3 МЕСЕЦА БЕЗ ВЕСЕЛА...

3 МЕСЕЦА...

НИКОЙ НЕ УМИРА ЗАВИНАГИ, ДОКАТО ИМА КОЙ ДА ГО ПОМНИ!

Днес, 14 Февруари 2009 г., се навършват 3 месеца, откакто си отиде завинаги от нас ВЕСЕТО !

Мили момичета и момчета, нека заедно почетем паметта й и да се помолим за мир и светлина на душата й.

ВЕСИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!



*Jull*: Този текст написа сестрата на Весела. Присъединявам се към него с цялото си сърце!

"Совите не са това, което са..."

Следващите 2 снимки получих от сестрата на Весела:



"Совите не са това, което са..."

Весе, винаги ще те помним! Ти остави забележима следа тук!

Подкрепете петицията

Весенце,да знаеш само колко много ми липсваш.Винаги ще те нося във сърцетоси, там където са и моите любими хора.
Почивай в мир приятелко!Никога няма да те забравя!

Няма да те забравя мила Весе,почивай в мир!!!!

Весе,обичаме те!Никога няма да те забравим!Никога!!!

Живота е сцена, а ние сме артисти!

Ти остави дълбока следа в сърцата и душите ни! Обичаме те, мила Весела! почивай в мир!

Липсваш ни много Весе! Няма да те забравим никога, ще носим винаги частичка от твоята смелост и борбеност. Почивай в мир скъпа виртуална приятелко!

Раздаваше любовта си и обичаше виното.
Ще пийна една глътка за теб довечера!
Почивай в мир Весе!

Снощи си мислих дълго за нея. Дори се попитах дали няма скоро дата от смъртта й за това да се е явила така настойчиво в мислите ми. Уморена бях, не можах да сметна точно, но ето, че се оказа вярно. Три тъжни месеца без Весето! Дълго, дълго снощи тя беше с мен. Спомних си срещите ни, разговорите ни, веселите ни моменти заедно....ех, ВЕСЕ толкова те обичам!
Знам, че Весето е винаги с нас - нашата червена роза!

[линк]

Бог да я прости Весела и вечна памет на душата и!

Както и Бог да ги прости всички, които ракът прибра! И вечна памет на душите им!

Обаче, този некролог сред темите за взаимопомощ в клуба са в разрез с възгледите на самата Весела, струва ми се!
Тя непрекъснато повтаряше :

"Не искам да чета за лоши неща тук, аз се боря с болестта сега и не искам да чета за лоши неща! ИСКАМ ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ ! Който иска да си излее мъката, да го прави в кутията "лошата новина!" (Което впрочем, беше добра идея).

Опровергайте ме, ако не е така.

И пишещите тук сега замислят ли се как непрекъснатото повтаряне на спомена за скръбното събитие, причинено от болестта, се отразява на онези, които СЕГА се борят за живота си, както и за живота на своите обичани, любими хора?!

Така че, ако наистина обичате Весела (в което, впрочем, не се съмнявам!), то би следвало да уважавате нейните възгледи и да се придържате към тях - пишете за скръбните си мисли в кутията, която, доколкото си спомням, точно Весела създаде за такива случаи : "кутията за лоши новини".

Защото тъкмо Весела беше непримирима към онези, които правеха точно същото - изливаха мъката си директно сред темите в клуба! Доводите и бяха точно тези, които аз цитирах по-горе.

Спомням си, например, отчетливо нейната реакция на написаното от Тъжно_цветенце, след загубата на съпруга и! Ако не ме лъже паметта, накъде по онова време тя наложи кутията "Лошата новина".


Знам, че написаното от мен няма да се хареса на много от вас, които ще видят в него продължение на нашия спор с Весела за управлението на темите в клуба.

Уважавам нейната памет! Другото би било грубост и лошо възпитание, което КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА не би ми простило .
И точно затова говоря тук за ПРИНЦИПА НА ВЕСЕЛА!
Обратното би било поругаване на паметта и, което не искате, сигурна съм, нито пък самата Весела би желала.

ВЯРВАМ, че ще бъда правилно разбрана.

Може и да си права "по принцип", но според мен Весела заслужава отделна тема. Не само защото всички я познаваха, но и защото тя беше и си остава символ на невероятна смелост и неизтощима борбеност в името на Живота! Поводът да пишем за нея не е просто скръб по един прекъснат млад живот, а преди всичко израз на любов и преклонение пред онова, което тя правеше за Клуба.

На заслужилите личности им издигат паметници, но не за да навяват непрекъсната тъга за кончината им, а за да вдъхновяват и възпитават на добродетели, за да се помни тяхното ДЕЛО.

Весела няма нужда от паметник в този смисъл. Защото тя съгради този Клуб, даде му облика, който той има. Този клуб Е и ще бъде "убежище" за много хора, потърсили помощта му, ще им дава кураж да продължат да живеят и се борят. Или както е казал поетът:
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный..."

Ако греша, моля Весела да ми прости!

"Совите не са това, което са..."

Подкрепям те, Джул. Ако бих имала твоето дар слово бих написала точно това.
За да я има подкрепата, за да я има жаждата и силата за победа над болестта, за да ни има всички нас в този клуб - едно голямо, задружно семейство, причината бе, че я имаше нея - Весела.
Да не забравяме това сега, когато нея я няма вече сред нас, макар само физически!

Поткрепям те Джул!Делото на Весела трябва да се помни,и трябва да се запомни завинаги,и да се предава от поколение на поколение!Тя направи много за този клуб,сплотяваше хората,създаваше уют тук,и караше всеки да се чувства като у дома си.А когато се наложеше,сритваше задници.Защото бе пряма откровенна и открита-ТЯ,НАШАТА ВЕСЕЛА !
Подкрепям те напълно,и ти БЛАГОДАРЯ,че направи отделна тема.

Покой на душата ти,Весе!

Ivaceda,по принцип както казва Джул си права!Но само по принцип!Иначе една душа,която истински обича не би се съгласила с теб и твоите доводи.Весела не е една поредна болна,която е влезнала и излезнала от клуба!Тя е клуба!Тя е мотора,сърцето!Нея я няма само физически при нас,но тя си е сред нас!Много от нас усещат присъствието й.Затова категорично съм против неспоменаването на помените на Весето.Ще ги споменаваме до година както си му е реда-на шест месеца,на девет месеца и на година.После всяка година ще я отбелязваме.какво друго можем да направим за нея освен това малко внимание!А тя сега има нужда от това.за да може един дух да се възстанови напълно в отвъдното е нужна много обич и мисъл за тази душа.И когато много хора от този свят мислят за нея и я споменават се събира енергия от любов,която отива при нея и лекува изстрадалата й душа.А какво по-хубаво на този ден на любовта да я изразим към нея.Тя нямаше свое лично семейство ние бяхме нейното некръвно семейство.Тя живееше с нашите болки и грижи.Споделяла е с мен колко лошо й е било понякога и вместо да си легне тя сядала да отговаря и да напътства клубарите.Колко хора могат да го направят това а?Като ни заболи нещо и веднага си лягаме и гледаме себе си и даже не ни е до компото.Но тя никога не го направи това,никога!Тъй,че преди да пишете помислете мили момичета.Много хора не влизат в клуба защото Весето я няма.Това не ти ли говори нещо?Но клуба продължава да съществува благодарение на нас и нашите всеодайни модераторки.Те милите също се стремят да вървят по стъпките на Весето и да бъдат на наше разположение.А имат и лични семейства.Тежък е кръстта,който са поели модераторките ни,но в името на доброто и любовта им към нас са се съгласили.Весето може да се гордее с нас!

Живота е сцена, а ние сме артисти!

Нямала съм щастието да я познавам, но от четените нейни постинги и казаното за нея от многото хора тук за нейната доброта и всеотдайност някак си мисля че тези стихове на Таня Добрева са писани все едно за Весела...

"и още ден с усмивка ще изпратя
и ще посрещна следващия пак така.
с искрица нежност ще се разпилея
в сезоните на любовта

и винаги в сърцето си ще пазя
усмивката безгрижна до мига,
във който ще се слея със простора
и ще намеря вечността!"

Светла памет и мир на душата и!

Започнах да чета в клуба след като тя си беше отишла.Просто така се случи.
Изумена съм от духа и борбеноста и!Мисля,че никога в живота си не съм познавала такъв човек!Всичко в нея буди само възхищение!Мир на праха и!

Светла ти памет, мила Весе! Ние няма да те забравим. Подкрепям напълно мнението на Флора!