Форма и безформие

Опитайте да гледате лицата от долното видео все едно, че виждате лицата на вашите любими (от този или от минал живот). Или все едно, че виждате вашите собствение лица... Било в различни животи, било просто в различни състояния... Интересно е да се медитира над формата и безформието отзад... Какво виждате?

Women In Art или BATUGUEREAU




П.П. Не намерих подходящи мъжки face morphing, но може би това Men in Art би свършило работа.

Уф, Миро, дай някакви картинки на диворастящи хора, че тук само диагнози виждам!

п.п. Първите две са по-о.к. - може да се хване нещо "зад", ама третият линк е сборна формация пациенти.

[линк]

аз виждам поредица от застинали образи... мъжките лица ги познавам и определено не гледам на тях като на любовници - но ако това е, което искаш да видиш, винаги можеш да си го проектираш, нали?

пък и женските портрети улесняват - определено са по-сладострастни от мъжките... нема да си задаваме въпроса сега кой ги е рисувал и каква част на културата ни е създала нуждата от таз стилистика...

гледането заглушава вътрешния глас и вслушването в него, това мисля аз. но това е женска гледна точка.

медитация в действие [линк]

Ами използвай първите два. Струва ми се, че те видях там някъде... Усетили се безформена?

Ако в третия линк виждаш пациенти или хора с диагноза, не забравяй, че и ти си била с такива, както и че ти самата си била част тях... Впрочем, така безформието може да стане по-дълбоко... С първите два е относително лесно.

Видя ли себе си във всичките тези хора? Ако да, усети ли формите ти да се размиават...? И нещо безформено да прозира зад тях?

уф, драги...
казах ти, че тез персонажи не ми импонират. но ако искаш да медитирам над любовниците си (достатъчно ми е да си спомня за тези от настоящия живот, не съм сигурна, че бремето на миналото ще понесе на все още крехките ми - метафорично - плещи) и да виждам в тях екзистенциални шансове за среща с Мен, помощници и спътници в Пътуването ми към Мен Като Цяла - няма нужда да ме караш да привиждам в Дюрер или Да Винчи свой любовник. това ти казвах - ако на теб ти харесва да виждаш във всяка жена - рисувана или не - любовница, и да ползваш това като стъпало за духовното си развитие, на мен ми иде отвътре да виждам зад всеки човек - човек и да виждам в това стъпало в духовното си развитие. не че разликата е особено съществена, но я има.

медитация в действие [линк]

отпечатъкът - очи, нос, уста е прави всичко, формата на лицето не е от значение, дори ако сложиш тоя отпечатък върху стена, пак става някой който те гледа от там, иначе не виждам кой знае какво, ти какво виждаш? изпуснал ли съм нещо интересно гледането?

the holy herb

Здравей Миро!
Може би правилният въпрос (ако въобще има такъв) е: Какво усещаш?
Аз усещам загуба и огромна тъга...Други говорят за любов,егоцентризъм,отегчение...А какво говори моят портрет?Понякога го гледам и започвам да вярвам в легендите на индианците.Че душата на човек може да бъде заключена в картина.Имам чувството,че в моя портрет са заключени доста неща,които не бих рискувала да освободя. Може би затова се пазят експонатите на великите художници.ХахахаКакто и да е.Отклоних се от темата,но няма да ми е за първи път.

Миро. Безформена се усетих още в ранния пуберитет. Оттам насетне полагам неимоверни усилия да се заформя до степен, удобна за социоритмуване.
Сега целта ми е да се задържам в поджодящата форма достатъчно дълго, за да мога да съм на линия, поне докато отсрещната страна мигне. Инак е стряскащо, знаеш.

Ако в третия линк виждаш пациенти или хора с диагноза, не забравяй, че и ти си била с такива, както и че ти самата си била част тях...

Е, чудни спомени, нема що...

[линк]

Нищо не те карам да виждаш насила, драга . Още по-малко любовници, които явно си видяла, щом 3 пъти си използвала тази дума . Попитах те, видя ли СЕБЕ СИ в тях. Даже и да не ти импонират (хм, сигурна ли си че ти винаги си импонираш).

П.П. Хей, и не бързай да ми отговаряш, остави го поне една нощ да се маринова в теб.

Образите, отпечатъците и face morphing-а (преливането на лицата) сами по себе си са хубави, но само заради това не бих пуснал темата. Преливайки от едно лице в друго, може да видиш как човешките същности се преливат... Как ти се преливаш от живот в живот, от състояние в състояние... Да видиш всичките тези лица като ТВОЕТО (или ако предпочиташ на твоята любима, т.е. твоята вътрешна женска половинка). Да видиш как само формата се мени...

След това може да погледнеш и някой просяк пред Шератон, и някой Левски, и някой Хитлер, и теб самия в огледалото... И да видиш, че в дъното е все един и същи човек... Че си СВЪРЗАН с всичкото това... И че формата ти сега (не само физическата) е само една от многото възможни и е нещо безкрайно временно и преходно... И да потърсиш какво има зад нея...

Я, магьосничката от Оз е жива. Мда, какво усещаш е въпроса... Според мен, ще рискуваш да освободиш нещата „заключени” (или по-точно съдържащи се) в портрета ти. Точно както отклонявайки се от темата, влизаш право в нея.

П.П. Впрочем, виж как образите от Women in art се преливат един в друг... А видяни по отделно всеки би казал, че са разделени и "заключени".

Сещам се за медитацията с огледалото, където седиш и се гледаш без да мигаш..

След заформянето може пак да ти хареса да изоставиш формата. Но по начин, по който това няма да те притеснява за социоритмуването. Поне това в Кастанеда ми се струва, че е описано добре.

А за хората с диагнози, това не са само спомени. Настояще е... Свързана си тях, милото ми. Свързани сме... Лошо, добро, това е.

П.П. Но ако си безформена, това не трябва да те притеснява.

Топло! Много при това. Аз като гледах клипчетата точна тази медитация ми изникна в съзнанието...

Хахаха!Perhaps...
Ще опитам пак.
..by the way...Вдъхнови ме една песен,не книга.
"Gazing through the window at the world outside..
Wondering will Mother Earth survive.
Hoping that manking will stop abusing her sometime.
.....
I'm jist a Dreamer I dream my life away.
I'm just a Dreamer Who dreams fo better days....''
И т.н.

Не ме притеснява, но и не ми е любимата галерия. Да речем, че ходя там, само като правя инвентаризация.

[линк]

Направо горещо, ако ти бях написала това, което усещах..
А ти - пиши, пиши...каквото и да е...как да ти кажа...някакъв синхрон..не само с теб...

Самият ужас?

[линк]

Видя ли нещо по- интересно при тази медитация в огледалото?