Днес кафето е от мен

Малко късничко, де, но се успах, а после се заплеснах с други неща и едва преди малко включих компютъра. Но... ето го кафето, имам и специален повод да почерпя,.

[image][линк][/image]





А ето го и поводът за черпене:



Иначе казано, излезе поредният ми превод, и просто исках да споделя радостта си и да ви почерпя, макар и виртуално, по случай случката.

Браво на теб!

I`m blonde so please,speak slowly!

Честито!
Още много такива поводи да имаш.
Взимам си голямото кафе, че вчера прекалихме с едно вино.

All of this has happened before and will happen again...

Честито!
Страхотно е да си пипнеш резултата от труда

Благодаря. Наистина се надявам да имам още много такива поводи... поне още десетина само до края на годината.
Знаех си аз, че някой ще си хареса точно голямото кафе. Аз с нищо не прекалих, ама "новото време" не ми действа добре, явно, та след малко ще посегна към второто кафе за деня.

Мерси.

Да, наистина усещането е прекрасно... като си получих "авторските бройки", сигурно поне два часа ги разлиствах, една по една, ей така, просто за да ги усетя с ръцете си, да им се порадвам, да видя с очите си "плода" на работата си. И странното е, че още няколко дни преди това бях видяла книгата в сайта на издателството, така че всъщност знаех как ще изглежда, и въпреки това, като я взех в ръце и почнах да я разглеждам, ми се стори още по-хубава.

Благодаря. И честито за книгата.

Моля.
И благодаря за честитката... тази книга я превеждах при доста странни обстоятелства, между другото, и заова сега е една от тези, на които се радвам най-много.
Добре, че никой не направи връзка между заглавието на книгата и кафето . Ама в кафето няма нищо, обещавам. Изглежда по-хубаво от това, което изпих току-що... не е честно точно сега да се повреди еспресо машината, ама... такъв е животът.

Честно казано историите за времената на дългите рокли са ми доста странни.

Поздравления!
Землячке, трябва да се видим, като се прибера за Великден.

И на мен са ми странни, особено в тази поредица на Дохърти. Едно от главните действащи лица е кралица Изабела, която е на 13-14 години в началото на тази история, а разсъждава по такъв начин, че направо се изумявам. Обаче въпреки всичко тези книги ми харесват. Аз и преди съм споделяла - историята не ми беше силен предмет в училище, а се случи така, че сега превеждам най-вече исторически книги и открих, че не само ми харесва, а и успявам да запомня неща, които просто не успявах да запаметя от уроците.

Мерси за поздравленията.
Ами да се видим, защо да не се видим. С удоволствие. Ама да знаеш, че от мен е много трудно човек да вземе думата.

Да, книгите са доста по-увлекателни от уроците в учебниците. Просто са ми странни като поведение, порядки и т.н.

Това определено е така. И на мен са ми странни на моменти, но пък научавам много неща, които иначе едва ли щях да науча. Това за странното поведение... да, вярно е. Преди да прочета "Другата Болейн" и да преведа продължението й "Наследството на Болейн", все съм си мислила, че специално в английския кралски двор цари абсолютно благоприличие, добродетелност и други подобни. Трябва да кажа, че не само се оказа, че съм се лъгала, ами и се натъкнах на неща, които ме накараха да се изчервя. Странни са, да - с разбиранията си за това, кое е благоприлично и кое - не, кое е позволено и кое не е.

Много се вживявам когато чета някоя книга. Напаво се потапям в нея. Мисля си, че не се виждам на мястото на някоя от героините. Намирам го за ограничаващо личността и потискащо. Е, малко такива съм чела - *Гордост и предразсъдъци*, *Брулени хълмове*, *Скарлет* не се сещам за други от този жанр.

Аз също се вживявам много, което според мен е и хубаво, и лошо. Хубаво е, защото това ми помага, когато превеждам, да вникна по-добре в текста, да усетя атмосферата, но пък от друга страна, когато има описани някои по-неприятни сцени, това вживяване ме кара да си представям точно описаното. Усещането не е от най-приятните. Но специално с книгите, които превеждам, не ми се е случвало да се поставям на мястото на някого от героите. И слава богу, защото на повечето им се случват доста неприятни неща.
Мисля си, всъщност, че никога през живота си не съм искала да бъда на нечие място. Имало е моменти, в които ми се е струвало, че съм едва ли не в ада, но поне това си беше моят ад.

Ти направо по Станиславски го раздаваш.

Your future dream is a shopping scheme.

Дефектна съм. Впечатлявам се лесно. Забавно е (в повечето случаи).

Да, бе, вярно, как не се усетих.

Ами и аз съм от тези, дето се впечатляват дори прекалено лесно. И ми харесва да бъда такава. Доста критики съм отнесла заради това, но аз се харесвам такава.