Споделете!

Ако не е твърде нагла молбата ми, бихте ли споделили защо сте се развели (тези които са разведени)?
От доста време насам съм в едно междинно никакво състояние, което никак не ми харесва... Живеем с мъжа ми като съквартиранти и то като много възпитани съквартиранти... Не си изневеряваме, не се караме, никакви негативи, НО и никакви позитиви... Излизаме някъде само след дълги и проряжни молби и намеци (живи натвърди) от моя страна, сексът ни е добър, но мнооооооооооого рядко се случва... Не ми харесва тази ситуация! Опитвах се да говоря с него за това, но той веднага се извърта някак си и не се получава.
Не бих искала да прекарам живота си като зеленчук... Искам да се радвам, да изпитвам емоции, да споделям преживявания, но с него не се получава. Така сме от близо година... Той понякога казва, че аз съм искала да бъда мъжа в семейството, а това е до болка невярно... НЕ ИСКАМ, но понякога се налага... Възможно е да го комплексирам по някакъв начин, но не мисля, че е така...
За следващата фраза, много хора ще ме изкритикуват, но понякога ми се иска да ме удари, че да знам защо се махам, а сега не мога да се реша и вегетирам, с което никак не се гордея...
Кажете Вие как се решихте? Има ли случай, в който просто да се разделите без видима причина (изневяра, побой и т.н.)?

Изконсумирали сте брачните си ресурси. Трябва спешно да се търси освежаване на пейзажа, иначе прогнозите са тъжни. Като за начало - почвайте да си изневерявате

the rest is silence

Хвани си любовник, що не искаш?

Ω

кофтии
.................
кой от къде е
.................
това с паралелните връзки и любовниците е временно
не те съветвам да заформяш паралел
тъпо

Не, че не ми мина през главата, но няма да ми се получи тая полигамия... Не съм от тоя тип хора... Мога да получа удоволствие, ако ми е спокойно и мога да се отдам на 100%, а не да се озъртам комшийката Пена дали няма да ме види с едикой си...

А защо си мислиш, че съпругът ти е длъжен да запълва емоционалните ти липси. Той все пак не живее на тая земя, за да ти прави интересно.

Според мен ти е скучно и се чудиш как да си създадеш проблеми, за да ти стане по-интересен животът. Като зеленчук, а, хи-хи. Запиши се на спорт, на плуване, на танци, ходи по баирите - явно имаш много енергия и време.
И чукай на дърво, че ви е скучно, че сте здрави и че нямате проблеми.

:) Нямаш идея на колко места ходя и колко работя!
Но ми се иска да имам общи преживявания и със съпруга си... Все пак трябва да се говори не само за битовизми... Ние с него последно сме излизали на кино, театър или даже не помня какво преди повече от 5 години... Навремето обикаляхме разни сбирки, после той се затвори и аз не разбрах защо... дръпна се от приятелите си, а на моите все им намира кусури... Така излиза, че и с никой не се виждаме (добре, че са ми мероприятията и работата), но не това искам...

чета, децата тъкмо са порастнали. Не се налагат постоянни грижи и се чудиш, накъде да съсредоточиш усилията. Ми съсредоточи ги върху себе си. Поглези се. И не оставай дълго в това състояние, защото жените без работа, започват да вършат глупости

Carpe diem! Volente deo!

Всички ме определиха като "безработна"... всъщност работя на 2 места и ме е яд, че си харча енергията само за работа!
Глезенето също го правя (даже май взех да попрекалявам)...
Искам да сме емоционално обвързани... Но той само ходи с мъченическа физиономия и не желае нищо... Просто съм в потрес - навремето се опитвах да го убедя да пие добавки от депресия, но той се обиди... Всъщност той срязва всеки мой порив да се порадваме заедно, с фраза, че искам много... или че на моята възраст (33) трябвало да съм по-улегнала и че мисля само за глупости... Иначе не ме спира да излизам с приятели, но аз искам да изживея хубави моменти и с него...

Имам чувството, че ви е необходим семеен консултант, а не развод, помисли си

Еееееееее софиянци, софиянци...
Аз съм от един забутан град - дето такова животно "семеен консултант" нема, а и да имаше мъжът ми никога не би отишъл на такова място...

другите са го казали-кой от къде е
случката леко ми напомня моя опит с брачните окови и по тоя повод бъди доволна,че ако решите, развода ви ще бъде цивилизован.
Не е нужно да чакаш някой да сгафи за да се разведеш, няма нищо трудно в това сама да направиш желаната стъпка.Страха от взимането на решения и бягането от отговорност, не е присъщо за борбената жена ,а като чета-ти си такава.

ти си мислиш, че всичко ще е както в началото? Рутина бе, джанъм...всичко се превръща в рутина. Недей от глупост, да си правиш живота "интересен" с развод, защото и състоянието след него, след време също се превръща в рутина.

Междувпрочем мъжът ти е комплексиран от теб. Не го правиш ти умишлено. Просто се получава така. Поощрявай го по някакъвя начин и му понапомпай самочуствието, като мъж. Това не ти го казвам случайно. Нещата после ескалират и ще започне да търси самочуствие другаде. Дай му го ти

Carpe diem! Volente deo!

Всъщност питанката ми май леко се измести... Никой не казва за повода!
Аз почти съм си отговорила на въпроса за съжителството ни. Смятам, че за благото на детето и съпруга - трябва да останем заедно поне още 7-8 години, но за тези години може и аз да изгубя искрата си за живот... а никак не ми се иска!!!!!!!!!!!!
Просто нямам кураж да се разведа без драстичен повод. Срам ме е от ситуацията, в която съм попаднала - да си търся повод, но това е горчивата истина...

всъщност помисли си повече......само да не вземеш да избиваш копмлекси след време и да дуднеш на детенце ти каква си велика и как си се жертвала в името на семейството и да плюеш мъжа си!!!!

.......ЛюБоВтА е За СмЕлИте......

ама какво очакваш от развода? Как ти решава проблема?
Или ще го даваш по Сталински: "Няма човек - няма проблем!"

Carpe diem! Volente deo!

и аз не знам... поне ще очаквам някакво движение... сега съм в абсолютно блато... и докато съм омъжена - мърдане няма - дано не се удавя!

Странно. Постигнала си това, към което хората се стремят с години, полагат усилия, компромиси правят, дават мило и драго за те туй спокойствие в семейството, без излишни драми и прекършващи заедността тревоги, неврози, паранои, и други такива безалкохолни. На теб не ти стига? Странно...

(според мен)

Наистина ли ти е странно?
Може би ако бях на 70-80 години щеше да ми е много комфортно от подобни отношения, но сега определено не ми стигат...

Като чета мъжките реакции на подобни женски оплаквания и "глезотии" (според мъжете) все повече нищо не разбирам. Трябва ли му на някой у дома жив труп и доволен ли е единствено и само от едно чисто физическо, но не и емоционално присъствие. Защо не си представите за момент обратната ситуация - харесвате жена си, обичате я, искате да бъдете с нея и физически и емоционално, а имате насреща си безразличие и апатия. Та би ли ви удовлетворила наистина подобна ситуация? Не желаете ли до себе си партньор, с който да говорите, да споделяте, да съпреживявате, да се радвате на живота заедно (това не изключва всеки да си има собствени приятели и преживявания)?