родителите

Чудя се какъв е най-добрия подход ако родителите ти още не знаят и не подозират за теб, а пък ги чуеш да се изказват много зле за гейовете и лесбийките с думи от сорта на 'пази боже', 'извратено', 'такива са ми много противни' и т.н. Тежка ситуация, но трябва да има някакъв изход. Струва ми се, че в някои случаи конфликта е неизбежен.

въобще и недей да им съобщаваш, ако питаш мене. само ще им развалиш идилията.това в началото. а после ще почнат да вярват, че не го вярват, за да си я върнат обратно. никакъв смисъл няма и от кахър файда няма. и тъй...

Абе трай си, не ти трябват бели, може да тръгнат да те водят по психиатри, може да ти отрежат издръжката, бедна ти е фантазията до къде може да стигнат едни недотам толерантни родители. Пък никой не ти пречи тихомълком да *******. Даже е гот, щото има съспенс - ако знае баща тииииииииии твойте нанананан... Когато станеш самостоятелна и независима може да им го сервираш - примерно казваш мамо, тате, болна съм левкемия и ще мра скоро. После се кефиш как се тормозят десетина минути и им го хакваш, че всъщност си в перфектно здраве, но обичаш ******* Ще им дойде като манна небесна

изходът е да си честен, ако искаш да си ги запазиш в живота, такъв какъвто го живееш. няма да им хареса, но ще свикнат.
има риск и да скъсат всякакви отношения с теб, но това е по-малко вероятно, според мен.

а до всички, които предпочитат да си мълчат - така няма да възпитате никого, че хомосексуалността е нещо нормално. мълчанието единствено поощрява хомофобията.

отврат

Май съм споделял моя опит тук, но карай...
Казах на нашите преди петнадесетина години, в интерес на истината- по принуда, един беше решил, че може да ме изнудва с това...
Имаше шаш и паника от страна на майка ми няколко месеца /първо на нея и казах/- прати ме на сексолог, подозираше, че нещо съм се объркал , до този момент /бях на около 30-31 г./ ме беше виждала само с момичета и въобще не и се вярваше, че може да съм с "обърната" резба...
След някакво време казах и на баща ми- за мой ужас той въобще не реагира... По- късно си дадох сметка, че явно майка ми му е казала преди мен... Тъй като и двамата са интелигенти, оттам нататък познават гаджетата и приятелите ми, ходили сме заедно по екскурзии и т.н.

Съвет не мога да дам, за мен лично след всичко това настъпи огромно облекчение- нямаше вече криеници, нелепи обяснение и гърчене... Но пък имах гадже, чиито родители го бяха изгонили от тях, след години се оказа, че се е оженил и има дете- не го попитах, защо го е направил...

Ако твоите родители говорят зле за нас, май са си заслужили дъщерята! На твое място щях да им натрия носовете /като им кажа, де /донякъде се шегувам, разбира се//!

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Льове, на мен ми се струва, че мацката няма смисъл да се хАби - жените са с много плаваща сексуалност, за разлика от нас, мъжете. Днес е лесбийка, след няколко месеца може и да се е омъжила вече. Те са по-сугестивен пол и съответно се поддават в много по-голяма степен на конформации.
Извинете ме, уважаеми дами, но повечето от вас свършат омъжени с деца (в което няма нищо лошо, даже напротив) и лесбийството остава едно приключение на младостта. Което е жалко всъщност, защото повечето от вас се самозалъгват. Респект към мацките, които отстояват позициите си!!!

Затова съветвам госпожицата, ако не е хептен бутч (за тези, както и за нас, гейовете не съществува спасение), да си трае и да не си вкарва сама таралеж, щото е твърде вероятно да се "излекува". Нищо чудно и хомофобка да стане като milalena и да почне да се възмущава от педерастията и лезбизмът.

Съгласна съм до някъде, с уговорката, че тези 'лесбийки', а които говориш въоще не са такива. Просто в момента, под влиянието на някои песни, доста момичета решиха, че временно обръщане на резбата ще им докара дивиденти сред момчетата.

А колкото, до тези дето наистина сме си обратни, съм сигурна, че между мъжете има точно толкова фурнаджийски лопати, колкото между жените. Даже напоследък по-често ми се случва да срещам женени мъже, които пищят от километри. Няма по тъпо-от това да предадеш себе си, ама в крайна сметка, всеки си прави своя избор.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

И на мен ще ми донесе облекчение. Предвиждам как ще се развият нещата при мен. Самото казване най-напред предпочитам да е по телефона, някак си не мога да си го представя очи в очи. После говорене на живо с нещо като скарване най-вероятно, с много драма, сълзи, заплахи за отказване от мен с Държавен вестник и лишаване от наследство, увещания, търсене на 'вината' в тях, безсънни нощи, гърч, 'какво ще кажат хората' и подобни.

Чак след това се надявам да дойде нещо като приемане на ситуацията и помиряване.

а живеете ли заедно?

bowling for concubines

Да, Блу, и аз съм за казването, но ако все още ти се налага да си на тяхна издръжка, недей да избързваш. Нареди си първо нещата и тогава, а не сега да ти провалят бъдещето с някви гонения от къщи и ходения по 'психолози'.

Той момента сам ще си назрее като станеш на 20 и няколко и почнат да ти намекват през ден, че трябва вече да си хванеш някой младешш :) Ако не си вече на толкова, де.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

По телефона???