Самотата .......

Самотата ще дойде по пътя, по който ти ще си тръгнеш. Знаете ли го това стихотверение? Как преборихте самотата ? Свиква ли се с нея? Сама в делник и празник. Това е моят страх. Имам хубава работа, имам приятелки, излизам, забавлявам се , но се чувствам самотна . Вие как се преборихте?

Може да си сам и да не си самотен.Но може и да не си сам и пак да си самотен.Има хиляди начена да не си самотен.Четене,изучаване на нещо ново,т.е. курсове или още едно образование,бродиране,разходки, грижа за някого,домашен любимец.Вероятно има още много други неща.Работа върху себе си например.Може и всичко заедно.Но най добре е да свикнеш със себе си и да ти е хубаво.

нормална съм,ама не ми личи

Срещнах един досадник, който не щеше да си тръгва колкото и да го тормозех... Вече слушам.

Няма нищо страшно в самотата даже е препоръчителна в някои моменти.
Пък зависи и от гледната точка може да си "Сама в делник и празник." или да си "Сама и необвързана което те прави свободна да се срещаш много и различни хора докато намериш подходящият"
Страхът води до отчаяние което едва ли те прави привлекателна и си личи от 100 км.
Това важи за мъже и жени .... отпусни се и се наслаждавай на живота

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Страхът води до отчаяние което едва ли те прави привлекателна и си личи от 100 км. Това написа ти.........Повярвай ми отвън не ми личи , ама хич колко ме е страх. Мисля, че не го показвам и май го правя добре, защото усмивката е винаги на лицето ми. позитивна съм и сама си давам кураж. но когата остана насаме с душата си, ей тогава нямам какво да кажа...........

Мисля, че с всичко се свиква. Това обаче не означава, че е хубаво да свикнеш да живееш сам. Има си по-затворени хора, на които им е добре да не се съобразяват с никого и други, които са по-общителни по природа и за които самотата е голямо изпитание.
Смятам, че щом ситуацията в момента е такава ( сама си), трябва да гледаш на нея като на промеждутък от време, след който ще има друга любов. Мисли, че това е просто почивка, време да обърнеш внимание на себе си.
Съдейки по ника ти, ти си само на 33. Всичко е пред теб. Ще се съвземеш и ще обичаш отново.

Намери начин да обикнеш себе си и да харесаш душата си.Тогава ще е сигурно ,че поне един човек те обича(ти самат)И ще разбереш,че няма самота.

нормална съм,ама не ми личи

Чудесен е начинът, по който ме подкрепяте. Аз бих дала същите съвети и подкрепа ако някой ми я поиска. Давам си кураж сама на себе си и и си мисля, че това е само изпитание на духа дадено ми , за да се преборя и да изляза по- силна. Може и да се самозалъгвам, но досега не съм намерила друг начин да си държа духа нависоко.

...
Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко, не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти – един предлагал да го скрият на връх Еверест, друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан, трети – кубетата на Тадж Махал, в някоя тясна горска пътечка..., в коридора на родилното отделение на някоя болница..., във фунийка за сладолед..., сред розите на някоя цветна градина..., в пакет цигари..., в брашното на някой хлебар... Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране, а именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко...
Всички кимнали одобрително на това предложение и приели идеята.
И така, от ония древни времена, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек. То вече не е даденост, не се дава наготово, трябва да се търси, да се намери...
Не е лесно да се открие Щастието, но не е и невъзможно.
Трябва просто Човекът да спре да търси “навън” и да насочи поглед навътре, към същността, към душата.
Своята и на другите...

Ще се справиш.Хубавото на живота е,че всичко минава.Време трябва да се преболедува и да се създаде имунитет.

нормална съм,ама не ми личи

Мила, kurkudup е права - щастието е състояние на духа. Трябва да умееш да си щастлива със самата себе си за да не ти *пречи* още някой. Разбирам много добре за какво говориш. Имам здравословен проблем, който преди години направо ме хвърли в трета глуха. Не е нужно да се притесняваш от каквото и да било. Обичай себе си и другите ще те обичат.

Това е наистина вярно, помогни си сам, за да ти помогне и Господ казано на наш език. Тези, които ми писахте наистина сте добронамерени и Ви благодаря, защото от това имах нужда. Наистина не знам пред кого бих се открила така.Не обичам да натоварвам близките си с тези страхове, пък и мисля, че не биха ми повярвали много, защото нямам вид на самотна. Ама нейсе. Това рамо е добре дошло .

Защо ли ми е толкова познато?И аз не плача и си създадох имидж за мноооооого силен характер.ШВЕПС!!

нормална съм,ама не ми личи

Духа може да победи проблемите с тялото.Има хора от настинката правят проблем, от който могат да умрат,а други,които имат сериозни хронични заболявания се държат, като че ли са от стомана.Моите здравословни проблеми ме лишиха от страха от смъртта.

нормална съм,ама не ми личи

Страхотно, браво, възхищавам се на такива хора. Чудеса стават всеки ден, това си го повтарям непрекъснато. Духът е този , който ме кара да се изправям и да продължавам. Но понякога излита и .......В такива моменти много плача, от безсилие. Случвало ми се е даже като гледам ТВ и има сцена, в която двама се прегръщат или целуват и сменям програмата. Да не ги гледам........., че ми иде да вия........ от самота./това се случва насаме/

Самотата ще дойде по пътя, по който ти ще си тръгнеш......, това е първо причината ,която ни тласка към "кривите пътеки" , в които настъпваме тръните , а забили се в петичката те болят . После търсим спасение от тази болка , а ако то дойде - го гледаме като ангел-спасител, жалко, че понякога този ангел е с "маска " , която ние не виждаме . Но , ако я освети светлината отстрани , тогава се разочароваме ... и така пак се затваряме в себе си , до следващия момент .... ..." който си тръгнеш ".... Не зависимо на каква възраст си , нормално е в момент от живота си да си чувстваш самотна, дори и с много ангажименти , искренно ти пожелавам и се надявам светлината , която ще разсее тази маска да те направи щастлива !!!

Не си заслужава.Облечи се!Барни се и иди в първия готин бар.Направи си кефа и си повярвай,че всички мъже могат да са ти в краката,но дори и това не заслужават,защото ти си единствена.

нормална съм,ама не ми личи

Ооооооо, колежке... Какво е смъртта - смяна на компанията...

Нещо по-добро и красиво от това тук

нормална съм,ама не ми личи

Препоръчвам ти *Изкуството да бъдеш бог* от Морган Скот Пег. Първите 2 части са супер. Спокойно, той е психолог, не е сектантски перко.

А аз харесвам Дон Мигел Руис.

нормална съм,ама не ми личи