Справедливо?

Колко от вас смятат, че трудът им е платен според усилията които, полагат, кой е в графата недооценен и кой е надценен?

Кое е справедливо и кое не?


Питането ми е породено от няколко конкретни факта-една клубна тема-а именно, че децата с един родители по дефолт са страдащи (Което по най-елементарна логика би значело, че тези с двама родители не са) и че ако създадеш изначално дете без баща няма да е справедливо спрямо детето. Около мен има достатъчно разведени с деца, както и хора във връзка с деца като едните, въпреки липсата на родител са прекрасни деца и обратното.

Липсата винаги ли е фатална? На някой му липсва баща, но не драматизира толкова, друг не се реализира в работата си и е в перманентна депресия години наред.


Тестовете във фейсбука-всички в тези тестове излизат с резултат, че са прекрасни любовници-да, да, знам това е фейсбук и тестовете са бля-бля. (Аз този тест не съм го правила, защото съм наясно, че съм си мързеливичка;))) та да предположим, че на теория всички сме прекрасни любовници, защо тогава на практика толкова хора смятат, че сексът, който получават, не ги задоволява, като тяхната половинка е постигнала резултат "дъ бест".
Не е справедливо-но факт.
Няма логика в този живот, няма справедливост по общите правила и ако непрекъснато търсим уравнението, накрая ще се окажем пред верен математически отговор и тотално сбъркано житейско положение.
Хайде да си поговорим за честно/нечестно, справедливостта и постулата зад който аз заставам-два хубави цвята не винаги дават хубав трети.



'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

Честит първи април по този случай. Тестовете винаги лъжат. В този свят важат субективната преценка и връзките.

Мъжа ми веднъж констатира, че парите били разпределени най-равномерно, защото на никого не стигали.
Чувствам се оценена, получавам много добри пари, но човешката лакомия ме е карала да се запитвам в пристъп на малоценност дали не мога да получавам повече.
Много хора около мен смятат, че не са оценени справедливо. Обаче си мълчат. Мълчат си и чакат шефа да се сети, че на този човек му лиспва нещо - пари, условия на труд, хартията в тоалетната е свършила....
Ами като не е справедливо - положете усилия да стане. Като си мълчиш и чакаш някой да се сети - къде си тръгнал да чакаш справедливост.
(мани, такава помия очаквам да се излее като обявя новите заплати..не е истина просто)

Около 13 години работех като смахната за смешни пари. Сега парите продължават да са смешни, но ми ги плащат за смешна работа.

Колкото - толкова, така съм в момента относно заплатата.
Що се отнася до това ,децата с един родител дали са в по-специфично положение, зависи много от конкретната ситуация. Не може да се генерализира. Изхождайки от моето житие, да- детето ми страда понякога, но то е , защото таткото го игнорира. Иначе , както едната страна може да има проблеми, така и другата. Просто всичко е много относително.
Справедливост? Много е лесно да се скрия зад това, за да оправдая собствените си грешки и избор. Предпочитам да не го правя.
Знаеш ли, понякога съм като лъвица, друг път - като мишка, лутам се между двете крайности, търсейки си мястото.

ти връзкар ли си?:)

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

какво ще им правиш на заплатите?:)

Интересно ми в твоята работа как се преценява кой служител "става" и по какъв критерий. (въпросът ми е е формулиран малко грубо, но са ми интересни критериите на работодателя)

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

т.е. цари справедливост?:)

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

съгласна съм, хората бягат от това да правят нещо, защото смятат, че като изначално нещата не са в ред/не са справедливи, няма смисъл и нищо да се прави.
аз обаче си мисля, че ако не се опита, няма как да се знае.

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

Годишното увеличение на заплатите правя.
Имам си ясни критерии, които са обявени на служителите. За една година се селектират на случаен принцип 50 разговора на всеки, прослушват се и се оценяват
a. Компетентност по отношение на предоставяната информация - 5т
b. Справяне с неудобни въпроси и трудни клиенти - 2т
c. Любезност по време на разговора - 2т
d. Краткост на разговора - 1т
е. Основателна жалба от клиент - минус 1 на жалба

Според резултата - следва и увеличението като естествено си има марж т.е. примерно над 480 събрани точки (или каквото е решено конкретно за оценяването) се дава максимален процент, под 380 няма увеличение изобщо, даже влиза в списъка за наблюдение изкъсо.

Отвсекъде.

Справедливостта за мен е идея фикс. Не мога да понасям несправедливостта....опитвал съм се, но не мога. Но не съм от хората, които се борят с всички средства. По-скоро страдам в мълчание и търся заобиколни начини да се справя. Почти винаги успявам, но ми отнема много дълго време.

“Никой не може да ми плаща толкова малко колкото аз мога да му работя” - казва мързеливия шоп

Бачкам за себе си. Няма кой да ме оценява освен клиентите ми. Парите никога не стигат - винаги може и още.
Онази тема наистина е тъпа.
Колкото до незадоволените *дъ бест* любовници - толкова са *дъ бест*... Някои хора цял живот *търсят дъното*, философстват и умнеят вместо да грабнат живота за гушата и да го живеят дивашки и откачено следвайки сърцето си.

Принципно на моя труд аз определям възнаграждението, така че мога да се сърдя само на себе си в този аспект.
Какво значи да си прекрасен любовник?

Your future dream is a shopping scheme.

Да си като мен...

в дефинитивен план прекрасен любовник е този, който е показал прекрасен резултат на теста във фейсбук.
в реалистичен вариант-Вожда и пак Вожда.

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

смятам да те тествам.

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.

смятам да те тествам...

нещо за ушичките ми ли намекваш?
п.с. редактирах се, ...отворко.

'cause I got too much life, running through my veins, going to waste.