за лекарите

само на мен ли ми е направило впечатление или и други са забелязали че лекарите неса наясно какво правят... а са на принципа проба грешка... майками е болна и са подкарали лекарствта едно по едно и ако някое подейства го почват...ако докато неналучкат неси умрял

За съжаление си прав(a) и това важи за немалък процент от гилдията.

Е, аз си се харесвам.

Другият проблем е, че като лекар, трябва да учиш и четеш денонощно, зада си в крак с новостие в терапиите, леченията, новите лекарства ,трябва всеки ден да си правиш ресърчът, да ползваш езици, ,защото с тях прозорците за новостите са ти широко отворени...., но в Бг. това за лекарското съсловие е рядкост, та дори и за младите "уж"по-знаещи и начетени такива....Лекарската професия за мен е непрекъснато учене, заседиш ли се макар и за момент....лошо...

Освен правописните грешки прави впечетление и факта че в постинга ви липсва яснота за диагнозата на майка ви освен "майками е болна и са подкарали лекарствта едно по едно ". Ано приемем че изобщо става дума за онкологично заболяване в реда на нещата е да се започне лечение с комбинация на лекарствар която в зависимост от резултата от лечението да претърпи промяна.Колкото до_aaa!_ (красавица) и нейният "немалък процент от гилдията" при гилдия от 60-70 лекари натоварени със задачата да лекуват 160 000 онкоболни при заплати 500-600 лв струва ми се че вашите изисквания са в определена степен завишени.

Doc, абсолютно недопустимо е професионализма да се измерва със заплатата! А относно бройките, едно време България се славеше като една от страните, с най-голям брой лекари на глава от населението. За съжаление това вече е история.

Е, аз си се харесвам.

Абсолютно съгласна!!!
Заплатата не би трябвало да има нищо общо с качеството на извършваната работа.
Аз като получих този месец 300 лв, дай да слагам отрова в храната на хората и да им правя лошо?!

Док, лекаритъе трябва да са отдадени на професията си и да се опитват да помогнат на хората. Има такива, на които не им пука - ей затъова говорим.

Не че искам да оправдавам, Бг.лекарите...изпитах на гърбът си идиотията на родното здравеопазване , миналата година, когато баща ми почина...и се га кат се сетя ми става гадно, но....да учиш медицина , това е едно от най-тежките , трудни учения...после , ако ще специализираш, още 5-8 години допълнителен чанч с най-ниската заплата за специализант....и после пак цял живот учене за да си на ниво...и то само за заплата около и по-малко от 1000лв.(тук не вллючвам рушвети и пари под маса...)...и семейство трябва да изхранваш с тия пари, и да си любезен с пациентелата...Струва ми се доста трудна задача....граничеща със Самарянството...само богат по наследство лекар може да го прави това...За сравнение..канадски лекар семеен(общ) взима около90000 годишно, а специалист почва със 100000 годишно,може да стигне и до 300000..., а за Щатите не мисе говори цифрите са двойни....Без коментар!

Аз неискам да взема ничия страна,но искам да изкажа моето мнение.И двете страни са прави по свой си начин,и за да се обоснова ще кажа,че болните,и техните близки,искат лечение което да започне веднага,и веднага да има резултат,и то отличен.И кой не иска това,и лекарите също.Но за съжаление това не винаги се случва.И трябва да се смени лечението с други медикаменти,и ако пак няма подобрение с други,и т.н. .Знаете,че не винаги назначеното първоначално лечение е най-доброто.И затова след период от време ако не действа то или се заменя,или се добавя и друг медикамент,и така докато се получи желания резултат.А това отнема време,но лекарите,не са вълшебници,и нямат магическа пръчка,и немогат да знаят,дали организма на болния ще се повлияе.
Затова тука неможе да се говори за налучкване.При всеки болен е различно,при едни с дадено лекарство се постигат желаните резултати,при други със същата диагноза нищо.
Пример със моя съпруг.Няма да се впускам в подробности,но познавам хора на които е подействало лечението,и вече повече от две години си ходят на химия,и се подържат с медикаменти,и си ходят и на работа даже.А при нас -него не даде резуртат,нито при първия,нито при втория опит.Та затова ви приканвам към толерантност и към лекарите,нека да не гледаме само от нашата си камбанария.Аз не съм лекар,но мисля,че те правят понякога дори и невъзможното за болните и техните близки.
Не отричам,че и сред тях има и такива,които са .......... но небива всички ние да ги слагаме под общ знаменател.
Трябва да се търси пътя,а той понякога е много далеч,и много стръмен,а понякога дори не може да се намери.Съжалявам,че трябваше да ВИ напиша това,но това е голата истина,която трудно се преглъща.Но все пак човек трябва да върви напред,и да намери пътя-за най- правилното лечение,лечение което ще помогне на болния.А това изисква време.

Смятам, че ако тези 50-60 лекари бяха лекували както трябва тези 160 000 болни, то цифрата щеше да е къде къде по- малка. То не че пак не намалява от лекарски грешки, на хайде...... Незаинтересоваността на лекарите /поради малките си заплати/ дразни пациентите, които от своя страна връщат нервността си към лекарите и става един прочен кръг от който никой не печели. Пък в крайна сметка кой за каквото е учил нали? Никой няма да дойде да свърши моята работа или пък аз на лекарите. Но няма да я карам през пръсти, защото заплатата ми е малко. То малко до съвест опират нещата. Пък от своя страна съвестта е малко по- важна като работиш със здравето и живота на хората, отколкото с документи. От тук ми идва да възкликна - Олеле, брат ми лекар ще става и нека сега докато е студент да види какво става с майка му и другите пациенти и да си сложи една голяма и тежка обица на ухото!!!!!

Нещо, което на нас на пръв поглед ни се стува като лутане в лечението може да е това, за което Юлия пише - търсене на най-подходящото за определен болен лечение. Друг път тук сме критикували лекарите, че слагат всички под общ знаменател и като се спрат на едно лекарство, не щат и да помислят за друго, нищо, че то очевидно не действа.

Аз съм на мнение, че професионализмът е в пряка зависимост от заплатите. Защото ниското заплащане води до немотивираност, а и спира притока на добри специалисти в професията. Ниското заплащане спира млади, висококвалифицирани специалисти да навлизат в професията. От випуска на племенницата ми - специалност учители по математика и информатика НИКОЙ не отиде да стане учител - всички започнаха работа във фирми със стартова заплата от 1500 - 2000лв....(за сравнение - като млад учител всеки един би взимал между 230 и 350лв....).

Една секретарка с компютър и английски стартира с 800лв, а ние искаме за 500лв лекарите да владеят компютър, английски (а желателно и втори чужд език), професията си на световно ниво, да се квалифицират постоянно и какви ли не още чудеса да правят. Така е особено при лекарите-специалисти в държавни болници и полоклиники; ДжиПи-тата някак си по се оправиха със системата. Аз имам двама познати лекари, за които смея да твърдя, че са на световно ниво и които станаха дистрибутори на лекарства по чисто икономически причини - не им беше възможно (със съпруга медицинска сестра и съответна заплата от 200-220лв) да издържат 4 членните си семейства. Боли ги сърцето за професията, но няма да се върнат в нея.

Щом заплащането не съответства на качеството на полагания труд, това качество се влошава - това е всеизвестен икономически закон. Всеки, който получава заплата като лекар и с това си изкарва прехраната (и на своето семейство) щом не е адекватно заплатен не е длъжен, освен под формата на благотворителност да дава висококачествена услуга. Това трябва ясно да се разбере. Безплатен обяд няма, няма и евтин хубав обяд.

И за това трябва да целуваме краката на онези (последни мохикани) лекари, които вършат благотворителност, предоставяйки ни качествено здравеопазване за мизерни пари - на малкото такива, които са останали. И да не съдим другите, а да погледнем къде е корена на проблема.

Също така е време да се развенчае насажданият мит (ясно с каква цел), че сме бедна държава и не можело тук заплати налекари, учители и др., както и пенсиите да били на европейско ниво. Видя се, че в тази държава има пари и то много пари - ние ги изкарваме с труда си. Но те се преразпределят и отиват в джобовете на фалшиви фирми за извършване на фалшиви дейности. И в много други джобове, които са на светлинни години от това да вършат каквато и да било полезна или качествена работа. Да не говорим, че бюджетните заплати напълно съзнателно се държат на безумно ниско ниво за да може "бизнесът" да плаща леко по-големи (но отново далеч под реалните) заплати и така да обира най-квалифицираните.

Има още много какво да кажа по тази тема, но за сега ще се въздържа защото все пак е далеч от тематиката на клуба.

Права си за това, което пишеш, но питам тези, които цял живот са плащали данъци, осигуровки и са дали 30 години труд на тази държава какво са виновни. Майка например взема заплата 400 лв и е със стаж над 30 години изключително съвестно е работила винаги. Да, но 3 - та година правят опити върху нея и констатираме грешка след грешка. Днес отново беше разлюляна от нерви, защото беше в онкологичния диспансер. Болна, пряснооперирана и сестрата и "помогнала" като се развикала. Ами няма и да заслужи повече от 200 лв тази сестра.... Така че има 2 страни монетата!

Не съм съгласна с Димана, защото всеки човек когато се ориентира към дадена професия би предполагало, че я харесва, а и няма човек, който да не е наясно за каква заплата ще работи! Така че варианта, че не достатъчно мотивиран от заплатата, е направо смешен. И ако човек е наистина добър професионалист и си обича професията не остава незабелязан дълго време и съответно точно за добрия си професионализъм се издига в кариерата и съответно във възнаграждението.

Е, аз си се харесвам.

Наистина е истина, че двама болни от рак с една и съща диагноза се повлияват различно от едно и също лечение/което при диабета например не би се получило/.Това ще рече, че ракът е една постоянно изменяща се болест. От друга страна обаче и повечето лекари малко карат като касиери в магазин,т.,е. "айде следващия и айде следващото ".На моята лекарка например и нося всеки път новости .Напр. миналата година от мен научи че има ново одобрено лекарство"Иземпра".Да ,млада е има бебе ит,н., НО УВАЖАЕМИ доктори, когато ставате такива вие добре трябва да сте разбрали,че ще се борите за живота на ЧОВЕК,и за вас на ПЪРВО място ще бъде работата , а семейството после,ако има време т.е. дайте си добре сметка толкова много труд,за такива пари мога ли да поема? и тогава решавайте , а не после да си го изкарвате на пациента.А колкото до болниците и системата, от няколко дни ми се върти една идея в главата.Мисля си,че ако,когато влезеш в една ракова болница и видиш статистика за годината постъпили- 10, от тях излекувани -2 ремисия-3,починали-5, а в друга видиш постъпили-10,излекувани-5,ремисия-4,починал-1 си мисля че ще бъде най-добрия атестат за докторите.

Димана и този абзац: "Всеки, който получава заплата като лекар и с това си изкарва прехраната (и на своето семейство) щом не е адекватно заплатен не е длъжен, освен под формата на благотворителност да дава висококачествена услуга. Това трябва ясно да се разбере. Безплатен обяд няма, няма и евтин хубав обяд." звучи ужасно, особено когато става въпрос за човешки живот! За съжаление думата морал явно вече е доста абстрактно понятие като цяло!

Е, аз си се харесвам.

Хайде и аз да кажа - ами като в щатите лекарите са на пиедестал и взимат огромни заплати, правят първия си милион още първата година от започване на работата си, имат куп асистенти медицински сестри, може би около един лекар се въртят 4-5 помощника (регистратура, подготовка, изпълнител на лекарските назначения, допълнителен персонал) обаче, въпреки всички луксове и прекрасни условия за работа - качеството на обслужване е ниско, много се греши и смъртността при хората е голяма, не говоря за раково болните, за всички заболявания се допускат грешки било то от диагноза, лечение, лекарства, каквото се сетите още Няма сила, няма стимул, няма закон който да ги накара да бъдат хора и добри лекари, така, че не заплатата определя качествата на лекаря и неговите знания, възможности и познания в дадена област Всичко си е до вътрешната нагласа на човек - за какво работи и как защищава професията си, дали това е истинката професия която иска да прилага в живота си или е тръгнал от користни цели да учи и после да изнудва пациентите си за лесни пари, охолен живот и висок стандарт

Съгласна съм с теб! За съжаление предполагам, че голям процент от лекарите се насочват към тази професия именно от материален интерес. И от тук възникват проблемите. Малко са лекарите по призвание! Лошо!!!

Е, аз си се харесвам.

Мила _ааа_ наясно ли си какъв е "таванът" на лекарските заплати в Бг?

Точно, защото лекарят почва работа, мислейки си, че ако работи добре, няма да остане незабелязан и ще почне рано или късно да получава нормална заплата (за Бг, не за света) и вижда, че това не става и не става, а накрая почва да разбира и,че никога няма да стане независимо дали работи добре или зле, точно тогава идва отчаянието и липсата на мотивировка.

Трябва да сме напълно наясно, че когато си продаваш труда, ти продаваш точно него (а не сърцето и душата си) и ако заплащането не е нормално, на мястото на ентусиазма идва отчаянието и демотивацията.

Аз познавам както казах висококвалифицирани лекари и учители, които напуснаха професията поради жалкото заплащане. И ще продължават да напускат. А нови никога няма да дойдат заради заплатите.

А тези, които остават, освен ако не са нереалноентусиазирани идеалисти, имащи кой друг да им изкарва прехраната (съпруг, съпруга), струват точно толкова, за колкото им се плаща.

Мисълта ми е - не търсете качество щом не сте готови да платите за него (нямам предвид нас пациентите, а държавата, която трябва да им плаща от нашите даници).

Получаваме точно толкова за колкото плащаме.

Не можем да идем на пазара и да искаме да си купим първокачествени домати на цената на 3-то качествени. На сергията ще ни се изсмеят в лицето....

Но, мила, хич не е ужасно. Ужасното е да искаме да ни предоставят работа на цена 10 000 лева за 500. Това е ужасното.

Безплатно се работи само в благотворителни болници.

Това е професия, не е приют за светци....

Не можеш от никого да искаш и да го задължаваш да бъде светец...

Когато те преглежда средностатистическия български лекар, той мисли дали ще му стигнат парите да даде на детето си за парче пица и чак тогава за теб. И аз лично не го виня за това. Виня онези, които са го докарали до там.

Е, Калояна, поне в това не можем да корим българските лекари - че са избрали професията заради охолен живот и висок стандарт.

Но всяко нещо, дори и благородните намерения си имат граница. И в Бг тя е прекрачена.

В контекста на това което разисквате[линк]

Надеждата умира последна,за да ни се изсмее в лицето