Нашите детски мечти

Мисля си тези дни за неосъществените ни мечти.Предполагам всяка от нас има такива.С носталгия ли се връщате към тях,или от позицията на времето се усмихвате и се чудите това аз ли съм го искала наистина?Интересно ми е да споделите,аз ще започна първа,без да ми се смеетеКато много малка исках да тренирам худ.гимнастика.Не се получи,тренирах гимнастика,но спортна.В днешно време мога да съжалявам единствено за фигурата,която се извайва,благодарение на худ.гимн.Като тинейджърка-бунтарка много исках да овладея боен спорт до черен колан и да стана барета.Сега ми е леко смешно,но съм сигурна,че ако се беше получило,щеше да ми донесе вътрешно удовлетворение.Третата ми по-важна и неосъществена мечта беше да емигрирам в САЩ или Канада,говоря ви за преди около 17г.,май остарявам,как звучи само!Е за тази ми мечта най-много се радвам,че не се сбъдна.Първо лично се уверих,че аз за емигрант не ставам,много ми е тежко в странство и второ,ако бях заминала живота ми нямаше да е същия, а аз обожавам и мъжа и децата си.Нещо,което все още не съм направила докрай,но не е късно да го направя,е да обиколя света.Важно е че съм започнала,стигнала съм донякъде,дано да продължа.Много голямо желание имам и да плувам с делфини,това също го слагам в графата на предстоящи,надявам се.Ако се сетя за още нещо,пак ще се включа,сега сте вие,давайте. P.S.Много ми е интересно да отида на Караоке бар,но до ден днешен така и не ми стигна кураж.

Всяко малко момченце по мое време имаше мечта да кара боклуджийският камион, това беше малко след това да стане космонавт и малко преди това да бъде футболист .

За съжаление нито съм карал боклуджийският камион, нито съм летял в космоса, а и футболист не станах

Аз исках да стана пилот, и да правя 2 неща само, всъщност 3 - Да пилотирам самолет, да правя секс със стюардеси и да спя.
Приеха ме навремето за пилот, ама важни личности в моя живот казаха - НЕ! няма да те мислим.

I Could Eat a Peach for Hours

Темата е страхотна. Мечтата ми от малка беше да имам двуетажна къща, с ограмен двор, 2 кучета и 3 деца (засега има шанс за тази). Това ми е една от детските мечти. Мечтаех да стана сърдечен хирург (никакъв шанс за осъществяване), а съвсем като малка исках да съм актриса (и за тази шанса е нулев) .

Художничка, олимпийска шампионка на 100 метра, журналистка, това, което завърших.
Сега си мечтая да бях мечтала да стана прокурор или следовател, щеше да ми отива и да ми идва отръки!

Забравих и настоящата ми голяма мечта....възможност да попътувам около света поне 2 години...

Моята сегашна е да положа морни кокаляци на плажа на Малдивите (не съм претенциозна на кой остров точно)

Естествено по времето на "Златните ни момичета" мечтаех за трико на гимнастичка и от онези лъскавите топки.
Първата ми съзнателна мечта от ранният предпубертет и тийнейджърските години, за която си спомням беше да отида на концерт на Майкъл Джексън.
"Професионалната" ми мечта в периода 3-7 клас беше да стана моделиер-дизайнер. Все още по тавана на нашите се търкалят милион и една скици на дрехи.
Следващата мечта беше да пътувам - не съм спряла откакто получих паспорт. Май на нея съм най-ненаситна.
но, най-, най-, най-голямата ми мечта...в същност са две - тази и тази(поне до 3та база)

Пожелавам ти да ги осъществиш!
Дерзай!

Винаги съм искала да стана криминален следовател...

Ех.....каква сладурска темичка.
Повечето си мечти като детенце са осъществени, ама аз нали съм по плануването. Исках да стана художничка, добре че нашите ме спряха навреме. Не че сега не се занимавам с графичен дизайн. Ходих и на балет, поне си оправих походката.
Майка ми днес ми вика, че съм била геройня в тази криза
- Що?
- Ми вече второ чакаш.
- Е, че аз това си го знам от както съм станала кака, т.е. от почти 4 годишна. Кризата пък баш не може да ме спре.
Останаха две - три неосъществени - след като децата порастнат да си купим скромна къща в Австрия и да обиколим с мъжо наоколо, а и някое друго круизче няма да откажа.

Много хубави мечти.

Аз пък сега си мечтая за почивка, леле как ви завиждам в Европата.
Социалност имате сигурно поне 20дни отпуск, аз си мечтая за нещо мъничко, искам годишния ми отпуск да стане от 10 на 20 дни.

I Could Eat a Peach for Hours

Моят е 32 годишно

Мммммм, да се върнем години назад...
Като много, много малка исках да стана певица - гласови данни за тази мечта нямам никакви, така, че осъществяването и беше абсурдно! Като малко по-голяма 4-6 клас, реших, че ще ставам полицайка - за мой лош или добър късмет тогава все още не приемаха жени, та и това пропадна! Към 16-17-тата ми годишнина вече бях ненормално луда на тема коли и мотори и мечтата ми беше да участвам в рали. За едното - планинското се сбъдна - беше рали с разни препядствия по време на маршрута, участвах и бях единствената жена там /изключвам една ВИП-бабичка, дето беше дошла за зрелището/ и от 32-ма мъже, се класирах 6-та, което за мен си беше страхотен резултат! На всичкото отгоре беше и в чужбинско, та като българско моме, добре се представих. Това е по време на едно от изпитанията по пътя:



За второто рали, нещо от сорта на:

това

вече не смея да се надявам, май ми мина времето

Но пък за нещо такова все още работя върху съпруга си да чуя мечтаното "върви"!

Следват няколко също много желани, но не толкова невъзможни мечти - пътувания, пътувания, пътувания и скромна къщурка, с още по-скромно дворче - декар и нещо

Нещо ми се сгъбяса дир-а, не ми дава редакция, а снимката, която исках да постна беше тази

обожавам такива теми, които ти позволяват да развихриш въображението си, да подостриш моливите /метафорично казано/ и да позволиш на мисълта и чувствата си да се леят свободно... море-на-квадрат, благодаря ти за прекрасната темичка ...

моите детски мечти бяха много и се променяха чат-пат

от мъничка мечтая за Мъж - представях си изпепеляваща Любов , приказна сватба и минимум 3 дечица около нас - сега се чудя какви са причините от толкова малка все тези желания да усещам в сърцето... но е факт: на 14 години вече жадувах да си имам гадже, с което да се обичаме, да сме си верни, да се радваме на Живота, и като пораснем още малко /на 20 год. / да се сдобием с рожба, а след нея още няколко - направо се изумявам от тогавашната себе си!

друга моя мечта: да стана учителка по български език и литература. малко по-късно професионалните ми амбиции и мераци придобиха нови очертания - исках да стана психоложка и да помагам на хората - е, горда съм, че завърших специалност Психология в СУ, но засега не съм практикуващ психолог /има време, аз не съм се отказала напълно/.

сегашните ми мечти са да напиша хубава книга един ден, която да бъде интересна и полезна на много хора, както и след 2-3 години да имам второ детенце /дай, Боже!/

това, което се промени от детските ми мечти, е желанието ми да имам много деца - откакто родих Алекс, станах малко по-скромна - надявам се искрено да имам две, но не повече... имам чувството, че ще ми дойдат много вече

за други свои детски мечти не се сещам в момента, честно... а съм сигурна, че имаше още с две думи - сигурно ще допълвам

Януари 2009, Протест: [линк] [линк]

Аз пък цял живот съм си мечтала да стана стюардеса , за малко да успея ,минах всички изпити за проверка на нивото на владеене на езиците които се изискваха и накрая не отидох на финалните интервюта не знам и аз защо.И така не станах стюардеса ,а преводач
За сега това се сещам

Съвсем искрено ти завиждам.

I Could Eat a Peach for Hours

Ах мечти,мечти