НА МАЙКА МИ !

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
все твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!




[линк]

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Една от най- красивите изповеди към майката в нашата поезия...

Бих го посветила и на моята майка- жената, която заслужава паметник. Поне в моето сърце.

Прекрасно стихотворение. Точно отговаря и за моята майка. Честит 8-ми март на всички момичета.

Van_Helsing_Wishmaster

И напълно заслужена изповед!
Аз отдавна съм го посветила на моята МАЙКА.
Мене са ме осиновили. Но това са МОИТЕ родители. Не тея, дето са дали генетичен материал.

Ти и човека в мен създаде
ти два пъти ми майка беше!!

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Интересно съвпадение. И мен... Днес се чудех дали да го спомена, но после се отказах... Осиновена съм на 2- годишна възраст, без да съм била обаче нито ден в дом. Както и да е... Майка ми наистина ми е повече от майка и заслужава паметник за всичко, което е направила за мен. Мъчно ми е за нея, че можеше да си спести дългогодишните страхове и притеснения да не би от някого да науча истината, вместо да намери начин да ми я каже- научих я не по най- подходящия начин, но това никога не е променяло отношението ми към родителите ми ( промени други неща, доведе ме до други прозрения и открития, ама... няма значение). Преди години ме потърси и кръвният ми т.нар. баща, но... направо го прекалих с изповедите. За друго идеше реч.
Та така за МАЙКИТЕ...