни Наркозависими във вашият район . Има почти във цял свят, в почти всеки град, ежедневни и почти на всеки час, ще намерите подкрепа за вас в началото на възстановяването, също така има и срещи онлаин, ако предпочитате да започнете по този начин. Да сме честни със семеиството си е един добър старт. Знам, че когато сте ... надежда почти няма, но повярвайте ми има светлина в края на тунела. Успех приятелю надявам се да успееш.

Здравейте всички и добре дошли в новият свят на любов и вдъхновение, нека погледнем в душата си и да потърсим любовта. Благодаря на бог за всеки ден, и за смелоста да се изправя лице в лице с демоните си. Да живея здравословно е едно от многото удоволствия от работата по стъпките, милоста от Могъщата сила, истинската любов, ме учат да обичам себе си такъв, какъвто съм и да приемам нещата, който не мога да променя. Стъпка 9 ми дава начин да приема нещата, а също и да променя това, което мога. Прекрасен лечебен процес, който ми дава свобода да бъда себе си. Голямо прозрение е чудото да не бъдеш такъв, какъвто си бил. Живеейки в мечтите и чист няма нужда повече да вредя на себе си, или на някой друг. Възстановявам се без да е нужно да вземам назаем или да крада. Имам и невероятен дар наречен АН.

Много ще ни се разкрие, по добре прочетете основният текст страница 97. Пазете вярата и се насладете на истинско пътуване, чисти всеки ден...

Забравих да кажа това е пак превод ...

В момента седя в градинката на НДК и пия нещо ново, което открих тези дни. Чай от мента с мед и сметана. Дам времето е едно слънчево такова и аз съм изпълнен с благодарност, че мога да го изживея това чист, не да съм забързан, както винаги да се чудя от къде да намеря пари и да си взема. Сутринта минах през борисовата градинка и видях един пич как спокоино си се цели в базаликата. Дам и ме върна малко назад на мен днес ми е 200 ден без вещества. Та дори и не мога да го повярвам на моменти, когато го осъзнавам или ко говоря глупости наистина не мога да осъзная, какво ми се случва. Незнам как става не ме и интересува чуствам се добре ха ха ха това е най важното. И никой не може да ми каже обратното. Много хора ми казват, че съм луд всякакъв сектант депресант абе ко ли не чух. Ха ама нали аз си знам как се чуствам. Вчера това си говорех с едно момче, което е много напред по програмата и му викам, ей чета тука една история на англииски и абсолютно нищо не разбирам ама се чуствам добре успокоява ме дори чуствах някак как дишам един чист въздух докато чета ха и той ми вика аз го правя щото се чуствам добре а не да разбирам какво става хаха . Много пъти съм чувал хора да ми казват аз я чета тая програма и нищо не разбирам. Ха и чакат да им обясня май то аз опитвах де нали не може така да не разбирам нещо. Но съм благодарен, че почнах да правя неща дет изобщо не разбирам ама се чуствам добре от тях, че някак си стана да почна да работя по тези 12 стъпки, колкото мога и да видя, че и те работят за мен, когато аз работя по тях. Не да ги разбирам опитвал съм се, особено, когато е да обясня на някой друг ама не става. Тази програма не може да се разбере не вярвам и някога някой да се появи и да каже аз разбирам програмата. А и да се появи ще го помисля за лъжец. Та значи днес съм 200 ден чист не съм пушил повече от шест месеца седя си в градинката и ми е едно спокоино. Беше ме малко страх да пиша нали все пак ползвам безплатен интернет да ме видят сега, че съм дошъл тук за да ползвам нета на лаптопа мен ли ха ха ... Лудница в една от другите теми някой искаше да разбира и зависимоста, мога да кажа това също е невъзможно тази лудост в главата на зависимият дори незнам дали той може да я разбере аз не я разбирам. Как всеки път едно и също и наистина си вярвам, че тоя път ще е различно тоя път ще се справя тоя път вече знам. Трънки не мога сам и не искам сам мисля, че си намерих моето лекарство и мисля да се хвана за него щото това е живота ми след няколко дни ставам на 28г. Кога ще живея наистина, досега си мислех, че знам къде е купона знам как е най яко да се живее. Балъците да се трепят там а аз тариката ще съм се във филма. Ами, че аз точно това съм правил крал съм от живота никога не съм живял дори незнам, какво е истинският живот. Не мога да се справям ако не съм във филма и нали за това са ми веществата ефекта да ме скрие. Иначе като ходя и все се чуствам все едно триста прожектора светят в мен за да осветят камерите който постоянно ме следят и ме гледат, какво ще направя и нали искам да съм съвършен при най малкато грешка ми се иска да потъна вдън земята. Уоуууууууу ммммммммммммм такива викове някакви само като се сетя за нещо, което съм сгафил или някоя грешка. Все гледам да сложа някаква маска никой да не ме знае кой съм и какво съм правил. Искаше ми се и още ми се иска да живея някъде на природа в гората на отдалечено. ЗАЩО ? ами за да няма никой който да ме знае. Да ида някъде на чисто и ЗАЩО ? Защото там никой няма да ме знае. Винаги, когато съм далеч от Монтана се чуствам по добре защото няма толкова спомени за това което съм правил. И в момента съм благодарен защото разбрах, че не съм морално пропаднал ами съм просто болен и кеф има начин тази болест да се възпре суперрр . Ехе значи супер това е ... Оп ще трябва да стана лек и чист ден на всички и успех ....