Я дайте акъл

как се лекува безчувственост ?
нещо не се справям добре с тая работа. М-хм. От годинки си я карам тъй и нема оправия тва. Носталгия по доброто старо време ме мъчи де. А може би по-скоро притеснение да не нараня с това любимите си хора ... и детето си.
ми всичко съм преживял. Не се сещам как да се оправя, то не е пълно безчувствие, в смисъл че някак си съзнанието си има разни приоритети, ценностна система, уж се радвам на тва - онова... Бе душата я няма сякаш. Тва е. Просто питам, некой може да има идея.

[линк]

Не ми звучи като безчувственост.

е, все нещо е "без".
Боя се че си прав. Но това ще е много лошо.

[линк]

за безчувственост акъл не ти трябва, а емоции.
Какво по точно е "доброто старо време" ? и не казвай че "всичко си преживял"...винаги може и още
Бе душата я няма сякаш. а като е там - какво усещаш?

Все едно да се опитваш да залепиш лепенка на порязан пръст на липсваща ръка. Единственото което може да се прави е внимателно преценяване на желанията на хората и правене на план за показване на дребни признаци на внимание очаквани от теб. Понякога е досадно но вземайки в предвид главоболията които може да си навлечеш е направо дреболия. За душата нямам идея - тоя вид проявление на материята винаги ми е бил нонсенс и катахреза. Така че сядай пиши програма събирай признаци интерполирай екстраполирай и действай. Надявам се икономическата криза да не те е засегнала много. Добре завърнал се

Искаш страст?
То хубаво, ама тя не може да е ежедневие.

със сиурно е нещо, звучи неприятно, но е хубаво да знаем какво е точно, за да дадем акъл...

ти не можеш ли да помогнеш малко? на мен ми звучи малко като депресия или апатия или нещо такова, ама очевидно не ти е безразлично, щом си се загрижил за някого си (че и за себе си донякъде, което по принцип е признах на здраво мислене)

Искам да те успокоя, защото не си само ти в това положение. И мен ме мъчи носталгия по миналото. Как се измъквам ли? Старая се да не мисля много, защото колкото повече мисля, толкова по-тъжно ми става.

Бе душата я няма сякаш
От един френски филм си спомням следната притча:
Някакъв бял човек наел бедуински керван за преход през пустинята. Имало срок и човекът непрекъснато карал бедуините да бързат. Докато една вечер те седнали край огъня и безмълвно престояли така през цялата нощ. На сутринта потеглили също без обяснения.
На въпроса защо са постъпили така, един от бедуините обяснил: "Много бързахме през последните дни. Душите трябваше да ни догонят".

"Животът ни е като
дъх на бизон през зимата"

Интересно.
Въпреки че познавам много бързащи да живеят хора, които имат чувствителност в повече. Аз мисля, че са без- различни или без-нещо си хора, които не са тръгнали за никъде.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Вероятно липсата на ясна цел
изостря чувството,че всичко
е сиво и ежедневно,а това
води до апатия и безчувственост...

Или поне така си мисля,а?

Казват,че нашите мисли привличат
всички събития от които черпим опит,
плачем и се смеем,ами мисли позитивно

Проституирай според чергата си.

познавам един метод за "събуждане" от безчувственост - ощипване му викат :))
с болка демек, ама на мен не ми действа - имам имунитет именно заради начина по който загубих чувствата си. Болката просто не може да ме "събуди".
Това с липсващата ръка е факт явно. Остава ми само да ръкомахам убедително, мда. Сега ми иде наум за другата крайност - положителна емоция или любов - ама и тя не ми действа, по същата причина... баф маа му. Детето ми се радва, а аз констатирам факта че на него му е хубаво. Че трябва и на мен да ми е хубаво защото съм обичан. Жената му се радва, обича, цунка и прочее, а аз съм просто един усмихващ се добър и обичан пън в човешка опаковка. Всичките ми емоции са повече съзнателен процес на логично очакване за емоция отколкото реални чувства. Не мисля че няма никакви, но поне са много слаби. най-лошото е че не виждам въобще възможност някой някога някак да промени това. Не мисля че е възможно. А това не се ли нарича смърт ?
А тука съм временно, нямам време по принцип, ама щом се намери - ок.

[линк]

Под вола търсиш прасе и корен квадратен при ряпата Радвай се на това което имаш човече. Колкото можеш толкова. Прекрасно знаеш че нещата винаги могат да станат много по-зле. И нито шукване пред жената за това Инак ще ти извади и остатъците от душа с въпроси що тъй що инак ти кво що и прочие начини за любезно усмъртяване. Вярвам в теб знаеш какво да правиш

хм, кво ли пък ше извади :)
Лесно е да се каже - радвай се. Ми аре де ! Ма не ще. Как да е. Франкфурт на майн ата му.

[линк]

Прекалено много се замисляш.Според мен повечето хора минаваме през етапи в които всичко ни е досадно.Това се полува с годините.
Въобще не си някакво изключение.Ако искаш някакви разтърсващи емоции,те обикновено са между 20 и 30 годишна възраст,после-рутина ,навик, умора в общуването.
Пич, аз мисля, е си ОК

че говориш за проблема си.

не е безчувствие, а безпроблемие. според мен.

и е неудобно - като току що поправен зъб.
но минава

__________________
- все е хубаво.

Аз пък не мисля, че след 30 загубваш вкус и мирис.

Направи нещо за себе си - разсей се. Нещо, което обичаш, което като дете си обичал, нещо, което винаги си искал - примерно купуваш платна и рисуваш. Или се записваш на курс по нещо. Или тръгваш на фитнес...

А може да скочиш с бънджи или с парашут, ако не си... и това е емоция, която може да те събуди.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Нещо таков с опитах да кажа и ăз........

тва с душата е доста скъпо занимание