Една стара тениска

Знаете, не обичам да мисля заглавия на моите теми. Не ме бива и да ги започвам
Ще ми простите, разбира се, знам
Но в живота на всеки човек идва време за едно пролетно почистване. Случи се така, че за първи път от доста време съм си сама у дома. Наистина сама. Но далеч не самотна. Месецът е подходящ за равносметка, месецът е подходящ за разчистване. Месецът е добър за (поредното) ново начало. И всичко това доведе до заравяне в гардероба и неволно връщане назад. В миналото. Не сте ли забелязали как често казваме "доброто старо време", макар не винаги да е толкова добро, колкото след това паметта ни го изкарва? Вероятно заложено на човека е да помни повече хубавото, по-малко лошото в своя живот. Но много, ужасяващо важна част от миналото на всеки от нас заемат вещите. особено тези, които със своята сантиментална стойност се оказват скъпи на сърцето ни. Има нещо ужасяващо в това да приемем, че повечето от нещата ни ще ни надживеят. Че те, които са част от нашата история, един ден ще имат история без нас. Всеки път когато държа стара книга или докосвам стара мебел, се питам какъв ли е бил човекът, оставил онова малко петънце от вино, или какво е станало с жената, написала някъде по времето, когато Наполеон е пресичал Березина своя екс либрис на Диалозите на Платон.
Дали тези вещи, които са ги надживяли, са значели нещо за тях? Или никога не са ги забелязали, рядко са ги отваряли, накрая забравили?
Докато хвърлях прашасяли пакетчета с розови листенца, износени обувки с остър връх, отдавна демоде или купища хартия, с които мога да спася предавайки ги една средно голяма амазонска гора, попаднах на една старатениска. Беше първата, която си купих преди толкова много години, пристигайки в тази страна. Още помня колко я платих - сега, като се замисля, сравнително скъпо за този вид продукт и марка, помня как ми я опаковаха иколко й се радвах. Помня онзи ден и онова чувство по-добре, от колкото помня вчерашния ден. И си дадох сметка, че макар никога вече да не я облека (тя смени цвета си веднъж по погрешка, а после се сдоби с едно голямо петно, което така и не излезе напълно), не съм в състояние да я изхръвля. Ще си я влача ей така, от гардероб на гардероб, от година на година. И освен, ако не ми се случи нещо като Алцхаймер, винаги ще помня историята на тази вещ.
А вашите "тениски"?

ще се повторя



................................
застани на брега
и виж листата,
които си тръгват по течението


запази мига на спомена
изхвърли спомена

всичко си отива
остава спомена
............................
абеейй
майната на шибаната тениска
УФФ!!

Всеки си има тениските мисля. Аз поне си имам моите. И се радвам, че ги имам. Без тях щеше да ми е пусто.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Износваме ги, докато се накъсат, после отиват за парцали /много парцали се хабят в рисуването/ и накрая на боклука. А в старите пуловери обикновено спят осиновените ни улични котки.

Природата /ми/ не търпи стари вещи за подмятане в гардероба.

Пазех си ги ревностно някога.
Научих се, че това е товар, който задушава.

И дори няма значение дали е свързан с хубавото или лошото. Обвързва, създава зависимости.

Уча се да раздавам или изхвърлям всичко, което не съм ползвала от година.
Което ме подсеща, че е време за пролетно почистване. И в гардероба, и в душата.

Интересно, онзи ден имах сходно преживяване...
Мама ми даде една стара чанта с документи, които ми пазеше. Отварям я, човъркам вътре и намирам една тетрадка с твърди корици...цветни. Купувала съм я 91-ва година. Беше находка по това време и някаква такава невиждана, вносна . Взех я тогава, за да я направя "моята първа домакинска книжка". Извадих я и моментално ме стисна за гушата. За около две-три минути преминах през целия спектър на емоциите си...болка, гняв, тъга, носталгия...спомените ми направо се прескачаха.Тогава бях момиче на 20 години, в началото на общия живот, с човека в който се бях разтворила. Толкова много любов, толкова чиста, без сметки, без резерви, без остатък. Мисълта ми започваше и свършваше с него...в книжката записвах рецепти...първия ми опит за пилешка супа, за крем от пакетче...за питки, които беше опитвал другаде. И всичко беше с вдъхновение...щото "обичта е грижа", както се носи в едно рекламно послание.
Та сетих се за себе си тогава, за емоциите, за наивитета, за мечтите, за чуствата ми, неумърсени от времето...и за скоростта, с която всичко се сгромоляса.
Стана ми тегаво, че никога вече няма да бъда същата. Вероятно и никога повече няма да мога да обичам така. А как ми се ще да не съм мъдра...натрупала толкова много печал.
Аз изхвърлих тази "тениска"...прекалено много отключи, а и ми навя усещането за онези снимки от списанията "преди" и "след" интервенцията. По-добре да живея със заблудата, че под тоновете мръсотия и тиня, все още тичкам боса по полянка, с бяла рокля и магарешки бодил зад ухото

Спрете Земята - искам да сляза!

Тенески = песен
. . . и от двете по много!
Едните събират прах в гардеробната, другите събират същото по под обложките. Не ми стиска да ги хвърля,защото така ще залича част от себе си.Като ги срещна случайно,докато търся нещо друго-ново(което сега трупа емоции),ми става . . .едно топло,приятно . . . връщат ме назад,в отдавна закътаните надълбоко преживелици и случки.Усмихвам се и продължавам , продължавам напред,напред . . .да трупам нови тенески и песни!

ай стига ма
ти си поезия
малеейй
добре, че не бях за тебе женен
не три,
десет щях ти нафръцкам
..........................
баси тъпия клуб

Е, ко няма да е поезия ?! .. за манджи говори, тънката струна бара.

Ни ми тичай подире да ми рутиш новиа имидж...че ми слаб ангела, къкто знаеш

Спрете Земята - искам да сляза!

Е, кво ся ? Ако си бях ударила шапката в земята, по-добре ли щеше да ти стане ?

Ни моа да та понасям, ма та обичам...извратеняшка работа

Спрете Земята - искам да сляза!

е, какъв товар или обвързаност е спомена?

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Ти ме уби!

Как какви? Такива, които те дърпат назад, а ти уж напред искаш...

Но спомените се изхвърлят по-трудно. Аз за вещите, които пораждат спомени говорех.

Ако можех така да чистя и в съзнанието си, е-хе... Я, виж Втаси каква лирика я хвана, чак мен ме стисна за гърлото... от една тетрадка, да му се не види!

Е, различно виждане за спомените имаме. Това, че ги помня, не означава, че живея с тях. Все пак, спомените са моята "история". А нали знаеш - който не помни историята, е осъден да повтаря грешките и.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

дари я на бедните. няма ли бедни в твоята страна?

Спомените ми не се нуждаят от вещи.

Ех, чак осъден... не ми се вярва.
Някои повтарят, други правят все нови. ;)

Ако трябва да бъда съвсем откровена, в духа на клуба, "непочистените" спомени на миналото, са водели до най-големите ми грешки в настоящето. Но това си е мое прозрение. :)

Ааа, цитат е това с грешките и историята, не е мое 'прозрение'. Припознавам го в известна степен де. Иначе, за мен спомен е онова, което е останало в миналото, и за добро, или зло - няма как да стане пак реалност. Все едно снимките ми с Дадо Мраз в детската градина. Така гледам и на останалите спомени.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Имам едно панерче, където си събирам всевъзможни неща, от разни места. Има шишарки, мида, кора от дърво, камъчета,...щипка от рак, представи си. Странното е, че никога не ги разглеждам, а само ги събирам там. Ще им дойде някога времето и на тях


Carpe diem! Volente deo!

А някой някога не беше ли казал, че спомените са единственият Рай, с който разполагаме и при това никой не може да ни изгони от там. Аз си ги колекционирам. С усърдието на стар и самотен ерген, какъвто вероятно съм в някой паралелен свят или бих бил в някой следващ живот. Обичам ги, грижа се за тях, поливам ги, инвентаризирам ги, храня се с тях в дни на нищета и духовна мизерия. Един ден ще си отидат заедно с мен, а може би преди мен, алцхаймерът дебне някъде там и би се радвал да ги пипне. Чувал съм, че бъдещето не съществува. Миналото, впрочем, също. Лабиринтите, по които времето броди, са измислени, за да оправдаваме постъпките си. Цялата вселена се свежда до едно наколкосекундно настояще...
Откъде всъщност се вземат тези тениски

the rest is silence