Едно напомняне

Замисляли ли сте се в каква голяма степен при хората занимаващи се с йога и прочие духовни дисциплини интересът към т.нар. духовно търсене е следствие на социална неудовлетвореност, нереализираност и неблагополучие? Или казано с други думи - недостига на любов, на работа, която се харесва и носи достатъчно пари, уважение и увереност в утрешния ден - цялата тази съвкупност от причини поражда едно състояние, което се компенсира с мистично фантазиране и духовно търсене. До каква степен тези търсения не са плод на неумение и нежелание за справяне със социума, не са бягство и прикриване на проваления живот, липсата на контакти, невъзможноста за общуване?
Всеки трябва да си отговори честно пред себе си на този въпрос, макар че повечето търсещи смятат че това не се отнася до тях, както и, убедена съм в това, никой не си дава реална сметка, че ще умира, той, не някой друг.
Дали наистина имаме енергията и желанието да разберем как стоят нещата, какво ни чака зад ъгъла или нашите занимания си имат някаква причина, ежедневна, прозаична - и йога се превръща просто в дисциплина за отслабване, за разрешаване на здравословни проблеми, за прикриване на неумението ни да живеем.

Четях си из интернет пространството докато не попаднах на вашата статия и чак се регистрирах, за да отговоря! Бях леко изумена и несъгласна с вашето становище по простата причина, че казвате, че йога и духовността на търсещия е провокирана от някаква липса. А не сте ли се замисляли, 4е именно постоянната любов, успехи на работното място, реализацията ни карат да уголемяваме нашето его? То постоянно би растяло при такива условия, защото живота ще бъде задоволителен и прекрасен. Това от друга страна не значи, че ако нямаш никое от тези "блага" ще изпитваш смирение... Искам само да кажа, че такива обобщения не са много .. не знам как да се изразя, но със сигурност няма нужда от тях, защото ако това е напомняне за вас, то е несъгласие за друг. Мога да разкажа събития от личния ми живот, но едва ли ще забавлявам някой от вас. Само мога да заявя, че смъртта е тук и сега, тя вече се е случила и светът без вас ще бъде АБСОЛЮТНО същия както и преди това. Тук и сега ти не мислиш за работа, за кариера, за пари, за тока или парното, не си недоволен или реализиран, ти просто съществуваш и според мен това е основното, което тласка повече и повече хора да търсят духовността като начин на живот. Хах и ни най-малко духовните хора са нещастни или бягат от реалността. Те са най-щастливите хора на земята, защото живеят всеки миг изцяло и няма за тях нито минало, нито бъдеще. И нека малко по-оптимистично дори и да е края на света нека си изживеем последната секунда в 1 със себе си :))) Всичко най- хубаво :)

В основата на всичко стои търсенето на удоволетворение. Опитваме се да го намерим в много неща, защото не познаваме нашата истинска същност.


[линк]

Обикновено към духовността тласкат страданията. Всъщност това е основната им функция. Щом страдаш, значи не знаеш как да живееш без да страдаш. И започваш да търсиш начини да се научиш. Просто и ясно. Обаче: Когато йога (и не само йога, но тук говорим за йога) се превърне в удобно убежище за нова самоидентичност и чувство на принадлежност, това е един "квантов" скок от трън та на глог.

А ти замисляла ли си се до каква степен хората са заети с каквото и да е, само и само да не останат сами със себе си. Откъде идва този страх от срещата със себе си, че всеки е готов цял живот да се занимава с каквото му попадне, стига да я избегне?

[линк]

Не се води по това, Кайли. На такива хора едва ли им хрумва, че има алтернатива, толкова заети със смислите от това съществуване.
Въпросът е към другите, неадаптивните, при които празнотата, душевният смут, липсата са каквито и да било умения, ги тласка към най-висшето - "Аз може пък и да не мога нищо, но пък имам просветление."
Когато няма външни активности, когато си неприспосибим, неадекватен, нищо друго не ти остава освен да се срещнеш със себе си - както казва и Търсещият - страданието подтиква хората към "духовно търсене".

На такива хора едва ли им хрумва, че има алтернатива, толкова заети със смислите от това съществуване.

За съжаление това твърдение е двузначно. Да не искаш да кажеш че ти си изпълнена и цялостна и няма накъде повече да се усъвършестваш? Щото ако е така, трябва да знаеш че винаги има още.

Въпроса е много готин но е неясно поставен.Няма никаква разлика дали става дума за комплексар социопат или за добре облечен бизнесмен.И мв двата случая резултата е един и същ -Аза се изражда в чудовище.Той се отнася за 100% от случаите тука.Поради това виждаме едни хипертрофирали Азове много по-зле отколкото преди изобщо да се занимават с йоги-моги.

Самодоволство и кеф.

Браво Кайли!

Преди да се дискутира за каквoто и да било друго трябва всеки да намери Отговорът на следните въпроси:

- За какво ми е даден този живот?
- Какъв е смисълът на живота ми?
- Какво правя за да го изпълня?

Още преди Йога е казано, че живота на човека не е някакво случайно хрумване на някаква Свръх Сила, а че има своето предназначение.
1.Йога казва в Риг Веда, че Бог е създал Вселената и всичко видимо и невидимо от нас в един миг от своята собствена същност.
2.Създал е целият растителен и животински свят и е вложил в тях инстинкти, които да го водят и помагат да оцелее.
3.Но единствено в човека е сложил Биокомпа УМ и го е надарил с правото на Свободен Избор. И това е било допълнително към вложените в човека животински инстинкти. И за да стане неговата най-висша Игра Маха-Майя Бог отнел от човека съзнанието за неговия божествен произход и като поставил един "чип" в Биокомпа му "Търси ме!" се скрил. Къде се е скрил? Бог е във всеки атом и частица от атома, но Той се е скрил .... в човека също и там трябва да бъде открит. И казал на човека: - Ти ще управляваш моето Творение и властваш над всичко живо и неживата природа.
4.И човека почнал да търси отвън по света воден от това вътрешно чувство.... И почнал да опознава Творението и всеки елемент от него.... И му ставало все по-интересно и по-интересно, защото безброй били удивителните неща за неговия несъвършен ум. И безброй били изживяванията, които получавал чрез 5-те си сетива и с помощта на въображението си. И откривал и откривал законите които властвали над природата и всичко и му било адски интересно и забавно.
5. Но.... колкото повече откривал разни закономерности - толкова повече се отдалечавал от Своето Вътрешно Аз и му растяло и Егото на човека и се чувствувал все по-силен и по-велик.
6.Наложило се Бог да му напомня чие е това Творение като произвеждал природни бедствия, и др. които доказвали отново и отново на човека Кой е Господаря на Света.
7.Но човека бързо забравял това и в своята надпревара да търси задоволство и изпълненост в парите и материалните блага започнал сериозно да заплашва цялоста на тази планета. И понеже населението почнало да расте с огромни темпове опасността от взривяване на тази планета от човешки дейности и унищожението и ставала все по-явна и неизбежна.....
8.Значи вместо да търси своята Истинска Природа и Вътрешен Мир и Изпълненост и Задоволство човека все повече се отдалечавал от Истинската Цел на своя живот.
9.Тогава за да спаси своята планета и своите деца Бог почнал да праща свои Месии - Посланници, които да възстановят отдавна нарушеният баланс на силите, които управлявали Света на Майя - Голямата Илюзия. Градивната и Разрушителната Сила, Или Светлината и Мрака. Тези пратеници на Бога показвали на хората как да влезнат в Себе си и открият тъй търсеният отвън в света Мир и Вътрешна Изпълненост и Щастие. И постепенно все повече и повече хора започнали да практикуват тези техники за влизане в Себе си и баланса в света започнал да се променя в положителна насока.

Ние всички днес сме свидетели на огромни промени и трансформации в света -всеки ден и всеки миг.

И всеки от нас може да направи своят принос за да се възстанови световния баланс. Но не чрез приказки и писане в нета.....

На такива хора едва ли им хрумва, че има алтернатива, толкова заети със смислите от това съществуване.

И как се наричат такива хора, които са заети дотолкова с дребнотемие, че не могат да видят нещата в перспектива? Демек след има няма няколко десетилетия ще са само прах при прахта.
Това ли е смисълът на това им съществуване, да се превърнат в прах?

[линк]

Те сами претендират да се наричат "обикновени хора". Винаги когато опре до по-сериозен поглед чувам: "Но аз съм просто човек!" к`во искаш от мене?!
Идват да изживеят определеното количество емоции, но не и нещо отгоре, да се възпроизведат, да се хранят, да чревоугодничат (какви меки думи са това - повече прилягат - да ядат по пръсване, да се тъпчат, плюскат и прочие свинщини), да се страхуват цял живот - от раздяла, от болести, от края и през цялото време да се оправдават "Ами така живеят всички" - пълно овчедушие, безпросветност и мързел. Щото иначе нали трябва да поемат отговорност - за себе си на първо място, после и за някой друг и т. н.......
Това е - "Мила родна картинка."

А иначе за хората, които бягат в духовното, щото не могат да се справят с живота...чувала съм, че гъши дроб се прави, като коват краката на гъските за земята, за да не се движат, и почват да пълнят гушите им със зърно.

Та напълно е възможно в едно или друго прераждане духът предварително да е подрязал тук там криле и крачка, с цел човек да не се движи в излишни посоки и да може да натрупа гушата, необходима му да продължи нататък.

Ако имаш способности да си печелиш пари на борсата, няма да почнеш да копаш ниви и затова следващия път ще ти ги отнемат, за да се научиш и на физически труд.

Та аналогично - на някои тоя живот им служи да трупат гуша, на други - за духовни цели...щото неведоми са пътищата господни...

[линк]

Да, приемането и уважаване "правото на избор" на всеки, е качество, качество на мъдреците и светците.
Но пък остава открит въпроса по отношение на "този живот" - Ами ако друг няма? Ако никога вече няма да бъдем тук, под тази форма и при тези обстоятелства? Шансът дето сега се мержелее някъде отвъд хоризонта - да бъде пропуснат, заебан, набутан в гушата, щото видиш ли - ще има много такива шансове? Откъде знаеш?

Ако потърсиш духовното в тебе ще си отговориш на доста въпроси. Всъщност Ако ти не го търсиш - защо изобщо задаваш такива въпроси?

Кой шанс визираш?

[линк]

Ти само заради себе си ли търсиш и се занимаваш?
Задавам въпроси, защото всички сме свързани и всичко идва от един източник. Наясно съм, че нося отговорност, както към себе си, така и към всички и всичко останало. Без това знание (не информативно и умозрително, а от първа ръка) всякакви занимания в таза посока са ялови и насочени към: "Да се почувствам по-добре".

Шансът за познание и обогатяване на възприятията.

"Да не искаш да кажеш че ти си изпълнена и цялостна и няма накъде повече да се усъвършестваш? Щото ако е така, трябва да знаеш че винаги има още."
Не съм говорила за себе си никъде тук. Общуването, мила, не се състои само и изключително от лични нападки и взаимно заяждане, а по-скоро предполага обмяна на мисли, идеи, опит; споделяне, желание за разбиране и взаимопомощ. Или това са остарели възгледи за теб?

Ако правилно съм те разбрала, шансът е за познаване и обогатяване на възприятията, обаче духовното търсене отвлича човека от този шанс, защото то не води до познаване и обогатяване на възприятията?

Ако е така, си в грешка, единствено духовното търсене води до познание и развитие на възприятието повече от онова, което ни е дадено по рождение.

[линк]

Правилно си ме разбрала - шансът е за познание, но обикновено се бърка не с обогатяване на възприятията, а с обогатяване на чувството за собствена значимост