Поумнял ли е Тате ?

Колеги Не ми се смейте, но се дотътрих тука по следният повод....

Май най-накрая баща ми стана човек ....или отново храня празни надежди ....
Всъщност ми се ще да чуя мненията ви ....


Накратко :

Нашите са разделени от...не помня и аз колко време.... ама може би са 20 години....

Техните си отношения не ме вълнуват ...а по-скоро моите с бащатко ми ...

Та за тия 20 години с него не се сработихме много добре ....първо му се сърдех и обвинявах...после го потърсих да си пообщуваме ...после не исках да го виждам ...абе нали се сещата ...скапана работа ...

Ама в днешно време ....като че ли ...може и да потръгнат нещата ....в смисъл последните 3 разговора бяха дружелюбни и спокойни ....та даже вчера ми се изплъзна едно "Обичам те тате !" от устата съвсем спонтанно....

Незнам да се радвам ли ...или да не се ...

В смисъл...в такива моменти забравям миналото и се размечтавам, че най-накрая и аз ще имам баща .....но и се сещам, че не веднъж тези ми мечти са се превръщали в детски наивни сънища ...

Ай кажете ся ... успяват ли хората да си оправят отношенията със "проблемният" родител...?

В смисъл има ли щастлив край приказката или ....?

Извинете ме за хаоса и бизредицата на темата ...ама съм малко по-емоционална ...когато иде реч за ...тати...

Що да е проблемен татко ти? Може и при теб да има трънчета за дялане - нещата никога не са едностранни.

Не знам историята ти, но звучиш окрилена, което е радостно.

Действай умно и с любов, !

Май, краят на приказката ще зависи от теб и твоите изисквания към Тати.

Звучиш така, сякаш Тати не е обикновен човек с добродетели и недостатъци. Може би, ако приемеш, че той е като теб и е шарен, а не бял, светъл и добър, ще се справиш.

Изваждам положителното от отрицателното.

Остави спомените настрана. Той ти е баща. Забрави сръднята, вече сте голями хора.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

В никой случай не съм цвете за мирисане Приличам на тати Ама той беше по-големият и следваше през годините да е по-умният .....

Та незнам де ....в смисъл и друг път сам се окрилявала ....но много болно беше приземяването...малко ме е страх да не се окаже, че аз не съм поумняла

Моят баща пък и не си го спомнях. Разделили се , когато съм била на 3г.-избягал в чужбина, по ония години -невъзвръщенец))...развели ги служебно-по заказу на държавата. Запознахме се когато бях на 20г. Майка ми не можеше да го диша...аз бях раздвоена...ту му с есърдех , ту се укротявах...като цяло м ебеше яд н анего...даже преживе му го върнах с няколко непочтени постъпки. Той не отреагира. Поотдалечихме се, после имаше известно сближаване...после почина! На погребението му се държах кофти...метнах му цветята даже демонстрационно...беше ме яд на младата му любовница, която пък дойде на церемонията с мъж, който после и стана съпруг и си живеят в жилището, който баща ми и беше купил...нарекох я пред всички -"Многострадална Геновева, да не се лигави поне със сълзи!"

Сега ми е много мъчно за него,няма и грам гняв ...липсвал ми е като баща!...сега всичко е равно...него го няма, случаят е приключен- остава само празнина!

Illusion

Правилно ме усети, че някак си ....поради липса на реална представа за него ...си мечтаех за някакъв герой...за накакъв Супер Тати ...ама той милият се оказа от плът и кръв...

Ахъм Май така стана ....поотраснахме ...

Оооо, това, че е по-голям от теб, не го прави задължително по-умен, та да се подразбира от само себе си.

Със сигурност си надживяла болката и разочарованието и сега искаш да имаш опора до себе си. Очевидно, опората също има желание да ти се даде, .

Пак ти казвам - умно и с любов!

Само не става ясно ТИ какво очакваш от Тате сега?
Голяма си, самостоятелна си, омъжена си. Има ли какво да делите с Тате?

Това си мислех и аз...че някой ден няма да е "наоколо" и ще ми липса повече от колкото досега ....в смисъл ...ако имам шанс поне малко да го опозная ....малко да "открадна" от изпуснатото...

Той е от плът и кръв, а ти си от неговата плът и кръв. Вече си голяма и ти е по-лесно да го разбереш, защото той прилича на теб.

И двамата не сте идеални, и понякога грешите.

Изваждам положителното от отрицателното.

За съжаление, миналото няма да върнеш. Нито болката от моментите, когато ти е трябвал, а го е нямало. Но, ако сега искаш да имаш някакви отношения с него - защо нв?

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Благодаря ти....ще го запомня това ...за умното с любов

Някога очаквах да ми е опора...и все не ставаше .
..сега вече не е необходимо ...в смисъл при проблемни ситуации не го търся ...щот наистина или сама се оправям или друг ми помага ....
...та нищо не делим с него ...нито аз нито той сме си нужни в някакъв аспект...различен от това да седнем да ударим два лафа ...

Ще пробвам Другата седмица имаме среща Баси майтапа ....на "среща" с тате ...все едно събиране на випуска след 20 години

Мдам...забелязвам, че откакто разбрах, че не съм идеална ...някак си и неговите недостатъци не ме дразнят толкова...пускам ги покрай ушите си ...

Останала ти е болката, че те е изоставил и го идеализираш без да искаш, както вече ти казаха.

Най- важното нещо , което се случва през пубертета е да изкатериш хълма, да стигнеш до богоподобните фигури на Мама и Тате, да разбереш , че са само хора, да се разгневиш поради това, да им простиш после и да тръгнеш към следващия хълм.
Ако някой от двамата липсва, за теб си остава леко богоподобен и ти не можеш да го надминеш. Това е грехът му към теб.

Може би сега той ще ти позволи да го направиш, а ти ще му простиш, че е просто човек и ще продължиш нататък.

Dum spiro spero.

"при проблемни ситуации не го търся".

Мила, аз съм в прекрасни отношения с моя татко, макар да живеем от доста години далеч един от друг. Те с мама ми си знаят старините, но нито ме занимават с тях, нито аз ги тормозя със себе си - все казвам, че съм много добре, дори да ми пуши главата - щадя ги.

Виж, брат ми е друга история, но всеки сам определя битието си, .

Ще се справиш.

Ще перифразирам Лира от една отдавнашна тема, имала си възможност да станеш силна и самостоятелна.

Изваждам положителното от отрицателното.