Невероятно!

Днес сърцето ми е
полудяло.
И не мога
да го удържа.
Чуло,
не видяло,
не разбрало,
хукна да посреща
пролетта.

Аз след него
тичам,
падам,
ставам...
Гоня пощурялото сърце.
Моля се
и тайно се надявам -
да те срещне
и до теб да спре.

дано сърцето ти да срещне - другото и да е все така диво
поздрав за хубавия пролетен стих

автор-voda
сайт-,,Hulite,,

Днес сърцето ми е
заболяло...
И не мога
да го удържа.
Чуло,
не видяло,
не разбрало,
хукна да посреща
то смъртта.

Аз след него
тичам,
падам,
ставам...
Гоня пощурялото сърце.
Моля се
и тайно се надявам -
да я срещне,
но до там да спре...












.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"

те-музите са малко(мъничко)капризни
майски сняг( сутрин тук,по обед ...незнам)
слънчево зайче(от капка сълза)
кротки,като затишие пред ураган(пази сееееееееее)
случайно дочут урок по джаз(сутрин при това)
първия пролетен дъжд(бързо дръж...)
пътека в гората(как накъде?-към началото на дъгата)
тайната градина...
и още хиляди неща...а бе, просто жена

уел, вери уел!









.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"

пърха на крилата на радостта

Колко прости са
мечтите понякога:
цвете свежо,
усмивка,
сълза неочаквана,
подтичване
след тролея,
подаръчно
дъгата слънчеви
снопи люлее,
злачен дъжд,
свърнал тихо
над тополите
още снежни,
клаксон
ударно
спира пред
девойките нежни,
не, не е
смръщен шофьорът,
в този женски месец
ти се струват
прелестни
всичките хора…

и [urlhttp://vbox7.com/play:a362349e]това[/url]

Защото слагате по толкова малко думи на ред? (Или много редове на дума?)

д
а
л
и

н
е

с
и

о
б
ъ
р
к
а
л
а

к
л
у
б
а
?


п.с.има много поетични форми,и всяка е интересена и красива ...

Ама някои се четат много трудно и звучат накъсано :) Просто ми направи впечатление, че в тоя клуб почти всички пишат не повече от три думи на ред и реших да попитам :)

Дълъг стих съм срещал при Толев,

но тук като че ли няма възможност да се предаде градация на дълъг стих,
сега ще пробвам с нещо мое, та да видим дали ще се отчетата интервалите:


Да станеш сутрин рано във зори
...............................................и да тръгнеш към смълчаните простори,
и сред върховете - сам на връх свети
...............................................трепетно смирен отправиш взори
на изток - там, накрай света
...............................................слънцето къде изгрява
и в свойта лъчеструйна топлина
...............................................мрачкавата тъмнина стопява...











.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"

Амии то вдъхновението не пита,
рима да няма, и да има,
кратичък ли е на реда стиха,
ей така внезапно те връхлита
и надраскваш по стените
накъсано, нахъсено
и влюбено, погубено...

[линк]

Недей да месиш вдъхновението --
и проза има вдъхновена.