Ей хораа....

чета напоследък тия глупости,дето се вършат...чета и готините неща,преводите от книгите...
Толкова много ми се иска да си имам кон...много ми се ще да си купя някое конче,лудичко...да си го направя сама кротко и да си ходи само по моите стъпки...да го охраня,да го загладя...
Нашите скоро се нанасят в новата къща....малко по-нагоре е от Виница,има огромен двор,има гора наблизо,има хубави пътеки за езда във вилната зона,има и плаж на 15 минути...в двора има огромен навес,едната част е гаражза 2 коли,другото си е неоградено....с малко Итонг би бил идеален огромен бокс...размечтах се...искам да си се прибера във Варна,да се хвана на стабилна работа някъде,да си живея там, на къщата и да си купя кончето и да си бъдем всеки ден двамата....все пак ще спим стая до стая
размечтах се......дано се случи след някоя друга година....
чудя се....бих ли се справила сама с някой проблемен черен дявол :)

Ех, за теб съм сигурна как ще го гледаш...Няма да е гладно, няма да е захвърлено потно...Няма да стои и с вмирисаните рани...Без постел...И т.н. Някои не са чували за Алфа, най - вероятно, пък аз още си я спомням, помня горещото лято на 2002 -а...
Да ти кажа, бих ти предложила да почнеш от по - лесното - с нещо не толкоз лудо - не казвам чак умряло в кожата си, но не чак пък опорочено. Най - лошата комбинация, с която аз съм се сблъсквала, е бягал чистокръвен жребец - ако е от Гарант, не го искам и за подарък ! Шегувам се. Мога да се оправя с такова, но пък с годините човек почва да губи интерес към най - трудните пътища...
Каквото и да е, щом си е твое, ще е най - хубавото (приказката за гаржето). Стискам палци да успееш.

Алфичка....милата......колко плаках после за нея....как куцаше....в последстве разбрах,че не била подкована заради собственика си...много се ядосах на Весо...казах му-можеше да ми кажеш,ебати,щях да платя за 2 подкови...ама бях и малка тогава...
Само мен ме търпеше....тя не беше никак лоша...не беше зла...беше ужасно мила...просто мн страхлива...само с мене се разбираше...затова и само аз се занимавах с нея...беше много красива,мамка му...
помня на един тодоровден...колко дъжд валя....бях я направила кукличка...за 20 мин излязоха...после я оправях 2 часа...я суших,чистих,разтривах и вчесвах....миличката ми...
Какво си спомняш?

замисля....всъщност по-скоро бих си взела някое подрастващо жребче....не зъл и откачен кон....не и бебе....на годинка,година и половина

Абе тя не беше ли с едни специални...то май и не точно подкови бяха - друг път не съм виждала такива...Но пък...да е само тя така...и да сме знаели...И да са били един и два собственика, дето не са взели нещо за конете си...
Много мила, наистина...И да подразня някои - с розова муцуна - това, дето Алфонсо го нямаше...Пък за страхливото...то и при хората е така - едни са по - смели, други не...Бял кахър...

Помня го него Тодоров ден - то и при нас валя тогава, ти имаше снимки с един чадър...Ама всички бяхте мокри...Аз като се прибрах, имах малко сухо само на бикините - точно на задника - другото можеше да го цедиш...И ми свърши лентата като стартира единия кон - дъжд, вятър, пръска по облектива, на мен ръцете ми замръзнали на кокал - вадя новата лента, изпускам празната кутийка, конят скача първо препятствие - не помня аз на трето ли бях или на четвърто...Треперят ми ръцете, пръстите не се сгъват, псувам на ум, зареждам...Сещаш се сигурно, че го снимах, като стигна до мен...

Помня много неща...Как я ших, ти как я чистеше, как я седлаеше, как я яздеше...как я прибираше по залез, как я миеше...как ядяхте ябълка заедно...такива неща...Топлия почти бял пясък на плаца - нашето е един черен прахоляк, дето лятото ако стъпиш бос, ти изгаря краката...Тоя си беше истински...И навсякъде миришеше на море...

По - добре, отколкото голям и вече опорочен...в доста отношения...

Дансинг ги носеше в началото,той беше ситен,а Весо пили дори неговите подкови,за да му се съберат краката в тях...
бяха като обувки...на Алфа краката бяха огромни....тя цялата беше огромна,де
Искаше ми се да запаля един от камионите на двора, да я вържа близо до него и да стоя цял ден до нея,за да не я е страх и да види,че не е опасно...ужасно я беше страх от камиони,големи главоболия имахме с пресичането...
да,имаше розова муцунка...Но с Алфонсо бяха само наполовина брат и сестра...
много се обичаха...
за тоя Тодоровден много я плетох...имаше снимки в един дъжд как скача...жалко,че ги загубих...
скоро гледах тези снимки,дето си ги постнала...и много се смях на последната...виж я как го разглежда и как си е наежила арабския врат
колко молих Весо да ме повика преди да я отведат и вие като бяхте там как знаех,че всеки ден може да ни е последен...накрая отидох и бокса беше празен...по-добре стана така,кой знае колко грозна гледка е било като са я товарили...но със сигурност отиде на много мнооооого по-хубаво място...дано и сега е добре..
дамм....беше хубаво тогава...


[image][линк][/image

[image][линк][/image]

или черно
или мнооооого тъмнокестеняво с много бяло на краката и на лицето и розово на носа
или като алфа

Пожелавам ти го.. едно черно съкровище да си вземеш и да си се гледате

<-- Аз и Кахеел!! <3

Ами хайде де,какво те спира?
Да,дано се случи скоро,пожелавам ти го и аз!

Imperare sibi maximum imperium est

Ох, и аз как съм се размечтала за едно мое конче....

Ще го имаш,НияИ на мен едно време това ми беше най-голямата мечта.И си мислех,че мечта ще бъде,мечта и ще си остане.Ама се оказа,че и мечтите се сбъдвали

Imperare sibi maximum imperium est

Между другото най-голямата простотия,която можах да направя,е да си взема кон за спорт от мъничък.Първо: материалната страна.Излиза адски скъпо да гледаш конче от малко.Второ: времето.Да го чакаш с години,за да порасне.И трето:вземеш ли го от малко не знаеш какъв ще е в завършен вид.Може да е от хубаво родословие,може всичкото да му е прехвалвано,ама това изобщо не е гаранция че коня ще стане такъв,какъвто са ти били очакванията.
Те затова хората отиват на състезание,гледат,избират и купуват.Ама с тогавашния ми акъл-искам мъничко конче,та искам мъничко конче!Умрях си на ината тогава.Ама пък сега ни най-малко не съжалявам,напротив.Миндила му с миндил какин :)
Но пък разбира се си има и добрите страни - примерно,че от малък само ти се занимаваш с него,обучаваш го и постепенно формираш характера му такъв какъвто искаш да бъде.Като ти е от малко в ръцете е като пластелин.Разбира се доколкото позволява и коня.Абе готино е..ако някой ден имам втори,стига да имам материалната възможност пак бих си го взела от малък.Е този път поне на година и нещо обаче.
Но според мен най-разумно си е човек да вземе пак млад кон,но на 3 и нещо -4ри години.
Въпрос на личен избор в крайна сметка.То винаги до това опира

Imperare sibi maximum imperium est

ТНова не ми се отвори...

имахме такъв, но го продадохме в Гърция.

Мечтите наистина се сбъдват! Пожелавам го искрено на всички! Аз си имам един... и половина за сега Малко непослушно дяволче Искрена радост иго хожелавам на всички!

I love...

и аз си я спомням Алфа, много симпатична кобила. Леле, имам чувството, че е било преди цяла вечност и сякаш в някакъв друг свят...

Еййййй симпатяго,какво правиш бе!?Гледам че отскоро пишеш..всъщност чакай на лична да те разпитам как си що си.Ама кажи тук откога имаш конче?Аз не знаех,честито да ти е и много да те радва! Давай малко предистория не ме дръж в напрежение

Imperare sibi maximum imperium est

Хехе добре съм мерси! Бебчо ще навърши 5 месеца, малко дяволче е дето е лудо колкото си искаш и краде само лошите навици от мама. Повече подробности на бележката, че все пак темата не е за това

I love...