Страх

Страх ме е вече да пресичам улицата дори и на пешеходна пътека.Това е така, откакто веднъж се засилих през една ярко открояваща се зебра и ме стъписа вик: къде гледаш, ма паткооо! Обърнах се и чак тогава ме втрещиха ревящи, мучащи и свистящи чудовища, дето нямаха изнизване...като влакова композиция.
Вече заставам чинно на пешеходната пътека, връткам главата наляво и надясно, докато ми се замотае и чакам някой водач на мпс да се смили и да спре.
Сега ви моля, ако видите подобна на мен бабка, унило клюмнала на бастуна си, спрете и нека мине, това съм аз. Все пак сме си близки, нали? Дир.бг ни свързва. Пък и другите водачи ще видят и ще си кажат ''Я, тва бабе е на някой наш човек'' и ще спират и те, за да премина отсреща.

Ама наистина ли си ти?

[линк]

Пази се, това е сериозно.

[линк]

Защото лудите нямат край

[линк]

В разстояние на 2-3 месеца една колежка я блъсна автомобил на пешеходна пътека, а друг колега - на зелена светлина на светофара - те и двамата са над 65г, а на тази възраст - трудно зарастват счупванията на костите.
Наскоро един шофьор реши да ми даде предимство да пресека уличното платно, ... но другия след него така го натресе, ... стана ми много кофти, ... добре, че нямаше жертви, ... но и двете коли бяха хубави

Покрай другите битки като че позабравихме войната на пътя. Само за днес...ето виж:

[линк]

...И младите, които като че изпитват удоволствие от високите скорости дават своя дан в катастрофите. Струва ми се, че нашите пътища все още не са пригодени за тези пъргави западни коли. А пък забързаните шофоьри лавират като на слалом в най-голямото натоварване.
Ами мотористите... газ и гърмеж.

Не, не съм забравил. Аз съм бивш състезател по мотоциклетизъм и доста добър зад волана, но се страхувам когато пътувам, много се страхувам и добре зная, че има ситуации които не бих могъл да избегна с умениета си.
И това е от културата ни, нравите

Мотоцилкетизъм?! И не си казал до сега? Винаги ми е било любопитно какво е изживяването. Пазиш ли си още машината? Не че съм или била мотористка някак си викам си какво ли има зад тези тъмни шлемове дето си ги слагат.


И за да не мислиш, че темата е голословна, ето и данни за днес

[линк]

Беше отдавна.
Изживяването е страхотно. Преди самия старт пулса е доста над 120, при първата обиколка започва "отрезвяването", следва вливане на човек и машина в едно, това е страхотното изживяване, като наркотик е.
Не пазя машините, подарих ги на младите...
Возила ли си се на мотор, да усетиш вятъра?

Как така, хем ускорен пулс, хем се качваш? не разбирам.
Като бяхме малки, мама и тате ни водеха на Шипка да гледаме състезанията. Помня, че още тогава изпитвах стахопочитание към тези хора, но още по-добре помня колко беше сладко да обядваме на поляната, пикник демек.
Возила съм се на балкан-че имах гадже в гимназията.

Да, за мотокрос става дума. Наистина напрежението и статичното състояние на състезателя в очакване на старта вдига много пулса. По- късно динамичните действия на състезателя го успокояват като насочват вниманието към управлението на мотоциклета съобразно "снимката" на терена пред очита на състезателя. Със страхотна скорост в съзнанието на състезателя преминават хиляди възможности за избор на реакции, които изискват максимална концентрация....и това вероятно урегулирва пулса в нормален.
Помня преди мотоциклетни състезания играехме тенис на маса и там забелязах точно обратното нещо. Началото на срещата е 0 на 0 и се започва без напрежение. Към края на срещата когато всяка точка е важна и резултата е близък се появява напрежение и нужда от силна концентрация. Каква тема хванахме с теб.
И аз съм се хранил на поляните под Шипка, бяха чудни времена