Бяло

[линк]



[линк]

[линк]

Това е като реклама за прозорци - "уплътнете нещата" ...

Много е красиво.

[линк]

Не ще да се показва... ааааааааааа ма ха!

Мммм хубаво е....а пък аватара ти е прелестен..

Довечера ще пусна "конкурентката" за аватар, че сега не мога да я намеря.

Това да не е твоето дете?

Your future dream is a shopping scheme.

Включвам се с платно, запечатано в бяло.

Зимна тишина, която е отличителен белег за зрелостта и мъдростта на Зимория.



За да не пренебрегваме и предстоящите сезони.

Пак река, но вече , облечена в свежи цветове и игривостта на първите 7 години, които детето Пролетинка никога не успява да прескочи...



Ех, лятото и шумните купони на нашата тийнейджърка - Летисия, немирна и импулсивна ни е тя.


Красива, цветна, успяла... предизвиква уют, сигурност...мога да се загубя в нея.

Не. Моите са момчета.

Живи да ни ожалят нас - мъжките майки.

Тук ако знаете какъв сняг валиииииииииии, малииииииииииииииии, на едни тлъсти снежинковци.

Your future dream is a shopping scheme.

Мда, пък на нас - женските майки - се крепи индустрията за превръзки и чорапогащници

Луди глави. Добре, че и на мене ми тропа сачмата...

това е сутринта - детската писта е затихнала смълчана, очаква атаката на скиорите. Влекът още не се е събудил, но вече тръпне и поклащайки лениво пръти предусещащ бурята от детски крака и ръце. Баирът е странно притихнал, огрят от ранните лъчи и прочиства гласа на ехото в подготовка за глъчката, победоносните викове, предупредителните крясъци, викът на някоя майка "поръчала съм тииии, идваааай" и мърморенето на бащата "стига си го/я тормозила, като огладнее - сам/а ще доприпка"

Ох, поне няма да минеш през периода да повтаряш по двеста пъти "много ти е хубава косата", "лицето ти е много симпатично", "естествено, че не си дебела", при това внимавайки за интонацията, защото една погрешна нотка веднага води обвинението "говориш ми със сърказъм, така ли?"

Така спечелих симпатиите на племеницата ми когато беше на 3. Извадих една огромна кутия с лакове за нокти като ми дойде на гости. Познай какъв цвят си хареса - мастилено синьо. Сестра ми щеше да припадне. Но малката така грееше от щастие, че се караха само на мен.

Аз откачам от доста отдавна. Твоето житие е двойно, на теб ти е простено.
Ами аз? Напоследък усещам , че губя от поглед маркировката, хем е в бяло, м.......му. Забивам спирачки по някаква стърнища на мозъка и оставам да си лежа, изтощена, смятайки че всичко ще мине от само себе си.
Не съм за йелоу букче, едно санаториумче ще ми дойде добре.
Но се чувствам толкова млада покрай детето, все едно пия от елексир за вечна младост.

Хахахах, сетих се за "Американски пай" и поредица...
Не знам защо направих връзката.