9 февруари...

29 отговора 0 прегледа
#1

9 февруари...

9 Февруари
Да приемем себе си.

“Когато приемем себе си такива каквито сме, приемаме и другите хора в своят живот и може би безусловно.”

В нашите по ранни възприемания много от нас никога не са чувствали съпричастност. Колкото и голяма да беше компанията ни, никога не се чувствахме част от нея. Беше ни много сложно да се впишем в колектив. Мислехме че ако позволим да другите да узнаят повече за нас ще бъдем отхвълрени. Може би, на тази почва егоцентризма е започнал да развива нашият алкохолизъм.
Много от нас скриваха болката от отчуждението под маската на безразличие. Казвахме обръщаики се към целият свят:”Не съм ви нужен . Отлично тогава и никой от вас не ми е нужен. Имам си наркотика, и мога сам да се грижа за себе си!” Колкото повече прогресираше алкохолизма ни, толко по висока ставаше стената , която слагахме около себе си.
Тези стени започват да се рушат, когато ние намерим приемане сред другите възстановяващи се алкохолици. Кагато нас ни приемат другите, ние започваме да се учим на важниат принцип да приемаме себе си. А когато ние приемаме себе си, можем да позволим и на други да вземат участие в нашият живот, без да се боим , че ще ни отхвърлят.

Просто за днес: Мен ме приеха в АН; аз се чувствам на мястото си. Днес съм в безопасност, допускаики другите в моят живот.

Сега като го преведох и ме върна назад, никога няма да забравя тези мисли, които ми носеха ужасна болка. Викове е имало като се сетя нещо дет съм правил. Спомням си вече в раднево когато ходех на сбирки и почнах да оставам чист, ама напира тая мисъл и не я допускам и няма пък и се опитвам да мисля за каквото и да е друго. Ако щете вярвайте тогава и една приказка много ми помогна, легендата за землемория ставаше въпрос за някакви магии. И тоя събуди някакво дет постоянно го гонеше да го трепе ама постоянно, съзор се спасяваше за да го победи трябваше да разбере името му. Накрая пича се казваше ястреб та накрая му каза ти си ястреб така и беше това беше лошата му половина, спря и да се бори с него прие го в себе си само така можеше да го победи като го приеме . Та така особено последно време за тия четири месеца тоест 145 дена дет съм чист го усетих много яко на гърба си, че не трябва да се боря с недостатъците си, колкото повече не исках да правя нещо и ме беше срам от него и не го приемах толкова по силно ставаше. Довеждаше ме до ужас докато не се предам . Не мога да се боря с недостатъците си, мога да ги приема, да приема че като се мисла за изродче някакво различно от другите и много много лошо, давам хляб на болеста ми да ме притрепе. В момента съм искрено благодарен че съм добре че не съм вземал нищо не съм пил пушил или каквото и да е там . Наистина съм благодарен "БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ". Сега съм сигурен че бог си ме обича такъв какъвто съм. Ако наистина бях много кофти и за трепане досега щях да съм в най горещият казан. Така , че днес ще съм този които съм . Ще се видя просто кой съм това е цаката май . Да се видя просто колко съм измислен, да наистина измеслена картинка съм карикатура, обаче знаете ли какво тая карикатура ме кефи, имам супер грозна татоировка на гърба, ама и тя ме кефи. Господи сега съм тук пред теб с доброто и лошото, отстрани от мен това което ми пречи да съм ти максимално полезен. Ха сега си спомних сядам в една църква в софия и някакъв до мене вика пее ама яко та си казах тоя не е вярващ тоя лъже нещо и се прави само да го гледат. Но си помислих кой съм аз та да съдя хората тогава няма да забравя нещо ме удари като гръм " А кой си ти за да съдиш себе си." Дам много се съдя много се самосъжалявам но на последните две сбирки споделях всичко което ми се случва колкото и да ме е срам от него и така става . Днес съм добре сега трябва да стана защото имам да ходя да свърша нещо . А и наистина незнам колко пъти се повторих вече, ще взема да го копирам това дет го написах и да го пусна още веднъж малко по надолу.Лек и чист ден на всички и още 24 трезви часа.

Отговор
в отговор на koceto22 #2

Re: 9 февруари...

Коце22,
Моля те, да ми отговориш ,когато имаш тази възможност - някъде след втория месец става ли все пак по-леко относно кризи и влечение?
Знам ,че при всеки човек е различно!
Радвам се на твоята чистота и начина, по който "успокояваш топката" ,без да се поддаваш на провокативни коментарии или забележки!
Следвай пътя си !!!
Намерил си го след дълго лутане в мрака!!!

Отговор
в отговор на koceto22 #3

Re: 9 февруари...

единтвената асоциация която този пост ме кара да правя в момента, е че на 15 имам рожден ден, и че ТОЧНО на рожденните ми дни обикновенно се случва няква major катастрофа.

18ти - самоубииство, опит.
19ти - събуждам се до трупа на баща ми.
20ти - масивна свръхдоза.
21ви - в пика на най-тежката ми абстиненция.

and so on...

и като гледам на къде е тръгнало всичко тия дни.

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на diamorph #4

Re: 9 февруари...


Истина ли е всичко това,което казваш???????

Отговор
в отговор на Francuzoikata #5

Re: 9 февруари...

eheeee И аз имам на 15 февруари рожден ден :))))
аре...

Отговор
в отговор на Francuzoikata #6

Re: 9 февруари...

да. :)
споделям си черната биография в интернет форуми от невъзможност да правя нещо по-конструктивно в момента.

______________________________________
exterminate all rational thought.

Редактирано от diamorph на

Отговор
в отговор на abv #7

Re: 9 февруари...

супер.

много станахме изведнъж, под път и над път тия дни. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на Lulu #8

Re: 9 февруари...

Някъде там, след втория месец става по-тежко, ако ме питате. Еуфорията от спирането вече я няма (да, спирането носи еуфория), и сивата завеса на реалността ти пада пред очите.

Отговор
в отговор на diamorph #9

Re: 9 февруари...

diamorph, за по съзидателни действия винаги има време.15-ти се надявам да е най-прекрасната годишнина , която си имал.И в един момент винаги каручката се обръща - дано за напред имаш да разказваш неща все от светлата си биография.

Коце, това което си написал не всеки би го разбрал, не всеки би изрекъл Божието име.Аз също вярвам, че Господ ти е помагал през всичките тези 145 дни.Той го е правил и преди ама явно е трябвало да преживееш нещо, да разбереш и прозреш.Това е било твоето изпитание към вярата ти, може би.

Отговор
в отговор на diamorph #10

Re: 9 февруари...

Тогава искрено и от сърце ти пожелавам тази 22-ра годишнина да е началото на прекрасни,усмихнати и слънчеви моменти в твоя живот!

Отговор
в отговор на Francuzoikata #11

Re: 9 февруари...

23-та. :)
но изгледите са до края на месеца същата стагнация, в най-добрия случай.
мерси за пожеланията, все пак.. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на diamorph #12

Re: 9 февруари...

Ние сме почти набори...само ако можех да ти предам и частица от желанието ми за живот....

Отговор
в отговор на diamorph #13

Re: 9 февруари...

Как се оправи след свръхдозата? В болница ли беше?

Отговор
в отговор на Francuzoikata #14

Re: 9 февруари...

еми то нали знаеш, който квото си го направи, според дадените обстоятелства. :)

никой не ми е виновен за пропиляното време, пропуснатите възможности, склонноста към интоксикирано самосъжаление и таланта да забърквам монументални каши.

иначе желанието за живот никво го нема тия дни, да. :))
за сметка на това страстно желание за сън.

"sleep is good, death is better, but of course, it's best never to have been born at all." - heine...защо все се сещам за тоя дегенерат?

ah, well..

мерси все пак. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на Джeнифъp #15

Re: 9 февруари...

не, събудих се посинял и целия в болки тъкмо докато парамедиците отваряха ампулата налоксон. :)

свръхдозата беше инцидентна, бяха ми дали 20ка (мръсна, стрихнинова при това) вместо 12ка.

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на diamorph #16

Re: 9 февруари...

И аз умирам за сън,нямаш си представа как ми се спиии.....
Бих легнала и спала в продължение на седмица....нооо....нямам време....не мога да си го позволя
Но фразата,която си цитирал е убива всичко детско в мен...death is NOT better when you're 23 and even you life has been difficult you can not give up...и защо говориш за пропуснати възможности???Имам една приятелка,която е на 23 и следва твоя път...и ме боли и ме боли...и в редките моменти,когато ме търси имам чувството че като и говоря не ме слуша....
Мисля,че едно откъсване от сивото ежедневие би ти се отразило добре...аз си мислех да забягам към първия хамак в бразилия

Отговор
в отговор на diamorph #17

Re: 9 февруари...

Абе какви са тия 20-ки и 12-ки - на времето имаше четвъртинка, половинка или грам.

Много остарявам ей ...

Отговор
в отговор на Francuzoikata #18

Re: 9 февруари...

пропуснатите възможности майната им, те за тва са пропуснати. :)

а за ежедневието...дай ми сиво ежедневие и рутина. :)
нещо твърде непоносимо "интересно" ми идва напоследък.

за хайне за това вметнах, че е дегенерат.
бих го перафразирал пропускайки момента със смъртта. :)

give up?
give up what? xD

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на Xиxи #19

Re: 9 февруари...

е ся..
то и аз съм бил джънки в плевен на времето когато имаше само пакети по 3лв. и чат пат "моркови" (разбирай морфин хидрохлорид ампули) и още разни фармацевтични зарзавати..

софия е едно от най-преебаните места да си наркоман, признал съм. :)

______________________________________
exterminate all rational thought.
Отговор
в отговор на diamorph #20

Re: 9 февруари...

Болки? За първи път чувам за болки от свръхдоза.

Отговор