Време е ..........

Айде и ти ще се изнасяш.

Тука винаги е било така- като не му е по угодата на някой и все се бори за реформи, или се изнася. Като Кайли- или ше вдига революции, или ще ше изнася в чужбина.
Тва спокойното наблюдение не съществува като вариант

Целия съм търпение милейди

Който и да е - благодаря за напомнянето

Love is a time machine

И кой го казва само...

Някой спомня ли си какво прави Кастанеда след тези думи?
Това е много важен момент! По-важен дори от прегледа, защото е второто стъпало след него

Ако някой си спомня как Кастанеда се връща в миналото, как благодари и се разплаща до последната стотинка в банковата си сметка, на тези, които е обичал и които са го обичали и по какъв начин прави това - нека го разкаже

Не е важното Кой пише, а Какво пише
и да наблегнете на осъзнаване на написането, а не върху автора на постинга, както най-често става в тези среди

Направо ти завиждам. Ако някой нещо ми причинява неудобство и ми каже така: Кажи колко прави 2+2 и се изнасям, изобщо не бих се поколебал да кажа 4.

А то какво стана? Едни неудобства, един рев, едни търсене на обяснения, тичане при "старите" клубари. Едно благодаря, че ми обяснихте неговата ситуация, (роболепничество), надуване. възгордяване, заплахи, разсърдване... няма край.

Може да се каже, че целия арсенал на себеотражението в неговата най-роболепна форма лъсва.

Че защо си причиняваш тези неудобства човече?

Ех, да бях на твойто място... веднага щях да кажа 4.

Завиждам ти.
Представям си се в следната роля.

Поствам нещо, някакъв цитат, оцветявам го и тръгвам роболепнически да чакам някой да каже нещо. Ако се появи удобно мнение благодаря.
Накрая казвам амин. Аз съм осъзнат и така литургията свършва.

На другия ден се повтаря. Нов цитат, нова тема, ново лизане и мазане, амин и край.

Дали да взема да опитам да го направя? Направо ще бъде върха.

Завиждам ти. Ти си "щастлив", защото има кой да те пита това онова. Аз съм "нещастен", защото тонала-аз ми е по-разтеглив.

Най-голямо "неудобство" ми създава факта да виждам истината от другата гледна точка. Неудобство в твоя смисъл. В моя си е стремеж към "неудобното" - удобство.
Вземаш понятията от една система, намираш им аналозите в друга и хоп, си в другия опис. Така така и започваш да преместваш възгледите си. В движението на така наречената събирателната точка има такъв елемент.

Ако ти много си се вкопчил в единия опис нямаш шансове. Огледай се и виж как се издигат бариери и описа се защитава: - Няма да го чета - казва твоята приятелка. - Ще го забраним - казваш ти.

По-долу са 20-те тонала-аз които считаш за вредни. Всъщност точно обратното е. Това е в основата на пътуването в света на противоположностите. Това е свободата, която търся. За теб не знам... в другата посока ли си?

Жив и здрав.

Намерението е безлична сила пропита в цялата вселена, която може да откликва на човека предимно що се отнася до сферата на духа.
Духа е намерението на безкрая. Да, волята и намерението на мнгото очовечени божества са заменени с един термин безкрай, но той включва много повече от 20 типа, безброй типа. Очовечаването на природните сили е присъщо за древните цивилизации, но то е ограничаващо, поддържа закостенялата човешка форма, няма нищо човешко в тях, затова е по-добре да се приемат като абстрактни сили, неподлежащи на обяснение.
Защо в толкова еднакви, близки по своя род, по смисъл знания, намираш различия. Ето го даказателството за летача, кара човек да вижда разликите, когато е толкова естествено да видиш приликите и да се възползващ и от двете, ... а говореше за дуализма, дори го издигаше в култ...

Намерението е безлична сила пропита в цялата вселена, която може да откликва на човека предимно що се отнася до сферата на духа.

- от тука да предположим, че се дефинира нещо.


Духа е намерението на безкрая.

- това тука не е вярно, защото вселената на хората от Мезоамерика не е безкрайна. Това си е чиста подигравка. Там е имало астрономи и математици и не са се занимамали с безкрая. Изобщо не са разсъждавали така.

Да, волята и намерението на мнгото очовечени божества са заменени с един термин безкрай, но той включва много повече от 20 типа, безброй типа.

- в представите на хората от тази култура е абсолютно неприемливо да се говори изобщо за безкрай. Тяхната вселена е циклична. Вземи която и да е книга и прочети и виж. Времето е циклично, а религията дуалистична. Природните сили се изучават много внимателно и се идентифицарат с някакво име. Това е подхода. При тях всичко е конкретно и практично.

Очовечаването на природните сили е присъщо за древните цивилизации, но то е ограничаващо, поддържа закостенялата човешка форма, няма нищо човешко в тях, затова е по-добре да се приемат като абстрактни сили, неподлежащи на обяснение.

- няма голямо очовечаване. Мога да ти покажа много изображения на богове и ще видиш, че в някои случай не можеш да разбереш къде са очите, главата, ръцете... Боговете имат много проявления. Някои от тях владеят способността да влизат в човешка форма. Запознай се с профила на който е да е бог, за да се увериш с колко природни сили се свързва. Освен това боговете също имат тонал-аз, тонал-дух и нагуал-аура и могат да се превъплащават в диаблеро. Могат да приемат и форми на животни. Да слизат на земята и пр.

Защо в толкова еднакви, близки по своя род, по смисъл знания, намираш различия.

- има огромна разлика да гледаш на вселената като безкрайна и да гледаш на нея като на структурирана в 24 зони. 24 не е безкрайно число. Това са много различни разбирания.

Ето го даказателството за летача, кара човек да вижда разликите, когато е толкова естествено да видиш приликите и да се възползващ и от двете, ... а говореше за дуализма, дори го издигаше в култ...

В системата на мислене на мезоамериканските култури няма летач, там общи приказки като дух, безкрай и пр, не съществуват. Всичко е точно, конкретно и проверяемо. Не е религия. Не е затворено общество, не е наговаряне.

Въпреки, че древно мексико е населявана от много племена има общо - дуалистичната религия, представата за света като изграден от пластове.

Интерпретации и привнасяне на разбирания на американци и европейци свързани с общи приказки като дух, безкрай и подобни са обида за религията и разбиранията на тези хора. Все едно да идеш в мюсюлманска джамия и вътре да изобразиш пророка Мохамед. Това е абсолютна обида.

За да направиш малко сравнение мога да ти дам да видиш разговора между Монтесума, последния император на ацтеките и Ернандо Кортес когато за пръв път говорят за религия как протича.

Кортес е ревностен католик и иска да замени религията им. Монтесума е продукт на тяхната цивилизация, заграден от жреци и магьосници.

Кортес му казва, че трябва да се откажат от религията си. Монтесума му отвръща, че неговата религия е проверена, защото дори денят на пристигането на Кортес на мексиканския бряг е предсказан преди повече от 250 години. Преди 250 години с точност до 1 ден жреците предсказват, че от Изток ще дойде кораб с бял човек, облечен в черно и с шапка.

Кортес пристига и Монтесума му изтъква този довод. Нашата религия е проверявана многократно и прави предсказания. Малко особенна религия за Кортес и европейците.

Там с общи понятия Дух, безкрай, намерение не се борави. Редно е да има някакво уважение към наследството им. Иначе ако искаме да си говорим ей така през просото и да си вярваме, в нещо това е друго. Но нещата обикновенно не са така както си ги мислим.

Айде жив и здрав и няма страшно.

"Абстракно" не е равно на "общо".
Наука (астрономия, математика, астрология) не е равно на религия.

Духа е намерението на безкрая.

-това тука не е вярно, защото вселената на хората от Мезоамерика не е безкрайна. Това си е чиста подигравка. Там е имало астрономи и математици и не са се занимамали с безкрая. Изобщо не са разсъждавали така.


Не е вярно то чия гледна точка? Подигравка от чия гледна точка? Какво стана с прословутия дуализъм над всичко?