Да те наритат емоционално...

...или просто да не споделят чувствата ти.

Направих тъпата грешка да си позволя да се влюбя в колега. Поддадох се може би и защото той винаги е демонстрирал доста по-мило отношение към мен, в сравнение това към другите ни колеги и колежки. В последно време направих толкова жестове към него, все такива дребни, но силно показателни и той уж мълчаливо се трогваше. Но явно само според мен.
Той е доста по-възрастен от мен, но и двамата сме свободни и затова или всъщност не знам защо, но в очите на всички колеги станахме "перфектната двойка". Една колежка ме нави да му поставя нещата ребром...и да ми каже в очите ще го бъде ли или не. Написах му съобщение с подобно съдържание, също така и че, ако мисли, че труда ми към него няма смисъл - нека да ми го каже в очите. И той днес ми каза...че по-добре да ми убиел надеждите. Че сме били колеги и в тази фирма докато сме, друго не можем да бъдем. Аз му се извиних за безпокойството...той каза, че за него не било проблем, но явно за мен е. И през цялото време ме гледаше с поглед на препикано мушкато, сякаш е станало кой знае какво. Аз се опитвам да се усмихвам непрекъснато и да не ми личи, че съм се сдухала. Дано успявам!
Искам да уточня само, че никога не сме правили секс. Всичко е било наистина съвсем безобидно.

Това е съвсем на кратко. Наистина се зная как да се държа, че да не излезна последна дупка на кавала... С емоционалното си разочарование мога да се справя, но се чувствам малко унижена, защото всеки път, когато го погледна ще се сещам за отрязването днес.

Изпадали ли сте в подобна ситуация и как бихте се държали, че да си останете с гордо вдигната глава.

Знам, че не е станало кой знае какво, но моля за съвсем сериозните ви коментари. Предварително благодаря!

Нищо не е станало, така че спокойно аз не виждам за какво има да се притесняваш, просто той ти е казал истината - харесва те, но сте колеги и това му пречи, нито егото ти е наранено нито нищо, всичко е наред успокой се и си забий някой мъж.

Иначе, има и по-зле от теб аз преди 1-2 години за малко не се ожених за колежка която ми репортваше през едно ниво, бях шеф на шефа й.


I Could Eat a Peach for Hours

Той поне да ми беше казал, че ме харесва... Не го направи. Мога да гадая за това само по доброто му отношение, но си мисля вече че се и навивам...

А това за колегите...не мислиш ли, че просто го е казал, колкото да не ме срази от всякъде?!

Усмихна ме истински, благодаря ти ХищниК!

От мъжка гледна точка - Нищо лошо не се е случило.

Не иска да има интриги в работата ви.

Да не пречи на другите да се смятат за подценени, а да дават своя максимален принос.

Отдъхни си 3-4 дена.

След това в извън работно време го попитай отново. Кажи му че искаш да промениш взаимоотношенията си с него. Че ще се съобразяваш с фирмените правила, а извън работата ще бъдете непо повече от непознати хора.

Бъди себе си. Бъди искрена. Бъди настоятелна. Докато си изясниш всичко!!!

Цялата тази ситуация иска време. Много време. А не 5 минутки... все едно купуваш домати от пазара.

Отдъхни си 3-4 дена. И дерзаЙЙЙЙ.

Обичам те!

Не не мисля, както и другите мъже ще ти кажат, казал ти е истината....
Късметлийки сте вие жените, че си общувате в личния живот с мъже, мъжете са лесни за разбиране и си казват всичко директно.

Вие жените сте по-трудни за разбиране, ама здраве да е. За това сте ми толкова интересни лично на мен.

I Could Eat a Peach for Hours

историята с нереализираната женитба?
в какъв бизнес си?

Според мен е прекалено галантен с теб, но не те харесва толкова, че да се обвържете. Недей се натиска повече натам. Остани си с това негово невинно оправдание. Ако той има желание, ти ще разбереш.

Благодаря ви много, момчета. Не знаете какъв камък ми падна от сърцето.
В нашата фирма...половината са женени един за друг, а друга част са гаджета...

Не мисля повече да настоявам, то ако ни е писано ще се случи рано или късно. Ще му се радвам като го видя и толкова. Може би ще му кажа по-късно, че мисля че здраво съм оплела конците и ще му се извиня от сърце за пореден път. И толкова.

Пожелавам ви от всичко най най-хубаво по много!

Писали сме едновременно.
Но наистина времето ще покаже, въпреки че доста време мина...не са 5 мин, 5 дни, а по-скоро 5 месеца!

Няма проблеми, винаги си добре дошла пък имам и грехове да изкупувам......в този форум.

I Could Eat a Peach for Hours

От опит знам, че истинската връзка идва сама. връзките, които се подлагат на натиск водят до неуспех.

Е, малко е неприятно, но не се е случило нещо кой знае какво. Да не започнеш сега и ти да го гледаш като "препикано мушкато"?
Има два варианта- или неправилно си изтълкувала любезността му към теб като нещо повече от чисто колегиална симпатия, или си има причина да се притеснява от връзки на работното място.
Възможно е да е по- вероятно първото, ала ти вече "си му пуснала мухата", както се казва, което може и да не е толкова зле. Не се дръж все едно си в губеща позиция- каквото има да става , ще става. Ако ли не, не оставяй усещането за неловкост да развали отношенията ви.

П.П. И мисля, че не трябва да се усещаш чак пък наритана емоционално. Споко!

Подкрепям.
Изнасилването на нещата няма да доведе до нищо положително, мисля.

Стават грешки...

Но дай си време и след това прецени отново ситуацията. Не се знае той защо те е отрязал и дали не съжалява.

Във всеки случай е нужно да се обсъди положението ви на 4 очета в извън работно време.

Обичам те!

да ти кажа че на работното място хич не е удачно да имаш връзка, това е мое виждане де, сегашният ми приятел ми беше колега, и аз го отрязах по същия начин както теб са те отрязали, е може би малко по любезна бях, но това е закон при мен относно работното място...исках да съм с него но докато работехме заедно нямаше как...та се случи че напуснах и от тогава сме неразделни..
не се чуствай унижена, приеми го малко по така, на шега...пък и не е единствения мъж, това си помисляй всеки път като го погледнеш

Мисля, че си доста афектирана от случката и притеснена.
Така - като чета как си ги представила няколко неща ми правят впечатление, пиша ги, не искам да ми се сърдиш - хората са различни:
1. Направих тъпата грешка да си позволя да се влюбя - човек не си избира моментите и хората за влюбване, това може да се сучи по всяко едно време, на всяко място и във всеки човек - това прави и състоянието толкова красиво, просто факта, че е неконтролируемо, не е волево, а ни хвърля в някаква нова действителност - хем се чувстваш безпомощно, хем те опива това - влъбването, за мен, изключва поволение/грешка, като дума. Кой ти позволява и забранява на сърцето, м?Това, което казваш, че е грешка не си ти - ами "околностите", ако се замислиш.
2. Поддадох се може би - тук аз виждам вина, която не е необходима просто, чети по - горе, ти себе си самобичуваш, т.е. това вече е любов - мъчение един вид
3. Браво а решителсността!Има моменти, в които човек трябва просто да стане и да каже какво иска - ти се жена, а все още малко или много се очаква да бъдеш приемника, а не инициатора. Понякога, пради криворазбрани или въобще несподелени и скрити неща - хоата се разминават с др.и пропускат моментите, което е лукс, който не можем да си позволим, просто. Време няма.Да не говорим колко олеква от споделеното - така никога няма да те мъчи въпорсът"ама какво можеше , ами ако.."което си е едно голямо човъркане, понякога води до безумни и много дълги житейски вътрележки, от които се слиза трудно.
4. Аз се опитвам да се усмихвам непрекъснато и да не ми личи - хора сме, лични ни, не е и необходимо да се правим на машини.Мъката понякога се лекува не със забавления, ами с дълбико потапяне, пък отрезвяваме се сами, когато стъпим най - долу, от там няма накъде..избутваш е и пак нагоре потегляш.
5. препикано мушкато - това, че някой не ни харесва/одобрява/обича..не го прави лош човек, просто има хора различни, които търсят разни неща в определените моменти. Никой не е длъжен да те обича - всъщност - само един - самата ти, просто е задължително и човек трябва ежедневно да се учи как да го направи.
6. Всичко е било наистина съвсем безобидно - сексът не е обида!Той е общуване в най - чист вид, естествен завършек или начало в едни отношения.И какво, ако бяхте правили?Имало е взаимност, желание, тръпка - това лошо ли е и защо?
7. последна дупка на кавала - гордостта и любовта не са приятели, да знаеш, човек полудява, когато е влюбен, падат задръжки/страхове/комплекси - неслучайно казали са "Любовта е лудост!"Никога не съм се чувствала унижена - мъчно ми е било, когато не е било споделено, боляло ме е - но тук не иде реч за гордост и докачливост - ами за най - обикновена човешка бола.
8. гордо вдигната глава - чудя се, защо това т е толкова важно..къде намери ти унижението и засто искаш да останеш..отгоре така да се каже. В тези неща няма принуда, случват се естествено и без борби, просто взаимно - за да са хубави, не е въпрос на битки, честолюбие и т.е. Поне аз така го разбирам.

Надявам се - да не ми се обидиш, но това видях в поста ти с моите очи.
Отдавам го на това, че си афектирана.

Аз бих се държала нормално, все пак сме професионалисти и там се се събрали, за да си вършим работата, основно - може би ще го избягвам, за да лекувам раните, ще търся и начин това да не се отрази на климата и колегите.
И най - вече..ще се опитвам да му простя, че не ме харесва. После - сте ти мине, ще видиш - пък понякога след такива моменти, хората се сближават още повече. Ако те уважава - ще намери начин да не акцентира, ако усети, че това е тема неудобна за теб. Зависи и от двама ви.
От мен само тва - дръж се естествено и се опитвай да разбереш, че никой не е длъжен да ни се отстоява, както и ние не сме, а и че хората са пъстри.

Успех!

..ще започне да се прилага май първо във вашата фирма...като чета какво си написала: "В нашата фирма...половината са женени един за друг, а друга част са гаджета... "

хехе


Губя контрол когато...

Да споделя последни впечатления...
Докато до одеве ме гледаше като препикано мушкато, сега вече не ме поглежда като ми говори. Все едно е някакъв гузен. Не е сърдит определено, но преди ми говореше усмихнат, а сега съвсем...не мога да определя дори. Аз се държа все едно нищо не се е случило, но той...все едно е сдухан. Разбира се, не смятам, че е непременно заради мен...но това, че не ме поглежда или го прави едвам, едвам...

явно пича познава достатъчно добре жените и сега се чуди кога и как ще последва отмъщението.
Нопрмално е да се чувства така, както описваш, че е бил по-мил с тебе явно осъзнава, че те е наранил с отказа си.
Дай му време и най-важното - не преигравай това "нищо не се е случило". Все пак...случило се е, нали? Помисли си, че може би изглежда по-странно да не ти личи, отколкото да ти личи.

Усмивчице, за кой ли път отново си права сякаш. Той наистина има доста житейски опит, доста по-голям е от мен, но не мога да си представя, че ще очаква именно от мен ответен удар.
При удобен случай ще говоря с него. В крайна сметка нищо не се е променило за мен, за чувствата ми конкретно имам предвид. В момента имам точно толкова надежди, колкото и преди. Само, дето сега вече не мечтая.

Благодаря още веднъж на всички, че проявихте разбиране и ме окуражихте.