Солипсизъм

Краен субективизъм, който признава за единствена реалност личното възприятие на човека, а цялата действителност смята като негов продукт.

Хана и поддръжниците и просто са се увлекли по солипсизъм.

[линк]

ооооо, калино мари, душо проскубана, пардон - ненагледна!:-))))((((:-

Аз не съм никва последователка на хана, ма също изглежда страдам от туй.. как го каза?.. ааа.. солипсизъм..(много ли рови, докат да я изровиш тази думичка)...

все пак аз признавам личната субективна реалност и правото му да вярва в нея на всеки човек.. дори и твойта дианетика ли беше, процесинг ли... признавам ти правото да си тесногръда последователка на този, който я е измислил таз крайно солипсична систематическа картинка на света....

за разлика от тебе.... като та гледам, твойта форма на краен солипсизъм още не съм я стигнала..

Душко, да признаваш правото на двете реалности да съществуват и да си взаимодействат е едно.
А да признаваш само правото на едната реалност да съществува е друго.
Солипсизмът е черното. Материализмът е бялото. Или обратното. Между черното и бялото е златната среда.
Светът не е черно бял.

[линк]

философско гледище, според което съществувам само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора са създадени от моето съзнание и въображение.

- ама това е идеята на свръх-съзнанието - тогава за всичко което ми причинят хората или обектите наоколо е виновно единствено моето съзнание. така не бих обвинил никого в нищо. което ме навежда на мисълта, че те нямат такова солипсизтично съзнани

Кои те?
Хана твърди, че волк е такъв не щото той е такъв, а защото ние с нашето съзнание го правим такъв.
Хана отрича тотално съществуването на външния свят като причина сам на себе си и твърди, че ние и единствено ние го създаваме.

За наличието на волк в тоя клуб не е виновна абдикиралата власт, а сме си виновни ние самите.
Както за боклука по улиците сме виновни ние, че го хвърляме.
Кои това ние? Няма колективна отговорност, па в същото време ние...аз лично не хвърлям, кои това ние го правим?

Тук има едно огромно оплитане, което трябва да се изясни.

Не може да обвиняваш за всичко само външния свят, ама не можеш и да обвиняваш само себе си, вселените си взаимодействат.
Добре е казано в Кибалион и много пъти съм го повтаряла и тук:

Помнете божествения парадокс, че докато вселената не съществува, тя все пак Е. Винаги помнете двата полюса на истината-абсолютния и относителния и се пазете от полуистини. Това, което херметиците познават като Закон на парадокса, се явява аспект на Принципа на полярността. Херметическите писания са пълни с препратки към проявленията на Парадокса, когато става дума за пределите на живота и битието. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си за пропуски и грешки особено що касае проблема за Абсолютното и Относителното.
От абсолютна гледна точка вселената се явява илюзия, мечта, измислица по отношение на цялото, дори и ние говорим за света като за мимолетно видение. Абсолютната гледна точка е същността на предметите и явленията, както ги познава Божественият разум. Относителната гледна точка това са предметите и явленията, както ги познава Човешкият разум. Колкото към по-високи нива се изкачваме, толкова повече разбираме илюзорността на всичко, защото толкова повече се приближаваме към Божествения разум. Има безброй високо развити същества, които са стигнали различни и непознаваеми за нас стъпала в развитието си, но дори и те трябва да спазват законите на цялото, защото единствено Цялото стои по-високо от своите закони. Но от човешка гледна точка вселената е веществена и няма друг начин за въздействие върху нея, освен изпозването на висшите закони срещу низшите и преместване от низшите планове на вибрации към по-висшите.



[линк]

Един солипсист би трябвало да знае че той съще е само в болното съзнание на другите себеподобни! Затова ти казах че тука няма солипсисти.

Да, взаимодействието на вселените ни извежда над това. Все пак солипсизъм е само една философска аксиома.


п.п. по принци за да осъзная защо даден човек прави нещо, използвам умението да се поставя на неговото място - лошото е че в повечето случаи достигам до извода: защото е глупав и не знае!

Принципа на полярността? Не е ли същия принцип на единството на противоположностите, дуалистичната природа на всяко нещо?

Защо имам чувството, че говориш за нещо твърде познато...

"по принци за да осъзная защо даден човек прави нещо, използвам умението да се поставя на неговото място - лошото е че в повечето случаи достигам до извода: защото е глупав и не знае! "
Вече не се поставям на другия на мястото, аз съм там.
И при другия и при мен правим нещо поради страстта, невежеството и добротата си...причината да се опитвам също като теб да използвам умението да се поставя на неговото място е само да се опитам да разбера ПРОПОЛЦИЯТА от тази смес-съотношението от страст, невежество, добро.
Вече добре ги различавам, познавам вкусът им.

[линк]

"по принци за да осъзная защо даден човек прави нещо, използвам умението да се поставя на неговото място - лошото е че в повечето случаи достигам до извода: защото е глупав и не знае!"

```````````````

Ако наистина стигаш до този извод, значи изобщо не си разбрал отсрещния човек. Съденето е присъщо само, когато не познаваме чуждия свят. Когато влезем и го опознаем, вече нито съдим, нито правим изводи, просто мислим с темпото на другия. Усещанията са различни, така че не съм съгласна че умееш да разбираш хората - да влизаш в тяхната субективна реалност и да оставаш в нея.

Ако наистина стигаш до този извод, значи изобщо не си разбрал отсрещния човек. Съденето е присъщо само, когато не познаваме чуждия свят. Когато влезем и го опознаем, вече нито съдим, нито правим изводи, просто мислим с темпото на другия. Усещанията са различни, така че не съм съгласна че умееш да разбираш хората - да влизаш в тяхната субективна реалност и да оставаш в нея.


Не се ли замисляш че това да познаваме добро и зло ни прави съдници на самият Бог?

Усещанията са различни - спор няма, казах в повечето случаи

Разясни повече. Само от това изречение нищо не схващам.

За доброто и злото или за това което казах за поставянето на мястото на другия?

За доброто и злото, Бог , съденето на Бога.

Доброто и злото са дуализъм в монотеистичната природа на Бог. Т.е. това са двете лица на Бог, но Бог представлява всичко от това и още повече, а дори и не ги разделя - разделят ги хората след плода от дървото на познанието - "това е добро, харесва ми, това е лошо не ми харесва, защо го има?" Това не е ли осъждане на част от това което съществува в действителност?

Да, сега е ясно. Съгласна съм, че е осъждане, обаче е факт това дърво нали? Било е нужно, за да се опознае човека в цялата си същност.

Да, грешката е вярна

Ами не те разбирам.
Коя грешка?

ах.. хахаха

.. ами тази грешка че Адам и Ева ядоха от Дървото на познанието,
и след това започнаха да познават добро и зло,
а Бог тогава каза: "и ето хората станаха като нас"
за друга описана грешка незнам...

Това не е грешка, освен ако не четеш буквално всичко.

... въй ще ме спукаш от смях

нали ти казах че грешката е вярна
обаче аз бях длъжен да проверя..