благодарим за
20 отговора
0 прегледа
Присъединявам се към
пожеланието,
още повече, че за доста от клубарите празникът би трябвало да е двоен.
Веднъж, като "освобождавани".
Втори път като потомци на освободителите.
още повече, че за доста от клубарите празникът би трябвало да е двоен.
Веднъж, като "освобождавани".
Втори път като потомци на освободителите.
Re: благодарим за
Копирал съм го директно от клуб История,:
Процесът на преселване е много добре обмислен и организиран. Запазени са докладни от руските генерали и т.нар. билети, издадени от руските власти – това всъщност са разрешения за преселване на българи. Има подробна кореспонденция, в която се описва колко са преселниците от съответното село в Североизточна или Югоизточна България. Там може да се види и колко са достигналите до определените места в Русия наши сънародници. Очевидно става въпрос за дълготраен процес, за насочени действия на руската политика. Съвременници на събитията – български възрожденци като Раковски посочват, че никога при започване на война с Турция Русия не се е обръщала пряко към българите. Тя винаги е говорила с общи фрази като християни, едноверци, често се споменава дори за гърци. Опитите за решаване на Източния въпрос са били основно в интерес на Русия, често от полза за гърците, отчасти – за сърбите, но никога за българите. Проучването на тази тема дава отговор на въпроса как се е стигнало до обезлюдяването на цели райони в Източна България. Преселили са се хиляди семейства, подмамени от обещанията на руските генерали, че ще намерят в Русия едва ли не райска градина. Действителността обаче се оказва съвсем различна и не след дълго наблюдаваме процес на завръщане на българите. То отчасти е улеснено от отношението на турското правителство, което странно на пръв поглед предлага на завръщащите се българи данъчни облекчения, за да не ги загуби като данъкоплатци. Преселването е част от демографската политика на Русия.
Добруджанският въпрос всъщност е създаден от Русия:
• Русия разглежда разрешаването на Източния въпрос като общобалканска акция, в която трябва да участват всички балкански християнски народи. Русия привлича румънци и сърби като съюзници, но за наша сметка – като ги компенсира с изконно български земи. Така се създава и добруджанският въпрос – българите в Добруджа са разделени от една изкуствена граница, плод на руските имперски интереси. Русия предоставя Северна Добруджа на Румъния като компенсация за участието й във войната /което безспорно е значимо/ и за сметка на загубената по силата на Парижкия мирен договор Южна Бесарабия. Особено показателен е фактът, че през 1878 г. самите румънци не искат Северна Добруджа. Те осъзнават, че там нямат свое население. Много са интересни дебатите в долната камара и сената на румънския парламент. В тях се посочват и други аргументи – че това е изостанала територия и след като няма икономическа полза защо трябва да се развалят приятелските отношения с българския народ, като се откъсва негова изконна земя. Румънските политици от всички партии тогава са против размяната на територии, натрапени от руските интереси.
Сърбия също получава безумна компенсация
Друг капан, заложен от Русия с “освободителната” война, е съдбата на Западните български земи. Това понятие не бива да се бърка с днешните Западни български покрайнини. Говорим за цялата територия около Ниш, Пирот, Лесковец и долината на река Българска Морава. Сърбия се намесва във войната, когато изходът й е вече решен – след падането на Плевен. Трябва да отбележим, че сърбите получават покана от Русия много по-рано. Но, имайки горчивия опит от неуспешната война с Турция през 1877 г., Сърбия предпочита да изчака и да се намеси, когато печалбата е сигурна.Сърбите не водят сражения с турски войски, които след настъплението на Предния отряд на ген. Гурко се оттеглят бързо на юг. Крайно време е българската историография да признае очевидната истина за сръбското участие във войната, а тя е, че сърбите са окупатори на български земи. Нещо повече – сръбските войски, настанили се вече във Видинско, Кулско, Брезнишко и Пернишко, не желаят да се изтеглят въпреки че тези райони след сключването на мира вече са част от Санстефанска България.
Сърбите се възползват максимално от руската политика. Именно с подкрепата на Русия по време на двете балкански войни Сърбия заема изключително неотстъпчива позиция. Сръбските политици и руските дипломати правят всичко възможно да предизвикат война, която да бъде обявена от България. Българският народ трябва да знае истината. Вината на нашите управници е, че те не са истински българи, че са податливи на чужди интереси. Някои като цар Фердинанд пък буквално са купени, за да сключат изцяло неизгодния за България Балкански съюз.
Позицията на Русия по македонския въпрос
• Още след войната от 1877-78 г. Русия не упражнява регламентираното със Санстефанския договор право да изпрати войски в неосвободената част на Македония /по време на военните действия е освободен само Пиринският дял/. Не може да се намери логично обяснение за подобно поведение освен протеста на Цариградската патриаршия, която не желае Македония да бъде откъсната от влиянието й. Така Русия дефакто подпомага бързото възстановяване на турската власт в Македония. Антибългарската линия в руската политика по македонския въпрос е последователна. Русия официално се обявява против избухналото веднага след Берлинския конгрес Кресненско-разложко въстание. Всички опити за реформи в Турция съгласно Берлинския договор се натъкват на твърда съпротива от руска страна.Проявите на национално -осовободителните борби на македонските и тракийските българи – бунтове, въстания, завери, атентати, срещат противодействие от Русия. В началото на 20 век руският посланик в Цариград Зиновиев води последователна антибългарска политика, която е засвидетелствана в редица документи и в българския печат. Той толерира турските репресии срещу българите. Знаем какво е поведението на Русия по време на войните за национално обединение.
Сакар планина - перлата на Тракия
Процесът на преселване е много добре обмислен и организиран. Запазени са докладни от руските генерали и т.нар. билети, издадени от руските власти – това всъщност са разрешения за преселване на българи. Има подробна кореспонденция, в която се описва колко са преселниците от съответното село в Североизточна или Югоизточна България. Там може да се види и колко са достигналите до определените места в Русия наши сънародници. Очевидно става въпрос за дълготраен процес, за насочени действия на руската политика. Съвременници на събитията – български възрожденци като Раковски посочват, че никога при започване на война с Турция Русия не се е обръщала пряко към българите. Тя винаги е говорила с общи фрази като християни, едноверци, често се споменава дори за гърци. Опитите за решаване на Източния въпрос са били основно в интерес на Русия, често от полза за гърците, отчасти – за сърбите, но никога за българите. Проучването на тази тема дава отговор на въпроса как се е стигнало до обезлюдяването на цели райони в Източна България. Преселили са се хиляди семейства, подмамени от обещанията на руските генерали, че ще намерят в Русия едва ли не райска градина. Действителността обаче се оказва съвсем различна и не след дълго наблюдаваме процес на завръщане на българите. То отчасти е улеснено от отношението на турското правителство, което странно на пръв поглед предлага на завръщащите се българи данъчни облекчения, за да не ги загуби като данъкоплатци. Преселването е част от демографската политика на Русия.
Добруджанският въпрос всъщност е създаден от Русия:
• Русия разглежда разрешаването на Източния въпрос като общобалканска акция, в която трябва да участват всички балкански християнски народи. Русия привлича румънци и сърби като съюзници, но за наша сметка – като ги компенсира с изконно български земи. Така се създава и добруджанският въпрос – българите в Добруджа са разделени от една изкуствена граница, плод на руските имперски интереси. Русия предоставя Северна Добруджа на Румъния като компенсация за участието й във войната /което безспорно е значимо/ и за сметка на загубената по силата на Парижкия мирен договор Южна Бесарабия. Особено показателен е фактът, че през 1878 г. самите румънци не искат Северна Добруджа. Те осъзнават, че там нямат свое население. Много са интересни дебатите в долната камара и сената на румънския парламент. В тях се посочват и други аргументи – че това е изостанала територия и след като няма икономическа полза защо трябва да се развалят приятелските отношения с българския народ, като се откъсва негова изконна земя. Румънските политици от всички партии тогава са против размяната на територии, натрапени от руските интереси.
Сърбия също получава безумна компенсация
Друг капан, заложен от Русия с “освободителната” война, е съдбата на Западните български земи. Това понятие не бива да се бърка с днешните Западни български покрайнини. Говорим за цялата територия около Ниш, Пирот, Лесковец и долината на река Българска Морава. Сърбия се намесва във войната, когато изходът й е вече решен – след падането на Плевен. Трябва да отбележим, че сърбите получават покана от Русия много по-рано. Но, имайки горчивия опит от неуспешната война с Турция през 1877 г., Сърбия предпочита да изчака и да се намеси, когато печалбата е сигурна.Сърбите не водят сражения с турски войски, които след настъплението на Предния отряд на ген. Гурко се оттеглят бързо на юг. Крайно време е българската историография да признае очевидната истина за сръбското участие във войната, а тя е, че сърбите са окупатори на български земи. Нещо повече – сръбските войски, настанили се вече във Видинско, Кулско, Брезнишко и Пернишко, не желаят да се изтеглят въпреки че тези райони след сключването на мира вече са част от Санстефанска България.
Сърбите се възползват максимално от руската политика. Именно с подкрепата на Русия по време на двете балкански войни Сърбия заема изключително неотстъпчива позиция. Сръбските политици и руските дипломати правят всичко възможно да предизвикат война, която да бъде обявена от България. Българският народ трябва да знае истината. Вината на нашите управници е, че те не са истински българи, че са податливи на чужди интереси. Някои като цар Фердинанд пък буквално са купени, за да сключат изцяло неизгодния за България Балкански съюз.
Позицията на Русия по македонския въпрос
• Още след войната от 1877-78 г. Русия не упражнява регламентираното със Санстефанския договор право да изпрати войски в неосвободената част на Македония /по време на военните действия е освободен само Пиринският дял/. Не може да се намери логично обяснение за подобно поведение освен протеста на Цариградската патриаршия, която не желае Македония да бъде откъсната от влиянието й. Така Русия дефакто подпомага бързото възстановяване на турската власт в Македония. Антибългарската линия в руската политика по македонския въпрос е последователна. Русия официално се обявява против избухналото веднага след Берлинския конгрес Кресненско-разложко въстание. Всички опити за реформи в Турция съгласно Берлинския договор се натъкват на твърда съпротива от руска страна.Проявите на национално -осовободителните борби на македонските и тракийските българи – бунтове, въстания, завери, атентати, срещат противодействие от Русия. В началото на 20 век руският посланик в Цариград Зиновиев води последователна антибългарска политика, която е засвидетелствана в редица документи и в българския печат. Той толерира турските репресии срещу българите. Знаем какво е поведението на Русия по време на войните за национално обединение.
Сакар планина - перлата на Тракия
Re: благодарим за
Това е положението, драги. Без намесата на братята руснаци, щеше да носиш фес и да си говориш на турски и до днес.
Честито Освобождение на всички българи!
Честито Освобождение на всички българи!
Редактирано от masterix на
Ти пак със своя...
коронен номер.
Явяваш се на датата на важен празник и сипваш катран в
кацата с мед.
Критическият анализ , който е приведен тук
е интересен, макар и спорен .
Обсъжданията по темата в подобен...
наукообразен аспект са уместни или в друг клуб("История", "Политика"...),
или на друга дата.
Явяваш се на датата на важен празник и сипваш катран в
кацата с мед.
Критическият анализ , който е приведен тук
е интересен, макар и спорен .
Обсъжданията по темата в подобен...
наукообразен аспект са уместни или в друг клуб("История", "Политика"...),
или на друга дата.
Re: благодарим за
Повечето руснаци ги уважавам, но те не са ни братя. Който обаче иска да вземе българско гражданство и да живее тук, е добре дошъл.
А по думите ти излиза, че преди руско-турската война сме говорили на турски.
Дедите ми са запазили 500 години християнската вяра и българския език, освен това едните ми прадядо и баба са дочакали свободата чак 1912, благодарение българската войска и напук на Русия, подкрепяща гърци и сърби.
Сакар планина - перлата на Тракия
А по думите ти излиза, че преди руско-турската война сме говорили на турски.
Дедите ми са запазили 500 години християнската вяра и българския език, освен това едните ми прадядо и баба са дочакали свободата чак 1912, благодарение българската войска и напук на Русия, подкрепяща гърци и сърби.
Сакар планина - перлата на Тракия
Re: Ти пак със своя...
Датата може и да е подходяща за празник, но официален, не и национален.
Не отричам, че има и много положителни последици за България.
Сакар планина - перлата на Тракия
Re: благодарим за
А то щеше ли да има бъ;гарска вопйска през 1912 без 1877-8-ма?
Самодоволство и кеф.
Самодоволство и кеф.
Re: Ти пак със своя...
Темата не е за институционализирането на празника или дебата му какъв е той според МРАКОписци или според МРАКОгледци, а за обикновения ни човешки поклон пред саможертвата на обикновения руски войник.
Мисля,че картинно пред всеки средно интелигентен българин изпъква "На Шипка всичко е спокойно".
А самият Верещагин ранен тежко в крака, но с незаздравяла рана се присъединява към войските при Плевен, където се раждат епичните му платна, посветени на Освободителната война.
С България е свързана не само творческата съдба на художника, но и житейската съдба на неговата фамилия. Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война (1877–1878), двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.
И затова в тая тема следва повече да мълчим,свеждайки глава в поклон пред тия кости,а не да я разводняваме с многознаенето си.
Мисля,че картинно пред всеки средно интелигентен българин изпъква "На Шипка всичко е спокойно".
А самият Верещагин ранен тежко в крака, но с незаздравяла рана се присъединява към войските при Плевен, където се раждат епичните му платна, посветени на Освободителната война.
С България е свързана не само творческата съдба на художника, но и житейската съдба на неговата фамилия. Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война (1877–1878), двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.
И затова в тая тема следва повече да мълчим,свеждайки глава в поклон пред тия кости,а не да я разводняваме с многознаенето си.
Re: благодарим за
А баз Берлинския конгрес дали щеше да има българска войска, защото именно той наред с многото си отрицателни последствия дава срок на руснаците да се изтеглят от България.
Сакар планина - перлата на Тракия
Сакар планина - перлата на Тракия
Re: Ти пак със своя...
Не само руския, и българския също, а и финландския, та и румънския ако щеш............
Сакар планина - перлата на Тракия
Сакар планина - перлата на Тракия
Ама си направо
живо доказателство на тезите на К.Леонтьев за "упоритите, трудолюбиви и...хитри българи"
"...Мы сочувствуем болгарам...
Мы должны сочувствовать болгарам...
Прекрасно!
Но сочувствует ли нам большинство политикующих болгар?
И в чем?
И нет ли и между ними у нас много врагов – врагов тем более непримиримых, что это не вражда оскорбления или злобы,
а вражда идеальная, вражда национального сепаратизма во что бы то ни стало?
И даже если часть болгар и сочувствует нам, то в какой мере? В чем именно они России сочувствуют?...
Полезно ли нам, наконец, всякое сочувствие,
или могут быть иногда и вредными симпатии?"
((КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ
Еще о греко-болгарской распре)
Мисля, че и слепите прогледнаха в Русия и разбраха, че
прагаматизмът и използвачеството е бил замесен много сериозно
в основата на нашите отношения от време оно..
И глупостите , които се пишат за отсъствието на искрени симпатии
в руския народ и обществено мнение към българския народ
вече дадоха..." плодове."
Специалните отношения( а ла САЩ Израел), които имахме са вече минало и никога няма да се завърнат.
Прагматизъм и пак прагаматизъм.
Емоциите и симпатиите остават само за "носталгици"
,хора със смесени бракове.... и професионално занимаващи се с руската култура.
"...Мы сочувствуем болгарам...
Мы должны сочувствовать болгарам...
Прекрасно!
Но сочувствует ли нам большинство политикующих болгар?
И в чем?
И нет ли и между ними у нас много врагов – врагов тем более непримиримых, что это не вражда оскорбления или злобы,
а вражда идеальная, вражда национального сепаратизма во что бы то ни стало?
И даже если часть болгар и сочувствует нам, то в какой мере? В чем именно они России сочувствуют?...
Полезно ли нам, наконец, всякое сочувствие,
или могут быть иногда и вредными симпатии?"
((КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ
Еще о греко-болгарской распре)
Мисля, че и слепите прогледнаха в Русия и разбраха, че
прагаматизмът и използвачеството е бил замесен много сериозно
в основата на нашите отношения от време оно..
И глупостите , които се пишат за отсъствието на искрени симпатии
в руския народ и обществено мнение към българския народ
вече дадоха..." плодове."
Специалните отношения( а ла САЩ Израел), които имахме са вече минало и никога няма да се завърнат.
Прагматизъм и пак прагаматизъм.
Емоциите и симпатиите остават само за "носталгици"
,хора със смесени бракове.... и професионално занимаващи се с руската култура.
Редактирано от Tyлca на
Чудя се...
...с колко патос от твоята борбена и патриотична клавиатура и вероятно глава са поникнали следните дълбоки изказвания:
...Дедите ми са запазили 500 години християнската вяра и българския език, освен това едните ми прадядо и баба са дочакали свободата чак 1912...
некакво стотина поколения твои деди са си почесвали макарите и са запазвали и дочаквали свободата...
Аз лично все си мисля че ако пък толкоз зор имаш за свобода просто отиваш и си я взимаш - не мислиш ли? Или тези стотина поколения са я пазили в сърцата си и са я предавали с вярата и езика че да стигне до цвета на нацията в твое лице?
Весел ти ден мракогорчо!
Нас мало но мы в тельняшках!
...Дедите ми са запазили 500 години християнската вяра и българския език, освен това едните ми прадядо и баба са дочакали свободата чак 1912...
некакво стотина поколения твои деди са си почесвали макарите и са запазвали и дочаквали свободата...
Аз лично все си мисля че ако пък толкоз зор имаш за свобода просто отиваш и си я взимаш - не мислиш ли? Или тези стотина поколения са я пазили в сърцата си и са я предавали с вярата и езика че да стигне до цвета на нацията в твое лице?
Весел ти ден мракогорчо!
Нас мало но мы в тельняшках!
Re: Чудя се...
Между другото в Русия са си драпали макарите доста по-дълго, като се има впредвид кога е отменено крепостничеството. И аха да стане нормална държава и да тръгне напред, и ето ги чичковците Ленин, Сталин и компания. И в още по-голяма дупка. И в момента ситуацията там е спорна.
Сакар планина - перлата на Тракия
Сакар планина - перлата на Тракия
Re: Чудя се...
хм... де го чукаш... а мракогорчо една плоча си има...
аз очаквах че ще се заядеш поне за бройката на поколенията но видимо съм те подценил особено имайки впредвид качеството на опазване на собствения ти език.
Впрочем - нали си наясно че все още те водя по точки и този "отговор" с опълчението колкото и достоен да е за пра-пра дядо ти далеч не оправдава собственото ти изказване за "дочакването на свободата" от хикс поколения твои доблестни предци освободители на перлата на Тракия?
Целувки и много поздрави от общата ми култура
Нас мало но мы в тельняшках!
аз очаквах че ще се заядеш поне за бройката на поколенията но видимо съм те подценил особено имайки впредвид качеството на опазване на собствения ти език.
Впрочем - нали си наясно че все още те водя по точки и този "отговор" с опълчението колкото и достоен да е за пра-пра дядо ти далеч не оправдава собственото ти изказване за "дочакването на свободата" от хикс поколения твои доблестни предци освободители на перлата на Тракия?
Целувки и много поздрави от общата ми култура
Нас мало но мы в тельняшках!