Готова е втората ми книга

Казва се "Християнски писма до моята дъщеря"

250 страници е и има 77 икони, почти всички цветни. Стана доста интересна книга, която за моя изненада хареса много Иван Николов от "Витезда".

Който желае може да помогне с някаква сума за отпечатването на книгата. Ако не иска да бъде вписан като спомоществувател трябва да ми се обади на бележка. Ето и банковите сметки:

IBAN: BG87 CECB 9790 4024 3287 00 - левове
IBAN: BG69 CECB 9790 4424 3287 00 - евро
Тимотей Николаев Митев
Централна Кооперативна Банка - Клон Свищов.

Разберете ме правилно - който помага за просвещението на хората, той помага на Бога и става длъжник на Бога. Твърде сладостно е да ти е длъжник Христос, защото Той ще ти го върне четворно и петорно! Прочетете Писмо 25, което след малко ще пусна тук.

Предговор

Тези писма са събирани през последните 7-8 години, през което време моята дъщеря е била далече от мен. Като повод за събиране на писмата стана първият разказ, който дъщеря ми като малка много хареса и трябваше непрекъснато да й го разказвам, тъй като тя не можеше още да чете. Когато след врече прочетох оригиналния разказ, установих, че моят разказ е станал по-интересен, украсен и по-детски. Винаги съм бил против масата от народните приказки, в които почти винаги присъствува магията и други демонични атрибути. Така реших, че за християнските деца ще е много по-полезно да четат “приказки”, тоест истинските християнски истории, които със своята божественост много приличат на приказки и са далеч по-полезни за бъдещата им, или по-точно за сегашната им съпричастност на Църквата.
Сега, когато виждам Писмата, събрани в книга, разбирам, че имат една неподреденост и голяма близост между веселото, тъжното и трагичното. Но пък такъв е и животът, и тези мои писма са реално отражение на този живот. Дори и сега, когато ги чета, се смея там, където съм се смял и съм готов да заплача там, където съм плакъл... Разбирам, че тези писма ще са полезни не само за моята дъщеря (която трудно ги чете, защото не са на италиански!), а и за много други момчета и момичета, чиито бащи и майки са отдалечени от Църквата и от Църковното сладко и спасително Предание. Ще са полезни и за самите бащи и майки, а дори и за дядото и бабата, които тази книга с любов към Църковното Предание може да ги подтикне към покаяние и към спасение.
Колко бих се радвал, ако тези мои Писма заразят едно момче или момиче с моята любов към Църковното Предание и те заобичат Христос и Божията Майка, заобичат Ангелите и светиите, и с любов и вяра потърсят тяхната помощ и закрила! Защото тази книга не е за атеисти, а е за вярващи, които не са влюбени в Църквата, а са прелъстени от сладкия и прелестен свят, влюбени в живота земен. Тази книга може да ги подтикне към Небето и Вечността, към желание за докосване до сладката божественост на Христос и светиите, до един нов свят на една нова радост и ново велико щастие, което земният човек не знае.
Пътят на нашето спасение е формулиран накратко от преподобни Антоний Велики: "От ближния ни зависи живота и смъртта ни" (на нашата душа). И разбира се, че за родителите на първо място сред ближните им стоят децата им и грижата за тяхното възпитание. За да станат те истински християни и за да могат да служат на Господа през целия си живот с ревност и любов. И Бог ще излее велика благодат над тези родители, които съумеят така да възпитат своите деца. Но за другите, ето какво говори св. Иоан Златоуст: "Който е небрежен към своите деца, макар да е бил в други отношения порядъчен, ще понесе тежко наказание за този свой грях". И още от Апостол Павел: "Всичко за нас трябва да бъде второстепенно, в сравнение с грижата за децата и за тяхното възпитание в Ученията и Наставленията Господни" (Ефес. 6, 4).
Крайната цел на нашия земен живот е обожение и спасение за вечния живот с Христос на новата земя и новото небе, които скоро ще дойдат. Днес ние живеем, загледани в тази стара земя и в това старо небе, които ни харесват и привличат, и които сякаш никога няма да изчезнат. Но Преданието на Църквата ни подтиква към нов живот, с подражание на светиите и към редовното причастие, за да бъдем наистина готови да посрещем идващото гонение на християните, и със смелост и вяра да издържим дори до смърт на изкушенията, които идват и които ни заливат от всички възможни страни.
Писмата до моята дъщеря са писма до всички дъщери и до всички синове на християните. Защото днешните наши синове и дъщери са християни от последните страшни времена. Те не са готови да умрат за Преданието на Църквата и дори за Христос. Те искат да живеят добре тук и сега. Но с Божията помощ, аз се надявам тези писма да ги подтикват да заживеят за другия живот, където живеят Ангелите и светиите.

От Автора






Писмо 1. “Хиляда години за един ден”

Скъпа дъщеричке, Мария!

Силно се развълнувах, когато казах в телефонната слушалка “Ало” и ти извика силно “Тати!”... - познала моя глас. Ето и стихотворението, което написах по този повод:

СПЕШНА МОЛИТВА

По телефона идеално
чувам с твоето гласче,
как ме викаш жално:
- Ела, тате, ела!

О, как искам, миличка,
при тебе да се върна,
нависоко да те хвърля,
и да те прегърна силно!

Но самотен тук стоя,
далеч от радостта,
с тъга в гърдите,
и сълзи в очите...

Ела, Боже, ела!
За Тебе силно плача,
както дъщеричката
за мен умилно плаче.

Ела при мене, Боже,
и ме хвърли високо,
за да викна в радостта:
- Славно и преславно
е Твоето Бащинство!
Ела, Господи, ела!...

Сега съм по-спокоен и се радвам, че ти вече си пораснала толкова много, че можеш и да четеш сама моето писмо! Ако нещо се затрудниш, мама или баба ще ти помогнат.
Днес ще ти разкажа една интересна история, но не е приказка, а истинска история от живота на един истински монах. Ти може би знаеш, че монасите живеят в манастир, в послушание към своя игумен, който е нещо като техен началник. Освен това монасите се отказват от жени и семейство и от всякакаво притежание на нещо свое. Далеч от света, те живеят само за Бога с вяра и силна и постоянна молитва. Та този старец бил такъв монах, стар и добродетелен – кротък, търпелив и обичал всички, както Бог обича всички нас. Веднъж по време на литургия той чул думите от Библията: “Хиляда години за Тебе, Боже, са като един ден”, и доста се зачудил. Как така хиляда години ще минат като един ден? Твърде невероятно му се сторило това, и започнал всеки ден да моли Бог да му покаже как е възможно това.
Ден след ден той не забравял да моли Господа за това и понеже бил с чиста душа, Бог чул молитвата му и изпълнил желанието му. Ето как станало това.
Една сутрин, след молитвите в храма, той останал последен и дълго се молил, както винаги, като не забравил пак да помоли Бог да му покаже как хиляда години могат да минат като един ден... Най-после излязъл в двора на манастира и изведнъж видял към него да лети една много красива и шарена птичка, и тя, като направила няколко кръга над главата му, полетяла към изхода на манастира, после пак се върнала и пак направила същото – обиколила около него и пак полетяла към изхода - сякаш го подканяла да излезе извън манастира. Добрият старец тръгнал след нея, удивен от красотата й, излязъл извън манастира и поел след птичката към близката горичка. Тук тя кацнала на клончето на едно дърво и започнала да пее.
Песента й била толкова красива, тъй сладостна и прелестна, че старецът се захласнал по нея, като по някаква небесна музика и му се сторило сякаш се качил с душата си на небето от радост и възторг. Накрая птичката свършила своята чудна, блажена песен, литнала към небето и бавно, кръжейки нагоре, станала като малка точка и се изгубила в небесата. Старецът най-после дошъл на себе си и си казал: “Ей, половин час вече мина и моите хора от манастира ще започнат да се тревожат за мен” – и тръгнал да се прибира.
Като вървял по обратния път, сторило му се някакво изменение в околната обстановка, но не обърнал голямо внимание на това и приближил входната врата на манастира.
- Добър ден, старче, какво желаеш?- казал му пазачът, който старецът не познавал.
- Аз съм от този манастир и съм пазач на църковните съдове.
- Аа, ние си имаме пазач на църковните съдове и той си е тук.
- Не може да бъде! – учудил се старецът – аз съм пазач на църковните съдове и сутринта излязох на разходка до гората и се прибирам.
- Но аз съм от години в този манастир и не те познавам!
- Как е възможно това? – удивил се старецът и поискал да се види с игумена на манастира.
Оказало се, че и игуменът на манастира не е същия, а някакъв нов игумен. Тогава се сетили да отворят църковната манастирска книга, в която записвали всички важни събития, станали в манастира, и какво мислиш намерили?... Намерили записано, че същият този старец, пазач на църковните съдове, наистина излязъл сутринта на разходка до близката горичка и не се върнал... загубил се. И всичко това станало точно преди 100 години! Старецът от изумление не можел да дойде на себе си. За някакъв половин час изминали 100 години! Тогава той се сетил за своята молитва към Бог да му покаже как може хиляда години да преминат за един ден. Разказал на манастирските братя за тази молитва, и как Бог милостиво го чул и по този невероятен начин изпълнил молбата му! Зарадвали се братята на великата Божия милост и заедно със зарадвания старец направили топла благодарствена молитва към нашия толкова Добър и Всемогъщ Бог.
Накрая всички приели с радост стареца да живее в манастира, в който той живял преди 100 години. Останал добрият старец при тях и като поживял още малко, и като не забравял винаги да благодари на Бога за голямата Му милост, накрая починал, и братята го опяли и погребали тялото му. А душата му политнала към Сладкия Бог, Който тъй сладко му показал как хиляда години за Него могат да изминат като един ден!...
Хареса ли този разказ? Разбираш ли колко Велик е нашия Бог?! Хилядите години за Него са като няколко дни. И ако ние сме послушни на Неговите заповеди, то Той ще ни издигне да живеем с Него, и тогава и за нас 1000 години ще минават като един ден!! И нашата радост няма да има край!
Сега ще ти разкажа още един малък разказ за една стара добродетелна жена. Силно вярваща, тя пожелала да види малкия Иисус като детенце на живо! Интересна молитва, нали? Доста странна и необикновена. И Бог изпълнил молбата й, защото тя живеела според Неговите заповеди и вярята й била непоколебима.
Веднъж, като свършила литургията в храма, в суматохата до жената се доближило едно малко сладко момченце и тя го задържала и го заговорила – попитала го знае ли молитвата към Богородица: “Богородице Дево, радвай се...” Детенцето мълчало и се усмихвало. Тя пак го подканила да почне молитвата: “Богородицо Дево, радвай се...” А то накрая казало: “Радвай се и ти, че можа да видиш Това, което искаше да видиш” - и изчезнало през очите й!...
Нали разбираш – за Бог не е трудно да изпълнява нашите молби, колкото и странни и необичайни да са те, щом ние живеем като истински християни, с любов към Него и към ближните си, дори били те и врагове!
Накрая ти пожелавам да растеш все по-голяма и по-голяма, и заедно с твоя физически ръст да растеш и във вярата си. Да стигнеш вярата на тези добродетелни мъже и жени, които угодили на Бога, и ти като тях да помолиш Бог за нещо красиво и невероятно, и Той да го изпълни и ти да се зарадваш и да се развеселиш, и да Го прославиш. Да прославиш Бог Христос, сега и винаги и во веки веков. Амин!

Целувки за малката Мария: Тати
2000 год. Свищов

Писмо 2. Свети Филарет Милостиви

Скъпа моя Мария, здравей!

Пиша ти, миличка, за да ти напомня за двата Божи закона. Първо - обичай Бога с цялото си сърце, и Второ - обичай ближния като себе си! Заради изпълнение на Първия закон ние правим молитви, хваления и благодарения, ходим в неделя и на празник в храма на Бога за литургията, постим сряда и петък, и през Великите пости и през другите пости, палим кандило и свещи и така нататък. Заради Втория закон помагаме на ближния, според нашите възможности, защото човешко е да се получава, но е божествено да се дава!
Ще ти разкажа накратко житието на свети Филарет Милостиви. Той получил от баща си голямо наследство - къщи, имоти, лозя, злато и други скъпи неща, но понеже бил милостив човек, почнал да раздава от парите и златото си на бедните и болните, на сираците и на вдовиците. Понеже навсякъде се разчуло за неговата доброта и милосърдие, и той на никого не отказвал, скоро свършил парите и златото, и започнал да продава къщите и имотите си, и с получените пари облекчавал с радост мизерията на бедняците и плащал за лечението на болните. Но един ден и тези пари свършили, и той толкова много обеднял, че трябвало приятели да му дават пари за хляб, за да не умре семейството му от глад. Жена му и децата му постоянно му натяквали, че не е трябвало толкова много да раздава, но той казвал, че който дава на бедния, той дава на заем на Господа, Който е Силен и Богат, и ще му върне заема двойно и дори четворно. Разбира се, никой не му вярвал, но един ден синът на императора (на царя) се заженил и тръгнали навсякъде да събират младите и красиви девойки, за да може синът на царя да си избере най-достойната.
Накрая изборът паднал, на кого мислиш? – на внучката на свети Филарет, защото била, и красива, и пълна с добродетели. Добродетелите са добри качества, като скромност, кротост, търпение, доброта, милосърдие, знание, ученолюбие, боголюбие и други таланти като пеене, свирене на музикални инструменти, рисуване, танцуване и т.н. Внучката на свети Филарет, която се казвала Мария, се оженила за сина на царя и всички се преместили в двореца на царя и забогатели извънредно много. Бог върнал заема, който свети Филарет Му дал, като раздал цялото си богатство на бедните. Даже Бог му дал много повече от това, което той бил раздал на бедните и болните. Всички се преместили в двореца, но свети Филарет пак раздал на бедните своята част, която му се полагала, и живеел скромно извън двореца. Когато получил от Бога известие за приближаващата му смърт, той сам си изкопал гроба и като раздал на бедни последните си пари, които имал, извикал при себе си всичките си роднини. Благословил ги и ги помолил да не забравят бедните, вдовиците и сираците, да посещават болните и затворниците, да не оставят Църковните литургии, да не вземат чуждо, никого да не обиждат, да не злословят, да не се радват на нещастието, нито на приятели, нито на врагове, да правят помен за починалите и него да не забравят в молитвите си. А когато дошъл денят, с Божие вдъхновение предсказал бъдещето на всичките си внуци и внучки и починал блажен. Предал тялото си на земята, а душата му отишла при Бога вечно да се радва и да чака пак да си получи тялото, при края на света и всеобщото възкресение.
Това е тази малка, но поучителна история и ти трябва да се поучиш от нея и да трупаш добродетели, за да може синът на царя да се ожени за теб. Иначе ако не трупаш добродетели, ще трупаш пороци - гордост, непослушание, безбожие, мързел, грубост, немилосърдие, жестокост и други подобни лоши качества. Тогава или няма да се ожениш, или ще се жениш и ще се развеждаш и няма да имаш спокойствие и мир и радост, които Бог дава на тези, които изпълняват Двата закона - обичат Бога с цяло сърце и обичат ближния като себе си!
Накрая искам да ти разкажа за богати хора, които живеят охолно и щастливо, далеч от скръб и страдание. Един свещеник правилно ги нарича нещастни щастливци! Такива хора Бог ги е изоставил, защото които ги обича, тях ги наказва. Но ги е изоставил временно – идва време, когато Бог милостиво ги посещава. На един мой приятел му изгоря къщата на село, защото не идваше на Църква, а усилено строеше втора яхта, макар, че имаше вече една. “Бог те е посетил – казах му – благодари Му!”, и той се съгласи, защото е 0вярващ.
Има една стара история за един заможен хлебар – казвал се Петър. Един ден возил много хляб за двореца и един бедняк вървял след него и го молил за един хляб. Накрая на хлебаря му омръзнало да го слуша и поскал да хвърли нещо по него, но като не намерил нищо, взел един хляб и го хвърлил по него. Беднякът го хванал и като му благодарил, си заминал. Същата нощ хлябарят сънувал страшен сън – той е умрял и душата му е застанала на съд, и на една везна са сложени греховете му, и от тая наклонена страна потривали доволно ръце демони... От другата страна на везната говорели двама ангели. Единият казал: – Какво добро дело да сложим от тая страна? – той нямаше добри дела. Другият казал: - Имаше един хляб, който го даде на беден човек – да го сложим него... Сложили хляба и везната започнала да се изправя, но още много трябвало да слагат добри дела, а добри дела нямало... Хлебарят се събудил ужасен и изпотен... Така Милостивият Бог с един обикновен сън го стреснал, и човекът изменил своя живот и заживял от тоя ден като истински милостив християнин.
Една жена разказва колко спокойна била, докато не получила съобщение, че нейният син, студент в чужбина, внезапно починал. Този силен трагичен стрес се оказал изключително полезен за нея, както тя сама си признава. Бог я посетил, и тя, ходейки редовно на Църква да се моли за душата на своя син, сама започнала да взема причастие. Така смъртта на сина й, и голямата й скръб, станали причина тя да се върне в Църквата, и заедно с молитвите за душата на любимия си син, започнала да се моли за спасение на собствената си душа!
Бог да те пази и просвещава и Ангел пазител да те закриля! и да не става нужда да изправяш живота си след страдания, подобни на горните!
Изпращам ти една иконка на Христос, нашият Бог. Не забравяй молитвите и сутрин след тях да отпиваш от светената вода и да си вземаш парченце от нафорката!

Целувки: Тати
24.01.2002 г.

Писмо 3. Разказ за скъперника

Здравей Мария!

Здравей - бъди здрава, мила моя, през следващите дни и години, а това че не си здрава днес, говори че:
Първо – не си изпълнила Божия Закон – не си постила сряда и петък и не си ходила на неделна литургия, или не си била милостива и добра към твоите ближни (всички около теб), и
Второ – не си изпълнила Природния закон – не си тичала достатъчно на въздух и не си се хранила с чисти и леки (за храносмилането) храни. Лекарите вече доказаха, че слузта, от която кашляш, се образува от ядене на пържени и млечни храни. Тук искам да вметна едно изречение на малкото русначе Гога, ученик в 4-ти клас: “Ако нещо ме боли, това означава ли , че Ти, Боже, ми се сърдиш?” Може и така да се приеме – болестта и болката не е естествена за човека. Ние сме родени за щастие и радост, а не за мъка и болка. И тази болка ни напомня, че сме се отдалечили от Всемогъщия Бог, Който дава всичко на всички.
Въпреки че Вторият закон е важен, тъй като ти сега растеш и ти трябват добри и разнообразни храни, аз ще ти разкажа две истории по изпълнението на Първия Закон, защото е по-важен, даже много по-важен.
Първата е за монах Арета, който много заобичал парите. Когато идвали посетители в манастира, добри хора му давали пари и той ги събирал в стаичката си (килията) и се радвал, че парите му се увеличават постоянно. Защото монасите не си купуват почти нищо и манастирът ги храни. Ден след ден, година след година, парите му се увеличавали и той се пристрастил към парите си и не давал от тях нито на някой беден човек, който посещавал манастира, нито на някой болен брат от манастира, за да си купи, примерно, лекарства… А междувременно парите му станали цяло състояние, тъй като той не харчел от тях и за свои нужди… Толкова голям скъперник бил станал! Но една нощ крадци откраднали всичките му събрани пари и монахът щял без малко да умре от мъка. Целият се разтреперял, защото неговото спокойствие не било във Всемогъщия Бог, Който дава всичко на всички, а в натрупаното богатство… От тоя ден той се озлобил против братята си и ги нападал и измъчвал, без те да имат някаква вина. Напразно те му говорели да се успокои – той не ги чувал и още повече се ожесточавал срещу тях.
Но един ден монахът паднал тежко болен и бил близо до умиране. Обаче Бог, Който е тъй милостив, не го оставил, и допуснал да види как демони и Ангели дошли при него и започнали да спорят за неговото откраднато богатство. Манастирските братя, нито виждали, нито чували нещо, а той виждал и чувал всичко. Дяволите говорели: “Той не благодари на Бога за ограбването си, а Го похули, затова е наш и трябва да бъде предаден в наши ръце!” А Ангелите му казали: “О окаяни човече, ако беше благодарил на Бога за твоето откраднато богатство, то същото щеше да ти бъде зачетено като милостиня и нямаше да ти бъде грях…”. Тогава монахът се развикал: “Господи, прости! Господи, съгреших! Парите са Твои, не съжелявам за тях!” Демоните веднага изчезнали, а Ангелите се зарадвали и като му зачели откраднатото за милостиня, си отишли. Монахът станал от леглото, тъй като бил вече напълно здрав (за голяма почуда на всички!), прославил Бога, променил своя живот и след години станал един от най-великите Божии угодници – станал светия!
Моля те, не заобичвай парите и не прилепвай сърцето си към тях, за да не се разболееш така тежко като този монах, и ако някой ти открадне пари или нещо скъпо, ти кажи на Бога, че го даваш като милостиня и му прощаваш, и душата ти ще се развесели и Ангелът до теб ше се зарадва!
Другата случка е тази. Една жена много ревностно и точно спазвала постите сряда и петък. Веднъж преминавала през железопътен прелез с малкото си дете на ръце и токът на обувката й се заместил в релсата. Не можела да мръдне от това място, а в това време се задал влак, и тя, невиждайки от никъде помощ, извикала: “Господи, помогни!” Изведнъж се появили двама младежи, и като я хванали здраво за ръцете, я измъкнали от релсите, и тогава влакът профучал... Жената горещо благодарила на младежите за спасението си и ги попитала как се казват.
- Сряда и петък се казваме, - рекли те и изчезнали пред смаяния поглед на жената, защото те били Ангели, пратени от Бога заради това, че тя спазвала винаги постите сряда и петък през цялата година.
Пожелавам ти да постиш сряда и петък и да се надяваш на Божията помощ и подкрепа, а не на твоите събрани пари в касичката или на парите на твоите роднини, и да не се отчайваш, ако нямаш събрани пари, и да не се огорчаваш, ако твоите най-близки хора нямат толкова пари, колкото ти би искала те да имат. Бог знае от какво ти имаш нужда и ако покажеш, че Го обичаш и си готова заради Него да се потрудиш (с пост, молитва, послушание и добри дела), Той ще ти го даде, тъй като Бог те обича много повече от мен! Тъй като ти знаеш, че аз те обичам много, то помисли си колко ли много по-много те обича Великият и Всемогъщ Бог!... Ако ти си съгрешила нещо, Бог лесно може да ти прости, ако се разкаеш. Както весело казва малкият Толик в 4-ти клас: “А Ти си хитър, Боже, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се така, че Ти си винаги добър. Хитро.”
Да, Бог е винаги добър, но ти, мила моя, Му отдай послушанието си, и Той ще ти даде и здраве и радости! Ще ти даде щастието! Иначе трябва да те пораздруса:
†
Никой Бога Го не търси,
докато Сам Бог
не го разтърси...


Целувки сладки: Тати.
11.02.2002 год.

Писмо 5. Разказ за златото на гръцкото сираче

Миличка и скъпа Мария, здравей!

Бъди здрава, силна и спокойна! Такива трябва да бъдат всички християни, защото Бог ги закриля и пази и успокоява. Нищо лошо не може да ти се случи, ако ти сама не направиш грях, заради който трябва да изтърпиш временно някакво наказание, и щом се покаеш за греха, Бог ти връща здравето и спокойствието, и Ангел пазител идва близо да теб.
Ето една много интересна истинска история (не е приказка), от която можеш много да се поучиш.
Живяло не много отдавна едно момченце, кръгло сираче в Гърция и пасяло на село животни. Близо до поляната, където пасели животните, имало един каменен стълб, на върха на който била поставена глава на идол (идол е лъжлив бог на нехристияни). На него имало табела, на която пишело: "Който ме удари по главата, ще получи злато”. Някои хора се качвали и го удряли по главата, но никакво злато не излизало. Момчето също се качило и го ударило по главата, но и при него никакво злато не се появило. Но то било по-умно от другите и по-съобразително. Когато слънцето започнало да залязва, момчето гледало точно къде главата на идола хвърля сянка на земята и на това място започнало да копае, но нищо не намерило. На другата сутрин дошло рано сутринта и гледало на кое място пада сянката на идола при изгрева на слънцето. На това място започнало да копае и скоро намерило една тежка каменна плоча, която не можело да повдигне, но успяло да си провре тънката ръка под нея и да извади няколко жълтици. Под капака имало голям съд, пълен със злато… Зарадвало се момчето, но се размислило какво да прави. Ако извика някой от селото да му помогне, може да го убие заради многото жълтици, и решило да отиде до един манастир и да разкаже за имането на монасите.
Точно по това време един благочестив човек изградил манастир и започнал да изгражда и Църква към него, но му се свършили парите и той се помолил на Бог за небесна помощ, тъй щото да довърши и украси Църквата. И момчето по Божия воля отишло право при този човек, който бил станал игумен на манастира. Разказало то всичко на игумена и той се зарадвал, и пратил веднага трима монаси с него да вземат златото. Но когато пристигнали на мястото, тримата монаси се отдалечили от момчето и единият казал на другите:
- Не може ли ние да вземем златото и да си направим къщи и да си изградим ние манастир, а да кажем на игумена, че не сме намерили злато?…
- Да, но момчето ще ни издаде – обадил се вторият монах.
- Ще го потопим и удавим в морето – казал първият.
- Аз съм против – казал третият. Но те го заплашили, че ще убият и него и той казал:
- Добре, заклевам се в Бога, че аз ще мълча, но не ви искам нищо от златото и вие ще ме оставите жив. Те се съгласили - дошло момчето и натоварили златото на лодката, с която дошли, като взели и големия камък в лодката и тръгнали. Щом обаче стигнали до средата на пътя в най-дълбокото място, двамата монаси вързали момчето заедно с тежкия камък, и въпреки неговите сълзи и молби, го хвърлили в морето. Но още тъкмо стигнало дъното, когато Архангел Михаил го грабнал и го отнесъл в Църквата на манастира, оставил го в олтара и изчезнал. Било нощ и след малко дошъл един църковен служител в Църквата, и като чул пъшкане и викове от олтара, се уплашил и извикал игумена. Голяма била тяхната изненада, когато видели вързано момчето с камъка и още с мокри дрехи, от които изтичала вода.
- Какво правиш тук? – запитал го игумена.
- Твоите монаси ме вързаха и ме хвърлиха в морето, но когато паднах на дъното, се появиха двама светли мъже и единият каза: “Архангел Михаиле, отнеси това момче в Църквата” и Архангелът ме грабна и не помня нищо, докато не се озовах тук на пода.
- Добре, постой още малко тука – казал игуменът и отишъл да посрещне идващите монаси, които, заровили на друго място златото и идвали без него.
- А, къде е момчето и къде е златото? – попитал ги игуменът, щом ги видял да се приближават тримата.
- Никакво злато нямаше и момчето се загуби някъде, сигурно е било излъгало и сега се е скрило.
- А, така ли, елате сега след мен - казал игуменът и ги завел при момчето в олтара. Когато те го видели да лежи с камъка и с мокрите дрехи, загубили дума и ума и дълго време не можели нищо да продумат, но накрая нямало как, всичко си признали. Игуменът пратил други монаси да приберат златото, а двамата монаси проклел и изгонил от манастира, третият монах го приел, защото той не пожелал да участва в злото и богопротивно дело.
Момчето останало да живее в манастира и работило по украсата и довършването на Църквата, станало после монах и понеже било видяло небесен Архангел (Архангел се казва Началникът на Ангели), бързо напреднал във вярата и послушанието, и накрая когато починал старият игумен, всички го избрали за нов игумен. Дълги години той ръководил манастира и поверените му монаси, служил ревностно на Бога и когато дошло време и той да се представи пред Господа, дошъл Архангел Михаил да носи душата му, както преди това носил тялото му…
Това е цялата история и аз се надявам, че ти е харесала. Прави добрини на Бога и Църквата и на всички около тебе, и Бог ще държи близо до теб Ангела Си, който ще те пази от лоши хора и лоши събития. Ако обаче минаваш край Църквата на Христос, нашият Бог, и се правиш че не Я виждаш, и не се кръстиш с лек поклон, и не влизаш вътре да се поклониш на Бога и Пресветата Богородица, на светиите, изобразени на иконите, то после може лесно да се спънеш и да паднеш, и може лесно да се разболееш. Така ти ще разбереш, че това не е добро дело и Бог и Богородица се огорчават, когато ние ги забравяме и не им благодарим за големите благодеяния, които Те изливат върху нас и върху нашата грешна земя.
Моли се за мама, която е в Италия и бъди послушна на учителите си. Не забравяй молитвите сутрин и вечер, преди и след храна!

Поздрави на баба ти и целувки от мен: Тати
11.02.2003 год. Свищов

Писмо 8. Песничка за Рождество Христово

Здравей, здравей, здравей!
Поздрави от тати Тимотей!
Лицето ти да се светлей,
усмивка във очите ти да грей!

Вече виждам как се усмихваш от моята имитация на твоите стихотворни опити, които, разбира се, бяха по-хубави от моите тук...
Здравей, мила моя малка Мария и Честито Рождество Христово и Нова Година! Знаеш ли защо Нова Година е по-малък празник от Рождество Христово? Защото Новата Година е земен празник, а земята е само временно наше жилище, и, кой по-рано, кой по-късно, всички напускаме тая грешна земя, а Рождество Христово е земно-небесен празник. Бог Христос слиза от Небето и се ражда Човек, за да прави дивни чудеса и със Своята кръстна смърт да изкупи нашия грях и да ни посочи Път за Небето, където е нашето вечно жилище, заедно с ангелите и светиите.
Ето моята песен, по повод на този Светъл Празник, която преди години бях написал и която даже си я изпях. Може и ти да се опиташ да я запееш:
ИИСУС ДОЙДЕ!

Песен, песен ще запея,
песен за Иисус Христос.
Сълзи от радост ще излея
за нашия небесен Гост.

Иисус дойде, Иисус дойде,
за нас от Девата роден.
Небето слезе в тоя час –
добре дошъл, Христос, при нас!

Песен, песен да запеем,
песен за Иисус Христос.
В сърцата радост да изгрее,
че имаме небесен Гост!
Иисус дойде, Иисус дойде
със святото Рождение.
Към Кръста тръгва днес,
за нашето Спасение!...

Как посрещнахте Рождество Христово и въобще как е новият живот, далеч от Родината? Не се обаждаш по телефона, но поне можеш да напишеш едно писмо!
Как сте със здравето и с настроението, и как е хамстерът? Едно рускинче, на години като тебе, си опитомило един паяк. Кръстила го Роко и го храни с мухи, които сама хваща... Моите роковци обаче сами си се хранят с мухари (съкратено от мухи и комари) и като ги гледам, добре се хранят - стават все по-едри и по-дебели... Когато пък станат много, или някой мухар ме ухапе, за несправяне с работата, веднага ги уволнявам с метлата – насочвам ги навън да си търсят други служби и квартири. Помниш ли една зимна вечер как си бяхме легнали в топлото легло с теб и си говорехме, а вън беше паднал, сякаш с парашут, дебел и бял пресен сняг. И както сладко си говорехме, изведнъж чухме над нас силно бръмчене: - Бъррррррр!... Вдигаме глави и какво да видим – една голяма муха се хванала в паяжина и се мъчи с последни усилия да се отскубне, а паякът се мъчи да я оплете по-здраво с паяжина. Тогава аз мъдро казвам: – Eто, мила, гледай сега как този паяк ще извика на помощ друг паяк, за да затегнат заедно примката на голямата и тлъста муха. И наистина – съседният голям паяк се затече на помощ и се започна една борба на живот и смърт – паяците обикалят мухата и я оплитат, мухата се дърпа отчаяно и с последни сили, но нейните бърррррр, бъррррр ставаха все по-кратки и по-кратки, докато накрая съвсем спряха. - Ето виж, скъпа, - продължавам да пророкувам мъдро аз, - как сега първият паяк ще даде и на втория паяк да си пийне малко кръвчица от мухата, като награда за усилията му... Обаче, за моя изненада, първият паяк изгони далеч втория и понесе в обратна посока мухата, но от тежкия товар паяжината се скъса и той, заедно с мухата, падна до нас на леглото. Без да се колебая, аз ги грабнах и ги хвърлих през балконската врата – да си яде мухата на студеното – егоист с егоист! Ех, въздъхнах аз, последно време сме – не само хората, но дори и паяците се развалиха...
Сега остана малко място за едно-две духовни разказчета. Един човек продавал хляб и понякога неговият син, на твоите години, го замествал, и като продавал хляб, давал на бедните, без да им взема пари.
- Сине, не бива така – казал му веднъж бащата – ако продължаваш така, житото в хамбара ще свърши и няма да има от какво да правим хляб. Неговият син обаче вярвал силно в Христос и казал на баща си:
- Тате, да отидем да видим колко е житото в хамбара – и като отишли, що да видят – вместо да привършва вече, както си мислел баща му, хамбарът бил пълен с жито! Като видял чудото, бащата казал радостен на сина си: “Давай на бедните хляб безплатно, сине, защото Сам Бог идва и ни помага!”
Друг случай. Един човек работел в градината си и изкарвал зеленчукова продукция, и като продавал всичко на пазара, купувал каквото му трябвало, а останалото раздавал на бедните. Преживял тъй много години, но като остарял, дошла му мисъл в главата да спестява “бели пари за черни дни”. “Брей, казал си той, ако се разболея, кой ще ми помогне?...” И започнал да събира парите, които по-рано раздавал на бедните, в едно гърне. Ден след ден, месец след месец, по някое време гърнето се напълнило с пари, но не щеш ли, както работил, човекът си наранил нещо крака. Опитал се да се лекува сам, но като не успял, потърсил лекар. Започнало се едно дълго лечение, за което трябвало да плаща, и на лекаря за лечението, и за лекарствата, но болестта се задълбочила и накрая парите в гърнето свършили и лекарят му казал, че за съжаление утре трябва да дойде и да му отреже крака...
Натъжил се горкият човечец и паднал пред иконата на Христос и дълго плакал и се молил, и накрая заспал. Тогава на сън му се явил един Ангел и му казал: - Защо остави бедните и започна да събираш пари? – сега хем пари нямаш, хем и без крак ще останеш...
- Съжалявам, голяма грешка направих – казал човекът - Господ да ми прости, никога няма да правя така!
Бог видял покаянието на човека и накарал Ангела Си да се допре до болния му крак и да го изцери. Сутринта дошъл лекарят да му реже крака, но го заварил да работи в градината жив и здрав!
- Какво стана? – Как така си здрав? – учудил се лекарят.
- Ааа, не се лъжа вече аз да събирам “бели пари за черни дни”, - извикал радостен изцереният и продължил да помага на бедните, според своите възможности.
Дано да се поучиш от тия хубави истории, и да помагаш на децата и хората, които имат нужда от твоята помощ, не само с пари, но и с дума и с добро дело, за прослава на Христос.

Целувки, целувки, много целувки: Тати.
28.12.2003 г. Свищов

П.П. Изпращам ти касетки с коледни песни и книжки, и две български битови кукли – надявам се, че са ти харесали. И едно шалче и ръкавички.
Бог да ти помага и Богородица да те закриля!
С любов: Тати

Писмо 11. Малко смях и прости радости

Здравей скъпа и все още далечна и сладка Мария!

Понеже стана още по-тъжно и може това лято да не се видим, ще се опитам малко да те развеселя. Спомних си един анекдот за Петка и Чапай, и реших да ти го разкажа като весела приказка от едно време.
В далечното старо комунистическо време, където целият живот на хората, от ставането, до лягането (включително и ходенето до тоалетната) бил под контрола на партийните секретари, славните руски герои Чапай и Петка си отворили частен лекарски кабинет. Чапай бил докторът, а Петка играел ролята на медицинска сестра.
Но властта не спи – веднага било докладвано на Партията за новия докторски кабинет и партийният секретар на града извикал довереното си лице, партийния член Степан.
- Стьопа, виж какво, бързо си измисли една болест – казал му той – и стъпвай - отивай веднага при тях, да видим как тези негодници ще те излекуват.
Послушен, Степан пристъпил към изпълнение на коварния план. Намерил кабинета на Петка и Чапай, почукал, чул “да” и влязъл:
- Добър ден – казал.
- Добър ден – казали – от какво се оплаквате?
- Загубих си вкуса, - казал мнимият пациент – каквото и да опитам, никакъв вкус не усещам.
- А, така ли, няма проблеми – ние нали за това сме тука – да помагаме на болните, - казал Чапай и извикал:
- Петка, подай ми бързо буркан номер 13...
Петка пъргаво изтичал до лавицата за буркана и Чапай подал с една лъжичка от него лекарство на “болния” пациент, който като вкусил от лъжичката, извикал ужасен:
- Лайно!
- Да, браво... видяхте ли колко бързо ви излекувахме! – казал усмихнат Чапай и се обърнал към Петка: - Петка, запиши: вкусът на човека се възвърна моментално и пациентът е излекуван.
Горкият Степан нямало какво да направи, платил си за лечението и като се върнал посрамен при партийния секретар, разказал му за пълния провал на акцията.
- Глупак, идиот! – как можа да измислиш такава лесна болест! Още утре отиваш пак и то с такава тежка болест, че изобщо да не могат да те излекуват!
Нямало как – на другия ден Степан пак почукал на вратата на лекарския кабинет на доктор Чапай.
- Добър ден.
- Добър ден – от какво се оплаквате?
- Знаете ли – запънал се Степан – разболях се от много тежка болест – загубих си паметта и нищо не си спомням.
- Моля ви, не се страхувайте – имайте доверие на медицината и на нашите съвременни средства за лечение. – Петка, – извикал Чапай – подай ми буркан номер 13...
- Лайно! – изревал ужасеният пациент...
- Ето, видяхте ли колко бързо ви излекувахме, - казал сериозно Чапай, докато Петка, ухилен до уши, вече държал в ръце буркана с лайното...
Развеселих се и аз, докато го пишеш този разказ – е, вярно, не е православен, но пък е смешен и сладък, и, както виждаш, малко го поукрасих. Така е – по време на диктатури, хората не могат открито да критикуват, защото веднага ще ги убият или затворят като престъпници, но могат тайно да си разказват вицове за богопротивната власт...
Нали си спомняш как ме срещна, точно когато излизах от стаята на баба ти Невенка с една малка червена тенджерка.
– Тате, какво носиш, какво има вътре – любопитстваш по женски ти.
- Лайно – казвам сериозно аз.
- А, не може да бъде! – казваш ти и надигаш капака на тенджерката…
- Яа, то наистина било лайно! – извикваш ти, след като си го разгледала и помирисала…
Така е, като не ми вярваш и искаш за всичко сама да се увериш. Така ще бъде и в живота утре, когато не ми повярваш и тръгнеш да проверяваш сама и да вдигаш “капаците” на любопитни, но опасни и миризливи “тенджерки”. Сега не ме разбираш добре, но след време ще ме разбереш.
Понеже писмото много се размириса, време е да го поръся с малко розова вода, образно казано.
Този път историите ще бъдат за моите прости радости. Ето примери:
Бях вече повярвал и пишех на служебния компютър стихове за Христос на широко отворен прозорец. Бог, сякаш за да потвърди избрания от мен път, изведнъж изпрати в стаята ми една лястовица. Тя влетя вътре и започна да прави кръгове високо под тавана тъй дълго, че аз помислих, че не вижда къде е прозореца и реших да й помогна, а тя веднага се спусна и лесно излезе. Гледах след нея дълго и изпитах проста и чиста радост.
Минаха години на труд и скърби и останах сам в дома. Влизам в кухнята и чувам много силно да свири щурец. Помислих, че е кацнал на балкона, но като излязох там, звукът се намали. Оказа се, че щурецът е в кухнята... Няколко часа той ми даде една проста и малко странна за панелите, но много приятна радост.
Вървя по улицата преди доста години и виждам три малки момиченца седнали направо на земята (беше лято) и нещо се смеят. Намалих ход за да чуя над какво се смеят тъй весело. Мисля си – сигурно си разменят отстроумни реплики, нали сега децата се раждат с висше образование, но като ги чух, направо онемях и се спрях. В думите им нямаше нищо смешно – най-обикновени детски думи, но те просто грееха от радост и веселост. Всяка нова дума на някое момиченце караше другите да се заливат от смях и третото не закъсняваше да ги последва... Брей, викам си, тука някой трябва да е луд, ама сигурно не съм аз... А се оказа, че съм точно аз...
Толкова бях изумен, че и сега след десет години от тоя случай, още виждам грейналите усмивки по слънчевите им красиви лица и още чувам заразителния им сладък детски смях. Чак сега разбрах защо Бог ни каза: “Радвайте се”, и защо светиите са се радвали сърдечно, а от очите им са изтичали сълзи от жалост за света, за тези като нас, прилепили и прилепнали сърцата си като охлюви към земята...
Спомням си, че някой беше купил риба за в къщи и я бяхме пуснали в един леген с вода. Но от хлорираната вода всички измряха, освен една. Няколко седмици живя сама и накрая я сложих в един буркан с вода и я занесох до брега на Дунава и с голяма радост, по-голяма от на рибата... я хвърлих във голямата вода.
Веднъж бях направил едно гладуване и като се захраних, излязох да се разходя по нашето сукаче до старата ни каменна къща, където ти по-късно се роди. Както си вървях и виждам, че някой беше търкулнал един камък върху тревата и изведнъж ми стана жал за затиснатата трева, и като се наведох, преместих камъка на сухо и голо място. Сърцето ми се зарадва с проста радост.
А последната проста моя радост, с която завършвам, е тъй проста, че може и да не ми повярваш... Бог ми даде да се радвам на ...всяка крачка, която правя с краката си, ходейки пеша! Изглежда странно за възрастен човек като мен, но е факт. Понеже нямам кола и службата ми е далече, голямо радване ми се падна! Не знам как стана и защо, но самото стъпване и лекото пружиниране ми доставя истинско удоволствие, както никога преди. С радост тичам по стълби надолу и даже нагоре... Забелязах го към края на Великия пост – преди или след него. Да ти даде Господ Бог подобни прости радости!
Ето и стихче по темата:
†
Радостите прости:
Слънце грей и ти идва на гости.
Наднича и сладко изрича:
Хей, Бог те обича!...

За радост бъди готова, след обич Христова: Тати.
18.06.2004 год. Свищов

Писмо 13. Ризата на щастливеца

Здравей щастливке моя!

Сънувах, че ми подаряват нови бели обувки, и аз ги обувам и се перча с тях. Казаха ми, че това означавало, че ще се оженя, и че ще живея щастливо. Май ще познаят – ще се оженя за пенсията си и ще живея твърде щастливо с Божия помощ и Божия утеха...
Помниш ли оня разказ, дето един цар заболял и казали, че ще умре ако не облече ризата на щастлив човек. Само това можело да го излекува и веднага тръгнали да търсят щастливеца. Първо при богатите, но те се оказали нещастливи – постоянно се тревожели за богатството си, и понеже не раздавали достатъчно на бедните, Бог ги наказвал с кражби и болести, и те страдали много. После отишли при бедните, но и те се оплаквали – много работели, малко им плащали, и понеже осъждали богатите и вършели грехове, Бог и тях наказвал и те също страдали... Най-после намерили един кротък щастлив човек и скочили веднага да му събличат кожуха, за да му вземат ризата... Ето и стихотворението, което написах по този разказ:
РИЗАТА НА ЩАСТЛИВЕЦА

О, беда голяма – царят заболя!
А лекарят му, рече и отсече:
- За нашия цар има само един цяр,
и се спасява от кризата:
да облече на щастлив човек ризата...

Тръгнаха да търсят царските хора
на щастливия човек взора.
Първо при палатите на богатите,
после при масите на сиромасите,
но всички се отричаха
и нещастни се наричаха.

О, беда голяма –
щастливият човек го няма!

Царските хора
покрусени се прибират,
но изведнъж съзират
веселба във схлупена къщурка,
и групата натам се юрка...

Човек бедняк се весели,
срез песни, танци и игри...
Че е щастлив, той си признава,
и олелия в миг настава...

Царските хора тичат
и кожуха му събличат,
но ужас ги прониза –
щастливият човек е гол
и без риза!...

Хубав разказ за щастието, което няма да го получиш, нито като богата, нито като бедна, а само като истински Христова! Тоест, независимо какво ти даде Господ – бедност или богатство – да изпълниш Божия Закон за любов към Бога и Църквата, и за любов към ближния. Само тогава ще имаш мир и радост в сърцето си. Как точно да изпълниш Този Закон ще те ръководи твоята Съвест, изчистена в църковното тайнство Изповед, и твоето Сърце, обогатено с Христовите Тайни в Причастието.
Светът, чрез медиите ти казва: “Стани феймъз”, известна, богата, красива чрез операция, изтегли голям заем от банка и др. уловки. Демоните, които са изгонени от Небето, впрягат цялата си злоба и завист към теб, виждайки те устремена да заемеш тяхното място в Рая. Виждайки те украсена след Кръщението, като бъдеща Царска принцеса с корона от скъпоценни камъни и златни одежди. Какво правят те, за да спрат твоя тесен път към Небето? Ето какво:
Първо ти дават мисъл да пропуснеш сутрешната или вечерната си молитва, защото не ти остава време. Също и неделната литургия. Но само днес, само тази неделя. Това е тяхната дяволска хитрост – те вече знаят, че това ще се повтори и утрешния ден и следващата литургия! И тази църковна леност започва да ти харесва – остава ти повече време за земни дела и отдих. И да се сетиш за словото Христово: “Без Мен нищо не можете да вършите” – лукавите невидими хитреци бързо те разсейват от него с мисъл за други важни и спешни земни задачи...
Второ – дават ти съблазнителната мисъл за сладка блажна храна, точно когато трябва да постиш, за да може, и да отидеш на Църква, да не можеш да вземеш Причастие! Ако ти се скъса верижката на кръсчето, демоните ти дават силна мисъл за друга по-хубава верижка, и по този прост начин ти остана цяла една година без осветен кръст на гърди! Колко са лукави и коварни! Ако имате кандило в къщи, ще ви пратят мисъл да не го палите, защото така ще икономисате пари за олио... А осветената вода, ако я имате, ще я излееш по погрешка в канала като стара и негодна... Това е пак тяхно дело.
Трето – дяволът идва при теб, стаил вътрешната си злоба и ти дава мисловни съвети като приятел – ласкае те и те величае, но ти не забелязваш въздействието му върху твоето сърце, защото той е лукаво хитър. Той не ти противодейства, а ти приглася на твоите земни стремления и ярки наклонности. И ти, увлечена от твоите силни желания, не забелязваш, че те са станали необуздани и, уви, вече греховни, огнени страсти...
Така ти, незабелязано за теб, си хвърлила Божията корона и златните одежди в калта, и си се предала в ръцете на врага. Как да се противопоставиш на лукавата невидима злоба? Първо - чрез задължително кратко молитвено правило от три до пет минути – винаги ще го казваш сутрин, обяд и вечер. Без никакви изключения – дори и да си болна, ще го казваш в леглото! Така демоните няма да могат да прекъснат твоя ежедневен разговор с Бога. Неделната литургия също е задължителна и ти ще пожелаеш да отидеш в храма и дори е редно да се причастиш! Е, ще постиш малко, колкото ти каже изповедника. И ще гори кандилото на вярата ви, за да ви заобикалят демоните, защото този огън ги изгаря, а също и осветеният кръст на твоите гърди, дори и сложен на здрав конец, а не на сребърна верижка. С такива прости, но ежедневни усилия се тръгва към Небето и Вечността.
Та щастието не е в парите, нито в тяхното голямо количество, както неправилно се шегуват хората, а в чистата съвест и покаянието за греха, и в незаменимото причастие.
†
Щастие, блаженство и величие
е да призоваваш Вечния Бог,
а Ангелите да те гледат с любов...

Накрая за разпускане един музикален анекдот – специално за тебе: “Когато хубав човек слуша музика и му става кофти, - това е блус. А когато кофти човек слуша музика и му става хубаво, - това вече е чалга!”... Макар и малко насила, трябва да се засмееш... Но за твое успокоение трябва да ти кажа, че както сега не разбираш добре коя музика е добра, така и като беше само на годинка-две не разбираше кое е музика и кое е просто шум!... Когато майка ти пуснеше прахосмукачката, ти почваше да танцуваш, мислейки че това е музика...

Целувки от един щастлив човек с риза: Тати
Ноемри 2004 г.

Писмо 15. Възкресение Христово

Христос Воскресе, скъпа Мария!

С този поздрав се поздравяваме до Възнесение Господне или Спасовден. Възкресението Христово е най-великият Празник на нашата Църква, защото без Възкресението на любимия ни Господ, напразна щеше да е нашата вяра и нашата надежда. Нямаше да бъде победена омразната ни смърт! Ти няма как да не помниш небесната радост, която изпълваше сърцата ни, когато пеехме цяла нощ в Храма, посветен на свети Николай Чудотворец: “Христос Воскресе”... По повод Възкресение Христово написах песен, която можеш като музикален човек да я изпееш:
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

Христос възкръсна от мъртвите -
със смъртта си смъртта порази,
и на умрелите в гроба
живот подари!

Христос възкръсна от гроба
и прекъсна смъртта!
Христос, Синът на Бога
възрадва света!

Христос възкръсна и изтрива
сълзите от всички лица,
и благост и радост излива
в нашите сърца.

Христос възкръсна от гроба
и смъртта победи!
Христос, Синът на Бога,
с Вечността ни дари!

Ти вероятно добре разбираш този Велик Акт на Христовото Възкресение – Той, освен че е Бог, е и Човек като нас, и със Своето Възкресение ни дава великата радост и великата надежда, че и ние ще Го последваме подир смъртта си – ще възкръснем от мъртвите, но само при едно условие. Ако душата ни е чиста от грях. Ето кое е Пречка за нашето Възкресение – Греха! Трябва тук да изберем или греха, или Възкресение и Вечен живот! Нима не е глупаво заради този кратък земен живот с греховни наслади, да изоставим вечното блаженство след собственото ни възкресение?! Разбира се, че е глупаво. Има един истински случай, по повод Възкресение Христово. На този ден при помещението – гробница с много нетленни мощи на светии в Киево-Печорската Лавра, да почисти помещението, влязъл дежурния монах, и по инерция и с вяра извикал към умрелите светии: “Христос Возкресе!” И изведнъж неочаквано бил стреснат от хоров отговор на всички мъртъвци: “Наистина Воскресе!”... Нали душите на всички са живи!
Днес ходих при твоята баба Невенка, моята 95- годишна майка и тя ми разказа интересен спомен от времето, когато била момиче на твоите години. Имала на село 5-6 патки и юрдечки и щом излезела на двора по работа, те като малки деца се спускали към нея с грачене и с човките си започват да я дърпат за полата, - подканят я да ги заведе до рекичката – до “барата”, както казва баба ти. Даже една юрдечка й подава пръчката, с която тя ги води на реката... Ако няма много работа, тя ги повежда надолу към рекичката, която минава през центъра на селото. Радостни, патките и юрдечките се къпят и гмуркат на воля във водата около час и баба ти започвала да ги подканя да излизат. Но те като тебе обичат водата и се правят че не я чуват... Тогава тя почва с пръчката да ги гони една по една от водата и, няма как, всички излизат и в стройни редици се прибират у дома доволни. Е, понякога баба ти ги пускала сами да отидат до реката, за да си спести време, но когато вечерта се прибират сами... една патка я няма! Отишла по погрешка с други патки и не се знае хората дали ще я върнат или ще я сложат “по погрешка” в тенжерата...
Върнах се късно вечерта в гарсониерата си, и, вървейки още по пътя, се сетих за една малка песничка, която скоро бях написал и даже бях изпял. Ето я:


КЪМ ДОМА

Колко е хубаво да те чака
някой у дома!
Колко е хубаво в мрака
тогава към дома!

Светла е къщата,
светла е стаята,
чака те светло лице.

Топла е къщата,
топла е стаята,
чака те топло сърце.

Аз се прибирам
самотен в дома,
но там не намирам
студена тъма.

Защото Ти, Господи,
моята светлина,
защото Ти, Господи,
моята топлина,
Сам Ти ме чакаш в дома!

Колко е хубаво
да се прибирам
при Тебе в дома!

Чакаш ме, Боже,
със благо лице.
Чакаш че, Боже,
с любящо сърце.

Колко е хубаво
да се прибираш
самотен в дома!...






Хареса ли ти? Но нищо не съм пресилил – както съм го преживял, така съм го изпял! Ти знаеш, че в стаята си имам 200 снимки на икони и не само, че не съм самотен, ами съм заобиколен от твърде много приятелски благосклонни погледи на Христос, Богородица, Ангели и светии. Всички те са живи и понякога (св. Богородица Скоропослушница и св. Архангел Михаил) ми отговарят на молитвата светкавично и за по-малко от една секунда! Истина е, макар да изглежда невероятно. Аз не съм си довършил още молитвата, а те вече са я изпълнили!
Имаше такъв случай - двама стари монаси оставили третия болен монах сам в самотна килийка и отишли в друг манастир. След 9-10 дена се сетили за болния самотник и побързали да се върнат, но старецът ги посрещал с думите: “Защо се върнахте? - Ангел идваше и всеки ден ми прислужваше, а вие го изгонихте”... След ден-два старецът умрял. Понякога самотата е не само нещо добро, но може да бъде и нещо велико!
И понеже свързах Възкресението със самотата, и може би не случайно!, завършвам с едно хайку по темата:
†
Крача самотен и плача,
и при ужасите на света,
и при неговата веселба.

Целувки за Христово Възкресение от “самотния” ти: Тати
23.05.2005 г.

Писмо 21. За свободата на детето

Здравей Мария, и радост моя, и мъка моя!

Защо си радост, мила, то е ясно - няма да го обяснявам, но защо си мъка, трябва да го поясня. Не е само затова, че си чак в Италия и ми е мъчно, че не съм близо до теб, но основното е, че си далече от Църквата и от послушанието на Заповедите Христови. Мъка ми е, че се приближаваш до Божиите наказания, тъй като Бог те обича, а Сам Той казва: „Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам” (Откр. 3:19).
Ти, като всяко дете, имаш нужда от слънцето на любовта и нежността на своите родители, но често имаш нужда и от облаците на наставленията и вразумленията, и даже понякога от бурния вятър на наказанията. И ако ние, твоите родители, не те наказваме, с цел да станеш благопристойна и скромна, то Бог трябва да накаже нас! Защото за Бог няма голямо значение, че ти си проявила таланти в науката и изкуствата, и че имаш отлични оценки в училище, а Той гледа твоето сърце и вижда какво има там. Дали са небесни пожелания и любов към враговете си, или са земни въздушни кули, себелюбие и непослушание.
Разбира се, ако ние те наказваме, Бог няма да те накаже, но ако ние те пускаме да ходиш където си искаш и да правиш каквото си искаш, то тогава Божият гняв може да ти сложи тежки вериги и дори окови. Някои красиви млади девойки седнаха в инвалидни колички за техен ужас и за ужас на родителите си! Една от тях каза в телевизионно предаване, че преди да катастрофира била много буйна и темпераментна, и, по всяка вероятност е била непокорна, а сега седеше кротко в инвалидната количка, и като размисля за тежкия си кръст, лесно може да стигне до послушание на Бога и до спасение на душата си.
Ако ти разбираш всичко това и си сигурна, че Бог дава от най-малкото до най-голямото наказание, ти би ни се молила да те наказваме винаги, когато съгрешиш, за да избегнеш Божието наказание. Впрочем, ти сама се докосна до тежката Ръка на Бога, при вашата катастрофа с колата... Ти като още непросветено дете се размина само с леки драскотини и уплаха, докато големите просветени, но куцащи във вярата, започнаха наистина да куцат и в реалния живот!, а коравите им глави се оказаха не толкова корави... Слава Богу, че днес вече не куцат и главите им са здрави, но за съжаление това страдание не можа да извърши онова, за което беше предназначено – да ги върне към църковността...
В Стария Завет има една случка – една кула пада и убива 18 човека. Оцелелите говорят: “Господ ги наказа – сигурно са грешници”, а Бог им казва чрез Своя пророк: “Всички сте виновни и ще загинете като тях, ако не се покаете и поправите”. Скоро и у нас падна от един мост автобус, който прилича на малка кула... и също загинаха 18 човека. Търсят кой е виновен, а забравят, че всеки месец загиват близо 100 човека в автомобилни катастрофи. Сега няма пророци, които да кажат от името на Бога: “Утре и вие ще умрете, ако не спрете греха и безцърковността!”
Аз съм ти дотолкова баща, доколкото мога да виждам твоите трудности (в училище и в живота), и да ти подавам ръка, за да ги преодоляваш. Наказанието е последното нещо, което може да желае един любящ баща за своята сладка дъщеричка. Но когато ти станеш дръзка и опасно непослушна, аз с болка на сърце трябва да те накажа! Някой казва: “Остави детето да си изживее неговия живот”. Но в твоя живот няма почти нищо твое, а навици и познания, възприети от околните и от медиите – информацията, която те залива от всички страни. Ти казваш: “Не ми дреме” или “ Не ми пука”, а това е демоничен жаргон, и е против Бога! Дори не можеш да кажеш “пука ми” (както ти се поправи), а християнското е: “обичам ви”. Нали трябва да обичаме всички! Християните са нови хора, които няма никъде по целия свят, защото те живеят на земята по законите на Небето.
При уплаха ти казваш “Леле!” или “Мале”, тоест, викаш на помощ леля си и майка си, а те самите имат нужда от помощ. Трябва да се научиш да викаш винаги към Бога: “Боже!”, “О, Господи!”, “Господи помилуй!”, “Господи спаси!” Това изглежда лесно, но се постига трудно – твоите мисли, твоето сърце трябва да изпълниш с Бог Христос, с Неговия Завет за Нов живот, и дори да се спънеш, вместо “О, мале”, да кажеш “О, Боже, запази ме!”, а ако се помолиш преди да тръгнеш, няма да се спънеш и няма да паднеш. А твоето име “Мара Дивачката”, което си сложила в Скайпа, е грешно. Мара е обидно за твоето красиво име Мария, което е и името на Божията Майка, и донякъде е обида и за Нея!... А “Дивачката” е противно на висшата нова духовна култура на християните. Сякаш ти искаш да оставиш тази най-велика култура, с любов към Бог и ближен, и да се върнеш при дивите народи, които е имало преди да дойде Христос на Земята, тоест, искаш да се върнеш назад 2000 години! Ето какво означават думите: “Остави детето да си изживее своя живот”...
Тук искам да вметна един разказ за един непослушен син. Много усилия положила майка му, за да го вразуми, но той оставил Църквата и тръгнал в компанията на порочни младежи - станал груб и непочтителен. Майката започнала да се моли на Бога да го вразуми, чрез някаква болест или страдание. Дълго се молила така – и накрая той наистина се разболял. Три месеца лежал синът й на легло, и тя му прислугвала и се молила пред него на Бога. Той мислел, че тя се моли за оздравяването на тялото му, а тя се молила за излекуване на душата му. “По-добре с мъртво тяло, отколкото с мъртва душа” – си казвала тя. Синът виждал загрижеността на майка си, и любовта, и молитвата й. Малко по малко сърцето му започнало да омеква. Когато лекарите станали вече безпомощни и синът заприличал на бледа сянка, той изведнъж заплакал и казал шепнешком: “Мамичко, скъпа моя, помоли се Богу да не умра!” А майка му казала: “Обещай, синко, че винаги ще помниш Бога и ще Му благодариш, а държанието си към мен ще промениш”. “Обещам, мамичко, обещавам!” – прошепнал синът вече в агония. А майката усещала, че синът й няма да умре. И, слава Богу, той оздравял. Днес той е здрав, и по душа и по тяло. Като восък е мек, като ангел е набожен, като слънце е верен и послушен.
Ти си умна и прекрасно разбираш какво иска да ти каже тати с този тъй силен и тъй истински разказ... По тази причина го оставям без коментар!...
Две думи за християнската ни свобода. Някои казват, че ставаш свободен, когато станеш културен човек. Но това не е вярно. И културните хора могат да бъдат роби на страстите си и да са твърде далеч от истинската свобода. Свободата е свързана с Църквата и никой не може да се освободи непълно, без църковните тайнства и покаяние, без послушание на Църквата. Както казва света Агатия:
†
Нашата свобода
се състои в това:
да бъдем роби на Христа.

И на Църквата Му, Която е стълба към Небето. Влизайки в Църквата, ние се отделяме от земята и обожени от Тялото и Кръвта Христови, ставаме истински свободни. Без Нея, нас ни освободиха от робство (турско и комунистическо), но си останахме роби! На греха!
Ние, християните, знаем за големите радости, които няма да имат край, ако станем свободни от грях и отидем в рая, който Апостол Павел видял, но не намерил земни думи, за да го опише! А като виждам днес земните радости, които са толкова слаби и тъй кратки, то аз ги приемам като радости за червеи... Тъй че за хората-Човеци няма противоречие в Христовата ни свобода, но за хората-червеи - има.
Ти искаш да бъдеш свободна, но ти не можеш да бъдеш външно свободна, докато не започнеш да работиш и да станеш независима от своите родители. Но вътрешно свободна (което е много по-важно) можеш да станеш още сега, ако освободиш сърцето си от всичко чуждо на Бога. Сърцето ти е създадено от Бога, и когато го изчистиш от чужди на Бога мисли, желания и страсти, то ще стане изчистено от грях, и ти ще бъдеш истински свободна!
†
Бог ни дава свободата
да се борим срещу Него,
и да заскърбим от резултата...

Скъпа Мария, и радост моя, и мъка моя! – не огорчавай любящото бащино сърце, не огорчавай Бога и Неговата любяща те Майка! Вслушай се в гласа на Църквата и тогава лесно ще разбереш кои от твоите желания са страстни и богопротивни, и кои са чисти и божествени, тоест – спасителни! Ако изпълниш първите, твоята мъка ще бъде и моя мъка, ако изпълниш вторите – твоята радост ще бъде и моя пресладка радост!

Пресладки целувки: Тати
2006 год. Свищов

Писмо 25. “Небето работи”

Здравей пиленце,
раснало, пораснало,
станало гълъбче...
Гълъбица, хубавица!

Нали помниш оня случай, как едно момиченце дало 5 долара за някаква помощ на ближен и как много скоро изработила 25 долара за 1-2 часа и се развикало към своите родители християни: „Небето работи!”... Тоест, ако дадеш на ближен в нужда някаква сума, Бог ти го връща четворно и петорно! Бях радостен да чуя скоро от теб подобна история по телефона от Италия. Майка ти поискала 5 евро, че нещо не й стигали за някакво плащане, и ти си й ги дала, макар и не с голямо желание... Много скоро след това, работодателят на майка ти й дал 30 евро като подарък за дъщеря си, тоест за теб, по случай Коледа... Ти беше много радостна по телефона и казваше и ти щастлива: „Тате, Небето наистина работи!”... Небето наистина работи и Бог връща четворно и петорно нашия труд по вярата Христова. Написах едно интересно хайку (по св. Симеон Нови Богослов):
†
Който има скрити пари,
той от вяра се лишава,
и на Бог не се надява...

Стана ми страшно и тъжно, като си помислих колко малко са хората, които нямат скрити пари... и влогове... Спомних си за св. Анисия, която била много млада и красива, а раздала на бедни и болни всичкото си наследство (а родителите й били много богати!) и останала бедна и започнала да работи, и даже със заработените пари помагала на други бедни. А римски войник я пронизал с меч, затова че е християнка и не иска да се поклони на идолите... Просълзих се от умиление и скръб за нея и написах стихотворение, което завършва така:


†
О, скъпа ми света Анисия,
дай ми малко от твоята вяра,
та на този свят,
от беден да стана богат!
И от Бога измоли,
по Божиите пътеки,
да не обеднея навеки!
Амин!

Да правиш добро не е просто нещо - то е свързано с вярата и с Църквата. Давайки на беден, ти даваш на Христос и Той те благославя. Четох как някой не повярвал на тези църковни слова, и по Божия милост, вървейки по улицата, видял Христос над един беден просяк, и видял как Христос взел парчето хляб, подадено от благодетел на просека, и благословил благодетеля. Стреснал се от тази гледка и винаги, когато имал възможност помагал на бедни.
Сега следва един много интересен разказ. Сисений, епископ Киринейски, след продължително увещание, обърнал към Христа езичника и философа Евагрий и го кръстил, заедно с целия му дом. След една година, Евагрий, все още колебещ се в някои истини на християнското учение, дошъл веднъж при Сисений и му връчил голямо количество злато, за да го раздаде на бедните, а на него да му даде разписка за това, че Господ ще му върне всичко раздадено в бъдещия живот... Епископът дал на Евагрий такава разписка и раздал златото на бедните. След този случай Евагрий проживял няколко години и легнал на смъртно легло. Преди смъртта си той извикал децата си и им като им дал разписката от Сисений, пожелал те да я сложат при него в ковчега. Децата обещали да изпълнят бащиното завещание, и когато Евагрий починал, те сложили при него разписката в ковчега. Минали два дни след погребението на Евагрий, и на третия ден той се явил на епископ Сисений в съня му и му казал: “Ела на моя гроб и вземи своята разписка – аз получих своя дълг, както ти ме уверяваше, и сега удостоверявам това, като ти оставям собственоръчно разписка за получаването му”.
Като се събудил, Сисений извикал синовете на Евагрий и ги попитал дали са сложили нещо в гроба на баща си. “Нищо не сме слагали, - казали те, освен една бележка, която баща ни помоли да я сложим”. Тогава Сисений ги поканил да дойдат на гроба на баща си, заедно с други свещенослужители и християни. Когато отворили гроба, вместо оставената бележка, намерили в ръцете на Евагрий друга бележка, и като я отворили, прочели следното: “Аз, Евагрий, философ, приветствам теб, преподобни епископ Сисений. Получих си сумата, която чрез тебе бях дал на Христос Бог Спасителя, и сега вече не ми е необходимо никакъв отчет в злато, което бях дал на теб и чрез теб на Христос, нашият Спасител”. “Господи помилуй!” – извикали всички, удивени от преславното Божие чудо и прославили Бога.
Този истински християнски разказ е много важен за теб, защото от него ясно се разбира, че Бог връща на милостивите християни раздаденото на бедни не само тук на земята, а и горе на Небето! Не се разбира само как точно Бог връща раздаденото – подаръци или къщи им раздава, но се разбира, че човекът е доволен и напълно успокоен и радостен!
Божието слово говори, че насилници грабят Царството небесно (Мат. 11:13). Какви са тия насилници и знаеш ли кого насилват, скъпа моя? Насилват себе си към труд по своето спасение – молитва и мъжество, истинска борба против съблазните и изкушенията на света, за да постъпват всеки ден и час по заповедите Господни. Вместо да се насилват към милостиня за бедни и болни, без да оставят всичко църковно, хората днес правят най-лесното – спазват лесния външен обряд за палене на свещи и ядене на пуйка за Коледа. А за за трудните и истински спасителни дела казват: "Е, не сме светци"... Не сме, но ако не се осветим, няма да се спасим! Да се потрудим в този кратък живот по Бога и за Бога, за да получим награда в бъдещето, където животът е млад и безсмъртен!
Ти си само младичка – стани и безсмъртничка!...

Целувки: Тати
2007 год.

Писмо 27. Християнски разказ за магарето

Здравей мое малко сладко магаренце!

Ти знаеш, скъпа, колко много магарета има все още в България! Не говоря за магарешкия инат на много българи, а просто за обикновените магарета, които виждаме как пасат край пътя. В други европейски страни магаретата ги показват в зоопаркове, като рядък вид дългоушковци, но при нас са нещо обикновено и често се използат, особено на село. Не се нуждаят от почти никаква поддръжка, и са твърде непретенциозни и полезни.
Гледам скоро едно магаре как се изтъпанчило на една гола поляна и седи, не мърда, а слънцето пече ли пече – жегата беше страшна и другите животни се скрили на сянка под някое дърво. А наш Марко изпънал снага на този огън и нищо му няма – размахва си опашката и пасе сухата трева и търси за десерт някой магарешки бодил...
Сетих се, като го видях така, за св. Ксения Юродива, която се правила на луда заради Христа, и в най-горещото време, когато всички търсели сянката, тя ходела само по изгарящото слънце. И после през нощта като магаре носила камъни за една църква, които работници на другия ден трябвало да изнесат по стъпалата. Като я питали – Ти ли ги изнесе?, тя отричала. Доброто трябва да го правим тайно, за да получим награда от Бога, Който всичко вижда, а ние разказваме на всички за нашето добро, и като неразумни губим тая голяма божествена награда. Изглежда лесно да направиш добро и да мълчиш за него, и на никого да не разкажеш. Ама я пробвай... Ако попиташ магарето: “Ти ли пренесе този товар?”- то ще мълчи и няма да каже нищо, тоест: “Аа, не съм аз”...
Чакам автобуса на една магистрала и големите тирове и тежки товарни коли силно профучават край спирката и аз се дръпнах настрани – и газове, и рев, и шум и вихър – ужас!... Но гледам едно магаре близо до спирката точно до асфалта как кротко си пасе зелена трева с такова магарешко спокойствие, че направо му завидях на железните нерви и на стоманената психика! На сантиметри от него минаваха тировете и земята трепереше под тях, но нашето родно магаре изобщо не ги забелязваше, дишаше отровните газове, сладко си ядеше от отровната трева, и не проявяваше никакво смущение, и не получаваше никаква алергия!
Сетих се за един друг светия (св. Виталий). Той пък ядял само боб, като по-евтин, и всичките си пари, изработени през деня, давал на една проститутка и цяла нощ стоял при нея, но не заради секс, както мнозина си мислели, а да се моли за нея, коленичил в ъгъла на стаята. Понякога жената идвала при него да се моли и тя. Другата нощ, след тежък работен ден, той отивал при друга лека жена и пак цяла нощ се молил за нея, и на нея давал заработените си пред деня пари. Жените нищо не казвали, защото той ги заклел в името на Бога да мълчат. Когато той починал, жените разказали с плач какъв свят човек е бил и почти всички напуснали греховната си професия, оженили се и създали нормални семейства, с Божията помощ и по Божията милост, и по молитвите на светеца, ял само бобец, както магарето яде само тревица.
Но да се върнем на магарето, което много ми прилича на юродиво ради Христа..., тоест, заради Христа. Ако ти сложа една раница, ти ще се оплакваш, че сега не е времето, че ти е тежка раницата, че ти убива и прочие. А Марко нищо не казва, даже и през нощта да го събудиш, той ти има доверие, както ние имаме доверие на Бога! Стопанинът му го товари колкото иска, а магарето не казва “Много стана” или “Нещо ми убива”..., а си седи кротко и чака да го натоварят и да му кажат: Дий! И тръгва послушно, изпънало дълги уши и опъва каиша, ако е впрегнато в каручка.
Всичко е добре, но магарето си е магаре – както си върви бодро, вижда пред себе си мост и спира. Запъва предните си крака и край – няма мърдане! – Хайде, бе Марко, хайде, че закъсняхме – моли го стопанинът му. Не, Марко стои като бетониран! Вика човекът, сърди се, дърпа го, че даже почва и да го обижда... А то как обидиш едно магаре? – като му кажеш че е голямо магаре?... Не, Марко никак даже и не се обижда от някакви си думички. А човекът се чуди какво да направи, и накрая взема една сопа и почва да налага по гърбината наш Марко... А, не си познал човеко, магаре от бой се не плаши – и кожата му е дебела и инатът му е дебел – удря, удря човекът и накрая сапата се счупва или той се уморява и спира.
Тук се сещам за светиите, които казвали на своите мъчители, когато ги мъчели с различни мъчения, за да се откажат от вярата си в Христос: “По-скоро вие ще се уморите да ни мъчите, отколкото ние да търпим мъките”... И точно така ставало, защото Бог ги е подкрепял невидимо и даже огромните им кървящи рани по телата зараствали понякога за една секунда и мъчителите се чудели какво да правят... Е, някой от мъчителите разбирали, че това е дело на Истинския Бог, повярвали в Христос, и от мъчители ставали мъченици и с радост си давали живота за Такъв Велик Бог! Нали душата им остава жива и Бог ще им даде вечен живот!
Та и стопанинът на магарето, като се видял в чудо, сетил за Бога и казал: “Извинявай, Боже, че тръгнах без молитва и без Твоето благословение. Прости ми греха и кажи на моето магаре да не се инати повече...” Обърнал се на изток, поклонил се на Христос, и като се прекръстил, минал пред магарето и му казал – Извинявай, Марко, аз съм за бой... И като хванал поводите, тръгнал пред магарето, и то тръгнало подире му пак кротко и послушно, както Бог му наредил.
Накрая не мога да не отбележа певческите качества на магарето. Е, малко на рев го избива, но какъв глас, каква сила и мощ! – цялото село го чува и селяните казват: “Магарето реве – станало обяд”. И хората спират да работят... Така де, на времето хората нямали часовници. Слушат песента на петела и стават сутринта, чуват рева на магарето и спират работа на обяд, гледат че слънцето залязва и лягат да спят...
Та за магарето говорим – какво да се поучим от него? Първо - на послушание – каквото е казал Бог – изпълняваме го като послушното магаре – носим си товара, тоест кръста, който Бог ни е дал в този живот. Второ - нямаме големи претенции към храната, която ни е дал Бог, както магарето няма, - да ядем прости храни от Божията трапеза, а не от химизираните фабрики. Преди ядене винаги да правим молитва и да се кръстим и да прекръстваме храната си.
На един благочестив свещеник му се наложило да пренощува в една страноприемница и поръчал на стопанката вечеря и чаша вино в стаята си. Когато масата била сложена, той казал “ Отче наш” и прекръстил яденето, но когато прекръстил чашата с виното, тя се пръснала на малки парченца и виното се разляло! Оказало се, че стопанката искала да отрови мъжа си и по погрешка донесла отровното вино на свещеника. Моля те, скъпа моя, винаги казвай “Отче наш” и прекръствай храната си и питието си, където и да се намираш, защото този кръст има голяма сила – след прекръстване на храната, тя променя своя състав и се подобрява, а вредностите изчезват.
Трето - да се държим здраво пред греха и да не стъпваме в него, както магарето се държи пред моста! Може всички да ни дърпат, да ни примамват, да ни ласкаят, да ни обиждат, да ни удрят и дори да ни убиват!, но ние ще се пазим от греха, като по-лош от смъртта! Както магарето не стъпва на моста, защото Бог му забранява, така и ние няма да поглеждаме, и дори да мислим за греха, защото Бог ни го е забранил!
И четвърто – да подражаваме на магарето в рева, и нашият рев да бъде тъй силен, но не с гърлото си, а със сърцето си, и да плачем силно като магарета за нашите грехове. Тогава Бог ще ни даде Своя мир за нашите сърца, и понеже магарешкият рев прилича и на песен, да запеем песни за възхвала на Христос, Който ни е дал тъй симпатичното магаре, което да изреве страшно и да ни стресне, сякаш да ни каже: “Запъни се на греха, човеко, както аз се запъвам на моста!”...
†
Спирам с греха, Господи,
хващам се за доброто,
а Ти пусни дървото…

Може би чак сега разбираш, че когато в началото те нарекох сладко магаренце, аз съм те похвалил, защото ти си твърде много далеч от послушанието на магаренцето... Но понеже вярвам, че ти си в Божиите ръце, като моя сладка и красива дъщеря, с радост те целувам за лека нощ. Лека нощ, мое сладко непослушно магаренце!...

С обич: Тати
6.10.07 г.

Писмо 30. Ами ако няма Бог?...

Здравей скъпа моя Мария Неверница!...

Е, това малко на шега, защото ти сега вярваш, но се сетих, че преди години ме попита: - Тате, ако пък няма никакъв Бог, защо трябва да постим и да се молим, и да ходим на Църква на литургии? Че и да стоим прави и да се покланяме?...
Наистина важен въпрос за тези, които още не са са просветили с познание за Бога. Не помня какво ти отговорих тогава, но днес ще се опитам с Божия помощ да ти отговоря правилно и точно. Защото за съжаление забелязвам дори и днес в теб отслабване на вярата ти в Бог и Църква, и засилване на любовта ти към света. Сякаш Бог преди е бил ГОЛЯМ и ти си Го виждала добре, а сега, днес, се е смалил и не можеш да Го забележиш, заслепен от ярката светлина на телевизионните и улични реклами, от силната светлина на слънцето и земните прелести, които Той Сам е създал!, и сякаш е останал в сянка в ъгълчето на живота ни... Нали помниш това мое стихче:
†
Как ярко грее слънцето,
а как добре Си се скрил, Боже!
Да Те види кой ли ще може?

Да, Бог не може да се види с просто око, даже и с две прости очи, а може да се види с очите на вярата. Както казват “с очите на сърцето”. Но как, скъпа моя, да влезе вярата в сърцата ни? Отговорът е: с библейско и църковно просвещение!
Когато преди много години отворих Библията и прочетох първото изречение: “В началото Бог сътвори небето и земята”, го приех като някаква приказка и се засмях... Че как така Някой, бил Той и Бог, може да сътвори огромната Земя и необятното Небе?! Аз не можех да разбера, че Бог не прилича на човек по Своите способности, а е Същество извън нашите земни представи и като истински Всемогъщ Бог може всичко. Но лесно го разбрах, когато прочетох за Божиите пророчества в Библията, които след много години точно се изпълняват. Само един-два примера. Бях изумен от пророчеството за основаването на еврейската държава през май 1948 година – събраха се всички евреи от всички страни и основаха държавата Израел. Това е предсказано в Библията още преди цели 2600 (!) години:
"Защото ще ви взема изсред народите и ще ви събера от всичките страни и ще ви доведа в земята ви” (Йезекил 36:24). Това ми се видя невероятно! Кой може да направи такова удивително пророчество? Това е възможно само за Необятния Бог! Та ние не можем да предскажем какво ще стане след 3 дни... А за Христос има около 60 предсказания, които са направени дори до 800 години преди Той да се роди! И всичките са се изпълнили до едно! За мен това е чудо на чудесата! И затова повярвах, че Бог наистина е БОГ! Щом знае точно какво ще стане след 1000 или след 2600 години! Аз съм удивен и се покланям на Този Бог до земята!
Сега за църковното просвещение. Тук в Църквата има многобройни чудеса, които ясно и високо казват: “Аз съм вашият Бог, Който върши чудеса”. И ще ти дам няколко примера. Първият пример е с теб! Ти нямаше годинка и лесно хващаше уроки от хора с лоши очи – само да те погледнат и почваше да пищиш страшно, и хубавото беше, че веднъж се намираше точно пред Църквата и веднага те отнесох при свещеника, и той ти направи молитва за разваляне на магии и уроки, и ти се успокои. Ти още не беше кръстена и нямаше осветен кръст на шията, а четях молитви на св. Киприян вечер, защото не можеше да заспиш от тези неприятни уроки. Когато обаче навърши годинка и те кръстихме в Църквата, и ти сложихче осветеното кръстче, уроките бяха изрязани сякаш с нож. Никакъв лош поглед не можеше да те порази! Това го направи само Църквата!
Друг пример от манастира край Свищов – там има чудотворна икона на Божията Майка. Влизам веднъж в храма и виждам един калорифер до чудотворната икона и питам игуменката какъв е тоя калорифер. Тя ми казва, че една майка с малко болно дете се молила пред иконата три дни, (беше през зимата) и детето, отписано от лекарите като безнадежден случай и умиращо, напълно оздравяло! Ракова болна за 7 дни молитви също се излекува пред иконата на Богородица. Когато се върнала в София – предстояла операция и мъжът й бил лекар – и като направили повторни изследвания, не открили никакъв рак! Това са чудеса край нас, а какво да кажем за чудесата на Църквата по света! Ето примери:
Мощите на св. Мария Магдалина, твоята именица – това е дясната китка на светицата – излъчват температура като на жив човек! – 37 градуса, и то вече почти 2000 години!! Всеки, който се е докоснал до тях е усетил, и температурата, и силното благоухание. И ако е имал нелечима болест в същия миг се е излекувал! А именицата на твоята сестра, св. Петка, е с нетленно тяло почти 1000 години в град Яш, Румъния, също може да излекува с Божията сила всеки, който се поклони и се докосне три пъти до мощите й. Силата на Бога държи и българският светец св. Иван Рилски с нетленно тяло, и край него стават чудеса, а мощите на св. Спиридон в Гърция са направо поразителни – той стои като заспал без никакви промени по тялото си в топлото и влажно място на остров Корфу вече почти 1700 години! Сякаш Бог ни говори: “Влезте в Църквата и ще усетите Моята Сила”.
Майка ти също усети Силата на Църквата. Тя стоя на опашка 6 часа, за да се поклони на Божията Майка пред чудотворната Й Монреалска икона в София. От иконата се стичало благоуханно миро и свещениците раздавали памучета с мирото за благословение на вярващите. Едно глухонямо от 7 години момче, когато се поклонило пред иконата и я целунало, казало: “Чувам”!... Хората от опашката разказвали, че вълна от благоухание ги заливала понякога, докато чакали, сякаш Божията Майка минава невидимо над тях и ги благославя и подрепя!
Силата на Църквата усетих и аз... Загубих ключовете на колата си и цели три месеца не можах да ги намеря... Накрая отидох с вяра в Църквата и застанах до иконата на св. Мина (който помага много за намиране на загубени вещи) и започнах да се моля на Христос, Богородица и на св. Мина. Молих се така 15-20 минути и изведнъж видях себе си как заключвам колата си. Виждах и прекрасно храма (той беше почти празен), но виждах и как се чудя къде да сложа ключовете на колата, и понеже бях с грейка без джобове, ги мушнах в едната си маратонка (маратонките бяха е една щайга), и после, разбира се, сложих маратонките в шкафа за обувки... Бог Христос по молитвите на Пречистата Си Майка и на великия Си угодник свети великомъченик Мина, ми пусна филмче, за да видя къде съм си сложил ключовете на колата!... От радост не бях на себе си, и то не че съм намерил ключовете на колата (която отиваше за брак), а защото Великият Бог, Който държи в Ръката Си Цялата Вселена отговори на моята скромна молитва!...
Изпълни се и още една моя скромна молитва, по един малко смешен начин, в който участва дори и ти, мила! Тогава ти беше на 5-6 годинки. Чудех се дали да събирам пари за ремонт на колата си, която стоеше пред блока, и като видях, че някой беше изкривил номера на колата, реших да го оставя изкривен, и направих мислена молитва към Бог, ако някой изправи изкривения номер, това за мен да означава да събирам пари за ремонт на колата. След няколко дни ти развълнувана (беше на гости лятото при мен) се втурна в гарсониерата и казваш: “Тате, излез да видиш какво правят с твоята кола!” Излизам и виждам 5-6 малки деца как се качили на колата ми и подскачат на прожиниращата ламарина... Ядосах се в началото, но бързо се засмях, защото видях, че това си е Божие чудо – такова нещо никога не бях виждал, и едва ли бих видял някога. Бог ми отговори на молитвата и аз се зарадвах... А колата отиде за брак!
Нали сега разбираш защо Бог заслужава нашата обич, нашето преклонение и благоговение? Неговата Любов е толкова голяма, че стига и до най-дребния човек на Земята, който хората не го поглеждат, а камо ли да го обичат... Да, има Един Любящ Бог, Всевиждащ и Всемогъщ, Когото всички ние виждаме с очите на сърцето си, с очите на вярата си. На Този Бог ние се молим за помощ и закрила, по пътя ни към Небето. Заради Този Бог ние с радост постим и се трудим, заради Този Бог обичаме и враговете си. Заради Този Очарователен и Сладък Бог ние сме готови да отдадем дори и живота си – та нали Той може лесно да ни възкреси и прослави!
Да, има една Църква Христова, изпълнена с Дух Свети, от Която черпим небесна Сила и се издигаме духовно от земята, а понякога се издигаме дори и физически! Свети Нектарий, епископ Егински, когато се молил в олтара по време на литургията, понякога се издигал във въздуха, и монахинята, която му помагала, го гледала ужасена, а той като се приземил й казал: “Когато вляза във видение, отбележи до къде сме стигнали, та после да продължим от там...”
Има Бог и Той те обича повече от мен, и иска да те види на Небето! Затова трябва да Го обичаш повече, отколкото обичаш мен! И да си Му послушна! Амин!

Целувки: Тати
5.11.07 г. Свищов

Писмо 37. Старост и бръчки

Здравей моя млада красавице!

Ти знаеш че аз, освен че съм твой тати, по години мога да ти бъда и дядо! Цели 52 години съм по-голям от тебе. Хората ти казват: “Дядо ти те вика”, а ти им казваш: “Как дядо – това е тати!” И за мен е нормално да имам бръчки по лицето. И когато ти се притесни, че не съм с гладко младежко лице, аз ти написах това стихотворение:
БРЪЧКИ

На дъщеря ми Мария

О, дъщеричке мила,
защо от бръчките ми се гнусиш?
Защо ти, слънцето ми, си решила
от лицето ми да се боиш?

Та кожата е набраздена -
това е знак на мъдростта!
А често младостта е украсена
в сияйното лице на глупостта...

И Бог не гледа към лицето,
и бръчките не ти брои,
а вижда право във сърцето,
и знай добричка ли си ти!

Че хора, тъй прекрасно
изглеждащи в лице,
пороци най-ужасни
укриват в своето сърце.

Затова ти, моя дъщеричке,
тези със набръчкани лица,
прегърни ги, ако са добрички,
а бягай от намусени сърца!...
В него съм казал почти всичко за старостта и бръчките, но с Божията помощ ще се опитам да добавя още нещо. Знаеш ли защо хората остаряват и умират? Сигурно се сещаш – заради греха на Адам и Ева, нашите прародители. Ако те не бяха съгрешили, ние щяхме да оставаме вечно млади и нямаше да умираме, макар и само с тяло. Затова когато гледаш моите бръчки и побелялата ми брада, спомняй си коя е причината за тази моя старост. И помни, че тази причина е непослушанието на човека към Бога. И се пази от него като от огън! Защото днес всички просветени християни знаят защо остаряваме и защо умираме с тялото си, но знаят и това, че ако те продължат с непослушанието си към Бога, по подобие на греха на Адам и Ева, то те рискуват вече не само да имат бръчки по челата и да умрат с тяло, но и душата им да погине във вечния огън на ада...
Спомням си за старостта на свети Антоний Велики, чиято памят празнуваме днес. Колко величествен и колко благороден вид е имал тоя 100 - годишен свят старец! Когато напускал по необходимост пустинята, където живеел, и отивал в големия град, всички жители, дори и нехристияните, искали да го видят... А мнозина даже искали да се докоснат за благословение до него. Та той е бил като Ангел Божи – знаел миналото и настоящето на всеки човек, който се обърне към него, знаел дори и неговото бъдеще! И му давал божествен, спасителен съвет, чрез Духа Свети, с Който бил изпълнен. Как мислиш, дали някой се смущавал, че свети Антоний Велики е имал бръчки и бяла брада?... Започваш да се усмихваш, нали?...
Ами другите Велики Старци?... Ами свети Харалампий на 113 години как смело изповядвал вярата си, като епископ, и как езичниците драли тялото му с железни нокти, докато го одрали жив. Но Бог го изцерил от всички рани и много езичниците започнали да славят Истинския Бог и сами пострадали за новата си вяра. А свети Харалампий изцерявал болни и с Божия сила правел много чудеса. Осъден бил на смърт от императора, но преди да го убият, измолил от Бога този дар - с молитва да пази християните от всяко зло. Моли се и ти с вяра на този Велик Старец, вероятно бил с големи бръчки по челото... и той с молитва към Бога ще те запази от всяко зло!
Има и един любопитен случай с много стар и добродетелен монах, който лежал тежко болен и бил вече на умиране, но той изпитвал голяма любов към Пресветата Богородица. Като четял за Нея или чуел името Й, веднага падал на колене и се молел: “Богородице Дево, радвай се”... Като болен, искал до стане от леглото, а не можел, и се обърнал към иконата на Богородица и казал: “Любима моя Владичице, помогни ми”. В същия момент му се явила Света Богородица и му рекла: “За голямата любов, която имаш към Мене, давам ти още 30 години живот на тоя свят. А също и силата, която си имал преди 30 години”. Като казала това, станала невидима, а монахът станал здрав и доста по-млад, и се забравил от радост. Едва ли някой му е завиждал, защото монасите живеят вече не за дълъг земен живот, а за предългия небесен, вечен и блажен живот с Бога... Контра пример е за един монах на 30 години. Този млад човек, тъй напреднал във вярата, че станал като ангел – не усещал нито топло, нито студено. И не след дълго този ангелски човек Бог го пибрал при Себе Си...
Голяма грешка е да искаш да бъдеш все млада и красива, и да полагаш много усилия и средства за това. Красотата неизбежно повяхва, но истинската привлекателност може да бъде не само продължителна, но и вечна. И младостта и старостта са дар Божи. Някои млади отидоха при Бога, а други в дълбока старост, но нали по Предание в бъдещият живот при Бога всички ще бъдем на 33 години! Затова днес и младите и старите трябва да усещат с душата си, че те вече са в дома на Отца си. Колко правилно говори свети Йоан Златоуст, удивлявайки се на благия и милостив Божи промисъл за нас, като казва: "Трудовете (бих казал и старостта и бръчките) Той (Бог) е определил за тука, дето животът е кратък, а венците (наградите) е запазил за бъдещето, дето животът е вечно млад и безсмъртен!”
Скъпа Мария, дано от тези редове на моето писмо си разбрала, че този земен живот (включително младостта и старостта) е нещо важно, но дребно. Важно е, защото тук като жива ти се решава вечната участ – вечна радост или вечна мъка. Дребно е, защото има вечен живот и този земен и дребен живот е кратък и нищожен, в сравнение с него. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към него и към вечността с Христа. Нима ти се чудиш какво да правиш? – дали да тръгнеш към Църквата и Невидимия Бог, или да се радваш кратко, твърде кратко на земни наслади и удоволствия. И да загубиш много – Вечността?!
†
От грозен, стар и грешен,
Христос ме прави
млад, красив и вечен!

Ти, скъпа моя, си млада и красива, сърдечна и от мен далечна, но те моля – стани ...и вечна!

Целувка с обич: Тати
30.01.2008 г. Св. Антоний Велики

Писмо 39. Лукавости

Здравей, моя малка, хитруша голяма!

Да хитруваш не е угодно на Бога, особено, ако хитростта е лукава. Един пример ти давам, с един виц. Отива един българин в Америка. Посрещат го приятели - настаняват го и го развеждат в Ню Йорк. “Ето, казали му те, това е твоята улица (ние сме на съседните) - вървиш по нея до края и обратно, и каквото намериш загубено на земята, то е твое. Това ще ти бъде работата”. На другия ден нашенецът се избръснал, турил възела и отива на “работа” – и още щом тръгнал по “своята” улица, и не щеш ли - на земята пред него загубен пълен портофел…
- Ха, че още от първия ден ли да им работя на тия американци?! - казал той, ритнал с възмущение портофела и се върнал в квартирата си…
Всички се смеят на хубавия виц, а в него има скрито лукавство. Загубеното не е наше и се предава там където трябва. Другото е грях. Смехът лукаво скрива греха!
Друг пример. Детско рисувано филмче. Появява се във въздуха “духче”, грозновато и досущ приличащо на бяс, но играещо ролята на добро духче и даващо наистина добри и полезни земни съвети. С тази земна полезност се скрива демоничното видение и децата трябва да се научат да гледат без страх демоните и демончетата. Които скоро ще почнат да се появяват почти на всички без църковна (ангелска) закрила.
Започна нова игра по телевизията – един човек играе срещу група от 50 човека, наречена МАФИЯ. Тази дума постоянно се чува и се натрапва мисълта, че да си в мафията никак не е лошо – пък и много пари се печелят от мафиотите. Така истинските мафиоти от убийци и смъртни грешници стават обикновени играчи, информирани отлично и спечелили правилно и заслужено парички… Лукавости, с които медиите са пълни. И книги и филми и какво ли още не.
Алф и всички “извънземни” са грозни и наистина приличат на демони. По принцип, ако имаше извънземни и цивилизовани, те би трябвало да са по-красиви и от нас! А те са отвратителни! Това не ти ли говори нещо?...
За Барби четох, че била магьосница, и който повтаря нейното име, вика нейния началник - сатаната. Вместо да бъде кукла детска и облечена по детски, тя е облечена по последна сатанинска впита мода, модерно гримирана... Нима това е за деца? Това е мода за демончета! Така и ти, играла дълго време с такива кукли “Барби”, днес имаш големи проблеми с християнските разбирания на твоя тати, относно твоето облекло....
Може би помниш, че бях веднъж на гости при теб и баба ти (ти беше на около 4-5 годинки), и, влизайки в кухнята, те виждам да гледаш детско филмче с някакъв дух, който страшно се носеше във въздуха, наметнат с един бял чаршаф. Аз веднага изключих телевизора, а ти след малко ми казваш:
- Тате, хайде да дойдеш с мен до тоалетната.
- А, че защо и аз да идвам?
- Страх ме е сама...
Това “интересно” детско филмче беше повредило със своята лукавост твоята лесно ранима нежна детска психика!
Сега ще ти припомня един случай с теб, когато ти беше на 5 годинки и беше при мен на гости лятото. Имах един голям кашон по средата на стаята и ти се криеше в него, а аз бях в кухнята и през тересата идвам при теб. Ти отваряш капака, показваш се от кашона и ми казваш:
- Тате, хайде да играем на една игра...
- Добре, каква игра? – питам аз.
- Аз ще се скрия в този кашон, а ти ще влезеш в стаята и ще изревеш като лъв и ще ме уплашиш...
- Добре, мила, аз и без това съм си лъв и ревът ми е страшен... Зарадвах се, че ще играем лесна игра за моите почти 60 години. И се сетих как тичах изморително /на игра/ по пясъка на морето, за да те хвана. Тичай, виках си, да ти дойде акъла в главата, да се не жениш на стари години...
Така, аз излизам на терасата, ти се скриваш в кашона, и след малко аз влизам при тебе и изревавам: “Аауууу”..., но с лек тон, като за игра. Ти се показваш от кашона и казваш:
- Аа, тате, така няма да ме уплашиш никога, - изреви силно!
- Добре, казвам аз – мога и по-силно...
Излизам на терасата отново и ти пак се скриваш в кашона. Влизам отново и изревавам като лъв: “Ааауууууу”, по-силно от преди. Ти си показваш от кашона с разачарован вид и казваш:
- Нищо не можеш да направиш – така няма да ме уплашиш. Трябва силно да изревеш...
Няколко пъти ти ме връща да рева все по-силно и по-силно, и накрая, когато събрах сили и изревех силно, ти се показа от кашона, цялата обляна в сълзи...
- Защо плачеш, мила – питам аз.
- Ами ти ме уплаши.
- Ами нали точно това искаше... – прегръщам те аз, целувам те, и те успокоявам, но злото вече е сторено. Лукавият е победил, с неговата лукава хитрост. И теб, и мен!… Трябваше да си представя тъмнината в затворения кашон и твоята детска чувствителност, тогава никога нямаше да ти угодя... Но тогава бях 10 години по-млад и духовно твърде неопитен. Има един анекдот, по повод тия 10 години, за който се сетих и ще ти го кажа, за малко разтуха и лека усмивка. Една госпожа казала на своя фотограф: - Господине, вие преди 10 години ми правехте много по-хубави снимки... Фотографът отговорил елегантно: - Ама, госпожо, та аз преди 10 години бях 10 години по-млад!... Много сладък виц, а може да е било по истински случай... Но да продължим сериозно.
Има една мисъл от светиите, по която написах хайку:
†
Да ловят шарени птици,
като деца хората скачат.
Птиците ги кълват – те плачат...

Твоята шарена птица беше тая: силно да се развълнуваш... И тази “птица” те “клъвна” и ти почна да плачеш... Всички искат силни емоции и лесно посягат към шоколади, цигари, алкохол и наркотици, но после започват да плачат при зъболекар, при лекар или психиатър. Младите бързат да искат непозволени силни емоции от плътската любов, и стигат лесно до аборт или до ранен брак, а после, накълвани от “шарената птица”, започват да плачат при развода, заедно със своите малки деца, които лесно се раждат, но после трудно се гледат заедно с любов. И още по-трудно се възпитават в достоен християнски живот.
Твърде много лукавости има в нашия живот. Например един познат се хванал на бас, че ще изяде 50 кебапчета за кратко време и го спечелил. Друг пък заради бас изял една цяла тава с баклава, без да пие вода, трети пиеше мастило в клас и ядеше електрически крушки като ябълки... Състезания и рекорди лукави и безсмислени, и дажи повече от глупави. Вместо да впрегнем нашата сила в добри дела и така да прославим Бога, ние се впускаме в глупави съревнования и безмислени забави, за радост на лукавия.
Преди да стана християнин, аз бях 7 години нудист. Но когато разбрах, че моята радост да се къпя в морето гол радва лукавия, защото съблазнявам другите, веднага се отказах от нудизма, макар в началото да го направих без голяма радост и даже с малко тъга... После напълно осъзнах какво иска Бог и Църквата от мен и се зарадвах, че с моята постъпка съм натъжил лукавия! Ти също се влияеш от околните и искаш да правиш това, което правят те, и да се радваш с техните радости, и си щастлива, когато всички те харесват. Но това е погрешно. За теб е важно Христос да те харесва, а другите може и да ти се присмиват колкото си искат.
Ти, скъпа, ми разказа интересен случай, станал при теб в Анцио. Една жена обещала пред Бога да сложи премията си (цяла заплата) в касичката на Църквата. И изпълнила обещанието си, но след известно време нейна позната й предала думите на свещеника от Църквата. Той бил казал, че някой луд сложил в касичката цялата си заплата и той с тези пари си купил четири нови гуми за колата... Това е истинско лукавство. Първо тази информация прилича на информация от агенция ЕЖК (Една Жена Каза). .. Тоест, на това въобще не може да се вярва. Второ, дори и да е вярно, това не може да ни накара да се отдалечим от Христовата Църква. Своят църковен служител Бог ще съди както намери за добре, а нашето добро дело си е добро дело, и никой не може да ни го отнеме. А ти не осъждай и няма да бъдеш осъдена, прости и ще бъдеш простена! Трето – с тия здрави гуми на колата той може спешно да отиде при умиращ човек и да го изповяда и спаси! Свещеникът е най-великият човек на земята и стои по-високо от Царя и Президента. Дори и Царят не може да ти прости греха, а грешният свещеник може, и ти отиваш в рая простена и очистена от греха, а свещеникът, ако не се покае, може да отиде на вечната мъка в ада.
Скъпа Мария, ти можеш да се запазиш от лукавостите на лукавия само ако си послушна на Църквата и с трепетно сърце вземаш редовно причастие. Амин!

Целувки от твоя любящ те: Тати
24.02.08 г. Свищов

Писмо 41. За Христовия Кръст

Здравей мой сладък и тежък Кръст!

Скъпа дъщеричке Мария, аз се старая моите писма да бъдат съобразени с Църковното Предание, и този път ще ти разкажа за Кръста Христов. Намерих една руска книжчица, в която един монах сънува как ходи с Ангел пазител по Небето и по ада (никой не можел да го събуди, макар че силно го разтърсвали!), и там в ада видял хора на мъки и питал Ангела защо се мъчат - и той му казал: “Защото преди са се прекръствали небрежно в живота”... Това ми направи силно впечатление, и като гледам днес колко хора небрежно, накриво и набързо се прекръстват, сякаш се срамуват някой да не ги види, представям си колко много от тях ще се мъчат след този живот... Нали помниш думите на Христос: “Защото който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата Си със светите Ангели” (Марк 8:38).
Тези Христови слова показват, че не е достатъчно само да вярваме правилно, а трябва и да изповядваме на дело вярата си. Та прекръстването е само началото на нашата вяра и е нещо сравнително лесно. Макар мълчаливо, извършването на кръстното изображение върху телата ни е явна изповед и искрено заявление пред всички за вярата ни в Христа. Казано е: "Проклет е, който върши нехайно делото на Господа". Не бива небрежно, набързо и неправилно да полагаме кръстното знамение. “И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия!” - говори св. Кирил Йерусалимски (†386 г.). Той ни убеждава смело да се ограждаме с кръстното знамение и да прекръстваме всичко: хляба, който ядем, чашата, от която пием, да се прекръстваме, когато излизаме и когато се връщаме, когато лягаме да спим и когато ставаме, когато пътуваме и когато се връщаме, и когато почиваме. Този кръст, казва ни той, е знамение на верните и страх за злите духове! Вече знаеш, че кръстът изгаря като огън демоните и те бягат далече от нас.
Една жена се срамувала да се прекръсти, когато била на гости и я черпили с чай и сладки. Но понеже свещеникът й я благословил да се кръсти преди ядене и пиене, тя нито пила чай, нито яла сладки. Така и ти, ако отидеш някъде на гости и се срамуваш да се прекръстиш, остани си гладна и жадна... Това е по-добре, отколкото да се храниш без кръст. Трябва да обичаме Църквата и всичко църковно - тогава Тя ни пази напълно, както ние напълно Я обичаме и почитаме, и то днес в това небрежно към Църквата общество. Нашите обикновени и дребни усилия стават като малък подвиг!
Ти знаеш какво голяма сила има кръстният знак. Един светец искали да го отровят и поръчали на един магьосник да направи силна отрова. Но когато магьосникът донесъл чашата с отровата, светецът с вяра я прекръстил и спокойно я изпил, без да му навреди. Магьосникът направил още по-силна отрова, но светецът и нея изпил, сякаш е чиста вода. Тогава магьосникът обявил пред всички, че става християнин и вярва в Христос, защото разбрал каква огромна божествена сила има Христовия Кръст. С радост отишъл на смърт за Този Силен Бог Христос и се кръстил в собствената си кръв.
А схимонахиня Нила, (схимонахиня е монахиня, която е дала обет (обещание) пред Бога за по-строг пост и въздържание от светски слова), при интерниране от манастира си към Сибир, казала на водача, че ако насъска кучето още веднъж към нея (с кучета ги охранявали), кучето ще умре... И действително, той пак го насъскал и то се хвърлило срещу нея, но тя го прекръстила и то паднало мъртво. Водачът почнал да гледа на нея с уважение и дори я направил старша на група...
Има една интересна история с един стълпник, който десетки години се молил на Бога върху един каменен стълб, висок 20 метра, и изведнъж видял как идва при него един Ангел с една небесна колесница и го кани да се качи в нея, защото бил заслужил вече да отиде на небето при Бога, след толкова силни и продължителни молитви. Той се поколебал и си вдигнал единия крак, за да стъпи на колесницата, но се сетил да направи кръст, за да провери дали видението е от Бога или от сатана. Като направил кръст, видението на “Ангела” с колесницата изчезнало и той за наказание, че повярвал на демона, стоял една година на един крак...
Когато удари точен час, трябва да се прекръстиш с Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешната”. Защо? Защото смъртта ни се е приближила с още един час! Има един интересен случай, по повод на Иисусовата молитва и нейната сила. Един свещеник имал скорец, който постоянно слушал Иисусовата молитва от отеца и започнал да я повтаря доста често. Веднъж на улицата върху него се спуснала една хищна птица, подобна на ястреб, но като наближила до скореца, изведнъж отскочила от него, защото точно в тоя момент по навик той си казвал Иисусовата молитва! И тази молитва му спасила живота...
Христовият кръст е не само огнен знак, с който изгаряме нашите врагове, а е и щит и знаме на нашето спасение. Или както е в стихчето:
†
Кръстът е знак
на демонския крах,
знамение на нашето спасение!

Св. Иустин Мъченик, починал още в 165-та година (†165 г.) също ни поучава да извършваме кръстното знамение по време на молитвите си: “Християните трябва да се молят на изток и да правят кръстно знамение с дясната си ръка.” Извършва се по следния начин: събират се палецът, показалецът и средният пръст на дясната ръка, а другите два пръста се сгъват плътно до дланта и казваме: "В името на Отца (докосваме със събраните три пръста челото - в знак че обичаме Господа с всичкия си ум и Му посвещаваме всички свои мисли.) и Сина (докосваме долната част на гърдите , в знак на любов към Господа от цялото си сърце и душа и Му посвещаваме всичките си чувства и желания.) и Светия ( докосваме дясното рамо) Дух (лявото рамо). Амин". Трите пръста символизират Пресветата Троица: Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети, а тяхното събиране в едно символизира единосъщието на Бога, двата сгънати пръста символизират двете природи на Христос: Божествената и човешката. А ето и тълкованието на св. Никодим Светогорец за трикратното прекръстване: Първо докосваме челото, в знак че Христос е бил на небето единосъщно с Отца, след това корема, в знак че е дошъл на земята и се е въплътил в утробата на Дева Мария, дясното и лявото рамо, в знак че е разпнат за нас и нашето спасение, след това навеждаме ръката към земята, в знак че Бог е погребан и слязъл в ада да изведе от там праведниците, след това пак челото, в знак че Христос възкръсна и се възнесе на небето и седна отдясно на Отца, после пак корема, в знак че пак ще дойде на земята, но вече като Съдия да съди живи и мъртви, и после докосваме пак раменете, в знак че Бог ще сложи спасените от дясно (дясното рамо) и осъдените от ляво (лявото рамо). При третото кръстно знамение в чест на Света Троица, когато допираме рамената, Го молим лично нас да сложи от дясната страна при спасените, а не от лявата при осъдените.
Ако ти искаш да се убедиш със собствените си очи за древното предание на Кръстното знамение, можеш да отидеш в светата Киево-Печорска Лавра, в пещерата на светите мощи на преподобни Спиридон Просфорник. В часа на своята кончина той положил десницата си за трипръстно знамение и в това положение тя стои така до днес повече от 800 години! Ако не се съмняваш, можеш и да не ходиш...
Накрая ще спомена за научната сензация от страниците на руския вестник “Живот”. Ето какво казва физикът Ангелина Малаховская, след 10 годишни изследвания, с нейния екип, за силата на кръстния знак: “Потвърдихме, че древният обичай да се прекръства храната и питието на трапезата има дълбок мистически смисъл с практическа полза: храната се очиства буквално за един миг и това велико чудо се случва всеки ден”. Вредните бактерии от различни видове вода – от реки и езера или кладенци – се намаляват от 10 до 1000 пъти!, след прочитане на молитвата “Отче наш” и прекръстването на пробата! Нещо повече – молитвата и кръстният знак се отразяват благотворно и върху самите участници в експеримента – при всички се стабилизира кръвното налягане и се подобряват кръвните показатели. Но при липса на концентрация или дори разсеяност, положителният ефект силно намалява или дори съвсем отсъства.
И още нещо – водата променя и своята оптическа плътност – сякаш се насища със светлина! Ако водата се прекръства от християнин, оптическата плътност се увеличава 1,5 пъти, а от свещеник – 2,5 пъти! Когато водата прекръства кръстен християнин, но невярващ и без кръстче на гърди, оптическата плътност се увеличава само 10%. Ако пък пръстите на дясната ръка се поставят по друг, различен начин, в оптическата плътност на водата не настъпват никакви изменения!
Скъпа Мария, силно се надявам, че вече няма да забравяш да се кръстиш и да прекръстваш храната си. А като знаеш колко тежко е пострадал нашият Господ Христос, и на какви страдания е бил подложен на Своя Кръст, за да може Той да стане Спасителен за нас, вярвам че ще извикаш с благодарност и вяра: Слава Тебе, Господи, че с Твоя Кръст Ти ни връщаш блаженството на Рая!

Целувки с любов към Кръста Христов и теб: Тати
29.02.2008 г.

Писмо 42. За рая и ада

Здравей мое райско момиче!

Здравей мое ангелче! Радвам се, че ти наистина имаш ангелски вид, но понякога ме стряскаш с демонични думи и страсти, тъй че явно не разбираш - ангел е този, който има ангелско поведение. Това е важно писмо – в него ще поговорим за рая и за ада. Страшно важни неща, защото днес никой не вярва, нито в рая, нито в ада. Никой не се върнал от другия свят, казват хората. А това е лъжа. Отначало един пример за рая.
Благочестивият игумен Власий искал да разбере къде отиват душите на монасите, подвизавали се по време на земния си живот. След тригодишно пребиваване в молитва в килията си всяка нощ, веднъж той, стоейки на обичайната си молитви през нощта, бил отнесен в рая. Раят представлявал цветуща градина, изпълнена с благоговония и разни дървета. Там той видял монаха от своя манастир Ефросин, който седял на златен престол под едно дърво. Запитал го:
- Сине мой Ефросине, какво правиш тук?
- Аз съм поставен от Бога на стража - отговорил Ефросин.
- А можеш ли да ми дадеш нещо, ако те помоля - продължил Власий.
- Мога, искай!
- Дай ми три ябълки от това дърво.
Ефросин откъснал три ябълки и ги подал на игумена. Последният ги сложил в мантията си и в този миг дошьл на себе си. Отново се намерил в килията си - с три ябълки в мантията си!.
След богослужението на утренята, игуменът повикал готвача Ефросин и го попитал: - Сине мой, къде беше тази нощ?
- Там, авва, където ме видя.
- А къде те видях?
- Където поиска от мен три ябълки, и аз ти ги дадох, и ти ги прие.
Игуменът показал на братята трите ябълки от рая и те били разделени за благословение между всички братя, и които били болни, щом вкусили от тях, станали съвършено здрави.
Много интересен истински разказ. Ефросин, макар и готвач, е бил на страж в рая, защото е заслужил с тайни духовни трудове пред Бога, и той, заедно с игумена, са били изпълнени със смирение и Бог е преценил, че те няма да се възгордеят от това тяхно видение с материално потвърждение на рая, а всичко това ще е от духовна полза на всички монаси, и по този начин и на всички нас, които четем тези прекрасни духовни писания.
Сега един пример за ада: Разказ от Света гора. Имало двама приятели, единият от които отишъл в манастир и прекарал живота си в покаяние, а другият останал в света и се развратил - започнал да хули Евангелието, и в такъв живот умрял. Монахът разбрал за смъртта му и започнал да моли Бога да му открие задгробната участ на починалия. След известно време, по време на лек сън, на монаха се явил приятелят му.
- Как си? Добре ли си? - попитал той явилия му се.
- Горко на мен, злочестивия! незаспиващият червей ме гризе и няма да ми даде покой през цялата вечност.
- От какъв род е това мъчение? - попитал монахът.
- Това мъчение е непоносимо! - възкликнал мъртвият - но няма възможност да се избегне Божия гняв. Заради твоите молитви ми е дадена свобода, и ако искаш мога да ти покажа моето наказание. Няма да издържиш, ако ти открия в пълнота всичко, но искам отчасти да узнаеш това...
При тези думи починалият повдигнал дрехата си до колене. И о, ужас! Целите му крака били покрити със страшни червеи, които ги ядели и от раните излизала такава зловонна смрад, че потресеният монах начаса се събудил. Но адската смрад изпълнила цялата килия, и то така силно, че монахът с ужас изкочил от там, забравяйки да затвори след себе си вратата, откъдето смрадта се разнесла по целия манастир. Всички килии се изпълнили с нея, и тъй като и след време не се премахвала, монасите били принудени да се преселят на друго място!...
А монахът, който видял пленника на ада и неговата ужасна мъка, през целият си живот не могъл да се избави от натрапчивото зловоние - нито да го измие от ръцете си, нито да го премахне с каквито и да било благоговония. Миризмата не се е разнесла, точно защото ако се беше разнесла, ще се намерят хора да кажат, че това е само глупав сън, а за примера от рая, ябълките отдавна ще са изядени и забравени... А така Бог казва на монасите и на всички нас: Пазете се от този страшен грях, защото времето не може да го заличи!! Както миризмата на зловоние не се заличила...
Друг пример, също много интересен. Млад дякон, брат на свещеника, се разболява от холера и умира. Свещеникът се моли за душата му и скоро брат му се явява по време на сън.
- Как си с митарствата, - пита го свещеникът.
- Трудно, - казва брат му – демоните всичко са записали, дори грешни мисли, които са преминали с бързината на мълния... и не сме им обърнали внимание, и не сме се каели за тях. Тук тези мисли се изобличават и душите си ги спомнят... (Моля те, скъпа Мария, запомни тези думи на починалия дякон!)
Тук умрелият дякон извадил изпод расото си една табличка от картон, колкото четвърт плик, изписано с грехове тъй ситно, като с маково семе.
- Ето - казал брат му, - за мен имаше 25 такива таблички, от които 7 изгладих при предсмъртната си изповед, а 18 останаха...
След 5 години умрелият се явил на една християнка и й поръчал да каже на брат му (свещеника) че 5 таблички вече са загладени... През тези 5 години свещеникът се молел усърдно за прошка на греховете на брат си. След още 13 години свещиникът, както си седял зад бюрото, видял че в стаята влиза брат му в расо като жив, и минава покрай него и казва ясно:
- Сега съм свободен... - и изчезва.
Забележителното тук е, че за тези 18 таблички с непростени грехове, трябвало свещеникът цели 18 години да прави заупокойни молитви, за да бъдат загладени! Важен пример за нас – от нашите молитви зависи състоянието на ближните ни, починали без изповед или с непълна изповед! Бог да ни дари със сили за молитва и приношение за нашите починали братя и сестри!
Сега следва един невероятен разказ, но и той е по истински случай. Павел Каров, (който живеел в гр. Владимир) получил съобщение от сестра си от Москва за смъртта на брат им Сергей. Поради лошите пътища Павел не могъл на отиде на погребението на брат си.
На първия ден на Пасха (Възкресение Христово) около 10 часа вечерта, Каров полегнал на дивана и се унесъл. Изведнъж вратата се отворила и в стаята влязъл покойният Каров, братът на Павел, който, прекръствайки се пред иконите, се приближил до живия и му казал: "Христос возкресе, Паша!"
Последният силно се изплашил, но когато Сергей дошъл и го целунал, Павел му отвърнал: "Воистинну воскресе!" – и също го целунал. След това покойникът седнал до брат си на дивана.
– Нашата майка ти се покланя, там е хубаво – казал явилият се брат.
– Но нали ти, Серьожа, умря? – запитал Павел брат си.
– Да, наистина умрях.
– А как дойде?
– Пускат ни.
Тук Павел се ободрил и станал, и като запалил лулата си, предложил и на брат си. Но Сергей отказал, като казал: - При нас не се пуши.
Павел огледал и даже пипнал дрехите на брат си и наистина се уверил, че това е той. После тръгнали да се прибират (те били в бръснарницата на Павел) и Сергей завил към Църквата и там вежду колоните й се изгубил. Но преди това разказал, че при сестра им останал един негов празен стар куфар с двойно дъно, в което имало 150 рубли и разписка за още 90, и му казал да отиде да го вземе. Тази сума не е малка за времето си - 1887 год – поне 5-10 заплати! И Павел отишъл до Москва и разпитал сестра си как е умрял брат им. Тя казала, че рязко се влошило състоянието му и след Маслосвет и Причастие починал и описала дрехите, с които го погребали, и които Павел също видял! Поискал празния куфар за спомен от брат си и тя с радост го дала. Вътре намерил много хитро двойно дъно и в него 150 рубли и разписка до княз Галицки за 90, които князът веднага платил, щом получил разписката.
Павел Каров съобщил за това събитие на духовния си отец Гавриил Ястребов. И когато след време Павел Каров се разболял тежко, отец Гавриил за пореден път го попитал дали всичко, разказано за брат си е истина. Тогава Павел, показвайки светите икони и помнейки близкия смъртен час, уверил отец Гавриил, че всичко казано за явяването на брат му Сергий е самата истина, и на него не му е нужно да вкарва отец Гавриил в заблуждение, и че беседата и пасхалния поздрав с мъртвия били напълно реални! Какъв прекрасен разказ за тези, които казват, че никой не се е върнал от другия свят!
Какво остава за нас, мила моя дъщеричке, освен да повярваме, и за рая и за ада, и да положим усилия да избегнем мъките на ада, и да получим райското блаженство и вечната радост с Христа.

Целувки днес, преди, дай Боже, да са съм се върнал от Небето, с целувка пасхална и реална: Тати

4.03.2008 г.

Псст, Тимотей! Ако я публикуваш тука никой няма да я купи!

и аз това си казах, като го четях.
Тимотей, ти щом си от Свищов, имай впредвид, че тая година от 18 до 20 септ. ще се проведе Вторият Римски фестивал, посветен на Античното изкуство.

Дъщеря ти отговорила ли е на някое от писмата ти, Тимотей?

[линк]