Драги ми Смехурковци,

Из "Романтиланско царство" от Р/ом/ан Бос/и/лек
Седнах да ви пиша , че хем да ми премине , хем да се посмеем . Нали знаете мойта баба СароЛана ? Гиздава , надута ходи като пуйка . Из селото ни кално , посред дъждовете на априля , хвана се повярвай коконата велика , модно ателие да прави , стринки да облича . Аз нали ме знаете , мои Смехурковци, дълго на място не трая , та взех да се тръшкам пред мойта баба засмяна :
- Моля ти се бабче , жива да си ! Позволи ми да заслужа твойта доброта голяма . Нека в твойта модна къща пръв помощник да ти стана!
Рипна да се смее баба СароЛана . Не разбрах на време що и стана . Но тя придърпа ме в прегръдката голяма и ми рече :
- Хайде сине , що да не помагаш ? Утре от зарана в ателието ще захвана занаят шивашки да те уча , барем да прокопсаш .
Сурнах се от радост . Хукнах аз на двора . Котката избяга , кучето залая .
Слънцето голямо щом изгря в зарана , душата Пурпулинска пърхаше от радост . Бягах през поляната зелена , хвърках окрилен от радост , по – бързо да достигна , да зарадвам баба СароЛана .
Тя стоеше гордо , току пред тезгяха , съща пуйка докаросана в премяна . Първата клиентка беше стрината ВождАна . Тя от как се помня все си
беше съща повлекана . Влезе па се заосуква , та започна да подръпва платовете скъпи :
- Аз съм тука , драга СароЛано , да ме премениш за първа пролет , да съм гиздава , красива , та на Гергьовден също като слънцето да грея .
- Що се косиш , мила стрина ми Вождано , давай избирай си плата , да скроим ти роклята по рано !
Тъй усмихнато мълвеше мойта мила баба , аз сновях покрай и с куп топлийки в кутийка . Баба се въртеше с аршина , па току подвикне :
- Давай следваща топлийка , Пурпулане , не се мотай , че роклята кога ще стане ?
И аз подавам , ама тайно съшивах за пердето подплатата на стрината Вождана . Не питайте ме , братя и сестри романтиланци, що съм го направил , ама още помня боя миналото лято , дето стрина ти Вожданка тъй излъга мойта баба за изчезналото сладко .
И така щом свърши пробата голяма , баба съблече стрината Вождана. Навън изтичах бързо викнах с пълно гърло :
- Бързо бягай , стрино Вождано , тичай докато е рано ! Ютията забравила си в къщи май , пушекът се вие от към десния и край
Брей как хукна таз жена да бяга . Роклята на нея на парцали стана . Гащите и бели се развяха , ама тича като хала , че белята стана . Както се досещаш бой голям изядох , ама вечерта като сама поостана чувах как се смее тихо баба Саролана , на случката днешна .
Това е от мен за сега драги ми Смехурковци !
Поздрав най сърдечен ,
ваш приятел печен ,
весел Пурпулинко !

Всяко съвпадение с реални лица или събития е случайно и е плод на авторовото въображение -

Хахахахаха...браво!

Много обичам "Патиланско царство".
Еййй, върна ме в едни години....

All of this has happened before and will happen again...

Сара, ше ти намерим издателство
....а какво ще напишеш за Ноа-засмяна?

Благодаря ти Вожде, за чувството ти за хумор, за петък вечер и т.н.

Нали? Я кажи коя е най-голямата беля, която си правила като малка?

Неее, авторът е Р/ом/ан Бос/и/лек, аз само помогнах да се сменят имената на героите, нищо повече.
За Макс и Мориц спомняш ли си?И те бяха пакостници, като Пурпуланчо.

Много се биех.
Съседката все идваше да се жалва на майка ми, че съм била сина й.

All of this has happened before and will happen again...

едно време си мислих, че те са наистина най-непослушните деца Колко наивна съм била....спомняш ли си Емил от Льонеберя?

Хаха, вагабонтка такава. И къде го налагаше най-много? Надявам се е било по-далече от онова място.
Ние пък крадяхме сливи, череши...каквото дойде от лозята.Имаше много овошки в ония времена. Толкова много не са ме гонили през живота ми, като тогава. Бях се изпекла в бягането, така че петите ми удряха дупето. Пъдарите/пазачите имаха пушки. По брат ми стреляха веднъж заради няколко череши.

А ти правила ли си пакости? Като например, да сложиш сол вместо захар в кекса на майка ти/баба ти. Аз най-редовно обирах месото от хладилника и го давах на кучето, много го обичах този Мечо. Страхотно куче и толкова вярно.
Оставях без ядене цялото семейство. Абе постното съще е храна, нали?

Аз съм малка дама,
слънчице на мама!
Ноаа ме наричат
много ме обичат.

Цяла къща скача
взема ли да плача,
смръщя ли носленце,
вирна ли дупенце.

Песен пее татко,
тича с биба батко,
мамчето ме гушка
и ме леко люшка.

На тате съм сърцето,
на батковци куклето!
Всички ме обичат
и за мене тичат!

А, никога не съм удряла под кръста. И когато съм удряла изобщо е било поради несправедливост някаква, т.е. пострадавшият е посегнал на по-слаб от него и пр. Майка ми все казваше на баща ми, че е трябвало да се родя момче.
Оххх, умирах за "Стражари и апаши", в квартала имахме едни малки къщи с проходчета и тайни места. А какви ли плодове не сме крали.
Помня как тупнах от една череша /бая височко беше/.
Прекрасни, безгрижни, страхотни години!
Толкова ме е яд, че децата ни нямат такова детство.

All of this has happened before and will happen again...

Сарич, сташна си- ще дам този текст на половинката да си знае с кого си има работа

Aaaaaaaaa, браво!

ами такива чак...хмммм, сетих се веднъж взех цигарите на мама и татко и мн. внимателно махнат тютюна, а после ги напълних с чай смятах че така ще ги отуча са пушат, а вероятността да усерят разликата според мен беше малка, може би на вкус щеше да има разлика, ако чая не гореше толкова бързо Понашляпаха ме, но бяха възхитени колко добре съм натъпкала после чая и в крайна сметка почерпиха с тези цигари и чичо ми
за храната в хладилника...... ако знаеш колко улични котки и кучета съм хранила......
Сара, кокошинките от ранените гълъби които мъкнех в къщи броят ли се към пакостите?

Да, жалко е. Присетих се и за няколко гафа, които направих в началното. Не си спомням в първи или втори клас беше. Бяхме палави хлапета, тичахме и се биехме в коридорите на даскалото.Веднъж изкъртихме вратата на класната стая, не помня кой точно го направи, беше някой от момчетата. Когато ни събраха учителите, за да кажем кой беше, попитаха мен /защо мен?/.Казах името на един съученик, въпреки че не бях сигурна на 100 %. Още се срамувам от постъпката си, просто не трябваше да казвам нищо.
Случвало ли ти се е да се срамуваш от себе си заради нещо направено като хлапе?

Не съм добра в реденето на рими. Взех оттук, оттам и го сглобих с твоето име. Но го направих с много любов.

Ти ще кажеш ли за твоите детски срамни тайни и бели, пакостливке?

супер се поличиБлагодаря!