Смърт! Добре, а после?

Хора излезли от кома разказват едни и същи неща за силна бяла светлина и т.н. Да, ама тогава те не са умрели . Мозъкът им работи и изглежда изпада в някакво състояние (щом всички разказват едно и също...).
Хората казвт "Никой не се е върнал от оня свят за да разкаже какво е там". Това определено не е вярно.
Много хора са възкръсвали до 1-2 мин. след смъртта си (докато телата им са още топли и кръвта не се е съсирила във вените им), но нямат какво да разкажат.
Любопитни хора ги питат "Какво видя", а тв вдигат рамене и казват "Нищо. Както си лежах, изведнъж ми притъмня...".
От това следва, че след смъртта идва нищото.
Всички сетива са подвластни на мозъка, а когато той спре да функционира всичко изчезва. Дори да има душа (за което няма как да съм абс. сигурен и за това изказвам мнения в зависимост от това как се е развила дадена тема), тя е сляпа, глуха, и без собствено съзнание. Иначе бихме помнили предишните си животи и паузата м/у тях (как сме бродили като свободни души).

От друга страна, какво са духовете? Аз съм виждал няколко - те само механично повтарят нещо което са правили приживе и са го преживели тежко.
А духовете които имат съзнание, способни са да местят предмети или да произвеждат звуци и редовно си правят шеги с нас (наричаме ги "полтъргайст")? Те какви са?

Абе...стана мътна и кървава. Може би за различните хора има различен път ...
Тук можем само да си чешем езиците (пръстите), но никога няма да научим цялата истина!

Големи истини за малките неща в живота

Съществуват три безспорни ключови момента в съществуването на всеки един от нас: зачатие, раждане и смърт. От тях напълно ясен и поддаващ се на обективно изследване е единствено раждането.

Що се касае до зачатието, което по-късно води до появата на нов човек на земята, едни са убедени, че в случая става въпрос за изцяло нововъзникващо същество, докато пък други са на мнение, че със зачатието започва процес на постепенно свързване и синхронизация на едно вече налично духовен индивид с нововъзникналия биологически зародиш.

Аналогично е положението и със смъртта.

Едни смятат, че с окончателното прекратяване на функционирането на телесния ни организъм настъпва и безусловният край на нашето лично съществуване, докато други са убедени, че починалият човек продължава да съществува съзнателно в някаква непозната нам форма, която е напълно недостъпна за обективно наблюдение и изучаване.

Все пак в случая със смъртта ситуацията е доста по-различна от тази при зачатието ни.

Имам предвид така наречените крайно интересни типови "преживявания на умиращия мозък", които бяха описани и класифицирани от различни изследователи благодарение на връщането към живот с помощта на новите реанимационни технологии на хора, изпаднали в клинична смърт.


Нека сега обаче да се съсредоточим на единствения ни достъпен преход – раждането. Преди време попаднах в Интернет на една впечатляваща история за въображаем разговор между две близначета в утробата на майка си.

Предлагам за начало и вие да се запознаете с нея:


Има ли живот... след раждането?

В корема на една бременна жена растели и се развивали два зародиша. Първият се казвал Мъничето-Вярващ, а другият Мъничето-Скептик.

Веднъж Мъничето-Скептик запитал брат си:

- Слушай, искам да те попитам, ти вярваш ли, че има живот след раждането?
Мъничето-Вярващ отговорило:

- Естествено, вярвам в живота след раждането! То е съвсем ясно - животът след раждането продължава. Нашият живот тук, в корема, е само за да пораснем и да бъдем готови за живота след раждането, да станем достатъчно силни за това, което ни очаква.

Мъничето-Скептик:

- Така ли? А аз мисля, че всичко това е глупост! В същност, никакъв живот след раждането не съществува! Ти, например, можеш ли да си представиш, как въобще би могъл да изглежда животът?

- Не знам точно, но смятам, че там ще има доста повече светлина, отколкото тук. Възможно е да ядем с устата си и може би ще тичаме, и ...

- Това са пълни глупости! Да тичаме въобще е невъзможно, а да ядем с уста - е дори смешно предположение. Ние имаме пъпна връв, която ни храни. Без нея дори е невъзможно да си представя, че има живот след раждането. Пъпната връв - това е нашият живот! Между другото, ти забеляза ли, че тя става все по-къса?

- А аз пък мисля, че всичко това е възможно. Просто светът около нас ще бъде съвсем друг - не такъв, към който сме привикнали.

- Никой и никога след раждането не се е върнал обратно в утробата! Всички знаят, че животът свършва с раждането! И въобще животът - това е едно голямо страдание в тъмнина!

- Наистина, не знам, как ще изглежда животът след раждането. Но във всички случаи ние ще видим нашата майка, и непременно тя ще се погрижи за нас. Това е сигурно.

- Майка?! Ти вярваш в майката? Ха-ха! И къде е Тя според тебе?

- Тя е навсякъде около нас. Ние се намираме и живеем в Нея. Без Нея ние не можем да съществуваме.

- Всичко това са пълни измишльотини и глупости. От тази майка и парченце не съм видял. Също така ми е ясно, че тя по принцип и не може да съществува.

- Понякога, когато сме притихнали и спокойни, можем да чуем, как Тя пее или да почувстваме, как Тя поглажда нашия свят...


В тази любопитна история ясно е очертана стратегията на природата. Във всяка една фаза на съществуването ни, тя ни подготвя за преминаването в следващата му фаза. Ако погледнем „за проба” на сегашното ни съществуване като на подготовка за една евентуална следваща негова фаза, ще констатираме следните любопитни паралели.

Както зачеването не е гаранция за успешно раждане, така и раждането не е гаранция за успешен преход в отвъдното съществуване. Освен това е необходимо определено „технологично” време за оформяне на бъдещия духовен организъм на човека. Ако той умре „млад и зелен”, неговият преход в следващата фаза вероятно ще се окаже несполучлив.

На всички нас ни е известно, че след раждането си човек забравя напълно за своите преживявания в утробата на майка си. Изследванията на мозъчните вълни на нероденото още бебе доказват, че през последните месеци преди раждането си то води един крайно интензивен психически живот. В това няма нищо учудващо, защото неговата нервна система е все още непрекъснато свързана с тази на майка му.

Така или иначе раждането като основен преход в живота ни е последвано от пълна амнезия за този период от нашето съществуване.

Възниква въпросът дали амнезията не е основна характеристика на всички подобни преходи в съществуването.

Така например древните гърци са вярвали, че когато човек умре, не след дълго му се налага да пресече реката на забравата – Лета и да пие от нейните води. А който пие от тези води, той напълно забравя за предишния си живот тук на земята...

Също и на душите, на които предстои да се въплътят на земята, се налага да пресекат тази река на забравата и да пият от нейните води. И съответно да забравят напълно за своя живот преди раждането си в нашия свят.

Този древен мит се основава на предпоставката, че личната памет е нещо съвсем различно от самото съществуване на индивида и поради това понякога, дори и в този живот, може да изчезне почти изцяло. Съвременната психопатология нарича именно това състояние на частична или пълна загуба на паметта амнезия.

Най-известна е така наречената ретроградна амнезия, при която човекът губи паметта си за събития, които са се случили преди определен инцидент, дезорганизирал работата на главния мозък - например удар по главата. Въпреки че подобни амнезии най-често са само временни, те могат да бъдат изключително широкообхватни. Загубата на паметта може да се простира назад с часове, седмици и дори месеци преди момента на нараняването.

Днес със сигурност знаем, че паметта и мисленето като психични функции са неотделими от дейността на главния мозък, който пък от своя страна окончателно престава да функционира с настъпването на физическата смърт. Поради това предположението на древните гърци, че след приключването на процеса на умиране човек изпада в пълна амнезия, изглежда напълно основателно.

Остава обаче неясно защо древните гърци са смятали, че лишените от тяло, памет и мислене починали хора все пак съществуват?

Както древните гърци, така и древните римляни са правили рязка разлика между индивидуалността и личността (персоната) на човека. На латински ‘individuus’ означава ‘неделим’, а ‘persona’ – ‘маска’ или „роля”. В античния театър всички роли се играели от актьори-мъже. Те говорели чрез маски, изобразяващи техните герои и героини като всеки от тях изпълнявал по няколко роли едновременно.

Погледнато по този начин всеки от нас също променя редица маски в живота си една след друга: бебе, малко дете, юноша/девойка, млад мъж/млада жена, зрял мъж/зряла жена, старец/старица и т.н. Освен това ние едновременно играем различни социални роли: на съпруг/съпруга, син/дъщеря, баща/майка, брат/сестра и т.н. Нашата личност, нашите маски, нашите социални роли непрекъснато се променят, но зад всички тези маски, ние винаги си оставаме все ние.

За да разберем как са гледали на живота древните мъдреци е изключително важно да осъзнаем тази наша фундаментална двойственост. И особено да се запитаме дали всеки от нас не представлява уникален индивидуален (т.е. неделим) непрекъснат поток на съзнание, който стои зад всички свои маски и роли и се изявява чрез тях?

Ние сякаш съществуваме едновременно на две нива - на нивото на времето и на нивото на вечността. Ние сме във времето и времето е в нас. Същевременно обаче ние сме във вечността и вечността е в нас.

Лесно е да си атеист, когато ти върви, но е много трудно да останеш такъв на смъртно легло.

Добре де...дали има или няма живот след смъртта... какъв е проблемът ти?

Важното е да узнаем повече, а ще стане това, което трябва да стане!

Мъничето-Скептик страшно много напомня на astra7 .

Много изчерпателна статия си намерил.
Май не всички пият от реката на забравата, тъй като някои духове остават приковани към мястото където са живели (е, не се знае дали е умишлено или по някаква принуда де), а други контактуват с живите или им правят номера...

Големи истини за малките неща в живота

.. а после живот!

Тази бяла светлина се вижда не само при транзитиращи през смъртта, тя се вижда ясно и при медитация! При медитация дори се излиза извън тази светлина. Това е светлината на живота - тя не угасва никога! Следователно какво се получава със живота излязъл от тялото ти? - не става въпрос за съзнанието - за живота говоря...

Няма значение дали в кома или при медитация, тази светлина се вижда само при действащ мозък - при смърт (изключване на мозъка) не се вижда.
При упойка за операция, мозъкът също се изключва напълно и там също има само НИЩО както и при смъртта.

Големи истини за малките неща в живота

здрасти, Феникс, запознай се с будистката литература по темата - особено тибетския будизъм. хората са се профилирали в науката за т.нар. бардо - преходи. както прехода на зачатието, така и на раждането, така и на смъртта, пък и много други. в интерес на истината те разглеждат всичко ставащо като бардо към нещо друго (метафорично казано) - с което много напомнят на китайското разбиране за динамичността на нещата и за преливането на ин в ян, което постоянно се случва (при китайците този преход се нарича тай чи - великият предел, все тая, бих казала аз).

в смъртта те разглеждат - мисля бяха четири - няколко броя етапа, в които с духа се случват различни неща и свързаните с тва телесни, душевни и духовни преживявания, рискове и значимостта на ставащото с оглед на следващото въплътяване в ново тяло. много е интересно, не е поучително, а си е направо просветляващо. подходяща литература:

тибетска книга на живота и смъртта, автор согиал ринпоче
пътят на буда, калу ринпоче

сигурно има още цял куп, особено на други езици, но тези на мен са ми вършили работа в проучването ми по темата и все още са на пазара.

в крайна сметка, въпросът за смъртта е въпроса за живота и е много важно човек да намери мир в себе си по него, докато още е жив и има тази възможност.

медитация в действие [линк]

А после? -

"Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден..."


(Вапцаров - ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА)

ето го цялото:
[линк]


"Но във затвора попаднал на хора
и..... станал ч о в е к."

Ех, лошо,
ех, лошо светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

страхът е без полза, ще мре.
И някак в душата му станало светло.

Но белким се свършва със мен?

Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден..."


Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

При упойка за операция, мозъкът също се изключва напълно и там също има само НИЩО както и при смъртта.

Не е точно така - изолира се мозъка, но остават работещи функции примерно: дишането е функция на мозъка, на подсъзнанието в мозъка!

Интересен въпрос зададе - ясно ли ти е че съзнанието може да напуска мозъка? Има и нещо друго - паметта, не е намерено място за паметта в мозъка. Паметта е неограничена за ограниченията на мозъка и ума!

Сигурно по-интересни отговори наистина ще намериш в будистка литература както ти каза жеравчето. Психологията даже се обърна към будизма за помощ, като разбраха че изучават мозъка само от десетилетия, а будизма от хилядолетия!

В отговор на:

---

изолира се мозъка, но остават работещи функции примерно: дишането е функция на мозъка,

---

Оперира ли ли са те някога?
Дишането става изкуствено - анестезиолога ти набутва една тръба в гърлото и те обдишва.
През последните 7 години претърпях 3 мозъчни операции. След първата няколко месеца (че и година) не можех да се храня нормално защото анест. нещо се беше издънил с тия тръби. При втората операция са ме обдишвали някакси без тях... Също слагат и катетър защото не можеш и да се стискаш.
Мозъкът се изключва напълно и отиваш в нищото.

Големи истини за малките неща в живота

Каквото и да чета, всичко е плод на човешкия ум или видяно при дълбоки медитации когато мозъкът се довежда до определено състояние до което не се стига всеки ден и е прието за нещо свише, но всичко си работи - никой не ги е видял тези неща в смъртта си... Както казах по-горе, тези които са се връщали от смъртта споменават само нищото което ги е обзело.

Големи истини за малките неща в живота

Мозъкът се изключва напълно и отиваш в нищото.

Виж не се сетих за мозъчна операция, при нея е нужно. Но замисли се друго - това изключване няма общо със смъртта - живота ти е в тебе и не те е напуснал - сърцето ти пулсира! А във всички религии е заложено че дупката в която трябва да търсим духа е в сърцето, не в мозъка! Независимо какви определения се придават на хипофизната жлеза.

"Мозъкът се изключва напълно и отиваш в нищото."

Но остава Съзнанието, чистото съзнание, то поддържа живота и затова сега пак си жив.
То никога не изчезва.
Но не всеки го осъзнава, затова си мисли, че е умрял, а после ву е върнат живота.
всъщност животът е нещо нематериално, несвързано с фома и тяло и ум - мисли и чувства
Има нещо друго, което хората не осъзнават, което всъщност поддържа всичките тези неща.
затова - не бой се, животът никога не изчезва, не се губи. Защото ти винаги си Това!

то е съзнание за Присъствие - нищо повече
което значи, че съществуваш

Когато казваш:
"Мозъкът се изключва напълно и отиваш в нищото."

- Значи остава Някой, който да усеща Нищото
Което значи, че освен ТЕБ, друго няма!
Това ако не е доказателство за вечния живот и за вечната ти неунищожима Същност - здраве му кажи!

"нищото" значи, че първо чувстваш как ти притъмнява пред очите и на татък - никакъв спомен. Не, че усещаш нищото.

Говоря и за напълно умрели хора (със спряло сърце и дишане) които са се връщали само със спомена за притъмняването.

А някъде се споменаваше, че душата е в мозъка... (май беше нещо за третото око).

Големи истини за малките неща в живота

Не, в сърцето е. Не физическия орган, а в областта на сърцто, там се усеща Азът.

А хората са безсъзнателни, живеят само в ума и затова при смъртта изпадат в нещо като дълбок сън и не съзнават себе си.
Затова висшата цел е човек да осъзнае своята истинска Същност, чистото Съзнание (не умът)

Будистите имат техники за съзнателно умиране.

Айде и малко спам, че да не стане прекалено скучно...
"Будистите имат техники за съзнателно умиране." - и аз имам няколко. Живея на третия етаж, а отдолу има тротоарни плочки - просто трябва съзнателно да се блъсна в тях. Също мога и да бръкна с вилица в контакта... Ето ти техники за напълно съзнателна смърт.

Големи истини за малките неща в живота

Да, самоубийците със сигурност умират по-съзнателно - и много по-истински - от "будистите".

после следва съвършено вечния живот смъртта е като начало на нов живот

паранормално лечение

Извинявай, но аз като заспя дълбоко също пропадам в "нищото".

И после в даден момент отново се появявам от "нищото".

Предполагам, че и при теб положението не е по-различно.

Лесно е да си атеист, когато ти върви, но е много трудно да останеш такъв на смъртно легло.