25 Февруари...

25 Февруари.

Болни дотолкова, доколкото не се изказваме.

“Би било непростимо да напишем всичко това и да го приберем в бюрото. Нашите недостатци растат в тъмното, но умират ако ги изкараме на светло.”

Колко пъти сме слушали тази фраза:”Болни сме дотолкова доколокто не се изказваме”? Не става въпрос за това, че много членове не се решават да разкрият някой лични детаили от своя живот, важно е това, че всеки от нас намира своя път, който е най подходящ за него. Всеки от нас е правил такива неща, на който разкриването би означавало да потънем в земята от срам. Доколко ще се пучстваме добре ако се разкрием и пред кого? Ако ние не можем да разкрием такива моменти от живота си на сбирка то тогава към кого трябва да се обърнем?
Отговорът на този въпрос решихме, избирайки си спонсор. Разбира се за да установим отношения със спонсора е нужно време. Важно е единствено да бъдем абсолютно честни! Недостатъците ни имат власт над нас докато ги крием. Ако искаме да се избавим от тях, трябва да ги намерим и да ги разкрием. Таината си остава таина докато не я разбере още някой.

Просто за днес: Ще разкрия своите тайни. Ще се постарая да бъда честен със своят спонсор.

Това е точно като за мен. Известно време ами почти десет дни не си споделях със спонсора ми, не че сега всичко споделих де. Но наистина видях как бавно но сигурно си стана същото като преди не съм друсал и какво от това, нямаше да издържа още много. Започна да ми липсва новият начин на живот, и то започна да ми липсва защото като не споделях не си работех по стъпките просто съм неспособен на него. Не мога да кажа, че снощи си написах писмото защото съм имал много кофти моменти или нещо такова, не то сигурно ако бях изпитал някоя по силна болка тия дни щях да го направя по рано. Просто започна да ми липсва всичко. Та сега имам още бая да попиша и да споделя но за мен е важно че съм почнал де. Та то и не превеждах нищо, и то само защото не споделях и всичко друго си се намести. Болеста зае все повече позиции в главата ми и така. Лек и чист ден на всички.

Коце , батенце, поздрави за борбата и успехите. Наистина. Обаче престани да разсъждаваш за себе си като за болен човек. Възприемай себе си като силен, справящ се човек. Много по - приятно е, а и е полезно за егото. Четох някои от постовете ти и ми се струва, че ти възприемаш егото като нещо лошо, нещо извън твоя контрол. Его на гръцки означава "Аз". Егото е твоята индивидуалност, уникалност, сила, но и слабост, твоя подпис. Егоцентризмът и егоизмът, освен ако не са докарани до крайности, са добри качества, защото твоята първа задача на тоя свят е да се погрижиш за себе си. Твоето смачкано и унизено Его те е подтикнало да спреш с хероина.

И още нещо - относно споделянето. Избягвай да бъдеш отворена книга и да споделяш мислите и емоциите си на тия сбирки на АН. Бъди не прикрит, а резевиран към другите и техните глупости. Коце, ти твоите проблеми едвам ги носиш, не се натоварвай с чужди проблеми, освен за информация или забавление. Егото е най - ценното ти притежание, обгради го с високи дебели стени, така че никой да не може да го достигне или натовари по някакъв начин. Теб те е страх от теб си и от егото ти, защото "болестта е заела позиции". Научи се да се оттегляш вътрешно и нека не те е страх. Не си дете, мъж си, поне се дръж като такъв.

Голяма проповед, дано ти даде теми за размисъл.

За това ли 2-3 годишните деца са толкова истински и щастливи,защото имат недосегаемо его?Ами не,те май изобщо си нямат такова.Егото е илюзия и който иска да живее в илюзий нека го пази ,гради и цени ,но винаги ще бъде човека с маската.

личност и его всъщност не са ли различни неща?

А може ли да се каже че 2 - 3 годишните деца имат личност ?

Различни са, разбира се! Ти за личност ли се определяш или за его Хахах Различни са едва от лексикална гледна точка и от това как боравим като термини с тях.

Ако търсим корени на думата всъщност можеш да се определиш и като его, което от латински е (личностатта) АЗ-а.
*Его, в смисъла на термин, може да се разгледа като денотат.А значение да придадем на
*Личноста, която е конотат и понятието има смисъл, не само име.Но пък и обратното важи, ролите могат да се разменят.Его и личност са синоними на "Името".
Все едно да питаш има ли разлика между човек - особа, същество - индивид и тн.Всички са синоними и зад всички стой някакъв конотат, значение, смисъл.

Как разбра, че 2-3 годишните деца нямат его? Ами как съществуват тогава!? Ти щом не искаш да поддържаш егото, какво ще правиш, с общото поле ли смяташ да се слееш?..

Себичността и егоцентризма са съвсем други неща. Но егото е нещо естествено и няма нищо лошо в него, както парите и наркотиците сами по себе си не могат да бъдат лоши.

------------------------------------------

Никога не съм дочел нищо до края. Не знам въобще дали има някой, който чете тия писаници. Искам малко оффф, но все пак. АБЕ, КОЦЕ, ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ???
КАКВО ПРАВИХ, ОСВЕН ДА СПОДЕЛЯШ. РАБОТИШ ЛИ НЕщО, ВЪОБщЕ С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАШ. ПРОСТО МИ Е ИНТЕРЕСНО.

То хубаво его аз аз аз личност каквото и да е ама поне това аз и това его да ми носи нещо хубаво а то какво ми води винаги, все едно и също друсане и в лаината. Еми по добре да не съм личност тогава да нямам его щом винаги едно и също това его и тая личност ме вкарват в депресия и в ужасс ами кога ще живея. Горд като паун ходя като терминатор ама ко се чуствам гадно, да ... и личноста.



Първото изискване е да бъдем убедени, че всеки живот, който е изграден върху своеволието, не може да бъде успешен. На тази основа ние почти винаги влизаме в противоречие с нещо или някого, дори когато мотивите ни са добри. Повечето хора се опитват да живеят, като разчитат само на собствените си сили. Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. От

друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.

Какво се случва обикновено? Представлението не излиза много добре. Той започва да си мисли, че животът не е справедлив към него. Решава да се старае повече. При следващия случаи той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем? Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? Нима не е очивидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония?


Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.

Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а зависимият е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, зависимите, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен слушай той ще ни убие.


такава ли личност за какво ми е, лека вечер...

Не знам дали разбираш как си противоречиш в това твърдение.

Като говориш за маски - знаеш ли например, че оригиналното значение на латинската дума "personna", която днес е трансформирана в "persone" /личност/, всъщност е именно "маска"? В смисъл на сценична маска, с която се е играело в античните театри. Интересно, нали?

Изводът е, че всеки, който е личност, така и или иначе носи маска, защото цивилизованото общество му налага да го прави. Именно това е култивираният човек със социалноориентирано и социално-приемливо поведение. Защото човек може да бъде личност само в общество, мисля, че няма нужда да ти обеснявам защо. Образовай се, има великолепни философски трактати и социологически трудове по въпроса.

На първо място ти препоръчвам " Теория на сексуалността " на Зигмунд Фройд. Без да си прочел този фундаментален труд и без да си го проумял, изобщо не можеш да говориш по въпроса. Вярвам, че и другите тук ще се съгласят с това.

Изобщо не си разбрал за какво става въпрос, нали? Искам само да ти кажа, че ако никой никога не се бе осмелил да предизвика общоприетото и да влезе в колизия с хората, които поддържат статуквото, човечеството още щеше да е в пещерите. Разбираш ли? В пещерите! Нямаше да има нито телефони, нито интернет, нито всички тия неща, за които благодареше в не един и два твои постове.

С най-топло и приятелско чувство ти казвам, че ти е време да почнеш да четеш книги, писани от хора, чийто идеи са променили света завинаги. Почвай да се развиваш Коце, имаш много да наваксваш.

Намирам за чудесен начинът, по който предаде мисълта си и се обоснова.

26 Февруари.
Угризения на съвеста

“Осма стъпкани предлага път в живота в които преди царуваха чуството за вина и угризенията на съвеста.”

Угризението на съвеста беше едно от тези чуства, които ни заставяха да продължаваме да употребяваме. Наркоманията ни препъна, много болно беше да осъзнаем, че живеем оставяики само опустушение и разбити сърца. Угризенията на съвеста се подхранваха от мислите че не можем нищо да направим, за тези вреди, които причиняваме. Незнаехме друг начин по който да постъпим.
Освобождаме се от част от угризенията, когато честно видим в лице това чуство. Започваме Осма стъпка, като съвество съставяме списък на всички хора, на които бяхме навредили. Приемаме своята роля в болезненото ни минало. Но Осма стъпка не изисква от нас да поправим всички тези вреди, а само ни помага да се изпълним с желание да овъзмездим вредите на всички тези хора. Когато се изпълним с желание да поправим причинените от нас вреди, ние признаваме че сме готови да се променяме. Ние укрепваме процеса на възстановяване.
Угризенията на съвеста вече не се явяват тези инструменти, които използвахме за да се самоизмъчваме. Угризенията на съвеста станаха тези инструменти, с помоща на които ние се учим да си прощаваме.

Просто за днес: Ще използвам хубаво своите чувства и угризенията на съвеста, като още едно стъпало в процеса на възстановяване по Дванадесетте Стъпки.

Къде пак се изгуби Диаморф?

При майка ти е,предполагам.

да бе,какво все питате къде е диаМорф,та къде е диаМорф?

тука си е,показва се оттук-оттам,това че не се изказва във всяка тема не значи,че го няма...
разровете се из форума,и ще го откриете,ето-някъде из темите има негов пост отпреди два дни...
толкова ли ви е залипсвал,че не можете и ден без него?
не че не ви разбирам,диаМорф е малък бисер,насред камънака,но пък чак толкова...
на бас,че тоя дето пита е момиче,хах...

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Ахам,така значи Зигмунд бил първоисточника на истина.Бях чул за един който спрял да говори и почнал да гледа само в една точка на тавана,дали пък той не е по-прав от Фройд.

Никой не е казал, че Фройд е " първоизточникът на истина ". Обаче, когато става въпрос за Его, става въпрос за Фройд, защото това е именно негов термин от негова концепция.

И да не забравяме, че в науката да те отричат е вид признание.

Защо реши, че е момиче?

Ако не можеш да си известен, бъди скандален.

1 Март
Панически страх

“Силата която ни води по програмата е все още с нас и ще продължи да ни ръководи ако и позволим.”

Понякога обхваща ли ви паника? Навсякъде накъде и да се обърнем живота ни праща предизвикателсва. Намираме се в състояние на вцепенение и незнаем, какво да направим. Как да преодолем страха?
Първото, което правим е да поспрем. Не можем да разберем всичко, което трябва да направим накуп, така правим пауза за известно време да улегне всичко. След това правим експресен анализ на нещата, които ни безспокоят. Анализираме всяка точка и си задаваме въпроса “Доколко е важно това?” В болшинството от случаите ние ще видим, че повечето ни страхове и преживявание не изискват незабавна намеса. Можем да ги оставим на страна и да се концентрираме над нещата, които са ни належащи в момента.
После отново поспираме и се запитваме: “Кой управлява всичко това?” Това ни помага да помним, че Висшата ни Сила управлява всичко.Стараем се да разберем неината воля , каква е тя в дадена ситуация. Можем да го направим по много начини: с молитва, разговори със спонсора, или приятели от АН или посещаваики сбирки, обръщаики се към другите за техният опит. Когато волята на Висшата ни Сила ни стане ясна, ние се молим за сила да я изпълним. И накрая деистваме.
Не сме длъжни да се парализираме от паниката.Можем да се възползваме от ресурсите на програмата на АН за да, се справим с всичко, което ни се случва в живота.

Просто за днес: Моята Висша Сила ме поведе по пътя на възстановяването не за да ме остави след това. Когато ме нападне страхат аз ще предприема определени стъпки, за да намеря неизчерпаемата грижа и ръководство от Бог.