Разкажете ми...
38 отговора
0 прегледа
Разкажете ми...
романтична приказка....такава хубава, красива.....дето всичко върви по мед и масло и на края свършва с "три дни яли, пили и се веселили".
п.п.аааа и по възможност да не включват залюхани вождове, които и главата ще си загубят, ако им се отдаде случай за това....
п.п.аааа и по възможност да не включват залюхани вождове, които и главата ще си загубят, ако им се отдаде случай за това....
Редактирано от Boждa на
Re: Разкажете ми...
ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Re: Разкажете ми...
Ще ви разкажа такава приказка, но се замислете, защо хората са съчинявали такива приказки и защо обичат такъв край? ( "три дни яли, пили и се веселили")
Аз мисля, че е защото са били гладни, жадни и нещастни, липсвали им удоволствия и любов.
Ето я приказката:
ЖАБА ЦАРКИНЯ
(Руска народна приказка)
В далечно царство, в далечно господарство живял цар с тримата си сина. Най-младият се казвал Иван, царски син.
Извикал веднъж царят синовете си и казал:
- Мили мои деца! Вие сте вече големи, време е за годеници да помислите!
- За кого да се оженим, татко?
- Вземете по една стрела, опънете тежките си лъкове и пуснете стрелите в разни посоки. Където падне стрелата, там ще търсите годениците си.
Излезли братята в широкия си бащин двор, опънали тежки лъкове, изстреляли стрелите си.
Пуснал стрелата най-големият брат – паднала тя в болярския двор, вдигнала я болярската дъщеря.
Пуснал стрелата си средният брат – полетяла тя към двора на един богат търговец. Вдигнала я дъщерята на търговеца.
Пуснал стрелата си и Иван, царският син, полетяла стрелата му и паднала право в мочурливото блато, вдигнала я една жаба кекерица...
Като тръгнали да търсят стрелите си, по-големите братя веднага ги намерили: единият в болярската къща, другият в двора на търговеца. А Иван, царският син, дълго не могъл да намери своята стрела. Два дни скитал той по гори и планини, на третия ден чак стигнал до тинестото блато. И що да види – на една буца пръст седнала жаба кекерица и неговата стрела държи!
Иван, царският син, поискал да бяга, да се откаже от късмета си, но жабата казала:
- Ква-ква, Иване, царски сине! Ела при мен, вземи стрелата си и за мен се ожени!
Натъжил се Иван, царският син, и казал:
- Как да се оженя за тебе? Ще ми се смеят хората!
Ожени се, Иване, царски сине, няма да съжаляваш!
Помислил Иван, помислил, взел жабата кекерица, завързал я в една кърпа и я занесъл в двореца.
Дошли по-големите братя при баща си и започнали да разказват чия стрела къде е е попаднала. Разказал и Иван, царският син. Започнали братята да му се смеят, а бащата казал:
- Вземи си кекерицата – няма какво да се прави!
Отпразнували три сватби, оженили се царските синове: най-големият – за болярка, средният – за дъщерята на търговеца, а Иван, царският син – за жеба кекерица.
На другия ден след сватбата царят извикал синовете си и казал:
- Е, скъпи мои синове, сега и тримата сте женени. Иска ми се да узная умеят ли жените ви хляб да пекат. Нека за утре ми омесят по един самун мек бял хляб.
Поклонили се синовете на царя и си отишли.
Върнал се Иван, царският син, в своите палати тъжен, с клюмнала глава.
- Ква-ква, Иване, царски сине – казала жабата кекерица, - защо си тъжен? Или си чул груби думи от баща си?
- Как да не съм тъжен! – отговорил Иван, царският син. – Баща ми заповяда утре ти сама да му омесиш мек бял хляб.
- Не тъжи, Иване, царски сине! По-добре легни да спиш, да си починеш: утрото е по-мъдро от вечерта!
Приспала жабата царския син, свалила жабешката си кожа и се превърнала в хубава девойка – Василиса Умница, такава хубавица, че нито в приказка да я разкажеш, нито с перо да я опишеш!
Взела гъсти сита, пресяла пшениченото брашно, замесила бяло тесто, изпекла хляб – пухкав и мек, украсила го с всякакви изкусни шарки: отстрани – град с дворци, с градини и кули, отгоре – летящи птици, а отдолу – с пъргави зверове.
На сутринта жабата събудила Иван, царския син:
- Време е Иване, царски сине, ставай и хляба носи!
Сложила хляба на златно блюдо и проводила Иван – царския син, при баща му.
Дошли и по-големите братя и донесли своите хлябове, а те били такива, че дори да не ги погледнеш: хлябът на болярската дъщеря бил прегорял, а на търговската – недопечен и разкривен.
Царят взел най-напред хляба на големия си син, погледнал го и заповядал да го занесат на кучетата в двора.
После взел хлабя на средния си син, погледнал го и казал:
- Такъв хляб може да се яде само ако си много гладен!
Дошъл ред и на Иван, царския син. Поел царят хляба и казал:
- А тоя хляб трябва да се яде само на големи празници!
И веднага дал на синовете си нова заповед:
- Иска ми се да знам как умеят вашите жени да работят. Вземете коприна, злато и сребро и нека те собственоръчно да ми изтъкат за утре по един килим!
Върнали се двамата по-големи царски сина при жените си, предали им царската заповед. Извикали младите невести майките си, извикали бавачките и слугините – да им помогнат да изтъкат килимите си. Веднага се заловили майките, бавачките и слугините и започнали да тъкат и бродират – кой със сребро, кой със злато, кой с коприна...
А Иван, царският син, се върнал у дома с клюмнала глава.
- Ква-ква, Иване царски сине – казала жабата, - защо си толкова тъжен? Или твоят баща ти каза лоша дума?
- Как да не съм тъжен! – отговорил Иван, царският син, - Татко заповяда за една нощ да му се изтъче килим на шарки!
- Не тъгувай Иване, царски сине! Легни си да спиш – утрото е по-мъдро от вечерта!
Приспала го жабата, захвърлила жабешката си кожа, превърнала се в хубава мома – Василиса Умница – и започнала да тъче килима. Където бодне веднъж с иглата – цвете разцъфтява, където бодне втори път – чудни шарки се появяват, където бодне трети път – птици полетяват..
Слънцето още не изгряло, а килимът бил готов.
Дошли тримата братя при царя, всеки донесъл своя килим. Царят взел най-напред клима на големия си син, погледнал го и казал:
- С този килим може само да се покриват конете, като вали!
Взел килима на средния си син, погледнал го и казал:
- Само пред вратата може да се постеле!
Взел килима на Иван, царския син, погледнал го и казал:
- А тоя килим ще постилам в стаята си на големи празници!
И веднага царят дал нова заповед – и тримата му синове да дойдат с жените си при него на гощавка: царят искал да види коя от тях танцува най-добре.
Тръгнали си царските синове.
Тръгнал си и Иван, царският син, тъжен и замислен:
“Как ще отведа моята кекерица на царска гощавка!?”
Върнал се той, а кекерицата го попитала:
- Защо си пак мрачен, Иване, царски сине, защо си свел глава? Какво те натъжи?
- как да не съм тъжен! – казал Иван, царският син. – Татко заповяда утре да те заведа на гощавка при него...
- Не тъгувай, Иване, царски сине! Лягай да спиш – утрото е по-мъдро от вечерта!
На другия ден, като станало време да вървят на гощавката, кекерицата казала на царския син:
- Хайде Иване, царски сине, тръгни сам за царската гощавка, а аз след тебе. Като чуеш трясък и гръм - не се плаши, а кажи: “Това навярно е моята жабичка, в кутия пристига!”
Иван, царският син, тръгнал за царската гощавка.
По-големите му братя дошли в двореца с жените си, натруфени, пременени. Стоят те и над Иван, царския син, се присмиват:
- Защо, братко, дойде без жена си? Да беше я донесъл в кърпа, та всички да чуем как квака!
Изведнъж се разнесъл силен трясък и гръм – целият дворец се раздрусал, заклатил се. Всички гости се изпоплашили, наскачали от местата си. А Иван, царският син, казал:
- Не бойте се, скъпи гости! Това навярно е моята жабичка, в кутия пристига!
Хукнали всички към прозорците и що да видят: тичат бързоходци, препускат конници, а след тях – златна каляска, теглена от чифт кафяви жребци.
Пристигнала каляската пред вратата и от нея излязла не жабата, а Василиса умница – като ясно слънце свети.
Всички се чудят, любуват й се и от изненада дума не могат да продумат...
Взела Василиса Умница Иван, царския син за ръка и седнали двамата край дъбовите маси, постлани с шарени покривки...
Започнали гостите да ядат, да пият, да се веселят.
Василиса Умница пие от бокала си – не го допива и остатъка излива в левия си ръкав. Хапнала от печения лебед – а костите в десния ръкав хвърлила.
Жените на по-големите братя видели какво прави и те започнали като нея – каквото не допият, в единия ръкав изливат, каквото не доядат – в другия. Ама защо, за какво – и те самите не знаят.
Като станали гостите от масата, засвирила музика и започнали танците. Тръгнала Василиса Умница да танцува с Иван, царския син. Махнала тя с левия си ръкав – образувало се езеро, махнала с десния – в езерото заплували бели лебеди. Царят и всички гости не могли да се начудят. А щом престанала да танцува, всичко изчезнало: и езерото, и белите лебеди...
Отишли да танцуват и жените на големите братя.
Като тръснали левите си ръкави – всички гости изпръскали; като тръснали десните – посипали ги с оглозгани кости, за малко очите на царя да извадят. Разсърдил се царят и заповядал да ги изгонят навън.
Когато гощавката била към края си, Иван, царският син се измъкнал и хукнал към къщи. Той намерил жабешката кожа и я изгорил в огъня.
Върнала се у дома Василиса Умница, затършувала – няма я жабешката кожа! Търсила я, търсила я, не я намерила и казала на Иван, царския син:
- Ах, какво направи, Иване, царски сине!Ако беше почакал само още три дни, аз щях да бъда вечно твоя. А сега, прощавай, търси ме зад девет морета, зад девет страни в десета, в царството на Кощчей Безсмъртния. Като изтриеш три чифта железни обуща, като изгризеш три железни хляба – чак тогава ще ме намериш...
Като изрекла тези думи, Василиса Умница се превърнала в бял лебед и излетяла през прозореца.
Затъгувал Иван, царският син, нищо не може да го утеши. Приготвил се той, взел лък и стрели, обул железни обувки, сложил в торбата си три железни хляба и тръгнал да търси жена си, Василиса Умница.
Вървял той, колкото вървял, стигнал където стигнал – приказката бързо се разказва, но бавно работа се върши, - два чифта железни обувки изтрил, два железни хляба изгризал. И тогава срещтнал един дядо.
- Здравей, дядо! – казал Иван, царският син.
- Здравей, юначе! Какво търсиш, накъде си тръгнал?
Разказал Иван, царският син мъката си на стареца.
- Ех, Иване, царски сине – казал дядото, - защо ти е трябвало да изгаряш жабешката кожа? Не ти си й я надянал, не ти е трябвало да я сваляш! Василица Умница е по-хитра, по-мъдра от баща си, Кошчей Безсмъртния, той затова се разгневи и заповяда на дъщеря си три години жаба да бъде. Но какво да се прави, с думи бедата не може да се поправи. Ето ти това кълбо – където то се търколи, натам и ти върви!
Благодарил Иван, царският син, на стареца и тръгнал след кълбото.
Затъркаляло се кълбото по високи планини, търкаля се през тъмни гори, търкаля се по зелени ливади, търкаля се по мочурливи блата, по затънтени пущинаци, а Иван, царският син, все върви и върви, все подир кълбото – не изостава, не сяда.
Вървял, вървял, третият чифт железни обувки изтрил, третият железен хляб изгризал и стигнал в една вековна борова гора. А насреща му – мечка!
„Я да убия аз тази мечка – помислил си Иван, царският син, - и без това нямам нищо за ядене!”
Прицелил се той, а мечката изведнъж проговорила с човешки глас:
- Не ме убивай, Иване, царски сине! Когато и да е, ще ти помогна!
Не пипнал Иван, царкият син мечката, съжалил я и продължил пътя си.
Върви той през равно поле и гледа – над главата му лети голяма патица. Опънал лъка си Иван, царският син, искал да прониже с острата си стрела патицата, а тя проговорила с човешки глас
- Не ме убивай, Иване, царски сине! Ще дойде време и аз на тебе ще ти помогна!
Съжалил се Иван, царският син, над патицата, нищо не й направил и гладен продължил пътя си.
Зведнъж, щ да види – насреща му един заек.
„Ще убия този заек! – помислил си Иван, царският син. – Много съм гладен...”
Опънал той тежкият си лък, прицелил се, а заекът му проговорил с човешки глас:
- Не ме погубвай, Иване, царски сине! Ще дойде време и аз ще ти помогна!
И над заека се смилил Иван, царският син, продължил пътя си.
Стигнал той до синьото море и гледа – на брега, на жълтия пясък, лежи една щука. Казал си тогава Иван, царският син:
- Е, сега вече тази щука ще изям! Сили нямам – толкова съм гладен!
- Ах, Иване, царски сине – проговорила щуката, съжали се над мен, не ме изяждай, хвърли ме по-добре в синьото море!
Съжалил Иван, царският син щуката, хвърлил я в морето и тръгнал по брега след кълбото.
Вървял, колкото вървял – дотъркаляло се кълбото до една къщурка в гората. А в тази къщурка – на пачи крака и се въртяла около себе си. Иван, царският син, казал:
- Къщичке, къщичке, обърни се с гръб към гората, с лице към мене!
Къщичката се обърнала, както той казал: с гръб към гората, с лице към него. Влязъл Ивван, царският син, и гледа – на печката лежи Баба Яга, сухокраката. Видяла тя царския син и казала:
- Защо си дошъл ри мене, юначе? Без да искаш или нарочно?
− Ах, Бабо Яго сухокрака, да беше ме по-напред нахранила и напоила, в банята да беше ме изкъпала, па тогава да ме разпитваш!
- Имаш право! – отговорила Баба Яга.
Нахранила тя Иван, царския син, изкъпала го и той й разказал, че търси своята жена, Василиса Умница.
- Знам, знам! – казала Баба Яга. – Тя сега е при злодея Кощчей Безсмъртния. Трудно ще я намериш, мъчно ще се справиш с Кошчей: нито със стрела, нито с меч можеш да го убиеш. Атова той и от никого не се бои.
- А има ли за него някаква смърт?
- Неговата смърт е накрая на една игла, а тази игла е в едно яйце; яйцето е в една патица; тази патица е в един заек; заекът е в ковано ковчеже, а това ковчеже е на върха на един стар дъб. А този дъб расте в престара гора.
И Баба Яга разказала на Иван, царския син, как да стигне до тази гора. Благодарил й царският син и тръгнал.
Дълго се промъквал през гъстата гора, затъвал в мочурливи блата и най-сетне стигнал при дъба на Кошчей. А дъбът се извисил – върхът му в облаците опира, корените му дълбоко в земята се разклонили, кроните му ясното слънчице закриват. И на самия му връх – обковано ковчеже.
Геда Иван, царският син, дъба и не знае какво да направи, как да вземе ковчежето...
„Ех – помислил си той, - къде е сега мечката? Тя би ми помогнала!...”
Едва помислил, и ето ти я мечката – дотичала тя, из корени изкъртила дъба. Ковчежето паднало от върха му и се счупило на парчета.
Изскочил заекът от ковчежето и хукнал да бяга.
„Къде ли е сега моят заек? – пмислил си царският син. – Той сигурно щеше да догони тоя заек...”
Едва-що помислил, и ето ти го заека – догонил другия заек и го разкъсал на две половини.
Излетяла от заека патицата и се вдигнала високо-високо в небето.
„Къде ли е моята патица?” – помислил си царският син.
И в същия миг патицата вече летяла след другата патица и все по главата я кълвяла. Изпуснала патицата яйцето и то паднало в синьото море...
Натъжил се Иван, царският син, застанал на брега и казал:
- Къде е сега моята щука? Тя би взела яйцето от морското дъно!
Изведнъж на брега доплувала щуката, а в зъбите й – яйцето.
- Ето го, Иване, царски сине!
Зарадвал се царският син, счупил яйцето, взел иглата и отчприл върха й. Щом го отчупил, и Кошчей Безмъртния умрял, на ситен прах се разпаднал.
Отишъл Иван, царският син, в палатите на Кошчей. Излязла насреща му Василиса Умница и казала:
- Е, успя ти, Иване, царски сине, да ме намериш и сега съм вече твоя!
Избрал Иван, царският син, най-добрия жребец от конюшните на Кошчей, метнал се на седлото, качил до себе си и Василиса Умница и се върнали в своето царство.
И вдигнали сватба, яли пили и се веселили три дни и итри нощи.
И аз бях там, ядох, пи и се веселих!
И заживели те в мир, любов и съгласие.
Аз мисля, че е защото са били гладни, жадни и нещастни, липсвали им удоволствия и любов.
Ето я приказката:
ЖАБА ЦАРКИНЯ
(Руска народна приказка)
В далечно царство, в далечно господарство живял цар с тримата си сина. Най-младият се казвал Иван, царски син.
Извикал веднъж царят синовете си и казал:
- Мили мои деца! Вие сте вече големи, време е за годеници да помислите!
- За кого да се оженим, татко?
- Вземете по една стрела, опънете тежките си лъкове и пуснете стрелите в разни посоки. Където падне стрелата, там ще търсите годениците си.
Излезли братята в широкия си бащин двор, опънали тежки лъкове, изстреляли стрелите си.
Пуснал стрелата най-големият брат – паднала тя в болярския двор, вдигнала я болярската дъщеря.
Пуснал стрелата си средният брат – полетяла тя към двора на един богат търговец. Вдигнала я дъщерята на търговеца.
Пуснал стрелата си и Иван, царският син, полетяла стрелата му и паднала право в мочурливото блато, вдигнала я една жаба кекерица...
Като тръгнали да търсят стрелите си, по-големите братя веднага ги намерили: единият в болярската къща, другият в двора на търговеца. А Иван, царският син, дълго не могъл да намери своята стрела. Два дни скитал той по гори и планини, на третия ден чак стигнал до тинестото блато. И що да види – на една буца пръст седнала жаба кекерица и неговата стрела държи!
Иван, царският син, поискал да бяга, да се откаже от късмета си, но жабата казала:
- Ква-ква, Иване, царски сине! Ела при мен, вземи стрелата си и за мен се ожени!
Натъжил се Иван, царският син, и казал:
- Как да се оженя за тебе? Ще ми се смеят хората!
Ожени се, Иване, царски сине, няма да съжаляваш!
Помислил Иван, помислил, взел жабата кекерица, завързал я в една кърпа и я занесъл в двореца.
Дошли по-големите братя при баща си и започнали да разказват чия стрела къде е е попаднала. Разказал и Иван, царският син. Започнали братята да му се смеят, а бащата казал:
- Вземи си кекерицата – няма какво да се прави!
Отпразнували три сватби, оженили се царските синове: най-големият – за болярка, средният – за дъщерята на търговеца, а Иван, царският син – за жеба кекерица.
На другия ден след сватбата царят извикал синовете си и казал:
- Е, скъпи мои синове, сега и тримата сте женени. Иска ми се да узная умеят ли жените ви хляб да пекат. Нека за утре ми омесят по един самун мек бял хляб.
Поклонили се синовете на царя и си отишли.
Върнал се Иван, царският син, в своите палати тъжен, с клюмнала глава.
- Ква-ква, Иване, царски сине – казала жабата кекерица, - защо си тъжен? Или си чул груби думи от баща си?
- Как да не съм тъжен! – отговорил Иван, царският син. – Баща ми заповяда утре ти сама да му омесиш мек бял хляб.
- Не тъжи, Иване, царски сине! По-добре легни да спиш, да си починеш: утрото е по-мъдро от вечерта!
Приспала жабата царския син, свалила жабешката си кожа и се превърнала в хубава девойка – Василиса Умница, такава хубавица, че нито в приказка да я разкажеш, нито с перо да я опишеш!
Взела гъсти сита, пресяла пшениченото брашно, замесила бяло тесто, изпекла хляб – пухкав и мек, украсила го с всякакви изкусни шарки: отстрани – град с дворци, с градини и кули, отгоре – летящи птици, а отдолу – с пъргави зверове.
На сутринта жабата събудила Иван, царския син:
- Време е Иване, царски сине, ставай и хляба носи!
Сложила хляба на златно блюдо и проводила Иван – царския син, при баща му.
Дошли и по-големите братя и донесли своите хлябове, а те били такива, че дори да не ги погледнеш: хлябът на болярската дъщеря бил прегорял, а на търговската – недопечен и разкривен.
Царят взел най-напред хляба на големия си син, погледнал го и заповядал да го занесат на кучетата в двора.
После взел хлабя на средния си син, погледнал го и казал:
- Такъв хляб може да се яде само ако си много гладен!
Дошъл ред и на Иван, царския син. Поел царят хляба и казал:
- А тоя хляб трябва да се яде само на големи празници!
И веднага дал на синовете си нова заповед:
- Иска ми се да знам как умеят вашите жени да работят. Вземете коприна, злато и сребро и нека те собственоръчно да ми изтъкат за утре по един килим!
Върнали се двамата по-големи царски сина при жените си, предали им царската заповед. Извикали младите невести майките си, извикали бавачките и слугините – да им помогнат да изтъкат килимите си. Веднага се заловили майките, бавачките и слугините и започнали да тъкат и бродират – кой със сребро, кой със злато, кой с коприна...
А Иван, царският син, се върнал у дома с клюмнала глава.
- Ква-ква, Иване царски сине – казала жабата, - защо си толкова тъжен? Или твоят баща ти каза лоша дума?
- Как да не съм тъжен! – отговорил Иван, царският син, - Татко заповяда за една нощ да му се изтъче килим на шарки!
- Не тъгувай Иване, царски сине! Легни си да спиш – утрото е по-мъдро от вечерта!
Приспала го жабата, захвърлила жабешката си кожа, превърнала се в хубава мома – Василиса Умница – и започнала да тъче килима. Където бодне веднъж с иглата – цвете разцъфтява, където бодне втори път – чудни шарки се появяват, където бодне трети път – птици полетяват..
Слънцето още не изгряло, а килимът бил готов.
Дошли тримата братя при царя, всеки донесъл своя килим. Царят взел най-напред клима на големия си син, погледнал го и казал:
- С този килим може само да се покриват конете, като вали!
Взел килима на средния си син, погледнал го и казал:
- Само пред вратата може да се постеле!
Взел килима на Иван, царския син, погледнал го и казал:
- А тоя килим ще постилам в стаята си на големи празници!
И веднага царят дал нова заповед – и тримата му синове да дойдат с жените си при него на гощавка: царят искал да види коя от тях танцува най-добре.
Тръгнали си царските синове.
Тръгнал си и Иван, царският син, тъжен и замислен:
“Как ще отведа моята кекерица на царска гощавка!?”
Върнал се той, а кекерицата го попитала:
- Защо си пак мрачен, Иване, царски сине, защо си свел глава? Какво те натъжи?
- как да не съм тъжен! – казал Иван, царският син. – Татко заповяда утре да те заведа на гощавка при него...
- Не тъгувай, Иване, царски сине! Лягай да спиш – утрото е по-мъдро от вечерта!
На другия ден, като станало време да вървят на гощавката, кекерицата казала на царския син:
- Хайде Иване, царски сине, тръгни сам за царската гощавка, а аз след тебе. Като чуеш трясък и гръм - не се плаши, а кажи: “Това навярно е моята жабичка, в кутия пристига!”
Иван, царският син, тръгнал за царската гощавка.
По-големите му братя дошли в двореца с жените си, натруфени, пременени. Стоят те и над Иван, царския син, се присмиват:
- Защо, братко, дойде без жена си? Да беше я донесъл в кърпа, та всички да чуем как квака!
Изведнъж се разнесъл силен трясък и гръм – целият дворец се раздрусал, заклатил се. Всички гости се изпоплашили, наскачали от местата си. А Иван, царският син, казал:
- Не бойте се, скъпи гости! Това навярно е моята жабичка, в кутия пристига!
Хукнали всички към прозорците и що да видят: тичат бързоходци, препускат конници, а след тях – златна каляска, теглена от чифт кафяви жребци.
Пристигнала каляската пред вратата и от нея излязла не жабата, а Василиса умница – като ясно слънце свети.
Всички се чудят, любуват й се и от изненада дума не могат да продумат...
Взела Василиса Умница Иван, царския син за ръка и седнали двамата край дъбовите маси, постлани с шарени покривки...
Започнали гостите да ядат, да пият, да се веселят.
Василиса Умница пие от бокала си – не го допива и остатъка излива в левия си ръкав. Хапнала от печения лебед – а костите в десния ръкав хвърлила.
Жените на по-големите братя видели какво прави и те започнали като нея – каквото не допият, в единия ръкав изливат, каквото не доядат – в другия. Ама защо, за какво – и те самите не знаят.
Като станали гостите от масата, засвирила музика и започнали танците. Тръгнала Василиса Умница да танцува с Иван, царския син. Махнала тя с левия си ръкав – образувало се езеро, махнала с десния – в езерото заплували бели лебеди. Царят и всички гости не могли да се начудят. А щом престанала да танцува, всичко изчезнало: и езерото, и белите лебеди...
Отишли да танцуват и жените на големите братя.
Като тръснали левите си ръкави – всички гости изпръскали; като тръснали десните – посипали ги с оглозгани кости, за малко очите на царя да извадят. Разсърдил се царят и заповядал да ги изгонят навън.
Когато гощавката била към края си, Иван, царският син се измъкнал и хукнал към къщи. Той намерил жабешката кожа и я изгорил в огъня.
Върнала се у дома Василиса Умница, затършувала – няма я жабешката кожа! Търсила я, търсила я, не я намерила и казала на Иван, царския син:
- Ах, какво направи, Иване, царски сине!Ако беше почакал само още три дни, аз щях да бъда вечно твоя. А сега, прощавай, търси ме зад девет морета, зад девет страни в десета, в царството на Кощчей Безсмъртния. Като изтриеш три чифта железни обуща, като изгризеш три железни хляба – чак тогава ще ме намериш...
Като изрекла тези думи, Василиса Умница се превърнала в бял лебед и излетяла през прозореца.
Затъгувал Иван, царският син, нищо не може да го утеши. Приготвил се той, взел лък и стрели, обул железни обувки, сложил в торбата си три железни хляба и тръгнал да търси жена си, Василиса Умница.
Вървял той, колкото вървял, стигнал където стигнал – приказката бързо се разказва, но бавно работа се върши, - два чифта железни обувки изтрил, два железни хляба изгризал. И тогава срещтнал един дядо.
- Здравей, дядо! – казал Иван, царският син.
- Здравей, юначе! Какво търсиш, накъде си тръгнал?
Разказал Иван, царският син мъката си на стареца.
- Ех, Иване, царски сине – казал дядото, - защо ти е трябвало да изгаряш жабешката кожа? Не ти си й я надянал, не ти е трябвало да я сваляш! Василица Умница е по-хитра, по-мъдра от баща си, Кошчей Безсмъртния, той затова се разгневи и заповяда на дъщеря си три години жаба да бъде. Но какво да се прави, с думи бедата не може да се поправи. Ето ти това кълбо – където то се търколи, натам и ти върви!
Благодарил Иван, царският син, на стареца и тръгнал след кълбото.
Затъркаляло се кълбото по високи планини, търкаля се през тъмни гори, търкаля се по зелени ливади, търкаля се по мочурливи блата, по затънтени пущинаци, а Иван, царският син, все върви и върви, все подир кълбото – не изостава, не сяда.
Вървял, вървял, третият чифт железни обувки изтрил, третият железен хляб изгризал и стигнал в една вековна борова гора. А насреща му – мечка!
„Я да убия аз тази мечка – помислил си Иван, царският син, - и без това нямам нищо за ядене!”
Прицелил се той, а мечката изведнъж проговорила с човешки глас:
- Не ме убивай, Иване, царски сине! Когато и да е, ще ти помогна!
Не пипнал Иван, царкият син мечката, съжалил я и продължил пътя си.
Върви той през равно поле и гледа – над главата му лети голяма патица. Опънал лъка си Иван, царският син, искал да прониже с острата си стрела патицата, а тя проговорила с човешки глас
- Не ме убивай, Иване, царски сине! Ще дойде време и аз на тебе ще ти помогна!
Съжалил се Иван, царският син, над патицата, нищо не й направил и гладен продължил пътя си.
Зведнъж, щ да види – насреща му един заек.
„Ще убия този заек! – помислил си Иван, царският син. – Много съм гладен...”
Опънал той тежкият си лък, прицелил се, а заекът му проговорил с човешки глас:
- Не ме погубвай, Иване, царски сине! Ще дойде време и аз ще ти помогна!
И над заека се смилил Иван, царският син, продължил пътя си.
Стигнал той до синьото море и гледа – на брега, на жълтия пясък, лежи една щука. Казал си тогава Иван, царският син:
- Е, сега вече тази щука ще изям! Сили нямам – толкова съм гладен!
- Ах, Иване, царски сине – проговорила щуката, съжали се над мен, не ме изяждай, хвърли ме по-добре в синьото море!
Съжалил Иван, царският син щуката, хвърлил я в морето и тръгнал по брега след кълбото.
Вървял, колкото вървял – дотъркаляло се кълбото до една къщурка в гората. А в тази къщурка – на пачи крака и се въртяла около себе си. Иван, царският син, казал:
- Къщичке, къщичке, обърни се с гръб към гората, с лице към мене!
Къщичката се обърнала, както той казал: с гръб към гората, с лице към него. Влязъл Ивван, царският син, и гледа – на печката лежи Баба Яга, сухокраката. Видяла тя царския син и казала:
- Защо си дошъл ри мене, юначе? Без да искаш или нарочно?
− Ах, Бабо Яго сухокрака, да беше ме по-напред нахранила и напоила, в банята да беше ме изкъпала, па тогава да ме разпитваш!
- Имаш право! – отговорила Баба Яга.
Нахранила тя Иван, царския син, изкъпала го и той й разказал, че търси своята жена, Василиса Умница.
- Знам, знам! – казала Баба Яга. – Тя сега е при злодея Кощчей Безсмъртния. Трудно ще я намериш, мъчно ще се справиш с Кошчей: нито със стрела, нито с меч можеш да го убиеш. Атова той и от никого не се бои.
- А има ли за него някаква смърт?
- Неговата смърт е накрая на една игла, а тази игла е в едно яйце; яйцето е в една патица; тази патица е в един заек; заекът е в ковано ковчеже, а това ковчеже е на върха на един стар дъб. А този дъб расте в престара гора.
И Баба Яга разказала на Иван, царския син, как да стигне до тази гора. Благодарил й царският син и тръгнал.
Дълго се промъквал през гъстата гора, затъвал в мочурливи блата и най-сетне стигнал при дъба на Кошчей. А дъбът се извисил – върхът му в облаците опира, корените му дълбоко в земята се разклонили, кроните му ясното слънчице закриват. И на самия му връх – обковано ковчеже.
Геда Иван, царският син, дъба и не знае какво да направи, как да вземе ковчежето...
„Ех – помислил си той, - къде е сега мечката? Тя би ми помогнала!...”
Едва помислил, и ето ти я мечката – дотичала тя, из корени изкъртила дъба. Ковчежето паднало от върха му и се счупило на парчета.
Изскочил заекът от ковчежето и хукнал да бяга.
„Къде ли е сега моят заек? – пмислил си царският син. – Той сигурно щеше да догони тоя заек...”
Едва-що помислил, и ето ти го заека – догонил другия заек и го разкъсал на две половини.
Излетяла от заека патицата и се вдигнала високо-високо в небето.
„Къде ли е моята патица?” – помислил си царският син.
И в същия миг патицата вече летяла след другата патица и все по главата я кълвяла. Изпуснала патицата яйцето и то паднало в синьото море...
Натъжил се Иван, царският син, застанал на брега и казал:
- Къде е сега моята щука? Тя би взела яйцето от морското дъно!
Изведнъж на брега доплувала щуката, а в зъбите й – яйцето.
- Ето го, Иване, царски сине!
Зарадвал се царският син, счупил яйцето, взел иглата и отчприл върха й. Щом го отчупил, и Кошчей Безмъртния умрял, на ситен прах се разпаднал.
Отишъл Иван, царският син, в палатите на Кошчей. Излязла насреща му Василиса Умница и казала:
- Е, успя ти, Иване, царски сине, да ме намериш и сега съм вече твоя!
Избрал Иван, царският син, най-добрия жребец от конюшните на Кошчей, метнал се на седлото, качил до себе си и Василиса Умница и се върнали в своето царство.
И вдигнали сватба, яли пили и се веселили три дни и итри нощи.
И аз бях там, ядох, пи и се веселих!
И заживели те в мир, любов и съгласие.
Редактирано от Lewellin на
Re: Разкажете ми...
Пак започна да губиш съня си, Вожде. Какво да те правим, а? Една приказка по-скоро ще те разсъни, с твоето въображение. Мля-ко с мед, предписвам ти го съвсем сериозно. То-пло при това. Смени ракията и виното временно с краве, овче, козе или каквото там имаш, мляко, казвам ти го с риск да бъда линчувана от другите мъжкари в клуба.
Една глава лук и приказката за Сара, влизането й в клуба, е дотук.
Една глава лук и приказката за Сара, влизането й в клуба, е дотук.