offtopic

Скъпи дами , благодаря ви за мненията. Определено ме накарахте да се почувствам по добре. Много късмет ви желая :)))

Аз бях на 20, когато се запознах с мъжа ми. и двамата нищо сериозно не очаквахме, просто искахме да бъдем заедно, докато не ни омръзне. Е, оттогава минаха 10 години въпреки че, не сме имали нищо, което да ни държи заедно. Чак след 10 години си направихме детенце. Така че, съветът ми е - не насилвай нещата. Каквото има да става, ще стане. Разговорите за сватба понякога плашат.

[линк]

Аз бях на 19 когато се запознах с мъж ми, а той на 26. Два месеца след запознанството ни решихме да се оженим. Така че много си зависи от момичето - дали е сигурна че това е нейната половинка!

момичетата са ти каэали всичко. Иэживейте най - сладките мигове, а останалото ще дойде като нормално продължение на любовта.

Айде и аз тук да се включа... Така както надуших разговора - отиде на там, че ти от нас търсиш някакви гаранции за това, че ще вложиш чувства и искаш да не са на вятъра... Ние пък луди майки за вързване точно гаранции не можем да ти предложим... Въпроса е комплексен. Това го разбираш. Аз получих първото си предложение за брак на 19-20 и го отсякох със секира... щото бях малка... не че по-късно бях порастнала, нито пък сега съм... та... кава гаранция може да ти дадем ние не знам... Просто си решаваш и се хвърляш с главата напред... Ако мислиш, че имаш други варианти, движи и тях...

На мен ми изглеждаш влюбен и сексуално увлечен, затова малко ти трябва да изтрезнееш и пак да обмислиш нещата.

Аз на 19 и за принца на уелс не бих се омъжила... това е моя конкретен отговор... пък сега и за двата принца не бих се омъжила, ама това е друга тема





тинтири-минтири

Запознах се с мъжа ми точно на 19-ия ми РД
Тогава имах друго гадже. След дни бяхме вече скъсали с него.
Връзката с моя сегашен съпруг започна и се разви светкавично, силно се влюбихме един в друг, живеехме си волно и безгрижно, отдадохме се свободно на любовта си, без да говорим за каквото и да било обвързване. То си се случи от само себе си, скоро заживяхме заедно. И така 6 години, след което аз му предложих брак , той се съгласи , и така вече 6 години сме и женени, общ съвместен стаж - 12 години...
Много мислиш!
Отпусни се, чувствай и действай! Повече смелост! Слушай сърцето си!

Януари 2009, Протест: [линк] [линк]

Аз бях на 17, когато се запознах с мъжа ми. Той нямаше 20. Едва ли сме очаквали нещо сериозно. Но ето ни вече 12 г. заедно, чакаме второто си детенце.
Относно сватбата, когато бях на 20 се събрахме да живеем заедно и 2 години по-късно се оженихме. Нещата станаха естествено, без да се питаме рано ли е, късно ли е.
Най-хубаво е, когато нещата си идват от само себе си.


[линк]

това й е хубавото на любовта- че залагаш на другия, че рискуваш... явно не си достатъчно влюбен или въпреки че си- страхът от минало разочарование е още силен.
щом си хайманосвал и си видял колко е трудно дори да срещнеш жена за която да си кажеш "А дали това не е Жената?" ... дръж се като мъж, рискувай да я обичаш въпреки страховете си. Няма гаранции в тези неща, аз лично мога да ти гарантирам че е съвсем реална възможността повече да не срещнеш жена която да еспособна да събуди такива чувства в тебе- справка: собствената ти "шавлива" статистика. Така че поеми риска вътре в себе си и остави на естествения ход на събитията. Истинският положителен отговор на това което те вълнува ще бъде развитието на отношенията до едно успешно съвместно съжителство, а не едно нейно "да"
Моя мъж именно с това ме спечели: че беше предан и всеотдаен, че без да говори за чувства и за сватби, всъщност без изобщо да говори по темата ми показа че в живота му има едно нещо, което е толкова хубаво и ценно за него, че му е по-ценно от него самия, респективно би заложил себе си за него и това нещо бях ...аз но без ревности, без да иска гаранции, без да смята че съм длъжна да му отвърна със същото. Без опити за сделки и застраховки
на колкото и години да си в един момент осъзнаваш че животът е твърде кратък за да има вероятност да бъдеш обичана втори път така
в този ред на мисли се сещам за една поговорка: "Орлици се ловят с живо месо" ...ако ме разбираш...

Та той също е стрелец и сме от статистически многомалкото двойки които не са и да не дърпам дявола, ама нямат желание и намерение да си кръшкат.
За протокола бях на 21-22

Аз бях на 16, когато се запознах и се влюбих в мъжа ми. Верно, че се оженихме 10 години по-късно. Всичко в любовта е много различно и индивидуално. Няма нищо невъзможно.
А на въпроса ти - може би малко да изчакаш с намерението си за сватба. Може да уплашиш девойчето и да постигнеш обратния ефект...