По-добре...

"По-добре да загубиш, отколкото да не си срещал...." (любов)

Когато знаеш, че след броени дни ще я загубиш със 100%-ова сигурност, добре ли е.... да вярваш в горното?...

Me mata, me quema, me duele y me condena...
No puedo estar asi...
Pensando y muriendo...

Защо живеем, като знаем, че ще умрем?!

Всеки миг е вечност.

Сега си с човека, когото обичаш, радвай се и се наслаждавай на това, което имаш в момента, "утре-то" не ти е гарантирано.

Изваждам положителното от отрицателното.

абе отстрани и от дистанцията на времето винаги е лесно да се философства, но в момента, предхождащ всеки край, едва ли има човек, който напълно да вярва в горното.в подобни моменти предпочитам да търся утеха в една мисъл на Ларошфуко : Философията властва над минали и бъдещи беди, но настоящите беди властват над философията...
казвам си го, успокоявам съвестта си и се разбеснявам на воля и без угризения

може и да звуча глупаво .. но някой да не умира?

Всеки проблем е замаскирана възможност

Ами то със тея 100% точно за това си помислих и аз.

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

че тези думи на Мирор ще ги популязирам : Ето и за теб важат :

"Пък, какво го крепи? Крепи го това, че каквото и да се случи, ще го преживее.
И защото вече знае, че го може, се хвърля в преживяването, без страх.

Ето това са действащите оптимисти - преодолелите страха си и живещите на принципа "проба - грешка", а не розовоеуфоричните на приказки, а играещи насигурно в същото време. "

Всеки проблем е замаскирана възможност

Ами, не съвсем.
Вариант едно - женен/а, обвързан/на .. Би трябвало да го знаеш със 100 % сигурност.
Вариант две - заминава в чужбина за мноого дълъг период .. А понякога и месец е достатъчно.

Старата любов ръжда не хваща

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

.. стига да я лъскаш често.

след колко броени дни ... щото времето все пак има значение ...на някои неща им трябва време

В отговор на:

---

Сега си с човека, когото обичаш, радвай се и се наслаждавай на това, което имаш в момента, "утре-то" не ти е гарантирано.

---

Блокирах изцяло. Сякаш вече не мога да изразя пред него това, което чувствам.

Me mata, me quema, me duele y me condena...
No puedo estar asi...
Pensando y muriendo...

Блокирах изцяло. Сякаш вече не мога да изразя пред него това, което чувствам.

А, ти затова ли?
Тогава ще участвам.

Преди години се запознах с един човек. Седмица преди да замина там, където живеех тогава. През няколко държави.
Никакво бъдеще, нали?

После бяхме заедно три години.
И се разделихме не защото знаехме, че любовта е обречена, а именно, защото и хабер си нямахме, че може и на нас да се случи...

Не блокирай, никога не се знае.

Блокиране в смисъл - не дотам съзнателно опитвам да се отцепя от чувствата си, за да не боли, защото краят е много близо.

Me mata, me quema, me duele y me condena...
No puedo estar asi...
Pensando y muriendo...

Не знам каква е причината за 100% край.
Знам, че в живота няма гаранции за нищо.

За добро или за зло.

те ли си?

Ω

Вълчицата съм.

Me mata, me quema, me duele y me condena...
No puedo estar asi...
Pensando y muriendo...

Не е нужно винаги да "изразяваме чувствата си", понякога е достатъчно да ги усещаме.

От какво ще те боли: от това, че вече никога няма да е същото, от това, че си изпуснала възможността да преживееш нещо, поради страх от болката, от какво?

Ти си още съвсем млада, а младите винаги мислят много за "утре-то", забрави за малко "утре -то". Днешният ден е уникален и не се повтаря никога, не го губи от страх.

Знаеш ли, научих се да живея "днес", точно когато вече щяхме да се разделяме. Прегръщах го и знаех, че може би е за последно, че остават броени дни преди да си тръгне. Исках да изживея и запомня всеки миг от тези прегръдки, тогава научих, че мигновенията са вечност и никога не се повтарят. Не можеш да изживееш живота си после, защото сега те е страх сега.

Изваждам положителното от отрицателното.

мисля, че е по добре да го вярваш, дори и когато не губиш любовта си след броени дни... Дори и любовта да е "безкрай", то любимият човек не е вечен... и понякога при все цялата любов, пак го губим.

Пък и си е вярно! По добре е да си бил влюбен и да си видял океана поне веднъж, отколкото никога да не си...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Hungry eyes - empty hands

п.п. По темата съм съгласен с теб.

Ω

"По-добре да загубиш, отколкото да не си срещал...." (любов)
В моя конкретен случай изобщо не е по-добре. Ама, никак даже! Загубата на любов... при мен се съпътства със загуба на други, много важни неща. Най-генерално казано, загубих стръв към живота. Това, което живея оттам нататък - имам гадното усещане - не е моят живот, а някаква имитация. Гледам на себе си някак отстрани, без емоция, просто хладно наблюдавам. Една подредена, лъсната витрина - това съм аз вече, нищо повече!