ПОЕЗИЯ

Обичам да си чета стихове,и бих желала да ги споделя с Вас,някой от тях са от неизвестни автори но това не е важно.По- важното в случая е,да ви доставят удоволствие,и да Ви накарат да се замислите когато ги четете.
Ако и Вие имате любими стихове можете да ги поместите тук

СЪЗДАДОХ ТЕ ОТ ОБИЧ И МЪГЛА........ .

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим.

Ела! Строши съня ми и ела!

Жадувам двама с тебе да отидем

далече - в оня, приказния свят,

желан от памтивека от душите -

единствен рай след дългия ни ад.

Любов се казва той.

И в него скрити

Адам и Ева, в дъното му там,

ездата на живота вечно гонят

и от галопа им свещен без свян

една след друга куп зведи се ронят.

Мечта ли си? Душа ли или плът?

Не зная. Ала знам, че кон с копита

от лудо нетърпение за път

готов е да побегне и през смърт,

орисан да я смъкне от звездите. Дамян Дамянов

Мъка

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлил някой бе в прахта
Отчаян, озверен, объркан
Той луташе се в непрогледната тъма

И нямаше на кой да се оплаче
На нечие рамо сълза да пролее
В огъня на нощта той бавно
Остави сърцето си в мъка да тлее…

1994 автор Вяра

Умората

Живот между четири стени
Задушен, замразен, изстискан
До болка скучен и подтискащ…
Виковете в мен замират
Далеч от хладната Вселена,
Към която щях да ги отправя

Без път се лутам, без посока
Уморена, с разранени нозе,
Продължавам смело напред,
Опитвайки се да намеря
Горещите лъчи на Слънцето
И с тях да се изкъпя…

1996 автор Вяра

Прегърнах те в последния ни час.
Прегърнах те, защото те обичам.
Дори да съм далеч от тебе аз,
душата си пред тебе пак събличам.

Ще те докосвам с вятъра в нощта.
Ще те целувам в сянката на мрака.
Ще те прегръщам в твойта самота
и всяка нощ отново ще те чакам!

Анна Влахова

ПУСТИНИ


Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
- За какви ли градини
сте били родени?

Блага Димитрова


защити гората

ВСЕОТДАЙНОСТ

Обичам те !
Разцъфнал цвят през пролетта…
Обичам те !
Звезда огряла ме в нощта…

Желая те !
Нестинарски танц върху жарава…
Желая те !
Искра потънала в забрава…

Искам те !
Бушуващ в болка океан …
Искам те !
Мой огнен, слънчев блян…

Имам те !
Дива, реална, слънчева мечта…
Имаш ме !
В нощта искряща, моя Звезда…

5.12.1997 автор Вяра

Поезията трябва ли да бъде с определена тематика?


защити гората

ДА БЪДА СИЛНА

Гняв, не изгаряй душата ми
Пожали ме за миг, за секунда
Ярост, не ме тласкай в обятията
На съдбата - тъй жестока и трудна

Ще се почувствам добра
Ако можех да стана, да говоря…
На злобата да пречупя врата
С отровата стръвно да споря…

Да искам, да си пожелая…
Да бъда силна противоотрова…
Да освободя, изцеля, душата си
От другите злобата, за да прогоня…

28 март 1998 автор ВЯРА

Не разбира се,радвам се,че се включи.

Обичам поезията.
Харесвам лириката,но и ангажираната поезия.Усетих,че това не допада.Вярно проблемите ни са доста,че и тук да се натоварваме.По тази причина попитах.Съобразявам се с общото настроение или поне се опитвам.


защити гората

Sofia2007

ЦЕЛУВКА

Прохладна Нощ
Някъде високо свети Звезда.
Тишина. Мрак.
Стон. Желание. Зов.
Ти разпръскваш сива мъгла…
Горящи тела. Молби.
Пречистване. Прераждане.
Мъка. Болка. Отчаяние.
Ти породи таз Самота.
Отдаване. Любов. Красота.
Пърхане на мигли.
Пеперуди.
Топъл Дъжд заваля…
Устни докосваха се едва… Едва…

17 юни 1999 Вяра

Твоя ли е?


защити гората

Време

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.

Петя Дубарова


защити гората

Ne za sajalenie!

БОХЕМСКИ ВЕЧЕРИ

Бохемски вечери. Чаши кристални.

Думи провлечени, смешно - банални.

Дамите скрито поглеждат... Дискретно.

Очите открито говорят. Директно.



Душа отпусната... Задръжки няма.

Сърцето разчувствала близката дама.

Танцуваме бавно, плътно опрели

телата. В екстаз, за любов зажаднели.



С жар в ресторанта. Уиски в бара.

После в таксито. Кафе у дома...

Устните срещат се. В пламък изгарят.

Бурна среднощна любовна игра!



Утрини... Утрини... Главата дреме.

Устни напукани. Душата стене.

А от леглото учудено викат

очи непознати: "Къде съм?" - ме питат.



Спомени... Спомени... Далечни мъгливи.

Снощните спомени трудно откривам.

А тази в леглото е... Снощната дама...

Не питам. Аз знам. И тя спомени няма!

НАЙДЕН НАЙДЕНОВ

Нека всеки сам да избере тематиката.Настроенията ни са различни.Аз обичам това:
ПЪТЕКА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...





© Пеньо Пенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:

нормална съм,ама не ми личи

НА ОТКРИТО

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

1955

Блага Димитрова


защити гората

[линк]

ЗА ТЕБ

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.



Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.



До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.



Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!
Найден милков