Болка

Днес изпитах ужасна болка. След като стана това си ходех и си мислех ебах ти сега какво трябва да живея така искам не искам така стоят нещата. Това е болката ми беше емоционална, тя по кофти . Та сега просто не ми се пише уморен съм днес излязох в седем и тръгнах да се прибирам към монтана пристигнах вечерта 22 и 20 така че това незнам колко път е а 15 часа . Та просто искам да поспя ще пусна тук едно за болката. Това нещо го прочетох точно първите дни дет тръгнах на сбирките още бях в болницата в раднево. Лека нощ на всички. Радвам се, че мога да споделям тук, радвам се че отново съм си в нас, ай лягам пазете се хора, ще се моля за още 24 часа чисти на всички ни ...

И мен ме боли...Тези дни ужасно боли ли,боли..Разкъсващо е,изпепеляващо всичко отвътре.Лицето ми се пресоли,но явно болката не може да се излее чрез сълзите..

ей,вие двамата!!

какво ви боли,бе,по дяволите?

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

И мен, напоследък ...

Не знам защо, не знам какви са причините ... от времето ще да е, знам ли ?

Боли,защото шибания хероин ми отнема всичко лека-полека...Граби,граби,помита всичките хубави неща в живота ми,че и още иска..Боли ме от яд,че мъжа ми се превърна в гаден човек заради него.Боли ме от яд,че и аз се превърнах в нещо,което не познавам.Боли ме от шибаната самота...от това,че се чувствам сама сред толкова хора..Ядосана съм,бясна съм,че любовта на живота ми е в шибания затвор,а аз съм захвърлена някъде между два свята, а и двата са ми непознати...Ядосана съм,че се надрусах за пръв път от толкова време...че позволих да ми отнеме любовта,а сега му позволих и мене да отграби..пак..и пак..Страсти и неволи хах...Времето не лекувало болката..просто я притъпява.
Хубав и усмихнат ден...

destiny.не знам какво да ти кажа,ужасно ти съчувствам..
че мъжа ти е в затвора,Боже,дано не ми се случи никога....никога не съм била по-уплашена от тая перспектива колкото сега,в тоя момент...
не се отчайвай,мила,не сме по-слаби от хероина,просто сами се поставяме в това положение.
стига да искаме,планина можем да преместим,та какво остава за един шибан материал.
аз вярвам в това,в силата на любовта,особено когато е преживяване всеки ден,защото човек влезе ли в затвора,вече има време за размисъл,но по принуда.важното е да ти дойде акъла тук и сега,за да не се стига до там.
ти си свободна,свободни сме и имаме шанс да си направим равносметка и да си видим приоритетите.
тогава и Господ поmага,когато откриеш силата в себе си да кажеш НЕ.
успех ти пожелавам
твоя
psyromantic

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

18 Февруари
Сътрудничество във възстановяването.

“ Докато приемам всичко и поемам задължението си пред Висшата Сила, правеики всичко, което зависи от мен, зная че Висшата Сила ще се грижи за мен.”

Много от нас чувстват, че главната отговорност във възстановяването-това е отговорноста пред нашата Висша Сила. Приемаики, че със своята сила ние не можем да оставаме чисти и да намерим възстановяване, ние встъпваме в сътрудничество със Сила, по могъща от нашата собствена. Поемаме отговорност да оставим живота си на грижата на нашата Висша Сила и в отговор тя ни дава ръководство.
Това сътрудничество е жизнено необходимо, за да оставаме чисти. На първо време често си мислим, че това сътрудничество е най сложното нещо, с което сме се сблъсквали. Но силата на нашата отговорност пред възстановяването и грижата на Бог са достатъчни, за да ни подържат само за днес.
Нашата роля в това сътрудничество се състои в това, да се стараем да правим всичко, което можем, всеки ден, да разпознаваме и изпълняваме задачите стоящи пред нас и да прилагаме принципите на възстановяването, колкото може по добре. Даваме обещание да направим най-доброто, което можем-не да имитираме, не да се правим на свръх хора, а просто да положим основата на своето възстановяване. Изпълняваики своята соля в сътрудничестото във възстановяването, ние усещаме грижта на Висшата Сила.
Просто за днес: Ще поема отговорноста по сътрудничеството с моята Висша Сила.

Тук в тая тема написах за болка. Ами болка ми значи това е ходих малко до едно място и ето петък значи говорех с един приятел от групата, които има бая повече опит по програмата и е повечко време чист от мен и му казах, какво ми се случва и как чувствам какво трябва да направя-но не го искам и не го направих и сигурно нормално да изпитам такава болка. Знам ли не ме интересува . Та той тогава ко ми казваше два дни едно и също ми повтаря движиш се по тънък лед коце, но това си е твоя работа и задника си е твой и котлона на, които ще седнеш си е твой ха ха ха ха ха. Ух малей сега отстрани виждам ама наистина виждам през, какво минавам. Тая нощ сънувах, че се друсам по принцип го сънувам като кошмар, но тая нощ знам ли не ми пукаше особено че съм се надрусал. Пукаше ми само, че не мога да кажа вече ей аз съм чист 6 месеца така беше в съня ми иначе съм чист 5 и няколко дни. Но това за мен не е голям страх дали ще кажа или не повече време не ми дреме, важното е да съм си добре пък... Та така пиша отново много объркано но съм си объркан, две нощи и не си пиша по 10 стъпка абе никаква работа по стъпките не само по десета, не си изпълнявам задълженията. Е да ко се прави с работник, които не прави каквото трябва ами предупреждение и после аре уволнение. Или не аз съм с връзки бе по красив съм по умен съм от всички, ти чуаш ли бе е е е, ко ми говориш знаеш ли кой познавам а.а а а а ?????????? Знаеш ли ти бе внимавай с кой говориш. Та нито съм по умен нито връзки имам и хуя и болката и за мен са същита като за другите ужаса на наркотика се връща. Няма значение друсам или не. Отново ей тая сутрин не ми се ставаше до 11 часа и не че ми се спи просто блокиран в леглото. Ами не ми се живее така дори и да не друсам аз болеста си я имам и не наркотика ми е проблем а това дет ме води към него. Нищо ама нищо не се е променило от преди няколко дни но ето ко става с мен защо се чувствам така. Ами защото си нося болеста Хронична, прогресираща, рецидивираща, смъртоносна болест- водеща винаги до едно и също "Затвор, Лудница, Смърт." Ами които иска да си се бори с нея със моралните си и филосовски методи, със старите си идеи. За днес аз не мога така видях го и го усетих дебел е ама чак като опре в гъза, както го казваше един приятел и не мога да мръдна вече че ша влезе, чак тогава съм готов да се предам и да се оставя в ръцете на нещо друго. Нещо повече от мен . Лек и успешен на всички ...

хахаха, говорете ми. :))

аз изпълзях.
с цената на какво, не питайте.

но чистата, рафинирана, физическа болка има свойството да прочиства главата от семантичния шум и да подрежда нещата. :) поне за мен..

повишаваш прага си за поносимост на болка, за да можеш да се справяш с нея.
поне това е моята философия. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.

Болката е слабостта, която излиза от тялото.

Ти се появи. По-добре ли си?

ооо ти си завърна...тъкmо се питаха клубарите какво е станала с теб...как изкара рд-то?

Да,така е.Всеки прави някакъв избор,и дори не подозира какви последици води след себе си едно мигновено решение.Но аз съм твърдо убедена,че нещата се случват,защото именно така е трябвало да се случат.Както казва един прекрасен човек-животът е огледало.Каквото му покажеш,със същото ти отвръща..Още боли,тъпо и постоянно..Но знам,че болката ми ще роди нещо хубаво,някакво ново(или истинското)Аз.Тъжно ми е,че любовта ми е зад оградата...Гадното е,че знаех,че рано или късно ще се стигне до тук.От една страна бях готова,че ще се случи..Днес ми се обади,плачеше..Написал ми е стихотворение..Защо трябва късно и по принуда да оценяваме нещата,които имаме?..Не искам да съм такъв човек,не повече!Знам,че хероина не е по-силен от нас.Ще се справим с всичко,няма непреодолими неща и неразрешими проблеми...Успех и на теб,псай,и хубава снежна вечер!

Аз питам с цената на какво.

Ако не можеш да си известен, бъди скандален.

РДто утре го празнувам с едно приятелче литовец.

значително по-добре съм, да. :)

с цената на какво?

няколко бутилки водка, половин кутия цигари изгорени по ръцете, няколко дълбоки разреза изгорени с натриева основа, няколко часа пропадане в бездънната яма на неописуем шизофренен ужас в който не можеш да различиш нищо от триптаминови фрактали и се разпадаш на тяло без органи, докато не изповръщаш една кофа блювоч и почнеш да се събираш от чист бял шум, и в 5 сутринта, давайки си сметка за живота си последните няколко месеца в ретроспекция, докато фосилите от мъртвото ти присъствие последните дни тихо плуват и преливат едни в други, избухваш в спонтанен рев... и т.н.

сега съм на лека плодова диета, капсули рибено масло, клизми с разредено кафе и ник'ва дрога. :)

заковал съм си вниманието тотално върху различни дистрибуции на линукс и бавно минавам към изчистена конзолна unix/debian среда. уча се да ловя и интерпретирам скрития информационен поток в света около мен. и стигам до разни заключения като:
1) човек никога не може да е достатъчно параночен (това не важи толкова за БГ де..все още)
2) англииския израз "stranger than fiction" важи в пълна сила по отношение на реалноста на нещата
3) зад всичко се крие нечия политика
4) дейвид айк май ще излезе прав, хахаха.

______________________________________
exterminate all rational thought.

хах.
Добре си ги формулирал четирите 'казуса'.
Не знам дали следиш процесите тук, ама и ние сме на път да конвертираме параноята от болестно състояние в инстинкт. Крайно некадърната ни и компроментирана отвсякъде полиция напъваше да следи интернет трафика дори само по подозрение за престъпление. Засега не й се получава, ама началото е положено, дет се вика.
А иначе тук живота винаги е бил " stanger than fiction ". поне според моята fiction. Ама да не го обръщаме на политика.

Весело изкарване на рождения ден и ако приемаш съвети - не се опитвай да се надпиваш с литовци, без значение от пола :)

20 Февруари.
Безсилие, лична отговорност.

“Бидеики безотговорни, ние сами създавахме проблемите си.”

Когато отказваме да поемем отговорност за живота си, се лишаваме от нещо голямо. Необходимо ни е да помним, че сме безсилни пред зависимоста си но не и пред поведението си. Много от нас навярно приемаха безсилието мислеики, че то ни позволява да избегнем вземането на решения или да продължаваме да постъпваме детски. Ние разпространихме безсилието над всичките ни деиствия, обвинявахме другите за обстоятелствата, вместо да предприемем позитивни деиствия, за да ги променим. Ако продължаваме да избягваме отговорностите заявяваики, че сме “безсилни”, то ние се обричаме на такова жалко положение, каквото беше по времето на активната употреба. Възможността а изкараме години във възстановяване чустваики себе си жертви е съвсем реална.
Вместо да живеем бягаики от изпълнение на задълженията ни, можем да опитаме да ги изпълняваме и да се учим да поемаме отговорност за решенията си. Ние може да грешим, но може и да се учим от грешките си. По-голямото приемане на себе си и възвръщането на готовноста да поемаме лична отговорност ни дава свобода, да се променяме, да правим избор и да растем.

Просто за днес: Това са мой чувства, мой деиствия и мой избор. Ще поема отговорност за тях.

Кога ли ще порасна незнам просто мисля, че наистина раста, когато поемам някаква отговорност. Знам ли знам само, че нищо не знам. Но поне нещичко разбрах, че съм автор на всичките си беди... Ха бях тръгнал да обвинявам семеиството ми и приятелите. Щото с най добри намерения направиха така, че да не поема никога отговорност. Не ходя на училище едната ми леля в просветата първо беше директорка на училището в, което учех другата мед сестра. Никакви проблеми. За казармата отново ме оправиха. Дела всичко не ми се изброява, но просто стана така, че не се научих на отговорност и в допълнение с дрогата та останах някъде на 10г. Мисля, че съм го споделял веднъж гледам едно предаване по твто "МАМА ТАТКО И АЗ" и едно детенце от детската . Ха представете си учудването когато видях, че реакциите ни много си приличат. Та тъй ми никакъв растеж никакъв . Никаква отговорност. Оп сега ще трябва да стана чао и лек ден.

Защо се режеш и гориш само не разбрах? И никаква дрога? Кофти...

ами за това - линкус.
има достатъчно secured & encryped дистрибуции.
ако те гони НАЙСТИНА сериозна параноя - слагаш SAMAEL (secure, anonymous, megalomaniacal, autonomous, encrypted linux) или incognito gentoo. с gpg енкрипция паралелно, някой ще трябва да вкара сериозна инвестиция милиони евро за да могат да те "следят". :) или алтернативата, както руснаците му викат - "термо-ректална криптоанализа", хехе. демек пържене докато изплюеш всичките пароли.

иначе БГ е най-стрейнджър от всичкия фикшън, то е ясно. пълен хаос, freak show с цигански духов оркестър острани.
тук е някак си в един по-организирано корпоративен смисъл "stranger than fiction".

хах, за литовците знам. с тях движа предимно тука, и чат пат румънци. пре-балтическия генен pool не спира да ме впечатлява. всичките са супер забавни и интелигентни типове, а жените им са адски красиви. и държат много, на всичко. сега ходихме да пазаруваме с тях, те са една двойка...той нещо беше крив сутринта, и тя ми подмята дискретно "превръща се в същия алкохолик като баща си". и по пътя той като изцепи, ама съвсем сериозно - абе кво ще купуваме храна, дайте да вземем повече бира вместо т'ва, и тя само се обръща към мен и ми се усмихва "е, виждаш ли ва кво ти говоря." хахаха.

______________________________________
exterminate all rational thought.

защо се режа и гора..?
от късния пубертет си ми е останало...
радикална терапия.
някак си нервите ти като крещят с максимален интензитет болка всичко друго загубва значение.

а защо го правя конкретно в случая е твърге дълга, отегчителна и лична история за форуми..

но след това което спомена shallow grave май трябва да почна да внимавам кви ги пиша и тука. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.

Параноята е кофти тръпка. Никой не те тормози за прекалено лични и оттегчителни истории. :)

Ако не можеш да си известен, бъди скандален.