Оптимисти ли сме

или песимисти?

"Боже, какъв прекрасен и неповторим изгрев!" или
"Оооо, Боже, отново е изгряло слънцето....!?"

Днес си говорим.....как гледаме на нещата около нас...С ведра усмивка или смръщено, изпод вежди?
животът е кратък, непредсказуем, пълен с изненади - и хубави, и не чак толкова приятни....
Кое ни крепи - хубавите спомени, надеждата, че нещо красиво ни чака, нужно е само да протегнем ръка?
Кой ни дава сили да протегнем тази ръка - близките, приятелите, или самите ние, нашата вяра и сила, нашия оптимизъм?
Съхраняваме ли в себе си умението да се усмихваме и да гледаме на нещата откъм смешната им страна?

Много въпроси преди сън...аз отивам да нахлупя бонето, за да не избяга и малкото акъл в главата ми , а утре ще продължа.

Лека нощ.
И утре ще има най-красивия изгрев, не го пропускайте.

Все си мисля, че това е въпрос на "мая". Колкото и теории за позитивното мислене да се материализират на книжния пазар, не го ли носиш изначално, трудно се увоява. Ежедневно правя разлика във възприятията на най-близките около мен. Удивлявам се на способността на някой да съзират комичното и хубавото във почти всяка ситуация и страха на други да се зардват,защото "не е на добро". Последните, като че ли живеят във непрестанно очакване на предизвестения край и удобно се настаняват в мрачните си прогнози.

А аз съм аристократ с временни затруднения

Ако няма къде да отидеш, по-добре ела на себе си ...

Броя себе си за оптимист, но често ми се случва да съм понамръщена. Всъщност съм очевидно глобален оптимист, на детайлите не толкова. Само дето точно те правят ежедневието. Затова съм и намръщена - то не е намръщена от недоволство, а не искам да говоря. И така ме възприемат хората. Близките. За непознатите съм усмихната и ведра - защото не мога да си позволя друго - те не са ми виновни, но точно те ме изчерпват.
Имам красиви моменти, когато се усмихвам сама - на изгрева - всеки ден - зарежда ме с позитивизъм, особено ако денят наистина обещава слънце. На цъфнало цвете или клонче. На животинка някаква. На земята, която заспива и се събужда. Това ми вдъхва оптимизъм. На цветовете на природата - като
белия / на снега/ точно там не го обичам никак. Обичам го на кокичетата, на дърветата... Имам по пътя си за работа в един двор дърво с розови цветчета - не знам дори какво е, но е прекрасно - и пътувам в някаква гадна маршрутка с трепета на появяването му. И се бутам вътре да съм от страната, от която ще го видя... Това ми е красотата на деня, на съществуването... Животните никога не позират, но винаги са прекрасни и излъчват невероятно достойнство - такова, каквото хората с усилие не можем да постигнем - то им е сякаш вродено... Има толкова красота по света, че един живот не стига да я видим и осъзнаем.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

аз съм и винаги съм била песимист
което не ми пречи да оценявам красотата около себе си. красотата извън мен:)

Всяко зло за добро

Чашата е винаги наполовина пълна.

Духът определя материята.

Духът е безсмъртен и смъртта е ново начало.

Всяко нещо има край, после се ражда нещо ново.

Който пее зло не мисли.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

Смехът е бягане на място.

------------------------------------------------------------------------------------
Засега само за толкова оптимистични сентенции се сещам .

Dum spiro spero.

"Боже, какъв прекрасен и неповторим изгрев!" или
"Оооо, Боже, отново е изгряло слънцето....!?"

Това ми прилича на приказката за чашата - наполовина пълна или на половина празна.

Ами какво друго му остава на човек, когато стане прекален реалист, защото знае, че лелеяната розова мечта е имагинерна, освен умението да се радва на малките неща, да живее в днешният ден и да си поставя само обозрими цели. Какво друго му остава, освен да се самоиронизира, когато поредното пропаднане е факт. И какво друго му остава, освен да се нахили срещу живота, да се чудиш, хили ли се или му се зъби.

Пък, какво го крепи? Крепи го това, че каквото и да се случи, ще го преживее.
И защото вече знае, че го може, се хвърля в преживяването, без страх.

Ето това са действащите оптимисти - преодолелите страха си и живещите на принципа "проба - грешка", а не розовоеуфоричните на приказки, а играещи насигурно в същото време.



Carpe diem! Volente deo!

Понякога чашата е наполовина пълна, понякога наполовина празна, понякога е важно, че въобще има чаша, друг път я разбиваме на малки парчета, после ги слепваме за да я напълним пак, но отново я разбиваме след време.

Добре, че има дъжд, и не ни трябва чаша за да пием от него.

Но е хубаво, че има и слънце.

Иначе как ще има дъга?

Може да се пише още много, изписани са хиляди тонове гори по темата. Отивам да посадя растение.

Изваждам положителното от отрицателното.

Все си мисля, че това е въпрос на "мая".
--------------------------------------
А може би някои случки или ситуации ни преобръщат и ни "отварят" да съзрем комичното и смешното .......Наистина всичко е строго индивидуално, но все си мисля защо все по-рядко се усмихваме, защо огъня в трудните ситуации не го потушим с шега, с ирония или просто една усмивка, а е много по-лесно да се разкрещим?

Добро утро. Слънцето се е завило на топло с облаци, но пак е прекрасно.

А защо не реалисти? Аз поне съм такава, с леки пропадания чат-пат в едната или другата крайност. А съм такава, защото очевидно обичам живота. Иде ми отвътре някак.
Роднините и приятелите, не е да не са ми помагали в кофти мименти, но няма ли човек вътрешното желание да живне, пиши го бегАл.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Има толкова красота по света, че един живот не стига да я видим и осъзнаем.
-----------------------
Да, наистина. Сетих се една мисъл във филм за Буда :" Аз съм облак, а пътят ми е толкова дълъг".( и безводен )

Споделям, че именно малките неща правят живота ни голям и смислен. Одраните колене на децата ни, които очакват нашите целувки, срещата на улицата с познати и ведрия поздрав "Добър ден!", багрите на природата, песента на птиците.....
Сутринта, при ежедневната ни разходка с кучо, се заслушах как пеят петлите. Басове, тенори, близки и далечни, наперени.....цял хор.

Пожелавам ти красивите моменти да бъдат много повече в това забързано и изнервено ежеднение.

А всъщност песимистът бил добре информиран оптимист.

Добро утро.
А мене ме очакваше една прекрасна мартеница на бюрото. Всъщност всички колежки получиха. Красива изненада.

Смехът е здраве.


Смея се от сърце на кучето, което весело подскача около мен с вирната опашка, на сина, който ме гледа укорително " Мамооо, как може да не го знаеш?!" и на още куп други неща......

Някъде по света въвели такава терапия - хората да гонят стреха с искрен, заразителен смях. На скъсаното място ще сложим една закачлива и весела емблема.

А умеем ли да се самоиронизираме......да се нахилим срещу озъбения живот....колко не струват усилията да го направим напук на всички и въпреки всичко ......как възприемат околните такива хора - като несериозни, странни птици или.....

Тъжно ми е като вървя по улиците и гледам хората - намръщени, впили поглед в земята, никой не поглежда нагоре, към слънцето, към спящите в момента дървета.....къде се загубихме....

Добър ден!

И не е ли хубаво да не се страхуваме, че стъпвайки върху парченцата стъкло, няма да нараним нозете си, а като нестинарите ще надмогнем болката, ще се усмихнем и запеем.

Прекрасно е,когато по-често в шепите ни има изворна вода. И дъгата е невероятна.



В барчето, до прозореца, има саксия с нарциси и лалета. Красиви са. Благодаря ти.

К'во?

Illusion

Често се чувставам, като крадец .. на мигове .
Когато постоянно съм на битака с грозни вещи ..всяко малко открито стъкълце
отразило светлината ми дава енергия да продължа ...да пия от чашата .
И тя не ме оставя .. жадна .
Трябва да благодаря на един клубар ,който пусна този линк .
Това е :Моята философия

Всеки проблем е замаскирана възможност

"Пък, какво го крепи? Крепи го това, че каквото и да се случи, ще го преживее.
И защото вече знае, че го може, се хвърля в преживяването, без страх.

Ето това са действащите оптимисти - преодолелите страха си и живещите на принципа "проба - грешка", а не розовоеуфоричните на приказки, а играещи насигурно в същото време. "
=Велико заключение ..
Обещавам да направя опит да го популяризирам .

Всеки проблем е замаскирана възможност

Тоя свят е толкова прекрасен и мистериозен.

Радвам се, че съм частица от съществуващото.
Тук и сега, това е единствената реалност, за утре няма време.

Красотата бликаща навсякъде, морето, дърветата, всичко,всичко е проява на съществуването.

Любовта, най-човешкото и най-божественото чувство, онази любов сливаща ни с красотата на света.
Онази любов, която ни дава криле и ни кара да блестим с истинската си красота.

Мистерията на знанието.

Молитвата.

Я кажи сега днес каква шантава прическа направи и остана ли доволна клиентката? Какво експериментирахте? Цветове, дължини? Страхуват ли се хората да се променят кардинално? Или залагат на установен стил?

This is special for you

фризьорка...съжалявам , но в тази насока не мога да ти дам и грам съвет))

Illusion