аз само да пробвам...
14 отговора
0 прегледа
аз само да пробвам...
Реших да пусна тази тема ,заради един приятел,който иска да пробва "една къса линиика" хероин.Просто незнам каква ли си мислят всички хора ,които се докосват до херото...."аз ще дръпна една линия и това ще е ,никога повече няма да докосвам".Явно всички това си мислят.Та въпроса ми е към всички зависими от тази субстанция.Добре де хора какво ви е накарало навремето ,след като сте пробвали първата доза да продължите?Нали първоначалната идея е била да си останете само с пробата?Толкова неземно ли е усещането от първата доза,че сте си платили ВИСОКАТА ЦЕНА на това удоволствие?Чувал съм от познати ,които зимат ,че точно първата доза убива.Явно наистина е така....
Re: аз само да пробвам...
Първата доза не убива, ма след нея идва любопитството - какво ли ще стане ако "се закача" ?
Това + гъзарията която ни тресе всички в пубертетска възраст - следваме стадото овце.
Какво кара хората да запалят втората цигара след първата и да се закачат ? При това за вещество (никотин) което изобщо не предизвиква кой знае какво удоволствие. Усещането от хероина е къде по силно. Тоест, втората линийка хероин ще му е къде по-интересна от втората цигара.
Между другото, май има много малко хора които са се закачили по-късно в живота.
Това + гъзарията която ни тресе всички в пубертетска възраст - следваме стадото овце.
Какво кара хората да запалят втората цигара след първата и да се закачат ? При това за вещество (никотин) което изобщо не предизвиква кой знае какво удоволствие. Усещането от хероина е къде по силно. Тоест, втората линийка хероин ще му е къде по-интересна от втората цигара.
Между другото, май има много малко хора които са се закачили по-късно в живота.
Re: аз само да пробвам...
darwinism (devil smile)
______________________________________
exterminate all rational thought.
______________________________________
exterminate all rational thought.
Re: аз само да пробвам...
Хах,нито усещането е толкова неземно,че за да се закча,нито пък съм имала наум идеята,че изобщо ще се пристрастя към опиятите.
Просто взех,даже не от любопитство,просто взех един ден,разбираш ли...
Изобщо не ме е тресла някаква "гъзария",нито пък съм последвала някакво стадо...по-скоро съм искала да се отделя от "стадото",да поема по свой път-мистичен и с усещането за някаква предопределеност,леко чувство на уникалност и съдбовна мисия на живота ми.
Просто взех един горещ летен ден,в далечната 98'ма (става дума за опияти)...
Нямах идея с какво се захващам,макар да имах интерес към наркотиците още от малка,представях си дори,че съм наркоманка,имах силно видение как се лекувам в някаква клиника,как съм минала през някакви психеделични преживявания,узнала съм истини,но съм платила висока цена и съм пристрастена.Това беше истинско видение,защото години по-късно аз наистина се закачих към дрогата,наистина навлязох в дебрите на психеделичните фантазии,видях невъобразими неща,получих отговори и натрупах още въпроси.Заключвам,че за мен експириънса с наркотиците-опияти и психеделици-е било част от духовното ми израстване,пробуждането на скритата част от подсъзнанието ми,и си давам сметка за това,но не е толкова романтично и съдбовно,колкото би могло да бъде,ако не бях се закачвала към дрогата-към котките с глутета,към морфина,към материала,и после последно към субститола...
Не споменавам ЛСД'то,гъбите,мескалина,джойнта-те са друга история,съкровена за мен,и са тема на друг разговор...
Честно казано,ако мога да върна времето назад,бих си преосмислила приоритетите,и бих впрегнала силата си да конторилирам дрогата в своя полза,а не тя мен да контролира,като ме закачи до живот,едва ли не....
Сега вече не искам да я ползвам дори в своя полза,не искам да имам нищо обще вече с дрогата,и се грижа за това,като се лекувам с метадон и любов..
Но..факт.Времето не може да се върне.Но пък има лек,и той е индивидуален за всеки...Всяка терапия би имала успех,ако си мотивиран и имаш желание да спреш,и всяка терапия е обречена на неуспех,ако ти липсват тия две неща.И помощ от Господ трябва,аз вярвам в това.
Искам само да спомена,че моят биологичен баща е бил морфиноман.Той е художник-сюрреалист и крайно асоциален тип,но майка ми открила нещо в него.Казва,че не си е дала сметка тогава,макар че е медицинска сестра,и е започнала да учи за клиничен криминолог,че може наркоманията му,може да остави вродена предразположеност към пристрастяване у мен,като негово дете.Сега съжалява,но тя вярва,че има съдба,и,най-важното- вярва в мен.Това ми дава допълнително сила....
Така,че причините да продължим след първата доза,и после да се пристрастим,би могла да бъде различна за всеки...
Това беше моята история...
Лека от мен на всички и свеж зимен ден утре!
поздрави
psyromantic*
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Re: аз само да пробвам...
Това със стадото е много сложна история. На тази възраст (аз започнах на 17 някъде), човек търси някакъв метод да се разграничи от обществото. Но във всъщото време прави какви ли не глупости за да се впише / интегрира в някаква група. За това се оформят тийнейджърски групи около някакъв общ интерес. Парадокса е че в пубертетска възраст човек си мисли че прави кой знае какви оригинални неща а всъщност е адски банален и следва стадото.
Мойто стадо беше наркоманско. Правех какво ли не за да се "интегрирам" в него, и дори се мислех за адски оригинален. А всъщност съм бил изключително банален. Като всеки един тийнейджър. Банален като тези които пушат зад училище за да се разграничат от останалите (и аз съм го правил).
Разбира се че не съжалявам за преживяното. Ако не бях минал през тези неща нямаше да съм този който съм. За нищо на света не бих си върнал живота назад, въпреки трудните моменти, депресиите, абстиненциите, и всичко останало.
Между другото, не се обиждай за термина "овце" - за мен хората (всички, изключенията са много малко) са овце и обществото ни е просто едно голямо стадо. И да искаме и да не искаме, следваме стадото - иначе сме нещастни. Вградено ни е в гените - социални животни сме. Биохимия ... не можем да избягаме от тези неща. И аз съм овца ...
Мойто стадо беше наркоманско. Правех какво ли не за да се "интегрирам" в него, и дори се мислех за адски оригинален. А всъщност съм бил изключително банален. Като всеки един тийнейджър. Банален като тези които пушат зад училище за да се разграничат от останалите (и аз съм го правил).
Разбира се че не съжалявам за преживяното. Ако не бях минал през тези неща нямаше да съм този който съм. За нищо на света не бих си върнал живота назад, въпреки трудните моменти, депресиите, абстиненциите, и всичко останало.
Между другото, не се обиждай за термина "овце" - за мен хората (всички, изключенията са много малко) са овце и обществото ни е просто едно голямо стадо. И да искаме и да не искаме, следваме стадото - иначе сме нещастни. Вградено ни е в гените - социални животни сме. Биохимия ... не можем да избягаме от тези неща. И аз съм овца ...
Re: аз само да пробвам...
Много умна "овца" си ти
Аз също съм пробвал херц преди 4 годинки и тогава материала беше здрав. Пробвах го на фолио (обикновено се пробва на смъркане). Хареса ми много. После още 2-3 пъти. Не съм закачен, защото се преместих в друг квартал където не познавах хора и нямаше от къде да намеря. От 3 години не съм друсал херц, но ако ми дадат ей сега пред компа няма и да се поколебая да го взема. И все пак ако наистина бях пристрастен щях да си намеря начин да си купя и да се надрусам. Може би е въпрос на време - когато звярът в мен се събуди ще открия връзка да си взема, а може би нещо друго... Толкова работа и мисли за пари - засега нямам време за такива работи освен бонбони и трева, но лятото в почивката сигурно ще се постарая да намеря и материал. Кофти е - не пробвай, защото това няма да те направи по-щастлив, най-много да задоволи любопитството ти и да те направи зависим.
Re: аз само да пробвам...
Може би ще е полезно за дискусията тук да има мнението на човек, който винаги е знаел че наркотиците съществуват, друсали са се около него, но не е имал усещането, че трябва да пробва. Може би защото първите ми спомени за хероина са леко травмиращи:), така да се каже. Бях 9-ти клас, когато на купон четирима мои съученици се заключиха в банята, за да друсат. Вместо да пушат, както правеха, те се бяха уцелили, а ние късно установихме отсъствието им. Едно момче и едно момиче починаха оная нощ.
Може би наистина става въпрос за някакъв извратен социо-дарвинизъм от края на 19 век, за някаква непрестанна селекция, където любопитният умира, а конят с капаци оцелява. Само живият, но не непременно силният ще предаде гените си и ще моделира бъдеще.
Може би наистина става въпрос за някакъв извратен социо-дарвинизъм от края на 19 век, за някаква непрестанна селекция, където любопитният умира, а конят с капаци оцелява. Само живият, но не непременно силният ще предаде гените си и ще моделира бъдеще.
Re: аз само да пробвам...
Пич, ако ми го казваш на мене това, закъснял си с 15 години ...
Иначе че съм овца - овца съм.


Иначе че съм овца - овца съм.
Re: аз само да пробвам...
Аз може би ще трябва да преповторя историята на psyromantic.Понеже това, което тя каза е съвсем идентично с моят живот, за това ще го разгледам по-накратко.Единствената разлика ще е в годините, в които сме почнали.
Също от малка се интересувах от наркотиците и по скоро, почнах да събирам матеряли, да ги изучавам, да търся, пак да чета.Дните ми минаваха в мисли за дрога.Лягах с тая мисъл, ставах със същата.Аз не стигнах до представите с лекуването, защото тогава в реалния живот започнах да се друсам.Беше нещо като подготовка за това, което ще преживея и още има да преживявам...
При мен първоначалната идея не беше само за да пробвам.Аз нямах идея!
Просто следвах представите си и ги превръщах в реалност.
Ако говорим за херца - при първия път има неземно чувство ама то се проявява по късно в повръщане, гадене и тн.
А тези твой познати, които взимат как са ти казали, точно те, че "първата доза убива".хахах
Интересна метафора~
Успех!
Също от малка се интересувах от наркотиците и по скоро, почнах да събирам матеряли, да ги изучавам, да търся, пак да чета.Дните ми минаваха в мисли за дрога.Лягах с тая мисъл, ставах със същата.Аз не стигнах до представите с лекуването, защото тогава в реалния живот започнах да се друсам.Беше нещо като подготовка за това, което ще преживея и още има да преживявам...
При мен първоначалната идея не беше само за да пробвам.Аз нямах идея!
Просто следвах представите си и ги превръщах в реалност.
Ако говорим за херца - при първия път има неземно чувство ама то се проявява по късно в повръщане, гадене и тн.
А тези твой познати, които взимат как са ти казали, точно те, че "първата доза убива".хахах
Интересна метафора~
Успех!
до хихи....
:"....И аз съм овца ..."
----------------
(отдавна искам да поразсъждавам на тая тема!)
Не си овца,хихи..и не си го набивай в главата...
И да искаш,и да не-ти си човек...далеч по-различен във всяко отношение от овчицата.Разбира се,и тя си има своите добродетели-благочестив нрав,наивност и рунтаво руно,но...да сравняваме хората с овце,и да си представяме,че сме в стадо-нереално е!! Най-малкото това е клиширано.Намерил се е някой някъде,във вековете назад, да сравни обществото със стадо,и за тогавашните разбирания подобни гръмки теории са били истинско прозрение,но човек не може да избяга от човешката си природа,и със съжаление мога да отбележа,че в много отношения овцата превъзхожда човека,като например в това,че при нея отсъства агресията,месоядството и желанието да бъде по-голяма овца от другите.Не знам за наличието на някакви емоции у нея,или отсъствието им-нямам представа дали тя завижда на другите овци,че имат по-голяма купа сено да пасат,и дали овцата се влюбва,но отказвам да приема,че човекът живее в стадо,та дори и във въздухарския термин"социално животно",обитаващо "обществото-стадо".Човекът е много повече от своето тяло,както и овцата е много повече от своето руно-има душа,която е вечна и само сменя телата,когато му дойде времето,когато обвивката продупчи последния си билет,или иначе казано,когато тялото умре.Не знам и дали душата определя в какво тяло да се засели,или тялото определя каква душа да побере в себе си.Знам само,че човекът е човек,защото е направил нещо,че да стигне до това ниво,иначе би останал овца,или още по-надолу-гущер! Да не ми се обиждат гущерите!
Вярвам,че заради кармата,а именно последиците от нашите действия,в предишни животи,и в сегашния,сами определяме докъде в еволционната стълбичка ще се заселим.И вярвам също,че да се родиш в тялото на човек,е най-голямият късмет (при всичките типични недоразумения и грешки в природата на човека),защото само човекът има съзнанието на нужното ниво,за да порасне повече от това,което е.Не казвам,че животните нямат съзнание,не!Даже още търся доказателство за живо съзнание у двете ми котки вкъщи,и искрено се надявам,и искам да вярвам,че те разбират много повече отколкото изглежда,и че зад привидно тъпото им изражение,тапирите разбират смисъла на живота.Но човек истински осъзнава,и само от позицията на човек,може да се опита да раздвижи потенциала си и да направи невъзможното възможно.
Овцата няма такъв шанс.В анимационен филм може и да й се припише такова качество,но релно овчицата има кофти съдба.Повечето от породата й стават жертва на човека.
Овцете (както и кравите,пилетата и прасетата),които са отглеждани,за да бъдат заклани,водят неестествено,мъчително съществуване.Родени,чрез изкуствено оплождане,те биват подлагани на жестока кастрация и на стимулация с хормони,и са угоявани по неестествен начин с неестествена храна,за да бъдат откарани там,където след дълго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака смъртта (аз лично не веднъж,докато съм била на автостоп из магистралите на европа,съм виждала такива ТИР-вагони с натъпкани овце и крави,мучащи и блеещи в несвяст,знаят ли те,че ги откарват към кланиците?Знаят ли хората,че тучните зелени пасища с пасящи бели овчици и кравички,с медени звънчета,са вече само мит,или картина от Библия за деца?).Тесните вагони,електирческите остени и паническият ужас,в който постоянно живеят овцете и животните въобще-всичко това е неотделима част от живота на тези животни,и тогава може ли някой човек да твърди,че е овца...или че е част от овчето стадо?(хихи,не те нападам,нищо лично,просто мисълта ми тече...)
Мисля,че хората нямат право,да се оприличават на животни,защото те самите са измислили ужасяващи начини да господстват над тях.Истината за клането на животни не е много приятна-промишлените кланици приличат на картини от ада.Първо довеждат пронизително ревящите животни до състояние на безсъзнание,като им нанасят по главата силен удар с чук,или с електрически ток.После ги провесват за краката и с помощта на механизирани транспортьори ги откарват към цеховете на фабриката на смъртта.Когато им прерязват гърлата и им одират кожата,те все още са живи,потънали сред реки от кръв.Трудно е да се разбере защо конвенциите,регламентиращи отношението към домашните животни,и дори към лабораторните мишки,не се разпростират и над селскостопанските животни,които биват жестоко осакатявани и умъртвявани в кланиците на европейския съюз и америка,който уж са цивилизовани страни.Но това е далеч друга тема,и аз разбирам,че наистина се отклоних...
Много те уважавам,хихи,и разбирам метафората,която използваш,когато казваш,че и ти си овца...
Ако бяхме в далечното невинно библейско време,тази метафора би била адекватна,но живеем в смутни времена,и се дразня когато по телевизията излязат разни псевдоинтелектуални мутри и ми разразправят,че човекът е социално животно,не давайки си сметка,до какво положение е докарано животното е съвременнотото ни "цивилизовано" общество.
Затова за мен ти не си овца...и при гореизложените факти,едва ли и на тебе би ти се искало да бъдеш....
Хех,видя се,че мога да разтягам локуми и на други теми,освен за наркотиците,съжалявам ако се поувлякох....
Приятен ден,хихи...успех с твоята Осъзната програма за лекуване...
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
----------------
(отдавна искам да поразсъждавам на тая тема!)
Не си овца,хихи..и не си го набивай в главата...
И да искаш,и да не-ти си човек...далеч по-различен във всяко отношение от овчицата.Разбира се,и тя си има своите добродетели-благочестив нрав,наивност и рунтаво руно,но...да сравняваме хората с овце,и да си представяме,че сме в стадо-нереално е!! Най-малкото това е клиширано.Намерил се е някой някъде,във вековете назад, да сравни обществото със стадо,и за тогавашните разбирания подобни гръмки теории са били истинско прозрение,но човек не може да избяга от човешката си природа,и със съжаление мога да отбележа,че в много отношения овцата превъзхожда човека,като например в това,че при нея отсъства агресията,месоядството и желанието да бъде по-голяма овца от другите.Не знам за наличието на някакви емоции у нея,или отсъствието им-нямам представа дали тя завижда на другите овци,че имат по-голяма купа сено да пасат,и дали овцата се влюбва,но отказвам да приема,че човекът живее в стадо,та дори и във въздухарския термин"социално животно",обитаващо "обществото-стадо".Човекът е много повече от своето тяло,както и овцата е много повече от своето руно-има душа,която е вечна и само сменя телата,когато му дойде времето,когато обвивката продупчи последния си билет,или иначе казано,когато тялото умре.Не знам и дали душата определя в какво тяло да се засели,или тялото определя каква душа да побере в себе си.Знам само,че човекът е човек,защото е направил нещо,че да стигне до това ниво,иначе би останал овца,или още по-надолу-гущер! Да не ми се обиждат гущерите!
Вярвам,че заради кармата,а именно последиците от нашите действия,в предишни животи,и в сегашния,сами определяме докъде в еволционната стълбичка ще се заселим.И вярвам също,че да се родиш в тялото на човек,е най-голямият късмет (при всичките типични недоразумения и грешки в природата на човека),защото само човекът има съзнанието на нужното ниво,за да порасне повече от това,което е.Не казвам,че животните нямат съзнание,не!Даже още търся доказателство за живо съзнание у двете ми котки вкъщи,и искрено се надявам,и искам да вярвам,че те разбират много повече отколкото изглежда,и че зад привидно тъпото им изражение,тапирите разбират смисъла на живота.Но човек истински осъзнава,и само от позицията на човек,може да се опита да раздвижи потенциала си и да направи невъзможното възможно.
Овцата няма такъв шанс.В анимационен филм може и да й се припише такова качество,но релно овчицата има кофти съдба.Повечето от породата й стават жертва на човека.
Овцете (както и кравите,пилетата и прасетата),които са отглеждани,за да бъдат заклани,водят неестествено,мъчително съществуване.Родени,чрез изкуствено оплождане,те биват подлагани на жестока кастрация и на стимулация с хормони,и са угоявани по неестествен начин с неестествена храна,за да бъдат откарани там,където след дълго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака смъртта (аз лично не веднъж,докато съм била на автостоп из магистралите на европа,съм виждала такива ТИР-вагони с натъпкани овце и крави,мучащи и блеещи в несвяст,знаят ли те,че ги откарват към кланиците?Знаят ли хората,че тучните зелени пасища с пасящи бели овчици и кравички,с медени звънчета,са вече само мит,или картина от Библия за деца?).Тесните вагони,електирческите остени и паническият ужас,в който постоянно живеят овцете и животните въобще-всичко това е неотделима част от живота на тези животни,и тогава може ли някой човек да твърди,че е овца...или че е част от овчето стадо?(хихи,не те нападам,нищо лично,просто мисълта ми тече...)
Мисля,че хората нямат право,да се оприличават на животни,защото те самите са измислили ужасяващи начини да господстват над тях.Истината за клането на животни не е много приятна-промишлените кланици приличат на картини от ада.Първо довеждат пронизително ревящите животни до състояние на безсъзнание,като им нанасят по главата силен удар с чук,или с електрически ток.После ги провесват за краката и с помощта на механизирани транспортьори ги откарват към цеховете на фабриката на смъртта.Когато им прерязват гърлата и им одират кожата,те все още са живи,потънали сред реки от кръв.Трудно е да се разбере защо конвенциите,регламентиращи отношението към домашните животни,и дори към лабораторните мишки,не се разпростират и над селскостопанските животни,които биват жестоко осакатявани и умъртвявани в кланиците на европейския съюз и америка,който уж са цивилизовани страни.Но това е далеч друга тема,и аз разбирам,че наистина се отклоних...
Много те уважавам,хихи,и разбирам метафората,която използваш,когато казваш,че и ти си овца...
Ако бяхме в далечното невинно библейско време,тази метафора би била адекватна,но живеем в смутни времена,и се дразня когато по телевизията излязат разни псевдоинтелектуални мутри и ми разразправят,че човекът е социално животно,не давайки си сметка,до какво положение е докарано животното е съвременнотото ни "цивилизовано" общество.
Затова за мен ти не си овца...и при гореизложените факти,едва ли и на тебе би ти се искало да бъдеш....
Хех,видя се,че мога да разтягам локуми и на други теми,освен за наркотиците,съжалявам ако се поувлякох....
Приятен ден,хихи...успех с твоята Осъзната програма за лекуване...
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Re: до хихи....
Мда, човека е гадно, долно и гнусно същество. Това исках да кажа. Просто няма с какво да се гордеем ...
Re: до хихи....
за мене първата доза беше...
боже, няма да казвам коя година, защото чак ми е кофти :)))
но наистина беше върховно изживяване. Направо на помпа - толкова много ми хареса... отпуснах се, усмихнах се, всичко ми стана едно такова светло и харено и готино... усетих се направо не на тоя свят:))))
някой повръщат, на други им става лошо, пък аз - нищо негативно нямаше онзи ден - чувствах се нереално щастлив. после си спомням, че имах супер енергия, 48 часа не спах - обикалях града, говорих с най-различни хора, обичах всички и всички ме обичаха. на третия ден легнах - спах "като къпан" :) (много готино лафче, много си го обичам) и после ... нищичко. даже и главоболие или махмурлук нема:)
и след това логичко дойде и втората, третата... та и накрая до тоя сайт го докарах да се еба у главата наркоманска да се еба... ша мъ прущавът дамите тука :)
боже, няма да казвам коя година, защото чак ми е кофти :)))
но наистина беше върховно изживяване. Направо на помпа - толкова много ми хареса... отпуснах се, усмихнах се, всичко ми стана едно такова светло и харено и готино... усетих се направо не на тоя свят:))))
някой повръщат, на други им става лошо, пък аз - нищо негативно нямаше онзи ден - чувствах се нереално щастлив. после си спомням, че имах супер енергия, 48 часа не спах - обикалях града, говорих с най-различни хора, обичах всички и всички ме обичаха. на третия ден легнах - спах "като къпан" :) (много готино лафче, много си го обичам) и после ... нищичко. даже и главоболие или махмурлук нема:)
и след това логичко дойде и втората, третата... та и накрая до тоя сайт го докарах да се еба у главата наркоманска да се еба... ша мъ прущавът дамите тука :)
Re: до хихи....(продължение с линк)
Ето линк,който има общо с отклонението ми по темата за овцете,и изобщо положението с животните...
В тоя сайт има 3 страхотно идейни анимационки.
КЛИК на всяка една от тях и гледайте с кеф няколкоминутните филчета.
За който иска,де....
[линк]



::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
В тоя сайт има 3 страхотно идейни анимационки.
КЛИК на всяка една от тях и гледайте с кеф няколкоминутните филчета.
За който иска,де....
[линк]
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Re: аз само да пробвам...
Просто немога да повярвам........как през 2009,когато е пълно с информация за въздействието на дрогата-как убива,какво прави с живота ти,има хора,които мислят да пробват заради усещането!Можеш да получиш усещания и само с трева или алкохол,вместо да прибягвш до хероин.Абе я се стегнете...какви са тия лигавщини,усещане и лапешки истории.............Ако си на малко повече години,няма да разсъждаваш така.Това да си наркоман не те прави по-различен или по-готин,живей си живота и това е,то остави,че ти ще пострадаш ,ами и семейството ти,ще ги съсипеш!им,а много примери за това-прочети биографията на Джия-модел от 80,нека ти е пример за това кво те чака.........